Георги Петков: Болният оптимист като добър мениджър
" Ако не приказваш с хората по метод, който схващат, отиваш към директивно ръководство, с което доста постоянно губиш мотивацията им ", споделя Георги Петков
© Цветелина Белутова Профил
Георги Петков е изпълнителен шеф на " БТЛ индъстрийз " и част от ръководството на групата BTL. Започва работа в компанията през 2004 година като управител " Логистика ", две години по-късно става действен управител, а от 2011 година заема поста изпълнителен шеф. Има магистърска степен по " Управление на промишлеността " от Стопанска академия " Димитър Ценов " - Свищов. Владее британски, немски и съветски. Компанията
" БТЛ индъстрийз " е благосъстоятелност на чешката компания BTL, която създава артикули в три медицински посоки - кардиология, физиотерапия и естетична медицина. В рамките на групата цялото произвеждане е основано в Пловдив. От няколко години българското сдружение има и инженерен екип в София, който прави разработка на част от новата инсталация. Чешката група има директни представителства в 55 страни по света, а в още толкоз работи с дистрибутори. В момента в " БТЛ индъстрийз " работят 300 души, като екипът непрекъснато се уголемява. През 2018 година компанията усили приходите си с съвсем 50% до 151.4 млн. лева, а облагата й набъбна повече от три пъти до 32.8 млн. лева
Как оценявате бизнес средата в България?
Като представител на задгранична компания мога да кажа, че най-големият проблем е доста тежката бизнес администрация. Последните години данъчните много еволюираха, само че като цяло държавната администрация е много тромава. Говоря за счетоводство, статистика, регистрации, митници. Трябва да имаш голям брой хора, които да обслужват тази машина. От една страна, стопанската система се развива, страната е добре, само че от друга, би трябвало да се блъскаш с всяко нещо. Това за чужденците е малко необичайно. Затова чехите са си наели българин, тъй като за мен тези работи са понятни. Но в случай че съм немец и би трябвало да се боря с тези проблеми на всекидневно равнище, най-вероятно няма да оцелея. Имаме един човек, който се занимава единствено със статистиката и интрастат, само че ние сме огромна компания. Нямам визия по какъв начин се оправят дребните компании. Преминаването към електронно държавно управление би облекчило доста бизнеса.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Другият проблем е образованието, което в България е безусловно несъответстващо. Фирмите просто са принудени сами да си образоват хората. В Пловдив да вземем за пример имаме професионално учебно заведение по електроника и електротехника и ние сме склонни да изпращаме хора, които да преподават, само че учебното заведение не може да направи нищо, тъй като програмата си е стратегия. А има предмети, които към този момент не съществуват в действителния бизнес.
Как се отразява това на пазара на труда, мъчно ли намирате хора?
Пазарът е доста сложен, тъй като няма готови фрагменти в областите, които търсим. Нароиха се прекомерно доста университети в България, произвеждащи експерти, които нямат реализация на пазара. И след това тези хора чакат високи заплати, единствено тъй като са приключили висше обучение, без значение че специалността им няма нищо общо с работата, за която ги наемаш. Това е проблем на самите хора, само че е проблем и на страната, тъй като е произвела такива фрагменти, субсидирала е образованието им, което е загуба на пари.
През последните години в Пловдив навлязоха доста компании и конкуренцията за служащи се изостри. Как задържате хората?
Имаме гъвкаво работно време и нямаме работа на смени. Това е необичайност в областта на производството, само че е доста значимо за хората. Другото е, че нас ни е грижа за хората. Обстановката при нас е извънредно другарска, няма стрес от системата. Може да е натоварено, когато има повече работа, само че като цяло вътре в системата няма стрес - не ги гоним, не ги наказваме, не ги порицаваме. Всички във компанията си приказваме на дребни имена, познавам по-голямата част от фамилиите им, тъй като концепцията е, когато някой има проблем, да пристигна и да ми го каже непосредствено. Ние сме изцяло отворена конструкция, всеки може да приказва с всеки.
Самите условия на работа също са доста положителни, не е това, което хората си показват за производството. Освен това сме в центъра на града, което пък е доста комфортно за хората. Имаме много сериозен обществен пакет, имаме и личен фитнес. Много е значимо, че даваме опция за развиване във компанията на всеки, който има предпочитание. Това развиване не е наложително да е йерархично, само че в случай че някой желае да поеме нови отговорности, да научи нова специалност, ние му даваме тази опция, а с това нарастват и заплатата, и познанията му. Ние влагаме извънредно доста в профилирани образования на хората. Наскоро да вземем за пример имахме образование по ръководство на планове, защото имаме няколко отдела, които се занимават особено с тази материя, и то беше доста потребно.
Отговаряте за 300 души. Трудно ли се работи с толкоз доста хора?
Напротив, аз боготворя да работя с хора. Естествено, във компанията има и няколко мениджъри, които ми оказват помощ. Когато си началник, би трябвало да си подготвен да се адаптираш към хората, не те към теб. Ако искаш да им кажеш нещо, би трябвало да го направиш на техния език по метода, по който те схващат. Ако не си подготвен за това, нормално отиваш към директивно ръководство, с което доста постоянно губиш мотивацията на хората. Имаш я, когато работиш с тях по открит метод. Парите са фактор, само че те не стимулират, те задоволяват потребности. Ако искаш хората да идват с готовност и да схващат какво искаш от тях, би трябвало да им предлагаш информацията по метод, по който схващат, да им дадеш картината накъде се движи компанията и така нататък На моите мениджъри постоянно споделям, че с хората би трябвало да се държат като с децата си - би трябвало да ги развиват, да им вършат забележки, да ги хвалят, да приказват с тях. Това е методът на работа, който сме възприели, такава е фирмената ни просвета.
А самите мениджъри от кое място идват?
Всички са израснали във компанията. Ние сме си ги обучавали, ние сме си ги развивали. В момента към този момент с бурното разгръщане последните години наехме 2-3 нови момчета и девойки, които са извън, само че имаме потребност от доста хора, и то хора с опит, които към този момент вътрешно не можем да обучим. Основната част от мениджърите в нашата компания обаче ние си ги отглеждаме.
Имали ли сте сложни моменти като началник, налагало ли ви се е да взимате непопулярни решения?
Като цяло хубавото в тази компания е, че досега не съм имал сложни моменти, само че това доста зависи от ръководителите на групата BTL. Те са доста отворени, дават цялостен картбланш на хората и даже да има сложен миг, просто отивам, споделям казуса и го решаваме. Това е улеснение на нашата компания, тук няма някаква строга подчиненост, просто в границите на минути или часове можем да вземем едно извънредно значимо решение и да стартираме да действаме.
Държите ли да имате надзор върху всичко във компанията, или елементарно делегирате задания по веригата надолу?
Аз задания не давам, тъй като хората знаят какво да вършат. Работя главно с 5-6 мениджъри, на които имам безусловно доверие. Работата ми е единствено да им оказвам помощ, когато имат проблеми, да ги изучавам на почитание към хората и да проследявам резултати.
Намирате ли баланс сред професионален и персонален живот?
Това е едно от нещата, на които държа най-вече. Не единствено за себе си, само че и за хората към мен, било то мениджъри или чиновници. Държа те да са пълноценни персони и в персоналния си живот, и в професионалния. Когато видя, че някой залита единствено към работата, виждам да го завърна. При мен се получава от няколко години, откогато осъзнах, че този баланс е доста значим. Моята доктрина е, че един човек, в случай че не е пълностоен в персоналния си живот, няма късмет да е пълностоен в професионалния. И назад - в случай че не се усеща добре в работата си, няма по какъв начин в живота си да се усеща добре. Третият детайл е аз-ът, човек би трябвало да има време и за себе си. Тези три неща би трябвало да са в баланс. За малко той може да бъде нарушен, само че в случай че това продължи по-дълго време, към този момент има проблем.
Доколко актуалните технологии се отразяват на вашия бизнес?
До огромна степен сме повлияни от новите технологии. В региона на кардиологията да вземем за пример най-новият ни артикул е програмен продукт, който ръководи безусловно всички машини, свързани с него, и разрешава да се вършат неща като статистически разбор и обработка на данни, както и диагностика. Информацията е качена в облак и доктор от България да вземем за пример може да се обади на експерт в Австралия или Индонезия и да изиска тяхното мнение. Така за доста малко време може да сложи диагноза на пациент, и то съветвана със експерти на всички места по света.
Как си представяте компанията след 5 години и какви са вероятностите във вашия бранш като цяло?
След пет години си представям компанията доста пораснала като хора и технологии. Ще сме навлезли на нови пазари и ще имаме нови артикули. Работата ще е извънредно интензивна. Представям си го по този начин, тъй като приказвам със притежателя на BTL Ян Вилд, който има всички компании в групата, и знам какви са неговите хрумвания за бъдещето на компанията, за посоката й на развиване. Той има упоритост да развива компанията и географски, и продуктово, и като хора. Вярвам, че ще навлезем в доста нови бизнеси, в нови полета като неврология, роботика, хирургия, обща медицина и други.
В същото време естетичната медицина също се развива извънредно бързо. Това значи откриване на още работни места, като до две години би трябвало да сме достигнали 500 души. Очаквам също да прибавим нови помощни производства, както преди време направихме цех за металообработка, с цел да си произвеждаме частите. Това значи разширение на личния състав освен като численост, само че и като специалности. Виждам извънредно доста капацитет в нашата сфера.
Q&A
Как протича работният ви ден?
- Може би 70% от деня ми минава в говорене с хора. Обикновено вървя доста рано на работа, спортувам във фитнеса и стартирам. Срещите ми са свързани или с разискване на някакви проблеми, или с ръководство на планове, или с развиването на избран човек от компанията. Общо взето работното ми време е разпределено сред тези три неща.
Какво вършиме в свободното си време, имате ли занимания?
- В момента най-любимото ми занятие е да съм с децата си, да прекарваме време дружно. Преди бях филателист, само че в този момент не ми остава доста време. Също чета доста.
Какво обичате да четете и имате ли обичана бизнес книга?
- Последните една-две години си споделих, че ще чета най-много художествена литература. Обожавам научната фантастика и смислени създатели, като Оскар Уайлд да вземем за пример. Ако желае да се развива човек обаче, би трябвало да чете и бизнес книги. Има двама създатели, които извънредно доста почитам - Джак Уелч и Майкъл Хамър. Последно препрочетох " Дневният ред " на Хамър, може би за десети път. Но това са мениджъри, чието мислене доста ми подхожда.
Какъв щяхте да бъдете, в случай че не бяхте управител?
- Барман. Обичам да си приказвам с хората. Представям си по какъв начин по през целия ден ще заставам зад бара, ще си приказвам с хората, ще стоварвам каси и отново ще си приказвам с хората.
Имате ли обичан откъс или мото?
- Има доста цитати, за които се сещам съгласно моментното си положение и въодушевление, само че може би най-любим ми е този на Оскар Уайлд, който споделя, че всички сме в канавката, само че някои от нас гледат към звездите. Мисля, че в каквото и състояние да се намира човек, би трябвало да е надъхан положително. Аз като цяло съм болен оптимист.
© Цветелина Белутова Профил
Георги Петков е изпълнителен шеф на " БТЛ индъстрийз " и част от ръководството на групата BTL. Започва работа в компанията през 2004 година като управител " Логистика ", две години по-късно става действен управител, а от 2011 година заема поста изпълнителен шеф. Има магистърска степен по " Управление на промишлеността " от Стопанска академия " Димитър Ценов " - Свищов. Владее британски, немски и съветски. Компанията
" БТЛ индъстрийз " е благосъстоятелност на чешката компания BTL, която създава артикули в три медицински посоки - кардиология, физиотерапия и естетична медицина. В рамките на групата цялото произвеждане е основано в Пловдив. От няколко години българското сдружение има и инженерен екип в София, който прави разработка на част от новата инсталация. Чешката група има директни представителства в 55 страни по света, а в още толкоз работи с дистрибутори. В момента в " БТЛ индъстрийз " работят 300 души, като екипът непрекъснато се уголемява. През 2018 година компанията усили приходите си с съвсем 50% до 151.4 млн. лева, а облагата й набъбна повече от три пъти до 32.8 млн. лева
Как оценявате бизнес средата в България?
Като представител на задгранична компания мога да кажа, че най-големият проблем е доста тежката бизнес администрация. Последните години данъчните много еволюираха, само че като цяло държавната администрация е много тромава. Говоря за счетоводство, статистика, регистрации, митници. Трябва да имаш голям брой хора, които да обслужват тази машина. От една страна, стопанската система се развива, страната е добре, само че от друга, би трябвало да се блъскаш с всяко нещо. Това за чужденците е малко необичайно. Затова чехите са си наели българин, тъй като за мен тези работи са понятни. Но в случай че съм немец и би трябвало да се боря с тези проблеми на всекидневно равнище, най-вероятно няма да оцелея. Имаме един човек, който се занимава единствено със статистиката и интрастат, само че ние сме огромна компания. Нямам визия по какъв начин се оправят дребните компании. Преминаването към електронно държавно управление би облекчило доста бизнеса.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Другият проблем е образованието, което в България е безусловно несъответстващо. Фирмите просто са принудени сами да си образоват хората. В Пловдив да вземем за пример имаме професионално учебно заведение по електроника и електротехника и ние сме склонни да изпращаме хора, които да преподават, само че учебното заведение не може да направи нищо, тъй като програмата си е стратегия. А има предмети, които към този момент не съществуват в действителния бизнес.
Как се отразява това на пазара на труда, мъчно ли намирате хора?
Пазарът е доста сложен, тъй като няма готови фрагменти в областите, които търсим. Нароиха се прекомерно доста университети в България, произвеждащи експерти, които нямат реализация на пазара. И след това тези хора чакат високи заплати, единствено тъй като са приключили висше обучение, без значение че специалността им няма нищо общо с работата, за която ги наемаш. Това е проблем на самите хора, само че е проблем и на страната, тъй като е произвела такива фрагменти, субсидирала е образованието им, което е загуба на пари.
През последните години в Пловдив навлязоха доста компании и конкуренцията за служащи се изостри. Как задържате хората?
Имаме гъвкаво работно време и нямаме работа на смени. Това е необичайност в областта на производството, само че е доста значимо за хората. Другото е, че нас ни е грижа за хората. Обстановката при нас е извънредно другарска, няма стрес от системата. Може да е натоварено, когато има повече работа, само че като цяло вътре в системата няма стрес - не ги гоним, не ги наказваме, не ги порицаваме. Всички във компанията си приказваме на дребни имена, познавам по-голямата част от фамилиите им, тъй като концепцията е, когато някой има проблем, да пристигна и да ми го каже непосредствено. Ние сме изцяло отворена конструкция, всеки може да приказва с всеки.
Самите условия на работа също са доста положителни, не е това, което хората си показват за производството. Освен това сме в центъра на града, което пък е доста комфортно за хората. Имаме много сериозен обществен пакет, имаме и личен фитнес. Много е значимо, че даваме опция за развиване във компанията на всеки, който има предпочитание. Това развиване не е наложително да е йерархично, само че в случай че някой желае да поеме нови отговорности, да научи нова специалност, ние му даваме тази опция, а с това нарастват и заплатата, и познанията му. Ние влагаме извънредно доста в профилирани образования на хората. Наскоро да вземем за пример имахме образование по ръководство на планове, защото имаме няколко отдела, които се занимават особено с тази материя, и то беше доста потребно.
Отговаряте за 300 души. Трудно ли се работи с толкоз доста хора?
Напротив, аз боготворя да работя с хора. Естествено, във компанията има и няколко мениджъри, които ми оказват помощ. Когато си началник, би трябвало да си подготвен да се адаптираш към хората, не те към теб. Ако искаш да им кажеш нещо, би трябвало да го направиш на техния език по метода, по който те схващат. Ако не си подготвен за това, нормално отиваш към директивно ръководство, с което доста постоянно губиш мотивацията на хората. Имаш я, когато работиш с тях по открит метод. Парите са фактор, само че те не стимулират, те задоволяват потребности. Ако искаш хората да идват с готовност и да схващат какво искаш от тях, би трябвало да им предлагаш информацията по метод, по който схващат, да им дадеш картината накъде се движи компанията и така нататък На моите мениджъри постоянно споделям, че с хората би трябвало да се държат като с децата си - би трябвало да ги развиват, да им вършат забележки, да ги хвалят, да приказват с тях. Това е методът на работа, който сме възприели, такава е фирмената ни просвета.
А самите мениджъри от кое място идват?
Всички са израснали във компанията. Ние сме си ги обучавали, ние сме си ги развивали. В момента към този момент с бурното разгръщане последните години наехме 2-3 нови момчета и девойки, които са извън, само че имаме потребност от доста хора, и то хора с опит, които към този момент вътрешно не можем да обучим. Основната част от мениджърите в нашата компания обаче ние си ги отглеждаме.
Имали ли сте сложни моменти като началник, налагало ли ви се е да взимате непопулярни решения?
Като цяло хубавото в тази компания е, че досега не съм имал сложни моменти, само че това доста зависи от ръководителите на групата BTL. Те са доста отворени, дават цялостен картбланш на хората и даже да има сложен миг, просто отивам, споделям казуса и го решаваме. Това е улеснение на нашата компания, тук няма някаква строга подчиненост, просто в границите на минути или часове можем да вземем едно извънредно значимо решение и да стартираме да действаме.
Държите ли да имате надзор върху всичко във компанията, или елементарно делегирате задания по веригата надолу?
Аз задания не давам, тъй като хората знаят какво да вършат. Работя главно с 5-6 мениджъри, на които имам безусловно доверие. Работата ми е единствено да им оказвам помощ, когато имат проблеми, да ги изучавам на почитание към хората и да проследявам резултати.
Намирате ли баланс сред професионален и персонален живот?
Това е едно от нещата, на които държа най-вече. Не единствено за себе си, само че и за хората към мен, било то мениджъри или чиновници. Държа те да са пълноценни персони и в персоналния си живот, и в професионалния. Когато видя, че някой залита единствено към работата, виждам да го завърна. При мен се получава от няколко години, откогато осъзнах, че този баланс е доста значим. Моята доктрина е, че един човек, в случай че не е пълностоен в персоналния си живот, няма късмет да е пълностоен в професионалния. И назад - в случай че не се усеща добре в работата си, няма по какъв начин в живота си да се усеща добре. Третият детайл е аз-ът, човек би трябвало да има време и за себе си. Тези три неща би трябвало да са в баланс. За малко той може да бъде нарушен, само че в случай че това продължи по-дълго време, към този момент има проблем.
Доколко актуалните технологии се отразяват на вашия бизнес?
До огромна степен сме повлияни от новите технологии. В региона на кардиологията да вземем за пример най-новият ни артикул е програмен продукт, който ръководи безусловно всички машини, свързани с него, и разрешава да се вършат неща като статистически разбор и обработка на данни, както и диагностика. Информацията е качена в облак и доктор от България да вземем за пример може да се обади на експерт в Австралия или Индонезия и да изиска тяхното мнение. Така за доста малко време може да сложи диагноза на пациент, и то съветвана със експерти на всички места по света.
Как си представяте компанията след 5 години и какви са вероятностите във вашия бранш като цяло?
След пет години си представям компанията доста пораснала като хора и технологии. Ще сме навлезли на нови пазари и ще имаме нови артикули. Работата ще е извънредно интензивна. Представям си го по този начин, тъй като приказвам със притежателя на BTL Ян Вилд, който има всички компании в групата, и знам какви са неговите хрумвания за бъдещето на компанията, за посоката й на развиване. Той има упоритост да развива компанията и географски, и продуктово, и като хора. Вярвам, че ще навлезем в доста нови бизнеси, в нови полета като неврология, роботика, хирургия, обща медицина и други.
В същото време естетичната медицина също се развива извънредно бързо. Това значи откриване на още работни места, като до две години би трябвало да сме достигнали 500 души. Очаквам също да прибавим нови помощни производства, както преди време направихме цех за металообработка, с цел да си произвеждаме частите. Това значи разширение на личния състав освен като численост, само че и като специалности. Виждам извънредно доста капацитет в нашата сфера.
Q&A
Как протича работният ви ден?
- Може би 70% от деня ми минава в говорене с хора. Обикновено вървя доста рано на работа, спортувам във фитнеса и стартирам. Срещите ми са свързани или с разискване на някакви проблеми, или с ръководство на планове, или с развиването на избран човек от компанията. Общо взето работното ми време е разпределено сред тези три неща.
Какво вършиме в свободното си време, имате ли занимания?
- В момента най-любимото ми занятие е да съм с децата си, да прекарваме време дружно. Преди бях филателист, само че в този момент не ми остава доста време. Също чета доста.
Какво обичате да четете и имате ли обичана бизнес книга?
- Последните една-две години си споделих, че ще чета най-много художествена литература. Обожавам научната фантастика и смислени създатели, като Оскар Уайлд да вземем за пример. Ако желае да се развива човек обаче, би трябвало да чете и бизнес книги. Има двама създатели, които извънредно доста почитам - Джак Уелч и Майкъл Хамър. Последно препрочетох " Дневният ред " на Хамър, може би за десети път. Но това са мениджъри, чието мислене доста ми подхожда.
Какъв щяхте да бъдете, в случай че не бяхте управител?
- Барман. Обичам да си приказвам с хората. Представям си по какъв начин по през целия ден ще заставам зад бара, ще си приказвам с хората, ще стоварвам каси и отново ще си приказвам с хората.
Имате ли обичан откъс или мото?
- Има доста цитати, за които се сещам съгласно моментното си положение и въодушевление, само че може би най-любим ми е този на Оскар Уайлд, който споделя, че всички сме в канавката, само че някои от нас гледат към звездите. Мисля, че в каквото и състояние да се намира човек, би трябвало да е надъхан положително. Аз като цяло съм болен оптимист.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ