„Галъп”: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ печели вота, ПП - втора политическа сила
Ако изборите бяха през днешния ден, изборните резултати щяха да са съвсем същите. Това демонстрира проучване на " Галъп ", извършено сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „ Продължаваме промяната “ – 20,8%, Движение за права и свободи – 13,1%, „ Възраждане “ – 10,5%, Българска социалистическа партия – 9,4%, „ Демократична България “ – 8%. „ Български напредък “ е към бариерата с 4,5%, а под нея остава „ ИТН “ с 3,1%. „ Изправи се, България “ и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%.
В следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат, изясняват политолозите.
Те прецизират, че в случай че се стигне до избори, може да има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване.
Подобно на вота от 2 октомври и в едни нови избори надали може да се чака висока изборна интензивност. 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с: „ Не поддържам никого “. Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
В днешното изследване бяха заложени и три пробни въпроса – техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки.
Бяха тествани желанията в актуалната обстановка: да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше тествано и отношението към концепцията да се вкара форма на президентска република. За следващ път бяха тествани и настройките към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които избират „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
Натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкоз огромни (особено при по-малките партии), че да се вършат финални заключения, само че данните в общи линии потвърждават към този момент следени трендове – които бяха уловени и в екзит пол.
ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „ Продължаваме промяната “ – 20,8%, Движение за права и свободи – 13,1%, „ Възраждане “ – 10,5%, Българска социалистическа партия – 9,4%, „ Демократична България “ – 8%. „ Български напредък “ е към бариерата с 4,5%, а под нея остава „ ИТН “ с 3,1%. „ Изправи се, България “ и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%.
В следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат, изясняват политолозите.
Те прецизират, че в случай че се стигне до избори, може да има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване.
Подобно на вота от 2 октомври и в едни нови избори надали може да се чака висока изборна интензивност. 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с: „ Не поддържам никого “. Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
В днешното изследване бяха заложени и три пробни въпроса – техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки.
Бяха тествани желанията в актуалната обстановка: да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше тествано и отношението към концепцията да се вкара форма на президентска република. За следващ път бяха тествани и настройките към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които избират „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
Натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкоз огромни (особено при по-малките партии), че да се вършат финални заключения, само че данните в общи линии потвърждават към този момент следени трендове – които бяха уловени и в екзит пол.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ