Тези въпроси ви пречат да сте щастливи
Ако настоятелно си задаваме неправилните въпроси, в никакъв случай няма да получим мечтаните отговори, написа блогърът Марк, представен от " Мениджър Нюз ". Той изброява 6 въпроса, които всеки човек би трябвало да спре да си задава, с цел да върви сполучливо напред:
1. ”Защо не ме харесват?”. Най-лошото злощастие, най-тежката самотност се състоят в това да се усещаме несигурни в себе си. Да си мислим, че всеки различен е по-напред от нас самите по някакъв метод. Когато сме в това положение, не виждаме стотиците хора в близост, които ни одобряват каквито сме. Виждаме единствено тези няколко, които не го вършат. " Не позволявайте на вътрешната неустановеност да ви тормози, притиснати в ъгъла. Не се превръщайте в жертва на самите себе си ", споделя Марк. " Забравете дали всички ви харесват или не и се фокусирайте върху това да обичате себе си повече ", поучава той.
2. ”Какво ще си помислят всички?” . Всъщност, когато си задаваме този въпрос, се тревожим не какво ще си помислят другите за нас, а какво ние самите ще си помислим за себе си. А в 99,9% от времето хората, които ни познават, въобще не мислят за минусите и мощните ни черти. Не сме в мозъка им толкоз, колкото си представяме. Със заблудата, че хорското мнение е съсредоточено в нас, в някаква степен се ласкаем. И си вредим.
3. ”Какво липсва?”. Понякога най-големият източник на злощастие в живота ни идва от обстоятелството, че продължаваме да си мислим къде другаде можем да бъдем или кой различен бихме желали да бъдем, вместо да оценяваме къде сме и кои сме в този момент. С други думи, огромна част от това, което назоваваме злощастие, е просто неодобрение, което произлиза от пренебрегването на красивите аспекти на живота ни, които съществуват всеки ден.
4. ”Ами, в случай че не съм задоволително добър?”. Страхът, че ще ни победят е това, което подсигурява провалянето ни. Когато мислим, че не сме задоволително положителни, в действителност ставаме такива. Помнете, провалянето не е най-лошият неуспех. Най-лошият е да не опиташ.
5. ”Как мога изобщо да продължа напред?”. Всеки човек може да живее без хората и обстановките от предишното. Животът е смяна. Хората и събитията фактически идват и си отиват всеки ден. Някои остават за дълго. Но най-после неизбежно всичко свършва. Това е цикълът на живота. Така би трябвало да бъде.
6. ”Защо аз?”. Ако мислите, че единствено привилегирована група от хора може да живее страховит живот, саботирате себе си. Вие сте привилегировани като сте живи и имате опцията да живеете. Ако по-често се разсънваме заран и си споделяме „ Да, през днешния ден е прекрасен ден” и в случай че повече вечери заключаваме „ Да, през днешния ден денят ми беше чудесен”, е доста по-вероятно един ден да се събудим на старини и да си кажем „ Да, живях страховит живот”.
1. ”Защо не ме харесват?”. Най-лошото злощастие, най-тежката самотност се състоят в това да се усещаме несигурни в себе си. Да си мислим, че всеки различен е по-напред от нас самите по някакъв метод. Когато сме в това положение, не виждаме стотиците хора в близост, които ни одобряват каквито сме. Виждаме единствено тези няколко, които не го вършат. " Не позволявайте на вътрешната неустановеност да ви тормози, притиснати в ъгъла. Не се превръщайте в жертва на самите себе си ", споделя Марк. " Забравете дали всички ви харесват или не и се фокусирайте върху това да обичате себе си повече ", поучава той.
2. ”Какво ще си помислят всички?” . Всъщност, когато си задаваме този въпрос, се тревожим не какво ще си помислят другите за нас, а какво ние самите ще си помислим за себе си. А в 99,9% от времето хората, които ни познават, въобще не мислят за минусите и мощните ни черти. Не сме в мозъка им толкоз, колкото си представяме. Със заблудата, че хорското мнение е съсредоточено в нас, в някаква степен се ласкаем. И си вредим.
3. ”Какво липсва?”. Понякога най-големият източник на злощастие в живота ни идва от обстоятелството, че продължаваме да си мислим къде другаде можем да бъдем или кой различен бихме желали да бъдем, вместо да оценяваме къде сме и кои сме в този момент. С други думи, огромна част от това, което назоваваме злощастие, е просто неодобрение, което произлиза от пренебрегването на красивите аспекти на живота ни, които съществуват всеки ден.
4. ”Ами, в случай че не съм задоволително добър?”. Страхът, че ще ни победят е това, което подсигурява провалянето ни. Когато мислим, че не сме задоволително положителни, в действителност ставаме такива. Помнете, провалянето не е най-лошият неуспех. Най-лошият е да не опиташ.
5. ”Как мога изобщо да продължа напред?”. Всеки човек може да живее без хората и обстановките от предишното. Животът е смяна. Хората и събитията фактически идват и си отиват всеки ден. Някои остават за дълго. Но най-после неизбежно всичко свършва. Това е цикълът на живота. Така би трябвало да бъде.
6. ”Защо аз?”. Ако мислите, че единствено привилегирована група от хора може да живее страховит живот, саботирате себе си. Вие сте привилегировани като сте живи и имате опцията да живеете. Ако по-често се разсънваме заран и си споделяме „ Да, през днешния ден е прекрасен ден” и в случай че повече вечери заключаваме „ Да, през днешния ден денят ми беше чудесен”, е доста по-вероятно един ден да се събудим на старини и да си кажем „ Да, живях страховит живот”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ