Защо българска учителка коренно промени мнението си за ваксините
Ако можех да се върна обратно, незабавно щях да се имунизирам ": дълго време тя отхвърля да се имунизира против Ковид-19. Но откакто коронавирусът я поразява тежко, радикално трансформира мнението си. Българска учителка споделя, за.
Дарина* е учителка. Разказва, че по-голямата част от нейните сътрудници отхвърлят да се имунизират против Ковид-19 - въпреки да са измежду хората, които са изложени на по-голям риск. И тя до неотдавна е била скептична към имунизациите. Преди да види коронавирус отделението в Александровска болница от пациентското легло.
" Ако можех да се върна обратно, когато имах вяра, че няма потребност да се имунизирам против Ковид-19, щях сигурно да го направя, без да се възнамерявам. "
Това споделя през днешния ден Дарина,. Причините са били доста, само че всички те ѝ се костват незначителни на фона на това, което претърпява, когато се заразява с ковид. Днес мнението ѝ е радикално друго - щом измине интервалът след инфекцията, в който е противопоказно да се ваксинира, Дарина начаса ще си сложи ваксина.
Как страхът се предава от уста на уста
" Не съм от хората, които имат вяра на теориите, че с имунизацията ни чипират или вкарват метал в тялото ни. Въпреки това не смятах, че би трябвало да се имунизирам. ", споделя Дарина. По-рано тази година тя е диагностицирана с автоимунно заболяване, което за нея се трансформира в още една причина да избере да не се имунизира. Дарина признава, че е направила този избор, без да се съветва с доктор - вероятно от боязън, че ще бъдат опровергани доводите ѝ срещу имунизацията.
Днес Дарина осъзнава, че се е влияла прекалено много от общото мнение. Повечето от сътрудниците ѝ учители не желаят да се имунизират, а и доста хора от обкръжението ѝ омаловажават Ковид-19. " Въпреки че с течение на времето последователно се убеждавах, че това не е просто елементарен грип, дълго време останах на кантар - мислех, че се преувеличава и че въобще не е толкоз ужасно ", признава Дарина.
Решаващият фактор за избора ѝ да не се имунизира е бил на първо място страхът. Тя самата го дефинира като параноя, която назрявала у нея в следствие от разказите на други хора, които ѝ казвали, че познават човек, при който имунизацията е предизвикала увреждане или пък знаят за различен, който бил чел, че имунизацията против Ковид-19 ще му аргументи рак. " Казвах си, че следователно не трябва да се имунизирам, тъй като и на мен може да ми се случи нещо. Това обаче беше досега, в който нещото в действителност се случи - позитивен тест за Ковид. "
Пътят до катарзиса
Въпреки че работи с деца и заради това е знаела, че е евентуално застрашена, Дарина постоянно си е мислела, че няма по какъв начин да се болести, щом взима защитни ограничения като носене на маска, стерилизация и съблюдаване на отдалеченост. Вирусът обаче се оказва по-коварен от предстоящото. В първите дни Дарина към момента не има вяра, че при нея Ковид-19 ще се трансформира в онази същински страшна болест, за която го показват. Но след по-малко от седмица тя е към този момент с бронхопневмония и е неспособна да прави даже най-леки действия в дома си. Разболява се и брачният партньор ѝ. " Този вирус въобще не ти дава време да осъзнаеш какво се случва - до момента в който си казвахме, че всичко е наред и може да мине просто като простуда, заболяването беше към този момент в толкоз напреднал етап, че и двамата се оказахме в безпомощно положение ", спомня си Дарина.
В последна сметка се постанова фамилията да постъпи в коронавирус отделението на Александровска болница в София. " Видях на процедура последствията от решението ми да не се имунизирам. Моето и на други хора. ", споделя Дарина.
Усещането при влизането в болница разказва като суматоха. Виждайки с очите си какъв брой тежко може да поразява вирусът, Дарина още в болничното заведение стартира да се чуди за какво не се е ваксинирала, когато е трябвало. " Осъзнах, че в случай че не бях отишла в болничното заведение навреме, можеше и да не изляза от тази рецесия единствено с поука. Осъзнах и друго: че съм можела да предотвратя всичко това. "
Дарина остава в болничното заведение 10 дни, брачният партньор ѝ - 20. Едно от първите неща, които прави след изписването, е да ревизира по кое време най-скоро може да се имунизира. " Много хубаво е възприятието да се събудиш вкъщи, без да чуваш кислороден уред до себе си. Сега просто изчаквам да мине нужното време след зараза и незабавно ще се имунизирам. "
Благодарна. На лекарите и на ориста.
Днес Дарина поставя старания да показа с допустимо най-вече хора към себе си какво е претърпяла и по какъв начин това е трансформирало мнението ѝ за имунизацията. Като преподавател тя поучава околните си да се имунизират, само че от позицията на опита. След като излиза от болничното заведение, се замисля за това какво въздейства най-вече на отрицателните настройки на хората по отношение на имунизациите. " Мисля, че душeвността на хората в България е такава, че когато доста настоятелно им се споделя да създадат нещо, това реализира тъкмо противоположния резултат ", споделя Дарина. Затова и самата тя се старае да подхожда с внимание в диалозите си с хората, които към момента се съмняват в успеваемостта на имунизациите. Споделя им това, което се е случило с нея - с вярата, че ще предотврати някой различен да изпита същото. А фактът, че може да приказва от позицията на човек, който до неотдавна е бил срещу имунизацията, вероятно улеснява разговора. " Осъзнавам, че и прекомерната независимост не е решение, тъй като и аз по свое предпочитание не се бях ваксинирала. Затова се пробвам да приказвам с хората по метод, по който и моето Аз отпреди няколко месеца би се замислило над решението си. "
След престоя си в Александровска болница Дарина усеща доста по-интензивно и натиска върху здравните експерти в страната. И осъзнава, че голяма част от товара им може да бъде свален, в случай че повече хора се имунизират. " Аз като преподавател се усещах некомфортно от това, че няколко часа би трябвало да преподавам с маска. А лекарите часове наред работят с защитни дрехи, трудят се непрекъснато и оказват в действителност най-хубавата грижа на пациентите си. Трябва и ние да се опитаме да се погрижим за тях ", моли Дарина.
Днес тя е признателна на лекарите, че са ѝ помогнали да се възвърне бързо и без последици. Благодарна е и на ориста, че ѝ дава урок, който да я защищити. Надява се, че сходен катарзис може да се случи и на други хора, без да им се постанова да се сблъскат с животозастрашаващия вирус. " Дадох си сметка, че би трябвало малко по-отговорно да мисля за здравето си и за хората към мен. Не желая повторно да претърпявам това, което ми се случи. "
*Иметое променено порадижеланието на събеседничката нидазапазианонимност.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Дарина* е учителка. Разказва, че по-голямата част от нейните сътрудници отхвърлят да се имунизират против Ковид-19 - въпреки да са измежду хората, които са изложени на по-голям риск. И тя до неотдавна е била скептична към имунизациите. Преди да види коронавирус отделението в Александровска болница от пациентското легло.
" Ако можех да се върна обратно, когато имах вяра, че няма потребност да се имунизирам против Ковид-19, щях сигурно да го направя, без да се възнамерявам. "
Това споделя през днешния ден Дарина,. Причините са били доста, само че всички те ѝ се костват незначителни на фона на това, което претърпява, когато се заразява с ковид. Днес мнението ѝ е радикално друго - щом измине интервалът след инфекцията, в който е противопоказно да се ваксинира, Дарина начаса ще си сложи ваксина.
Как страхът се предава от уста на уста
" Не съм от хората, които имат вяра на теориите, че с имунизацията ни чипират или вкарват метал в тялото ни. Въпреки това не смятах, че би трябвало да се имунизирам. ", споделя Дарина. По-рано тази година тя е диагностицирана с автоимунно заболяване, което за нея се трансформира в още една причина да избере да не се имунизира. Дарина признава, че е направила този избор, без да се съветва с доктор - вероятно от боязън, че ще бъдат опровергани доводите ѝ срещу имунизацията.
Днес Дарина осъзнава, че се е влияла прекалено много от общото мнение. Повечето от сътрудниците ѝ учители не желаят да се имунизират, а и доста хора от обкръжението ѝ омаловажават Ковид-19. " Въпреки че с течение на времето последователно се убеждавах, че това не е просто елементарен грип, дълго време останах на кантар - мислех, че се преувеличава и че въобще не е толкоз ужасно ", признава Дарина.
Решаващият фактор за избора ѝ да не се имунизира е бил на първо място страхът. Тя самата го дефинира като параноя, която назрявала у нея в следствие от разказите на други хора, които ѝ казвали, че познават човек, при който имунизацията е предизвикала увреждане или пък знаят за различен, който бил чел, че имунизацията против Ковид-19 ще му аргументи рак. " Казвах си, че следователно не трябва да се имунизирам, тъй като и на мен може да ми се случи нещо. Това обаче беше досега, в който нещото в действителност се случи - позитивен тест за Ковид. "
Пътят до катарзиса
Въпреки че работи с деца и заради това е знаела, че е евентуално застрашена, Дарина постоянно си е мислела, че няма по какъв начин да се болести, щом взима защитни ограничения като носене на маска, стерилизация и съблюдаване на отдалеченост. Вирусът обаче се оказва по-коварен от предстоящото. В първите дни Дарина към момента не има вяра, че при нея Ковид-19 ще се трансформира в онази същински страшна болест, за която го показват. Но след по-малко от седмица тя е към този момент с бронхопневмония и е неспособна да прави даже най-леки действия в дома си. Разболява се и брачният партньор ѝ. " Този вирус въобще не ти дава време да осъзнаеш какво се случва - до момента в който си казвахме, че всичко е наред и може да мине просто като простуда, заболяването беше към този момент в толкоз напреднал етап, че и двамата се оказахме в безпомощно положение ", спомня си Дарина.
В последна сметка се постанова фамилията да постъпи в коронавирус отделението на Александровска болница в София. " Видях на процедура последствията от решението ми да не се имунизирам. Моето и на други хора. ", споделя Дарина.
Усещането при влизането в болница разказва като суматоха. Виждайки с очите си какъв брой тежко може да поразява вирусът, Дарина още в болничното заведение стартира да се чуди за какво не се е ваксинирала, когато е трябвало. " Осъзнах, че в случай че не бях отишла в болничното заведение навреме, можеше и да не изляза от тази рецесия единствено с поука. Осъзнах и друго: че съм можела да предотвратя всичко това. "
Дарина остава в болничното заведение 10 дни, брачният партньор ѝ - 20. Едно от първите неща, които прави след изписването, е да ревизира по кое време най-скоро може да се имунизира. " Много хубаво е възприятието да се събудиш вкъщи, без да чуваш кислороден уред до себе си. Сега просто изчаквам да мине нужното време след зараза и незабавно ще се имунизирам. "
Благодарна. На лекарите и на ориста.
Днес Дарина поставя старания да показа с допустимо най-вече хора към себе си какво е претърпяла и по какъв начин това е трансформирало мнението ѝ за имунизацията. Като преподавател тя поучава околните си да се имунизират, само че от позицията на опита. След като излиза от болничното заведение, се замисля за това какво въздейства най-вече на отрицателните настройки на хората по отношение на имунизациите. " Мисля, че душeвността на хората в България е такава, че когато доста настоятелно им се споделя да създадат нещо, това реализира тъкмо противоположния резултат ", споделя Дарина. Затова и самата тя се старае да подхожда с внимание в диалозите си с хората, които към момента се съмняват в успеваемостта на имунизациите. Споделя им това, което се е случило с нея - с вярата, че ще предотврати някой различен да изпита същото. А фактът, че може да приказва от позицията на човек, който до неотдавна е бил срещу имунизацията, вероятно улеснява разговора. " Осъзнавам, че и прекомерната независимост не е решение, тъй като и аз по свое предпочитание не се бях ваксинирала. Затова се пробвам да приказвам с хората по метод, по който и моето Аз отпреди няколко месеца би се замислило над решението си. "
След престоя си в Александровска болница Дарина усеща доста по-интензивно и натиска върху здравните експерти в страната. И осъзнава, че голяма част от товара им може да бъде свален, в случай че повече хора се имунизират. " Аз като преподавател се усещах некомфортно от това, че няколко часа би трябвало да преподавам с маска. А лекарите часове наред работят с защитни дрехи, трудят се непрекъснато и оказват в действителност най-хубавата грижа на пациентите си. Трябва и ние да се опитаме да се погрижим за тях ", моли Дарина.
Днес тя е признателна на лекарите, че са ѝ помогнали да се възвърне бързо и без последици. Благодарна е и на ориста, че ѝ дава урок, който да я защищити. Надява се, че сходен катарзис може да се случи и на други хора, без да им се постанова да се сблъскат с животозастрашаващия вирус. " Дадох си сметка, че би трябвало малко по-отговорно да мисля за здравето си и за хората към мен. Не желая повторно да претърпявам това, което ми се случи. "
*Иметое променено порадижеланието на събеседничката нидазапазианонимност.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ