Ако не беше станала певица, Мими Иванова със сигурност щеше

Ако не беше станала певица, Мими Иванова сигурно щеше да е един от най-хубавите астрономи през днешния ден. Такава е била и една от детските фантазии на една от най-обичаните ни изпълнителки. Тя връща лентата към най-сладките мемоари от своето детство, в което значително се крият и доста от правилата, на които е вярна и до ден-днешен. И макар че звездите я притеглят мощно и до през днешния ден, признава, че е от хората, които са крепко стъпили на краката си. А реализмът й е дотам определящ, че мъчно би повярвала на нещо, в случай че не го види с очите си. „ Малко съм като Тома Неверни, само че в това време имам вяра и в това, че на този свят няма нищо инцидентно. Като дребна доста ми харесваше да виждам звездите. Интересуваше ме по какъв начин се случва, по какъв начин греят, пък по-късно гаснат. И може би, в случай че не се занимавах с музика, щях да бъда добър астроном”, споделя Мими, връщайки лентата към сладките си детски години. Като доста дребни момиченца, и тя е мечтала да стане актриса Малката Мими (първата от ляво на дясно) в родния Хисар Всъщност първото, с което певицата свързва детските си години, това е безгрижието. „ Помня какъв брой безпределно свободно време имах. Толкова, че чак не можеш да го оцениш, когато е реалност. Спокойно си играех на открито с часове, движех се по улиците в родния си Хисар”, споделя певицата, която тогава е на не повече от 6-7 годинки. Разказът й продължава със симпатични епизоди от учебния интервал, в който, както самата тя признава, е слушала доста, само че с известни изключения. „ Като се върнех от учебно заведение, небрежно си правех уроците, домашните, само че те и не бяха по този начин комплицирани, както са през днешния ден, след което разполагах със свободното си време на воля. Много четях книжки – нещо, което през днешния ден, когато разгадавам главно на малкия екран, ми липсва. До такава степен сме заети, че не е за поверие. Едно такова динамично, щуро всекидневие, което не ни наподобява – ние сме хора на възраст, а напряко се раздираме от ангажименти”. Била глезанка у дома Мими Иванова е третото дете в фамилията – има две по-големи сестри, с които свързва доста колоритни мемоари през годините. Именно те са тези, които отглеждат и се грижат за по-малката си сестричка в моментите, когато родителите им били на работа. „ Най-голямата беше най-ученолюбива, междинната – най-работлива, а аз – бях послушна, само че най-глезена”, признава си Мими. И прибавя с откровен звук: „ Не бях доста чинно дете. Аз съм третото дете в фамилията, пристигнало малко ненадейно, заради което бях и доста глезена, за разлика от двете ми по-големи сестри. Но се учех добре, което беше доста значимо за всички вкъщи”. Вероятно за изненада на мнозина, които през днешния ден мъчно биха си показали Мими Иванова като бурна и щура хлапачка, в детските си години пакостите напълно не й били непознати. „ Правила съм бели доста постоянно. Например постоянно обирахме с другари черешите на съседите. Прилежна ученичка Понякога падахме от клоните, имаше неприятни последици, само че не се отказвахме. На другия ден отново същото. А след това следваше родителско съществено дърпане на ушите (смее се). Голям военачалник бях. Нали в махалата постоянно има един водач, след който всички тичат. Това бях аз”, признава с усмивка любимката на генерации българи. Колкото и глезено хлапе да е била като дребна Мими Иванова обаче, оценките й в учебно заведение все били отлични. Покрай пакостите гледала постоянно да си написа домашните и да се приготвя усърдно за уроците. Интересно е признанието й, че един акордеон е съумял да балансира неподозирано сполучливо вихрените й страсти. „ Когато ми подариха акордеон, стана по този начин, че той завладя незабелязано и времето, и интереса ми. Все него държах, все пеех. И това ненапълно балансираше страстите, уравновесяваше буйния ми темперамент”, споделя с усмивка Иванова. „ После влязох в Музикалното учебно заведение. Преместих се и в Пловдив, където ми мина немалка част от живота”. Разбира цената на лъжата Както към този момент казахме, Мими Иванова е била от не доста послушните деца, само че за сметка на това съзнателна и старателна. Е, понякога е послъгвала, само че пък до един миг, в който осъзнава какъв брой тъкмо коства да излъжеш. „ Цял живот ще помня обстановката, при която изядох подобен страховит пестник от татко си, че и до момента ми звъни на ухото от него”, признава певицата. А повода за шамара е почтена, само че все пак… неистина. „ Тогава ходех на уроци в Пловдив по пеене, готвех се за солфеж, за влизане в Музикалната гимназия. И един път взех решение, че вместо на урок, ще отида на кино, а след това и на сладкарница. Направих го една, втора и на третата седмица към този момент имаше последица, макар че бях сигурна, че никой няма да разбере. Обаче татко ми разбра. Попита ме къде съм била, а аз някак несигурно отвърнах, че незабавно ми е проличало, че неистина. Последва този гласовит пестник, който в действителност бе не поради обстоятелството, че бях отишла на кино, а поради това, че съм излъгала”. Бащата на изпълнителката другояче не бил нито прекомерно непоколебим, нито тираничен. Но държал доста на честността. „ При него беше задоволително единствено да ме огледа, да видя разочарованието в погледа му. Аз и до ден-днешен се старая, правейки нещо, да мисля дали на него ще му хареса, дали той би одобрил. Страхотен почит!” От напълно дребна една от първите житейски полезности, на която родителите й научили Мими Иванова е – да цени труда. Вероятно и поради това до през днешния ден тя признава, че знае чудесно цената и на 2 лв. и на 200, както и какво изисква да ги изкараш почтено и честно. Свиренето на акордеон е нейна пристрастеност от ранна детска възраст „ Не бях някакво богаташко дете, чийто родители не си знаят парите. Всяко левче се ценеше в фамилията ни и аз се научих от дребна да оценявам труда. Възхищавам се на родителите си за това, че съумяха да създадат по този начин, че и трите им деца да получат положително обучение и положителни житейски препоръки. Безотговорността вкъщи бе немислима, както и неналичието на дисциплинираност. Например това да не отидеш на учебно заведение, бе немислимо. Благодарна съм на родителите си за тази отговорност и даже прекомерна дисциплинираност, която възпитаха у мен”. „ Освен това съм и пределно сериозна към себе си. Все виждам дали съм свършила всичко, както би трябвало. Помня, че сега, в който станах известна, тъй като беше и доста рано, и доста бързо, осъзнах по какъв начин всичко се трансформира, даже и да не искаш. Още първата година в Музикалната гимназия в Пловдив към този момент бях известно лице и глас, само че си останах същото земно момиче. Но хората към мен се трансформираха, в това число тези, които назовах свои другари. Изведнъж видях по какъв начин те станаха по-дистанцирани, отдръпнаха се, гледаха ме към този момент с други очи. Бяха прекомерно резервирани и с времето се отчуждихме. Тогава са и моментите, в които усещаш самотата. Тя идва паралелно с популярността” Любопитен миг е, че Мими признава, че като майка тя е същото това комбиниране на суровост, правдивост и кардинално отношение, което е взела като модел за подражателство от родителите си, главно от татко си. „ Развигор е доста по-мек, разрешава всякакви неща. Аз съм по-строга, раздавах правораздаване, когато щерка ни беше по-малка, само че с мека ръкавица. И до ден-днешен тя има по-голям почит към мен”. Емил Димитров е първата й осъзната любов Мими Иванова е в 4-ти клас, когато се влюбва мощно в своя кумир – Емил Димитров. И тъкмо тази обич я въодушевява след това да се занимава съществено с музика. „ Бях в четвърти клас, когато се влюбих мощно в Емил Димитров – беше едно мощно поклонение пред кумир, което прерасна в любов. Тази възраст тогава беше доста детска, а през днешния ден, надали не, децата към този момент могат и да се оженят. Други любови бяха едно време – по-сантиментални, по-идеалистични. Тогава толкоз доста го харесвах, че той някак ми повлияя и за това да се втурна през глава към музиката”, признава певицата. Подготви Анелия ПОПОВА