Ако ме попитате дали вярвам в бог, ще ви отвърна

...
Ако ме попитате дали вярвам в бог, ще ви отвърна
Коментари Харесай

Религията като начин на употреба

Ако ме попитате дали имам вяра в господ, ще ви отвърна с въпрос: какво наричате господ? Дали имат поради дядо с бяла брада, който седи на облаците и ни следи с микроскоп? Не, в това нямам доверие. Ако с тази метафора пробвате да изразите визиите си за смисъл и морална норма – да, имам вяра.

Повечето хора, които познавам, мислят по този начин. Сътворяването на света за шест дни, поглъщането и изплюването на Йона от кита, възкресяването на Лазар, конниците на Апокалипсиса – тези истории естествените хора възприемат като морални притчи, не като исторически обстоятелства. Доксата, т. е. мнението на актуалния българин най-малко от времето на Възраждането се модернизира малко по малко, надлежно ортодоксията (правилното мнение) към този момент е много надалеч от канона на едновремешната черква. Остават обаче обичайните ритуалните практики - религията се свежда до ортопрактика.

Подобно разминаване на убеждения и дейности в България е изключително очевидно. Вероятно високата теологическа традиция тук няма надълбоко корени, пък и модернизацията май не е докарана до край. И ето в образеца с идния Великден. На този най-съществен за християнството празник епохи наред се е говорило за успеха над гибелта, вярата, смисъла, спасението. Какво се дискутира в навечерието му у нас? Колко ще коства агнешкото, дали боите за яйца са рискови за здравето и дали италианските козунаци са подобаващи за нашата софра. Формата се е откъснала от наличието и е заживяла собствен личен живот.

Християнските моралисти постоянно наказват този феномен, аз обаче го следя с изследователско любознание. Какво споделя той за страната ни? Хора, които могат да се дефинират като същински православни са малко. Агенция Тренд да вземем за пример установи преди година, че единствено 14% посещават религиозни храмове най-малко един път месечно, отново толкоз считат, че би трябвало да се подписва църковен брак. Вадим мюсюлманите и получаваме към десетина % съществено вярващи. Вероятно толкоз или по-малко ще се окажат и тези, които съблюдават поста (които знаят, че той не е здравословна диета и че допуска самоограничение освен от хранителни удоволствия). Толкова ще се окажат хората, които имат собствен духовник, пред който се изповядват и чиито упътвания следват. Максимум 10%.

Убежденията варират, вярата в чудесата е непоклатимо висока

Е добре, тогава какво тъкмо споделят българите, които сред две трети и четири пети съгласно другите проучвания се дефинират като източноправославни? Казват: ние сме ортопрактици, вършим нещата, които се изискват от нас, с цел да сме част от тази общественост – ядем агнешко, боядисваме яйца, месим козунаци. А що се отнася до убежденията – те варират. В господ имат вяра 50-60 на 100, в парадайса и пъкъла - под 40 (мисля, че раят по разбираеми аргументи бие пъкъла, който буди едни неприятни асоциации). Затова пък вярата в чудеса, енергийни места и в пророчествата на Ванга е непоклатимо висока.

Религията се е трансформирала в един тип възпитание. Прието е да се представяш за православен – това е просто белег на националната еднаквост, все едно да те питат дали си турчин, ами не, българин съм. Все едно да седиш в бранш Б и да твърдиш, че не си от Левски. Не съм чувал политик да излезе на тв приемника и да каже почитам убежденията на всички, само че аз персонално не съм православен. Вярно, че сходно двуличие е грях, само че в случай че не си набожен, значи не вярваш и в наказването за прегрешението, нали по този начин?

Това етнизиране на християнството евентуално има нещо общо с наследството на комунизма, тъй като се случва из цяла Източна Европа, даже при сякаш универсалистките католици. Бруталното и нехристиянско отношение към по-слаби хора като бежанци или роми и флиртът с предприемачи и политици за нас като че ли не е проблем, тъй като боядисваме яйца. Не вярвахме и преди време във великото пришествие на комунизма, а че ходехме по комсомолски събрания, скандирахме на митинги.

Традиционните полезности и празните черупки

Само че автономизиралата се форма не е напълно безвредна. Настъпление на различната десница на всички места търси поддръжка от църквата, въпреки сякаш в Европа тя да е отделена от страната. Агитират за връщане към някакви обичайни полезности, от които са останали единствено празните черупки. Вземете обичайното семейство - него от дълго време го няма, 60 % от децата се раждат отвън брак, половината бракове се разтрогват, а актуалната жена мъчно ще се върне в кухнята и ще схване обичайна роля на машина за раждане на деца. Но попът продължава да произнася чудноватите си думи и да разменя короните на младоженците; включват се и ресторантските диджеи, които инсценират ритване на менче и други обичайни неща. Религиозният фундаментализъм у нас даже се върна към една такава традиция, каквато е вярата във вещици – нарекоха ги джендъри и оповестиха, че сменяли пола на децата по заповед на европейския дявол.

Въпросът е какъв брой съществено има вяра един актуален човек в тези неща, в чудодейните икони, джендърите и менчетата. Днес хората са индивидуалисти, привикнали са да избират всичко от мелодията на мобилния телефон до тайната доктрина, с която си изясняват несправедливостите на света. Религиите ни се оферират на един световен пазар, където всеки намира това, което ще реши екзистенциалните му въпроси. Ромите в България да вземем за пример не инцидентно се обръщат към евангелизма, както се случва и с други маргинализирани общности в Бразилия, Африка и другаде. В протестантските деноминации те намират това равно човешко достолепие, което надълбоко расисткото българско общество им отхвърля. Протестантите прочее са малцина, само че доста по-силно стимулирани, тъй като там всеки набожен се счита задължен да бъде просветител, за разлика от болшинството православни, които се сещат за отвъдното единствено по празници. А това прави палитрата на обществото ни доста по-шарена. Имаме будисти, имаме атеисти, които са един тип вярващи с противоположен знак, има агностици като моя невзискателност, които се съмняват и търсят.

В Съединени американски щати през днешния ден съществуват десетки хиляди деноминации. Зрелищни телевангелисти правят чудеса в действително време – по какъв начин да не се впечатлиш? Групата, обединена към Евангелието на благосъстоянието и здравето, пък проповядва това, че Исус Христос бил желал от нас да сме богати и щастливи – тя сигурно ще откри някой ден почитатели и у нас. Най-куриозна си остава религията на Копимизма, която твърди, че копирането и шерването на файлове е нейна висша полезност и в този смисъл отстоява правото си на пиратстване в интернет. Други пък ще изберат да са фундаменталисти, да четат безусловно някакви свещени текстове и да отхвърлят модерния свят.

Религията е общ брой от метафори, които допускат пояснение. Ако те оказват помощ на индивида да води един честен и потребен живот – поддържам. Ако тези метафори се трансформират в оръжие на едни групи, които желаят да се постановат на други – аз съм срещу, уповавам се и вие. А за ортопрактиките към религиозните празници уповавам се никой не възразява. Можем да се обединим към една програма-минимум: значимото е да сме дружно, да си припомняме какъв брой значими са връзките посред ни. Това е най-старата традиция на човешката цивилизация.

Текстът на проф. Ивайло Дичев е оповестен в " Дойче веле ".
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР