Ако това беше репетицията, страх ни е за премиерата
Ако контролата против Беларус беше генерална подготовка за баража против Унгария, боязън да го хване човек каква ще бъде премиерата на 26 март.
Такива мисли, евентуално, са споходили мнозина след следващата постна продукция на националите, изнесена в сряда пред едвам 250 души (заедно с формалните лица и журналистите) на ст. " Васил Левски ". А това си е нов антирекорд по посещаемост на мач на държавния отбор. По-малко от тези 300 клетници, изтърпели инспекцията България - Кипър (1:0) на ст. " Георги Аспарухов " през август 2012 година и тези съвсем 500 при загубата с 0:1 от Парагвай в контрола предишния ноември.
Мачове, затвърждаващи тревожната наклонност, че българската аудитория към този момент се е отдръпнала от националния отбор и никакви апели не могат да я върнат на трибуните. Последният дуел от квалификациите за Евро 2020 с Чехия (1:0) на 17 ноември бе при закрити вратa. Да, малко преди него бе злополучният мач с Англия, събрал към 17 500 души (от тях 2000 британци). Но, за съпоставяне - загубата от англичаните с 0:3 през 2011 година в София бе гледана от двойно повече фенове - 35 000.
Затова и са несекващите апели от БФС и персонално от селекционера Георги Дерменджиев към почитателите - да се изпълни стадионът, публиката да бъде 12-ият състезател... Дано, в действителност. Но не трябва да се заблуждаваме - против Унгария стадионът няма да е цялостен. Известно е, че българската аудитория следва резултатите . А удовлетворяващи сега няма. Виж, биха се събрали малко повечко фенове, в случай че победим унгарците и се стигне до пряк мач за място на Евро 2020 против Исландия или Румъния. Все отново тогава класирането на огромно първенство за пръв път от 16 години ще е на 90 минути, против преодолим съперник, и то в София...
Но да не навлизаме в орбитата на следващото " нека ", че доста се събраха. А има и още. Например - нека Ивелин Попов премисли и се върне в националния тим. Решаващият диалог сред него и Георги Дерменджиев, на който Попов да си каже решението, все се отсрочва. Първо бе за след церемонията " Футболист на годината ", след това - при започване на тази година, сетне - към мача с Беларус, а в този момент новият краен период е " до две седмици ", съгласно треньора. То няма и накъде, тъй като до две седмици най-късно БФС би трябвало да прати възможна повиквателна за Ивелин Попов до " Ростов ".
Колкото до контролата с Беларус, която тряваше да ни даде самочувствие преди плейофа - даде ни грънци. И отново следва " нека " - нека нашите се активизират и се раздадат за по този начин мечтаната победа. И дано не е като " раздаването " им в последните години.
Срещу Беларус Дерменджиев сякаш трябваше да види на кого може да разчита, отвън нормалните хора с повиквателни. " Видях това, което ми беше належащо ", заключи селекционерът. Човекът е учтив и несъмнено по този начин е желал да каже, че е видял на кого не може да разчита.
Имаше и други, които мислят пожелателно. " Надявам се идващия месец да имаме повече шанс и да отбележим голове ", стисна палци върнатият в тима Георги Миланов. Дано, нека, но, в случай че ще се надяваме единствено на шанса...
Май се чака звездите да се подредят в точна настройка, която на 26 март да бъде в наша изгода, не на унгарците.
И да не пропуснем апелите до тогава да се построява положителна атмосфера към отбора , да пазим играчите от рецензии. А за похлупак - да не ги претрупваме със свръхочаквания за победа, да не прегорят.
А, бе, аланкоолу, в случай че играчите не са надъхани за победа, защо въобще ще излизат в този мач?! Млади, опитни - всички би трябвало да се раздадат. И не толкоз физически - то тичането ясно - ами повече прочувствено. Защото вместо да витаят розови облаци, в главите на играчите трябва се набие, че имат неочакван късмет да стигнат голямо състезание, да обединят през лятото нацията, която към този момент не помни какво беше това.
И не на последно място, аджеба, защо го пеем тоя химн първоначално или най-малко си отваряме устата ?! Трябва и разпределяне за България, плюс щипка спортна завист. В такива мачове не играят толкоз тактиките, колкото характерите . Справка - " отписаните ", които завоюваха на " Парк дьо Пренс " през 1993 година и след това на Мондиал `94, които бяха се изпокарали между тях, но на терена играеха като един.
Сега обаче е друго. " Младите би трябвало да са изцяло спокойни (срещу Унгария), тъй като това е финален трен за нас (опитните). Ще дадем всичко от себе си и каквото и да стане - ние поемаме виновността ", сподели капитанът от мача с Беларус Петър Занев.
Е, прекалено много " нека " са непотребни, но от сходно успокоение и " постилане " при евентуална загуба пък напълно няма потребност!
Такива мисли, евентуално, са споходили мнозина след следващата постна продукция на националите, изнесена в сряда пред едвам 250 души (заедно с формалните лица и журналистите) на ст. " Васил Левски ". А това си е нов антирекорд по посещаемост на мач на държавния отбор. По-малко от тези 300 клетници, изтърпели инспекцията България - Кипър (1:0) на ст. " Георги Аспарухов " през август 2012 година и тези съвсем 500 при загубата с 0:1 от Парагвай в контрола предишния ноември.
Мачове, затвърждаващи тревожната наклонност, че българската аудитория към този момент се е отдръпнала от националния отбор и никакви апели не могат да я върнат на трибуните. Последният дуел от квалификациите за Евро 2020 с Чехия (1:0) на 17 ноември бе при закрити вратa. Да, малко преди него бе злополучният мач с Англия, събрал към 17 500 души (от тях 2000 британци). Но, за съпоставяне - загубата от англичаните с 0:3 през 2011 година в София бе гледана от двойно повече фенове - 35 000.
Затова и са несекващите апели от БФС и персонално от селекционера Георги Дерменджиев към почитателите - да се изпълни стадионът, публиката да бъде 12-ият състезател... Дано, в действителност. Но не трябва да се заблуждаваме - против Унгария стадионът няма да е цялостен. Известно е, че българската аудитория следва резултатите . А удовлетворяващи сега няма. Виж, биха се събрали малко повечко фенове, в случай че победим унгарците и се стигне до пряк мач за място на Евро 2020 против Исландия или Румъния. Все отново тогава класирането на огромно първенство за пръв път от 16 години ще е на 90 минути, против преодолим съперник, и то в София...
Но да не навлизаме в орбитата на следващото " нека ", че доста се събраха. А има и още. Например - нека Ивелин Попов премисли и се върне в националния тим. Решаващият диалог сред него и Георги Дерменджиев, на който Попов да си каже решението, все се отсрочва. Първо бе за след церемонията " Футболист на годината ", след това - при започване на тази година, сетне - към мача с Беларус, а в този момент новият краен период е " до две седмици ", съгласно треньора. То няма и накъде, тъй като до две седмици най-късно БФС би трябвало да прати възможна повиквателна за Ивелин Попов до " Ростов ".
Колкото до контролата с Беларус, която тряваше да ни даде самочувствие преди плейофа - даде ни грънци. И отново следва " нека " - нека нашите се активизират и се раздадат за по този начин мечтаната победа. И дано не е като " раздаването " им в последните години.
Срещу Беларус Дерменджиев сякаш трябваше да види на кого може да разчита, отвън нормалните хора с повиквателни. " Видях това, което ми беше належащо ", заключи селекционерът. Човекът е учтив и несъмнено по този начин е желал да каже, че е видял на кого не може да разчита.
Имаше и други, които мислят пожелателно. " Надявам се идващия месец да имаме повече шанс и да отбележим голове ", стисна палци върнатият в тима Георги Миланов. Дано, нека, но, в случай че ще се надяваме единствено на шанса...
Май се чака звездите да се подредят в точна настройка, която на 26 март да бъде в наша изгода, не на унгарците.
И да не пропуснем апелите до тогава да се построява положителна атмосфера към отбора , да пазим играчите от рецензии. А за похлупак - да не ги претрупваме със свръхочаквания за победа, да не прегорят.
А, бе, аланкоолу, в случай че играчите не са надъхани за победа, защо въобще ще излизат в този мач?! Млади, опитни - всички би трябвало да се раздадат. И не толкоз физически - то тичането ясно - ами повече прочувствено. Защото вместо да витаят розови облаци, в главите на играчите трябва се набие, че имат неочакван късмет да стигнат голямо състезание, да обединят през лятото нацията, която към този момент не помни какво беше това.
И не на последно място, аджеба, защо го пеем тоя химн първоначално или най-малко си отваряме устата ?! Трябва и разпределяне за България, плюс щипка спортна завист. В такива мачове не играят толкоз тактиките, колкото характерите . Справка - " отписаните ", които завоюваха на " Парк дьо Пренс " през 1993 година и след това на Мондиал `94, които бяха се изпокарали между тях, но на терена играеха като един.
Сега обаче е друго. " Младите би трябвало да са изцяло спокойни (срещу Унгария), тъй като това е финален трен за нас (опитните). Ще дадем всичко от себе си и каквото и да стане - ние поемаме виновността ", сподели капитанът от мача с Беларус Петър Занев.
Е, прекалено много " нека " са непотребни, но от сходно успокоение и " постилане " при евентуална загуба пък напълно няма потребност!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ