Менда Стоянова: Ако ни откажат влизане в ERM-2, това ще бъде много лош сигнал за целия ЕС
Ако на страната ни откажат влизане в " чакалнята " на еврозоната със субективни причини, които не са част от изискванията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERM–2, това ще бъде доста неприятен сигнал освен към българите, а към целия Европейски съюз. Това съобщи в предаването " Неделя 150 " Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Народно събрание. " Ще бъде сигнал за двойни стандарти, сигнал за нееднозначно третиранe. Затова за мен е доста значимо ние да подадем молбата и да пожелаеме явен и безапелационен отговор – от политиците и от Европейската централна банка ", уточни тя.
В коментар по поръчката на финансовия министър Владислав Горанов до края на юни страната ни да внесе молбата си за влизане в „ чакалнята “ на еврозоната, Менда Стоянова посочи, че държавното управление би трябвало да съблюдава своето декларирано заричане и да подаде молбата. „ България извършва освен формалните критерии, България извършва и доста други критерии. И причини от вида корупция, ниво на приходите по отношение на средноевропейските, от вида правосъдна система, са несъотносими към еврото “, безапелационна бе тя.
Менда Стоянова проучва рекомендации и заключения от годишния отчет на Българска академия на науките за икономическото развиване. Според нея премахването на плоския налог въобще няма да докара да повишение на оборотите в страната, увеличение на вложенията и очистване на неравенството, тъй като неравенството се получава от доста фактори:
" Ние развихме в България една ниско ефикасна, „ ишлемеджийска “ стопанска система, която на процедура стимулираше ниски заплати и хора с липса на умения и без обучение. Но тази стопанска система не може да продължава да движи развиването на страната ни. В идващите години би трябвало да преминем през едно преструктуриране на стопанската система – от ниско ефикасна към високо ефикасна и това е обвързвано на първо място с нивото на дипломиран труд, който би трябвало да имат българските служащи. "
Това съгласно Стоянова не минава нито през унищожаване на плоския налог, нито през държавни вложения, както предлагат икономическите специалистите от Българска академия на науките:
„ Ние сме се нагледали доста години на държавни вложения и знаем по какъв начин тези държавни вложения носят успеваемост, единствено че не за стопанската система като цяло, а за избрани хора, които усвояват тези вложения. “
Относно функциониращия към този момент 20 години паричен съвет, визиран в отчета на Българска академия на науките Менда Стоянова уточни:
„ Ако прочетете деликатно отчета сред изреченията ще разберете, че в действителност хората, които са го писали, смятат, че този паричен съвет към този момент е нездравословен за страната ни и по едно и също време с това еврото няма да бъде панацея. Знаете ле какво значи това, въпреки и неизречено в прав текст – да се откажем от паричния съвет и да минем на лична парична политика, на един курс, който ще се дефинира от Българска народна банка - нещо, което беше преди 1997 година. С което ние изрично не сме съгласни. Ние също считаме, че паричният съвет изигра своята роля, 20 години той е освен стабилизиращ фактор. Единственият излаз от този паричен съвет е точно приемането на еврото, влизането в еврозоната и следването на европейските политики. Всичко останало значи връщане 20 години обратно – не като стопанска система, а като практики, които бяха преди 20 години. “
Цялото изявление е в звуковия файл.
В коментар по поръчката на финансовия министър Владислав Горанов до края на юни страната ни да внесе молбата си за влизане в „ чакалнята “ на еврозоната, Менда Стоянова посочи, че държавното управление би трябвало да съблюдава своето декларирано заричане и да подаде молбата. „ България извършва освен формалните критерии, България извършва и доста други критерии. И причини от вида корупция, ниво на приходите по отношение на средноевропейските, от вида правосъдна система, са несъотносими към еврото “, безапелационна бе тя.
Менда Стоянова проучва рекомендации и заключения от годишния отчет на Българска академия на науките за икономическото развиване. Според нея премахването на плоския налог въобще няма да докара да повишение на оборотите в страната, увеличение на вложенията и очистване на неравенството, тъй като неравенството се получава от доста фактори:
" Ние развихме в България една ниско ефикасна, „ ишлемеджийска “ стопанска система, която на процедура стимулираше ниски заплати и хора с липса на умения и без обучение. Но тази стопанска система не може да продължава да движи развиването на страната ни. В идващите години би трябвало да преминем през едно преструктуриране на стопанската система – от ниско ефикасна към високо ефикасна и това е обвързвано на първо място с нивото на дипломиран труд, който би трябвало да имат българските служащи. "
Това съгласно Стоянова не минава нито през унищожаване на плоския налог, нито през държавни вложения, както предлагат икономическите специалистите от Българска академия на науките:
„ Ние сме се нагледали доста години на държавни вложения и знаем по какъв начин тези държавни вложения носят успеваемост, единствено че не за стопанската система като цяло, а за избрани хора, които усвояват тези вложения. “
Относно функциониращия към този момент 20 години паричен съвет, визиран в отчета на Българска академия на науките Менда Стоянова уточни:
„ Ако прочетете деликатно отчета сред изреченията ще разберете, че в действителност хората, които са го писали, смятат, че този паричен съвет към този момент е нездравословен за страната ни и по едно и също време с това еврото няма да бъде панацея. Знаете ле какво значи това, въпреки и неизречено в прав текст – да се откажем от паричния съвет и да минем на лична парична политика, на един курс, който ще се дефинира от Българска народна банка - нещо, което беше преди 1997 година. С което ние изрично не сме съгласни. Ние също считаме, че паричният съвет изигра своята роля, 20 години той е освен стабилизиращ фактор. Единственият излаз от този паричен съвет е точно приемането на еврото, влизането в еврозоната и следването на европейските политики. Всичко останало значи връщане 20 години обратно – не като стопанска система, а като практики, които бяха преди 20 години. “
Цялото изявление е в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ