Ако Китай не се беше отказал, щяхме да постигнем едно

...
Ако Китай не се беше отказал, щяхме да постигнем едно
Коментари Харесай

Китай не е Япония. Или как САЩ се надцениха

" Ако Китай не се беше отказал, щяхме да реализираме едно отлично съглашение ", написа Доналд Тръмп в Туитър в понеделник. Три дни по-рано обаче (в петък) той подвигна двойно вносните мита за китайските артикули, с което в действителност направи пробива в комерсиалния спор сред двете най-силни стопански системи в света по-скоро неосъществим.

Пекин неведнъж е давал да се разбере, че няма да договаря с опрян до главата револвер. В отговор на " американския унилатерализъм и търговски протекционизъм " Китай разгласи, че от юни постанова мита на вносните американски артикули на обща стойност 60 милиарда $. Тръмп обаче счита, че всичко върви по проект. А икономическият му консултант Лари Кудлов прибавя, че Съединени американски щати са на път да прекратят " продължаващите към този момент над 20 години нечестни търговски практики " на Китай. Още на идващия ден обаче Тръмп посмекчи малко позицията си: " Влязохме в дребен конфликт с Китай. Но в случай че Пекин към момента желае да реализираме договорка, тази опция към момента е налице ", съобщи американският президент във вторник.

Да си напомним спора с Япония

Стратегията на Вашингтон да се бори против протекционизма с още повече протекционизъм не е нова. През седемдесетте и осемдесетте години на предишния век президентите Ричард Никсън и Роналд Рейгън също използваха лоста с митата - против Япония. Навремето източноазиатската страна беше лимитирала достъпа до вътрешния си пазар даже още повече, в сравнение с през днешния ден Китай. Токио насърчаваше целеустремено избрани браншове от стопанската система си, а със средствата японските компании предприемаха същинска експортна атака, с която Съединени американски щати не можеха да мерят крачка. " Ще ни изядат живи ", беше споделил Хенри Форд Втори, откакто преди време " Тойота " изпревари американската компания.

Автомобилният пазар беше единствено един от многото сходни образци. За някакви си 10 години комерсиалният остатък на Япония в търговията със Съединени американски щати доближи 100 милиарда $, което вкара двете страни в продължителна комерсиална война. Но това не докара до на никое място. Наложените от Вашингтон автомобилни мита и японските " доброволни " ограничения даже доведоха до утежняване на американския търговски баланс, тъй като японските коли станах ъгъл и се търсеха още повече. Като цяло обаче тогава Япония се намираше в доста по-неизгодната позиция.

В сегашната комерсиална война обстановката е друга - през днешния ден американците са доста по-зависими от Китай, в сравнение с преди време от Япония. Да не приказваме пък за това, че Пекин през днешния ден има напълно друга геополитическа тежест, въпреки страната да е с доста невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията - почти колкото този на една България.

Най-големият заемодател на Съединени американски щати

С амбициозния си план за " Нов път на коприната " Китай съумява да си извоюва нови пазари по цялото земно кълбо. Освен това Народната република има " спестовна брошура " с най-големите валутни запаси в света. Пекин следи зорко да не изпада във финансови зависимости. В същото време страната е най-големият заемодател на мощно задлъжнелите Съединени американски щати. В комерсиалната война посред им това е инструмент, който не би трябвало да се подценява. Освен това Тръмп мисли в къси рамки - от седмица за седмица, до момента в който Китай възнамерява дълготрайно - за години напред, в случай че не и даже за десетилетия. Затова е извънредно нереалистично това, което Тръмп твърди - че просто нямало да търгува повече с китайците, в случай че те не приемели неговите условия.

Двете страни са част от една глобализирана международна стопанска система, чиито обособени колелца са свързани неразривно между тях. Дори единствено половин изречение за Китай и Съединени американски щати в следващия туит на Тръмп може да се отрази отрицателно на пазарите в Европа. На самия него това му е безразлично - най-вече това да напомпа в допълнение суетата му. Но дали американският президент ще успее да прогони злите духове, които самичък повика?

Годишно Съединени американски щати внасят продукция от Китай за 540 милиарда $. Тръмп желае да убеди в този момент своите гласоподаватели, че китайците незабавно ще стартират да си заплащат митата за внасяната от Съединени американски щати китайска продукция, от което в американската хазна ще постъпват милиарди. Той обаче не им споделя, че увеличените американски мита ще се заплащат главно от вносителите, а те пък от своя страна ще ги трансферират по-нататък по веригата - върху производителите и потребителите в Съединени американски щати. И през днешния ден доста американски фермери и софтуерни компании към този момент изпитват последствията от наказателните мита. И с цел да ги успокои, президентът Тръмп трябваше да обещае на фермерите спомагателни дотации.

Защо Съединени американски щати не си търсят съдружници?

Вместо да провокира разтърсвания на пазарите със своите постинги в Туитър, Тръмп би могъл да се поучи от опита с тогавашния търговски спор с Япония. Така да вземем за пример той би могъл да съгласува дейностите си с други държавни управления, които също по този начин имат интерес да накарат Китай да стартира да съблюдава разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО). В случая с Япония, през 1985 година Съединени американски щати се договориха с петте водещи индустриални страни (Г-5), с които подписаха в Ню Йорк така наречен съглашение " Плаза ". С него Япония се задължи да вдигне цената на йената по отношение на $ и по този метод да оскъпи експорта си. Тази стъпка се трансформира при започване на края на японския стопански взрив. Колебанията в обменните курсове след това доведоха до криза, на която японците реагираха с рискови покупко-продажби на пазарите на акции и недвижими парцели, а прегрелият японски балон се спука дефинитивно към края на 1980-те години. Оттогава насам японската стопанска система стагнира. А след залеза на Съветския съюз и откриването на интернет Съединени американски щати съумяха да си възвърнат предходното великолепие.

Трябва да признаем, че е малко евентуално през днешния ден Китай да стартира да стагнира, а Съединени американски щати да си върнат тогавашното великолепие. Затова и Доналд Тръмп откри втори фронт - против Европа. Той няма никакво време за губене: Тръмп би могъл да употребява всички отстъпки, които би си издействал (в най-хубавия случай) от китайците, с цел да ускори натиска над Европа. Тази тактика обаче граничи с хазарта и демонстрира единствено едно: Съединени американски щати са мощно притиснати до стената. /dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР