Здравната лапачка
Ако на някой не му е изключително известно, тъй като прекалено много гледа разните риалитита, които в действителност са най-вече виртуалитита, България има три доста съществени казуса, които би трябвало незабавно да почне да взема решение – демографската карина, опазването на здравето и образованието. И през вчерашния ден, 26 септември, властта обществено показа два модела за развиване на крепко пробитата ни здравна система. Те са следните – или цялостна демонополизация на НЗОК т.е. всеки пациент ще може да си прави здравна застраховка по избор в държавната каса или в частен осигурител, или ролята на НЗОК се резервира, само че тъй като парите там все не стигат, ще си вършим и наложителна здравна застраховка в частна компания.
Разбира се, не трябваше доста време, с цел да цъфнат несъвършенствата на второто предложение. Защото съгласно него се оказа, че пациентът може да заплаща четири пъти, в случай че му се наложи съществено лекуване и болничен престой. Причината още веднъж е прозаична – НЗОК няма задоволително пари, може да даде до 500 лв.. Ако цената прескочи 700 лв., към този момент идват парите, които внасяте при частния осигурител – за какво обаче се чака чак до тази граница?! Ако обаче прескочи 1000 лв., отново се обръщате към личния си джоб, защото лечебните заведения си работят като търговски сдружения – дефинират си сами цената на услугата.
Звучи маникално неуместно, даже и като за България, да се разисква този втори вид. Защото той би бил съответстващ и преференциален за пациентите единствено и само, в случай че в болшинството случаи могат да се оправят с 500 лв.. Така ли е, уважаеми ръководещи? Така ли е, господин здавен министър? Вие нали сте супер финансов експерт, взел участие в изработването на не помня към този момент какъв брой държавни бюджета, освен това при разнообразни държавни управления? Защо тогава не заложихте на числата – те, споделят, в никакъв случай не лъжат – лъжат единствено хората, които ги пишат.
Да погледнем какво е качено на формалния уебсайт на здравното министерство за тези оферти. Във файл, озаглавен " Национално представително социологическо изследване ", откриваме следната статистика – за болнично лекуване се харчат приблизително по 650 лв. . Добавяме междинните разноски за медикаменти – 180 лв. (защото в България като си в болница не значи, че ще ти дават и медикаменти, тук да не сме бяла страна, виж фотографията по-долу), вкарваме и какъв брой отиват за персонален доктор и експерт – 120 лв. и теглим чертата – 950 лв. приблизително ! И тук приказваме за ПРЕКИ ЛИЧНИ РАЗХОДИ – не за неща, покривани от здравната ни осигуровка към НЗОК. По модела, показан от Ананиев, това значи да плащаме три пъти – на НЗОК, на частния осигурител и от личния си джоб. А като прибавим и общоизвестния факт, че с течение на годините инфлацията подвига цените, скоро може да прескочим заветната граница от 1000 лв. и да се зарадваме на четири заплащания!
Кому е необходим въпросният модел? На всички по веригата, единствено не и на пациента. Той ще е дойна крава – ще дотира система след система. Защото в данните на здравното министерство има и друго – през 1998 година здравната система се е оправяла с 810 млн. лв., през предходната към този момент приказваме за 4,3 милиарда лв.! А всяка година българите понижаваме – за какво разноските порастват? Защото на клона се качват все нови и нови маймуни! Или казано с думите на формалния документ на здравното министерство: " По данни на разнообразни изследвания на Европейски Съюз, Световната банка и СЗО, съотношението сред обществени и частни разноски за здраве се измества в посока нарастване на частните за сметка на обществените разноски "!
Изключително изрично е ясно, че НЗОК би трябвало да бъде пратена по дяволите със настоящия ѝ модел. Решението е единствено едно – конкурентен пазар, където знаеш защо се осигуряваш и можеш да избираш и никаква държавна помощ за частен бранш. Разбира се, в България за всеки пазар е годно съмнението, че е картел, само че в последна сметка в случай че си останем на настоящето състояние, ще става единствено по-зле. Няма по какъв начин да е другояче, когато НЗОК заплаща клинични пътеки на всичко живо в здравния бранш, изключително на частните лечебни заведения, които не престават да се появяват. Това е точене – държавни пари на частни структури. Нали са частници – да се оправят без страната да ги носи на тил! Система, при която пациентите избират къде да се обезпечават, ще оздрави конкуренцията и в опазването на здравето – който не предлага качествена услуга на налична цена, ще бъде отсвирен. Така че извънредно време е да се задействаме – тъй като и паразитите в този бранш ще умрат, когато като нация стигнем до подобен брой хора, че няма да има връщане обратно, само че тогава ще е късно за всички. Време е да ги убием в този момент!
Автор: Ивайло Ачев
Разбира се, не трябваше доста време, с цел да цъфнат несъвършенствата на второто предложение. Защото съгласно него се оказа, че пациентът може да заплаща четири пъти, в случай че му се наложи съществено лекуване и болничен престой. Причината още веднъж е прозаична – НЗОК няма задоволително пари, може да даде до 500 лв.. Ако цената прескочи 700 лв., към този момент идват парите, които внасяте при частния осигурител – за какво обаче се чака чак до тази граница?! Ако обаче прескочи 1000 лв., отново се обръщате към личния си джоб, защото лечебните заведения си работят като търговски сдружения – дефинират си сами цената на услугата.
Звучи маникално неуместно, даже и като за България, да се разисква този втори вид. Защото той би бил съответстващ и преференциален за пациентите единствено и само, в случай че в болшинството случаи могат да се оправят с 500 лв.. Така ли е, уважаеми ръководещи? Така ли е, господин здавен министър? Вие нали сте супер финансов експерт, взел участие в изработването на не помня към този момент какъв брой държавни бюджета, освен това при разнообразни държавни управления? Защо тогава не заложихте на числата – те, споделят, в никакъв случай не лъжат – лъжат единствено хората, които ги пишат.
Да погледнем какво е качено на формалния уебсайт на здравното министерство за тези оферти. Във файл, озаглавен " Национално представително социологическо изследване ", откриваме следната статистика – за болнично лекуване се харчат приблизително по 650 лв. . Добавяме междинните разноски за медикаменти – 180 лв. (защото в България като си в болница не значи, че ще ти дават и медикаменти, тук да не сме бяла страна, виж фотографията по-долу), вкарваме и какъв брой отиват за персонален доктор и експерт – 120 лв. и теглим чертата – 950 лв. приблизително ! И тук приказваме за ПРЕКИ ЛИЧНИ РАЗХОДИ – не за неща, покривани от здравната ни осигуровка към НЗОК. По модела, показан от Ананиев, това значи да плащаме три пъти – на НЗОК, на частния осигурител и от личния си джоб. А като прибавим и общоизвестния факт, че с течение на годините инфлацията подвига цените, скоро може да прескочим заветната граница от 1000 лв. и да се зарадваме на четири заплащания!
Кому е необходим въпросният модел? На всички по веригата, единствено не и на пациента. Той ще е дойна крава – ще дотира система след система. Защото в данните на здравното министерство има и друго – през 1998 година здравната система се е оправяла с 810 млн. лв., през предходната към този момент приказваме за 4,3 милиарда лв.! А всяка година българите понижаваме – за какво разноските порастват? Защото на клона се качват все нови и нови маймуни! Или казано с думите на формалния документ на здравното министерство: " По данни на разнообразни изследвания на Европейски Съюз, Световната банка и СЗО, съотношението сред обществени и частни разноски за здраве се измества в посока нарастване на частните за сметка на обществените разноски "!
Изключително изрично е ясно, че НЗОК би трябвало да бъде пратена по дяволите със настоящия ѝ модел. Решението е единствено едно – конкурентен пазар, където знаеш защо се осигуряваш и можеш да избираш и никаква държавна помощ за частен бранш. Разбира се, в България за всеки пазар е годно съмнението, че е картел, само че в последна сметка в случай че си останем на настоящето състояние, ще става единствено по-зле. Няма по какъв начин да е другояче, когато НЗОК заплаща клинични пътеки на всичко живо в здравния бранш, изключително на частните лечебни заведения, които не престават да се появяват. Това е точене – държавни пари на частни структури. Нали са частници – да се оправят без страната да ги носи на тил! Система, при която пациентите избират къде да се обезпечават, ще оздрави конкуренцията и в опазването на здравето – който не предлага качествена услуга на налична цена, ще бъде отсвирен. Така че извънредно време е да се задействаме – тъй като и паразитите в този бранш ще умрат, когато като нация стигнем до подобен брой хора, че няма да има връщане обратно, само че тогава ще е късно за всички. Време е да ги убием в този момент!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ