Бактерията на легионелозата се предава през климатика
“Ако крадеш, ще те крадат, в случай че съсипваш, ще те унищожават. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш ” споделя Петър Дънов.
С други думи: „ Каквото повикало, такова се обадило “!
Истината е, че животът в никакъв случай не е елементарен, въпреки че, гледайки в непознатата чиния, да ни наподобява противоположното. Всеки човек, без значение дали е богат или безпаричен, се сблъсква с компликации. Но помнете, че заболяването е най-сложната за превъзмогване. Тя е и най-големият апаш на щастливите ни мигове, които в никакъв случай не претърпяваме. Да си болен е наказване, само че никога не Божие. Господ, както споделят старите хора, си знае работата. Да, сполетяват ни инциденти, само че от нас зависи дали ще намерим сили и воля да ги преодолеем.
Изпитанията идват, с цел да трансформират метода ни на мислене и държание към по-добро.
Но когато това не се случи, рядко получаваме втори късмет. Просто някои болести не дават тази опция. Всеки човек получава късмет в живота да поправи грешките си, като „ ангажимента “ е повече да не ги повтаря. Тази концепция обаче в множеството случаи не се осъществя, което прави по този начин, че порочният цикъл стартира още веднъж. И по тази причина съществува латинската поговорка: „ Dum vitant stulti, vitia in contraria currunt “ („ Глупаците, като избягат от едни пороци, попадат на други “). Интересно е, че в нашето общество е признато думата „ недостатък “ да се свързва най-вече с неоправдателни дефекти на характера, като невъздържание с разнообразни типове вещества от спиртен и различен генезис. Но даваме ли си сметка, че не постоянно нездравословните привички се отнасят за тривиалните течни и димящи субстанции?
Лошото отношение, лъжата, гаврата също могат да се причислят към пороците.
Само че върху тях се работи в посока премахване през първите седем години. Изпусне ли се моментът, по-нататъшни положени старания са безплодни.
Същото е при болесттите – изтървем ли решаващата секунда, мачът е свирен. Поне в множеството случаи. Като тук не става дума за обезверение или хейтърство, а за действителни и неоспорими обстоятелства, доказващи какъв брой безгрижен може да бъде човек към личната си личност. Още по-неприятното е, че макар всички опити, правени през годините в посока смяна отношението на хората към личното им здраве, те си остават съвсем без резултат. Ето за какво непрекъснато си имаме работа с проблеми, чийто генезис се дължи на едни и същи условия.
В подтекста на медицината се имат поради по този начин наречените зараждащи болести от заразен темперамент. Те могат да бъдат породени както от неоткрити или незнайни инфекциозни сътрудници, популяризирали се в нови географски локации и популации, по този начин и от патогени, чиято роля в характерни болести преди този момент не е била приета.
В собствен отчет, оповестен още през 2007 година, Световната здравна организация предизвести, че инфекциозните болести се появяват с темпове, които не са следени до момента. От 70-те години на предишния век са открити към 40 инфекциозни заболявания. Разбира се, значителен принос за това има хомо сапиенс с неспирните си пътувания до далечни дестинации. Благодарение на тази „ детайлност “, капацитетът на зараждащите се рискови диагнози да се популяризират бързо и да предизвикват световни епидемии, през днешния ден съставлява сериозен проблем.
Има доста фактори, свързани с появяването на новите инфекциозни болести и с повторното пораждане на „ остарели ”. Някои от тях са резултат от естествени процеси, като еволюцията на патогените с течение на времето, само че доста други са резултат от човешкото държание и практики. Помислете единствено по какъв начин се е трансформирало взаимоотношението сред човешкото население и нашата околна среда, изключително през последните години. Фактори, които способстваха за тези промени, са прирастът на популацията, миграцията от селските региони в градовете, бедността, войните и разрушителните екологични промени, дължащи се на злоупотребата с природата. Но, с цел да се откри една нововъзникваща болест, би трябвало да са налице най-малко два критерия - инфекциозният сътрудник да попадне в уязвимо население и да има способността за елементарно разпространяване от човек на човек.
Грипът е съвършен образец за зараждащо заболяване , което се дължи както на естествени, по този начин и на човешки фактори. Той е прочут със своята дарба да трансформира генетичната си информация. Именно тя е в положение да аргументи пандемии, тъй като имунната система на индивида не е подготвена да разпознава и да се пази от новия вид.
Шансовете за огромни генетични промени, които се случват и се предават на хора, се усилват, когато индивидите са в непосредствена непосредственост до селскостопански животни, като пилета, патици и свине. Тъй като те са естествени гостоприемници на грипа и могат да работят като „ свързващо звено “ за основаване на нови негови версии, които не са съществували преди.
Случаите на тежки респираторни болести съставляват различен образец за това какъв брой бързо инфекциите могат да се популяризират по целия свят посредством въздушно-капков път на предаване. Доказателство за изказванието е известие, съгласно което легионелозата - тежка форма на пневмония, е лишила стотици животи в над 38 страни.
Тази болест е породена от бактерия, известна като L. pneumophila. Представлява тежка белодробна зараза, за която се оповестява, че визира най-вече възрастни хора. И по-специално човеци с отслабена имунна система, хронично белодробно разстройство. Бактерията, провокираща легионелозата, има инкубационен интервал от 2 до 10 дни. След като се развие, през първите дни стартират да се следят и признаци като главоболие, мускулни болки, настинка и висока температура. В рамките на втори–трети ден ден се появява кашлица, болежка в гърдите, възприятие на комплициране, зной, гадене, повръщане, диария и така нататък
Въпреки че легионелозата визира белите дробове, тя може да аргументи зараза и в други елементи на тялото, в това число сърцето. Бактериите оцеляват в почвата и водата и могат да процъфтяват във водни системи като климатици, горещи тръби, пръскачки и други Обикновено една зараза се улавя посредством микроскопични водни капчици, съдържащи патогенния микроорганизъм. Легионелозата е лечимо положение, макар че се смята за една от най-опасните пневмонии, предпочитащи лятото. Но в случай че то се забави, може да се появят и други свързани животозастрашаващи положения.
Те включват дихателна непълнота, септичен потрес или остра бъбречна непълнота.
Първото се появява при положение, че белите дробове не са в положение да обезпечат задоволително О2 за тялото или пък тъй като не могат да отделят въглероден диоксид от кръвта. Септиченият потрес е резултат от неочакваното намаление на кръвното налягане, водещо до понижен приток на кръв към жизненоважните органи, изключително бъбреците и мозъка. В подобен миг сърцето се пробва да компенсира понижения приток на кръв като усилва размера на изпомпваната течност. Въпреки това спомагателното налягане отслабва туптящия орган и в допълнение понижава притока на кръв, като в последна сметка оргaнизмът изпада в шоково положение. Острата бъбречна непълнота се отнася до положение, при което поради неспособността на бъбреците да извършват функционалността си за пречистване на отпадъчни материали от кръвта, се стига до струпване на рискови равнища на отпадъчни вещества в тялото. Тогава в действителност стартират да се демонстрират и първите признаци на натравяне, резултат от наслоените отрови в тялото. А те, както неведнъж подсещаме, са не по-малко рискови за организма, изключително когато той се и бори с налично заболяване.
Но, както е споделил съветският публицист Александър Грин: „.. .няма избавление без битка “!
С други думи: „ Каквото повикало, такова се обадило “!
Истината е, че животът в никакъв случай не е елементарен, въпреки че, гледайки в непознатата чиния, да ни наподобява противоположното. Всеки човек, без значение дали е богат или безпаричен, се сблъсква с компликации. Но помнете, че заболяването е най-сложната за превъзмогване. Тя е и най-големият апаш на щастливите ни мигове, които в никакъв случай не претърпяваме. Да си болен е наказване, само че никога не Божие. Господ, както споделят старите хора, си знае работата. Да, сполетяват ни инциденти, само че от нас зависи дали ще намерим сили и воля да ги преодолеем.
Изпитанията идват, с цел да трансформират метода ни на мислене и държание към по-добро.
Но когато това не се случи, рядко получаваме втори късмет. Просто някои болести не дават тази опция. Всеки човек получава късмет в живота да поправи грешките си, като „ ангажимента “ е повече да не ги повтаря. Тази концепция обаче в множеството случаи не се осъществя, което прави по този начин, че порочният цикъл стартира още веднъж. И по тази причина съществува латинската поговорка: „ Dum vitant stulti, vitia in contraria currunt “ („ Глупаците, като избягат от едни пороци, попадат на други “). Интересно е, че в нашето общество е признато думата „ недостатък “ да се свързва най-вече с неоправдателни дефекти на характера, като невъздържание с разнообразни типове вещества от спиртен и различен генезис. Но даваме ли си сметка, че не постоянно нездравословните привички се отнасят за тривиалните течни и димящи субстанции?
Лошото отношение, лъжата, гаврата също могат да се причислят към пороците.
Само че върху тях се работи в посока премахване през първите седем години. Изпусне ли се моментът, по-нататъшни положени старания са безплодни.
Същото е при болесттите – изтървем ли решаващата секунда, мачът е свирен. Поне в множеството случаи. Като тук не става дума за обезверение или хейтърство, а за действителни и неоспорими обстоятелства, доказващи какъв брой безгрижен може да бъде човек към личната си личност. Още по-неприятното е, че макар всички опити, правени през годините в посока смяна отношението на хората към личното им здраве, те си остават съвсем без резултат. Ето за какво непрекъснато си имаме работа с проблеми, чийто генезис се дължи на едни и същи условия.
В подтекста на медицината се имат поради по този начин наречените зараждащи болести от заразен темперамент. Те могат да бъдат породени както от неоткрити или незнайни инфекциозни сътрудници, популяризирали се в нови географски локации и популации, по този начин и от патогени, чиято роля в характерни болести преди този момент не е била приета.
В собствен отчет, оповестен още през 2007 година, Световната здравна организация предизвести, че инфекциозните болести се появяват с темпове, които не са следени до момента. От 70-те години на предишния век са открити към 40 инфекциозни заболявания. Разбира се, значителен принос за това има хомо сапиенс с неспирните си пътувания до далечни дестинации. Благодарение на тази „ детайлност “, капацитетът на зараждащите се рискови диагнози да се популяризират бързо и да предизвикват световни епидемии, през днешния ден съставлява сериозен проблем.
Има доста фактори, свързани с появяването на новите инфекциозни болести и с повторното пораждане на „ остарели ”. Някои от тях са резултат от естествени процеси, като еволюцията на патогените с течение на времето, само че доста други са резултат от човешкото държание и практики. Помислете единствено по какъв начин се е трансформирало взаимоотношението сред човешкото население и нашата околна среда, изключително през последните години. Фактори, които способстваха за тези промени, са прирастът на популацията, миграцията от селските региони в градовете, бедността, войните и разрушителните екологични промени, дължащи се на злоупотребата с природата. Но, с цел да се откри една нововъзникваща болест, би трябвало да са налице най-малко два критерия - инфекциозният сътрудник да попадне в уязвимо население и да има способността за елементарно разпространяване от човек на човек.
Грипът е съвършен образец за зараждащо заболяване , което се дължи както на естествени, по този начин и на човешки фактори. Той е прочут със своята дарба да трансформира генетичната си информация. Именно тя е в положение да аргументи пандемии, тъй като имунната система на индивида не е подготвена да разпознава и да се пази от новия вид.
Шансовете за огромни генетични промени, които се случват и се предават на хора, се усилват, когато индивидите са в непосредствена непосредственост до селскостопански животни, като пилета, патици и свине. Тъй като те са естествени гостоприемници на грипа и могат да работят като „ свързващо звено “ за основаване на нови негови версии, които не са съществували преди.
Случаите на тежки респираторни болести съставляват различен образец за това какъв брой бързо инфекциите могат да се популяризират по целия свят посредством въздушно-капков път на предаване. Доказателство за изказванието е известие, съгласно което легионелозата - тежка форма на пневмония, е лишила стотици животи в над 38 страни.
Тази болест е породена от бактерия, известна като L. pneumophila. Представлява тежка белодробна зараза, за която се оповестява, че визира най-вече възрастни хора. И по-специално човеци с отслабена имунна система, хронично белодробно разстройство. Бактерията, провокираща легионелозата, има инкубационен интервал от 2 до 10 дни. След като се развие, през първите дни стартират да се следят и признаци като главоболие, мускулни болки, настинка и висока температура. В рамките на втори–трети ден ден се появява кашлица, болежка в гърдите, възприятие на комплициране, зной, гадене, повръщане, диария и така нататък
Въпреки че легионелозата визира белите дробове, тя може да аргументи зараза и в други елементи на тялото, в това число сърцето. Бактериите оцеляват в почвата и водата и могат да процъфтяват във водни системи като климатици, горещи тръби, пръскачки и други Обикновено една зараза се улавя посредством микроскопични водни капчици, съдържащи патогенния микроорганизъм. Легионелозата е лечимо положение, макар че се смята за една от най-опасните пневмонии, предпочитащи лятото. Но в случай че то се забави, може да се появят и други свързани животозастрашаващи положения.
Те включват дихателна непълнота, септичен потрес или остра бъбречна непълнота.
Първото се появява при положение, че белите дробове не са в положение да обезпечат задоволително О2 за тялото или пък тъй като не могат да отделят въглероден диоксид от кръвта. Септиченият потрес е резултат от неочакваното намаление на кръвното налягане, водещо до понижен приток на кръв към жизненоважните органи, изключително бъбреците и мозъка. В подобен миг сърцето се пробва да компенсира понижения приток на кръв като усилва размера на изпомпваната течност. Въпреки това спомагателното налягане отслабва туптящия орган и в допълнение понижава притока на кръв, като в последна сметка оргaнизмът изпада в шоково положение. Острата бъбречна непълнота се отнася до положение, при което поради неспособността на бъбреците да извършват функционалността си за пречистване на отпадъчни материали от кръвта, се стига до струпване на рискови равнища на отпадъчни вещества в тялото. Тогава в действителност стартират да се демонстрират и първите признаци на натравяне, резултат от наслоените отрови в тялото. А те, както неведнъж подсещаме, са не по-малко рискови за организма, изключително когато той се и бори с налично заболяване.
Но, както е споделил съветският публицист Александър Грин: „.. .няма избавление без битка “!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ