Мислите, че вашето куче ще сподели храната си с вас? Грешите
Ако в миналото сте се срещали с куче, то това ново проучване, обвързвано с държанието на четириногите, няма да ви изненада. Учени откриха, че не е наложително „ най-хубавият другар на индивида “ да му помогне, като му даде своята храна. При това даже и в случаите, когато въпросната храна му е дадена от индивида.
Тази констатация обаче е леко изненадваща за откривателите, защото предходни изследвания откриват, че кучетата споделят храна с други кучета и оказват помощ на хората по най-различни способи. И въпреки всичко откритията подсказват, че нашите пухкави другари евентуално не биха ни услужили с храната си.
Кучетата са изключително просоциални – те оказват помощ на другите и постоянно връщат услугата, която сте им създали. Това не е изненадващо – те са обществени животни и обществените групи, които образуват, процъфтяват в случаите, когато техните членове си оказват помощ едни на други.
Това се следи и в случаите, в които кучетата живеят с хора. Всички сме чували клишираните истории за животни, спасяващи хора от горящи здания. Това обаче е демонстрирано и пробно - кучетата ще оказват помощ и на попаднал в капан човек (особено в случаите, когато въпросният човек показва страха си видимо).
До каква степен обаче се разгръща тази помощ? За да си отговорят на този въпрос, откриватели, ръководени от ветеринарния академик Джим МакГетрик от Университета по ветеринарна медицина във Виена, основават два опита, с цел да ревизират дали кучетата биха помогнали на човек да се снабди с храна.
Те образоват 37 домашни кучета да употребяват диспенсър за храна, който се отваря с натискането на бутон. Веднъж щом животното научава по какъв начин да отвори диспенсъра, бутонът се слага в настрана поделение, очевидно през телена ограда.
В рамките на първия опит кучето е сложено в компанията на двама души, които не познава, в границите на два разнообразни дни. През първия ден един от участниците ще седне в отделението с бутона, което в този момент съдържа два бутона – функционален и нефункционален. Човекът ще натиска функционалния бутон на равни шпации и ще дава храната на кучето.
На втория ден друг човек сяда пред бутона, който не работи - функциониращият бутон обаче към момента ще е забележим – и го натиска на равни шпации. В този случай никой не получава храна.
След това учените разменят позициите – диспенсърът за храна е подложен в отделението с индивида, а бутона – при кучето.
Вторият опит възпроизвежда значително първия с тази разлика, че има единствено един бутон и един неуслужлив човек в никакъв случай не го натиска. Другата разлика е, че кучето има опция да възпроизведе държанието на индивида от същия ден по разнообразни способи.
Учените откриват, че това дали индивидът е оказал помощ на кучето да получи храна или не, не оказва каквото и да било въздействие върху това дали кучето ще натисне бутона. Услужливото или неуслужливото държание на индивида също няма никакъв резултат върху метода, по който животното взаимодейства с индивида отвън рамките на опита по време на игра.
Разбира се, допустимо е да има и други аргументи за сходно държание. Така да вземем за пример кучетата може би не са осмислили ролята на индивида, натискащ бутона и даващ храна (или надлежно на този, който не прави това). На фона на обстоятелството, че нормално хората са тези, които дават храна на кучетата (а не им я отнемат), животните може и да не са разбрали какво се случва при размяната на функциите.
При сходни изследвания обаче, които ревизират готовността на кучетата да оказват помощ на други кучета с храна, животните незабавно се отзовават. Ето за какво е малко евентуално главната причина да се дължи на обстоятелството, че не осмислят ролята на индивида в новия опит.
По-нататъшните опити биха могли да се концентрират върху склонността на кучетата да оказват помощ на хората по други начини (не единствено с храна), или да обучат животните по подобен метод, че да схващат по-добре опита.
Изследването е оповестено в PLOS One.
Източник: Science Alert
