Общината наказва хората „втора ръка“
„ Ако искаш “; „ както искаш “; „ не бе, не те карам на мощ, мà ше видиш сà кво ше ти се случи “; „ еми, щом по този начин предпочитате “.
Всичко това може да опише няколко неща. Например: взаимоотношенията сред непослушни деца и родители, на които им е писнало; кисела кифла към гаджето си; политически правилна баба към внуче, което обича да ѝ тества лимита на търпението; само че също по този начин може да опише и отношението на Столична община към „ непослушните “ региони.
При гласуването на новия бюджет си пролича, че тъкмо тези региони, които скъсаха със статуквото, т.е. отхвърлиха се да имат кметове от болшинството и избраха самостоятелни, НЯМАТ потребност от пари, поправки, вложения. Следите ли ми мисълта?
„ Въпреки снежното време, поданици на столичния регион Панчарево стачкуваха пред постройката на Столичната община “, ни заяви през вчерашния ден Националното радио. Защо горките хора ще излязат в работен ден, ще рискуват да изгубят пари, да пипнат грип или по-гадното – да се срещнат с някой общинар на живо…? Защото община Панчарево махна предходния си кмет с планувания от демокрацията инструмент – изборите – и го размени с самостоятелен, техен си претендент.
Само, с цел да схванат, че са измежду тези „ щастливци “, които са толкоз добре, че нямат потребност от пари през 2020 година
Вчера „ …протестиращите бяха издигнали плакати с надписи „ Общината ни ограбва “, „ Ние не сме втора употреба хора “ и „ Писна ни да живеем в тиня и бедност “.
Свързахме се с Галина Бел, която е ръководител на Сдружение за развиване на Панчарево и Кокаляне, с цел да чуем от първо лице за проблемите на региона.
В предварителния ни диалог ми светна нещо значимо: подсетих се каква е разликата сред един служител, пристигнал от някъде си, назначен на заплата, с цел да взима (или надлежно – да не взима) решения за ориста на хора; и човек, който живее в проблемите, които се пробва да реши, желае от чиновника да си прави работата (и в случай че не може, да се разкарва), обича си квартала и знае какво е „ гражданско общество “.
Галина Бел приказва с жар за проблемите на Панчарево, само че незабавно си личи, че много време е прекарала отвън България и проблемите, които тук посрещаме с „ кот-такова “ и „ еми да, нормално… “, нея я потрисат. Беше ми прелестно да си приказвам с нея… напомни ми по какъв начин би трябвало да реагират хората, когато изискват от ръководещите заобикалящата им среда да са положителни в работата си. Може би бях позабравил какво е това. Ето – за мен, да вземем за пример, Панчарево е един превъзходен детски спомен. Чудесен, само че спомен. За Галина Бел обаче е дом.
Правилата са за другите, бате, аз съм разбирач!
И с това, което прави за дома си, ме завоюва на своя страна. И доста желая да го пренеса върху всички останали. Ще ни е потребно. Моят квартал – хем е сред „ послушните “ – хем в това време е по този начин забатачен и такава насмешка се лее към нас жителите, че тръпки ме побиват, а горкият ни Западен парк е трансфорат не просто в отвратителна кална дупка, а в ОПАСНА отвратителна кална дупка. Интересното е, че жителите наподобяват недоволни единствено между тях. Само казвам…
Но да се върнем да Панчарево и да забележим какво има да ни каже Галина Бел:
- Ваше мнение приключва с думите: „ Нашето Сдружение остава разполагаем и постоянно в подготвеност да спомага на Столичната община при реализацията на значими за региона ни планове “ – до момента някой от общината потърси ли ви за подпомагане, мнение или каквото и да било във връзка с посочените от вас проблеми на региона?
- Не, в противен случай – чакаме с месеци за срещи! От срещите, които сме имали дотук и с госпожа Фандъкова, и други Следствен отдел към окръжна прокуратура съветници, изгода особена няма. Нито канализация ще имаме, нито са оправени улиците ни, а тротоари на практика няма!
- Какъв е, съгласно вас, „ сюжетът “ на събитията оттук нататък, в случай че нищо не се промени и неглижирането продължи? Какви последици би имало едно оставане в същото състояние?
- Общественото неодобрение така и така чака една искра, с цел да избухне! Протестните акции ще продължат с все по-голяма повсеместност! В момента сме в развой на изследване на процедурата за осъществяване на референдум за по-големи пълномощия на районните кметове.
- Нека да разиграем едно съмнение: в случай че това, което оферирате, бъде напълно подценено, какъв би бил най-лошият вероятен сюжет тогава?
- Факт е, че и тази година за нашия регион няма нито една стотинка в финансовата стратегия на Следствен отдел към окръжна прокуратура. По програмата за настоящи поправки парите, които се отпускат на региона ни, са алегорични. Например – за предходната година, от поискани 20 000 кв.м. за поправки на улици и тротоари в Кокаляне и Панчарево, са отпуснати 3000 кв.м.
3000 ЗА ДВЕТЕ СЕЛА! Е, по какъв начин да имаме улици, какво по-точно да се оправи?! Всяка година обаче, едни 200 млн. лева от бюджета на Следствен отдел към окръжна прокуратура остават непохарчени. Това е едно безсрамие! Тук непрекъснато се строи, теренът е стръмен, а има и свлачищни зони и, в случай че продължава по този начин, по някое време ще се свлечем в езерото…
- Смятате ли, че има скрити ползи и финансиране на други планове, квартали, поправки и така нататък и по тази причина не „ идва ред “ на Панчарево или приказваме просто за липса на професионализъм? Или пък, до някаква степен, може да приказваме за „ разбъркан “ проблем – и двете?
- Проблемът е разбъркан, сигурно. Освен това считаме, че равнището на подготвеност в Следствен отдел към окръжна прокуратура е доста ниско, с дребни изключения. Всичко се прави на парче, без никаква мисъл.
- Изпитвате ли някакво терзание от възможните инфраструктурни „ начинания “ и „ хрумвания “ на общината, като гледате какво се случва с ремонта на Западен парк, да речем; или митичния ремонт на „ Графа “ и станалите пословични поправки на ремонта на ремонта на ремонта…?
- Разбира се! Тук се позакърпи една съществена улица през 2018 година и „ контролните органи “ бяхме ние, жителите. Ремонтът, забележете, стартира през декември и не потегли по никакъв начин добре, само че ние писахме до Следствен отдел към окръжна прокуратура, сигнализирахме районната администрация и се взеха ограничения. Днес, 2020 година, тази улица още веднъж е осеяна с дупки…
- Разкажете ни малко повече за предлагането си за създаване на компостиращо оборудване на територията на Панчарево и до каква степен може то да спомага за построяването на един актуален образ на „ зелена “ София.
- Ние сме регион, генериращ доста зелен боклук, който отлежава с месеци и години. А, в случай че се прибере, се извозва до Долни Богоров. Във време, в което замърсяването на околната среда и мръсният въздух в София са тематики витално значими за всички нас, това е неприемливо! Смятаме, че този проблем може да бъде решен на локално равнище, а не да се возят камиони от единия до другия завършек на София всекидневно и все пак клони да отлежават с месеци по улиците. Запознахме госпожа Йорданка Фандъкова
Йорданка Асенова Фандъкова е родена в Самоков. Завършва междинното си обучение в 35-а съветска с тази концепция, изготвихме образцов план, който тя предложи да предадем на госпожа Йоана Христова. Е, предадохме го предходната година и там си остана. Никой не го интересува.
- Няма по какъв начин да пропуснем езерото. То е съществена атракция на вашия регион. Искате да се направи обществен конкурс, с цел да се избере цялостна идея за оползотворяването му – като туристическа атракция, което включва доста спомагателни действия и услуги. Какви изгоди се пропущат, съгласно вас, сега?
- Да, съществена атракция е и единствена по рода си за София, а язовирът не е почистван от 37 години и се намира в ужасяващо положение.
Европейска комисия ще проверява кой ни мърси Панчаревското езеро!
Постепенно се трансформира в едно смърдящо тресавище и никой не го е грижа. Както на всички места, по този начин и тук отговорностите са „ разхвърляни “ на разнообразни институции и никой не е виновен за нищо. Обща безнаказаност! Цари цялостен безпорядък, а изгодите могат да бъдат доста. Тук ОТНОВО биха могли да се организират интернационалните надпревари по водни спортове, може да стане едно райско кътче за отдих и спорт на софиянци и в същото време да бъдат осъществени финансови изгоди.Но, както казахме, никой не мисли дълготрайно и все няма пари, нищо че София генерира към 9 милиарда лева за държавният бюджет.
- Как оценявате положението на „ Самоковско шосе “, което свърза столицата с един от главните ни зимни курорти; и което, също по този начин, минава през Панчарево?
- За правата на „ Самоковско шосе “, която обслужва двете села, сме правили митинги, организирахме многочислени срещи, написахме куп писма, инициирахме доста репортажи. Все ни изясняват по какъв начин и за какво „ не може “ и още веднъж се трансферират отговорности. Министър Николай Нанков
Николай Нанков е министър на районното развиване и благоустройството до 31 август 2018 година Той е персонално разгласи по БНР, че ще бъде рехабилитирана през 2019 г.… и резултат – никакъв! Само се хвърлят едни пари – нашите, в една черна дупка, с цел да се пълнят дупки по три пъти в годината. Завали ли един дъжд, пътят се трансформира в река, за дупките да не приказваме.
- За да приключим с акцент… по какъв начин оценявате новия бюджет на София за 2020 година?
- Катастрофален! Въпреки предизборните обещания на госпожа Фандъкова, които в действителност слушаме и всяка година, за нахлуване в кварталите, в финансовата стратегия на Следствен отдел към окръжна прокуратура са заложени минимални средства за кварталите! Ние бяхме на публичното разискване и бяхме очевидци на недоволството на районни кметове и жители. И тази година още веднъж задавахме въпроси, на които нямаше ясни отговори. Несериозно е бюджет за 1 милиард и 700 хиляди лв. да се разисква 3 часа в препълнена зала. И то… малко преди да бъде гласуван! Пишем мнения, на които никой не обръща внимание, задаваме въпроси, на които не се дава отговор съответно, а в последна сметка това е нашият град и нашите пари. Нашите пари, с които се заплащат заплатите на една раздута администрация, която ВИДИМО не може да си свърши работата.
Всичко това може да опише няколко неща. Например: взаимоотношенията сред непослушни деца и родители, на които им е писнало; кисела кифла към гаджето си; политически правилна баба към внуче, което обича да ѝ тества лимита на търпението; само че също по този начин може да опише и отношението на Столична община към „ непослушните “ региони.
При гласуването на новия бюджет си пролича, че тъкмо тези региони, които скъсаха със статуквото, т.е. отхвърлиха се да имат кметове от болшинството и избраха самостоятелни, НЯМАТ потребност от пари, поправки, вложения. Следите ли ми мисълта?
„ Въпреки снежното време, поданици на столичния регион Панчарево стачкуваха пред постройката на Столичната община “, ни заяви през вчерашния ден Националното радио. Защо горките хора ще излязат в работен ден, ще рискуват да изгубят пари, да пипнат грип или по-гадното – да се срещнат с някой общинар на живо…? Защото община Панчарево махна предходния си кмет с планувания от демокрацията инструмент – изборите – и го размени с самостоятелен, техен си претендент.
Само, с цел да схванат, че са измежду тези „ щастливци “, които са толкоз добре, че нямат потребност от пари през 2020 година
Вчера „ …протестиращите бяха издигнали плакати с надписи „ Общината ни ограбва “, „ Ние не сме втора употреба хора “ и „ Писна ни да живеем в тиня и бедност “.
Свързахме се с Галина Бел, която е ръководител на Сдружение за развиване на Панчарево и Кокаляне, с цел да чуем от първо лице за проблемите на региона.
В предварителния ни диалог ми светна нещо значимо: подсетих се каква е разликата сред един служител, пристигнал от някъде си, назначен на заплата, с цел да взима (или надлежно – да не взима) решения за ориста на хора; и човек, който живее в проблемите, които се пробва да реши, желае от чиновника да си прави работата (и в случай че не може, да се разкарва), обича си квартала и знае какво е „ гражданско общество “.
Галина Бел приказва с жар за проблемите на Панчарево, само че незабавно си личи, че много време е прекарала отвън България и проблемите, които тук посрещаме с „ кот-такова “ и „ еми да, нормално… “, нея я потрисат. Беше ми прелестно да си приказвам с нея… напомни ми по какъв начин би трябвало да реагират хората, когато изискват от ръководещите заобикалящата им среда да са положителни в работата си. Може би бях позабравил какво е това. Ето – за мен, да вземем за пример, Панчарево е един превъзходен детски спомен. Чудесен, само че спомен. За Галина Бел обаче е дом.
И с това, което прави за дома си, ме завоюва на своя страна. И доста желая да го пренеса върху всички останали. Ще ни е потребно. Моят квартал – хем е сред „ послушните “ – хем в това време е по този начин забатачен и такава насмешка се лее към нас жителите, че тръпки ме побиват, а горкият ни Западен парк е трансфорат не просто в отвратителна кална дупка, а в ОПАСНА отвратителна кална дупка. Интересното е, че жителите наподобяват недоволни единствено между тях. Само казвам…
Но да се върнем да Панчарево и да забележим какво има да ни каже Галина Бел:
- Ваше мнение приключва с думите: „ Нашето Сдружение остава разполагаем и постоянно в подготвеност да спомага на Столичната община при реализацията на значими за региона ни планове “ – до момента някой от общината потърси ли ви за подпомагане, мнение или каквото и да било във връзка с посочените от вас проблеми на региона?
- Не, в противен случай – чакаме с месеци за срещи! От срещите, които сме имали дотук и с госпожа Фандъкова, и други Следствен отдел към окръжна прокуратура съветници, изгода особена няма. Нито канализация ще имаме, нито са оправени улиците ни, а тротоари на практика няма!
- Какъв е, съгласно вас, „ сюжетът “ на събитията оттук нататък, в случай че нищо не се промени и неглижирането продължи? Какви последици би имало едно оставане в същото състояние?
- Общественото неодобрение така и така чака една искра, с цел да избухне! Протестните акции ще продължат с все по-голяма повсеместност! В момента сме в развой на изследване на процедурата за осъществяване на референдум за по-големи пълномощия на районните кметове.
- Нека да разиграем едно съмнение: в случай че това, което оферирате, бъде напълно подценено, какъв би бил най-лошият вероятен сюжет тогава?
- Факт е, че и тази година за нашия регион няма нито една стотинка в финансовата стратегия на Следствен отдел към окръжна прокуратура. По програмата за настоящи поправки парите, които се отпускат на региона ни, са алегорични. Например – за предходната година, от поискани 20 000 кв.м. за поправки на улици и тротоари в Кокаляне и Панчарево, са отпуснати 3000 кв.м.
3000 ЗА ДВЕТЕ СЕЛА! Е, по какъв начин да имаме улици, какво по-точно да се оправи?! Всяка година обаче, едни 200 млн. лева от бюджета на Следствен отдел към окръжна прокуратура остават непохарчени. Това е едно безсрамие! Тук непрекъснато се строи, теренът е стръмен, а има и свлачищни зони и, в случай че продължава по този начин, по някое време ще се свлечем в езерото…
- Смятате ли, че има скрити ползи и финансиране на други планове, квартали, поправки и така нататък и по тази причина не „ идва ред “ на Панчарево или приказваме просто за липса на професионализъм? Или пък, до някаква степен, може да приказваме за „ разбъркан “ проблем – и двете?
- Проблемът е разбъркан, сигурно. Освен това считаме, че равнището на подготвеност в Следствен отдел към окръжна прокуратура е доста ниско, с дребни изключения. Всичко се прави на парче, без никаква мисъл.
- Изпитвате ли някакво терзание от възможните инфраструктурни „ начинания “ и „ хрумвания “ на общината, като гледате какво се случва с ремонта на Западен парк, да речем; или митичния ремонт на „ Графа “ и станалите пословични поправки на ремонта на ремонта на ремонта…?
- Разбира се! Тук се позакърпи една съществена улица през 2018 година и „ контролните органи “ бяхме ние, жителите. Ремонтът, забележете, стартира през декември и не потегли по никакъв начин добре, само че ние писахме до Следствен отдел към окръжна прокуратура, сигнализирахме районната администрация и се взеха ограничения. Днес, 2020 година, тази улица още веднъж е осеяна с дупки…
- Разкажете ни малко повече за предлагането си за създаване на компостиращо оборудване на територията на Панчарево и до каква степен може то да спомага за построяването на един актуален образ на „ зелена “ София.
- Ние сме регион, генериращ доста зелен боклук, който отлежава с месеци и години. А, в случай че се прибере, се извозва до Долни Богоров. Във време, в което замърсяването на околната среда и мръсният въздух в София са тематики витално значими за всички нас, това е неприемливо! Смятаме, че този проблем може да бъде решен на локално равнище, а не да се возят камиони от единия до другия завършек на София всекидневно и все пак клони да отлежават с месеци по улиците. Запознахме госпожа Йорданка Фандъкова
Йорданка Асенова Фандъкова е родена в Самоков. Завършва междинното си обучение в 35-а съветска с тази концепция, изготвихме образцов план, който тя предложи да предадем на госпожа Йоана Христова. Е, предадохме го предходната година и там си остана. Никой не го интересува. - Няма по какъв начин да пропуснем езерото. То е съществена атракция на вашия регион. Искате да се направи обществен конкурс, с цел да се избере цялостна идея за оползотворяването му – като туристическа атракция, което включва доста спомагателни действия и услуги. Какви изгоди се пропущат, съгласно вас, сега?
- Да, съществена атракция е и единствена по рода си за София, а язовирът не е почистван от 37 години и се намира в ужасяващо положение.
Постепенно се трансформира в едно смърдящо тресавище и никой не го е грижа. Както на всички места, по този начин и тук отговорностите са „ разхвърляни “ на разнообразни институции и никой не е виновен за нищо. Обща безнаказаност! Цари цялостен безпорядък, а изгодите могат да бъдат доста. Тук ОТНОВО биха могли да се организират интернационалните надпревари по водни спортове, може да стане едно райско кътче за отдих и спорт на софиянци и в същото време да бъдат осъществени финансови изгоди.Но, както казахме, никой не мисли дълготрайно и все няма пари, нищо че София генерира към 9 милиарда лева за държавният бюджет.
- Как оценявате положението на „ Самоковско шосе “, което свърза столицата с един от главните ни зимни курорти; и което, също по този начин, минава през Панчарево?
- За правата на „ Самоковско шосе “, която обслужва двете села, сме правили митинги, организирахме многочислени срещи, написахме куп писма, инициирахме доста репортажи. Все ни изясняват по какъв начин и за какво „ не може “ и още веднъж се трансферират отговорности. Министър Николай Нанков
Николай Нанков е министър на районното развиване и благоустройството до 31 август 2018 година Той е персонално разгласи по БНР, че ще бъде рехабилитирана през 2019 г.… и резултат – никакъв! Само се хвърлят едни пари – нашите, в една черна дупка, с цел да се пълнят дупки по три пъти в годината. Завали ли един дъжд, пътят се трансформира в река, за дупките да не приказваме. - За да приключим с акцент… по какъв начин оценявате новия бюджет на София за 2020 година?
- Катастрофален! Въпреки предизборните обещания на госпожа Фандъкова, които в действителност слушаме и всяка година, за нахлуване в кварталите, в финансовата стратегия на Следствен отдел към окръжна прокуратура са заложени минимални средства за кварталите! Ние бяхме на публичното разискване и бяхме очевидци на недоволството на районни кметове и жители. И тази година още веднъж задавахме въпроси, на които нямаше ясни отговори. Несериозно е бюджет за 1 милиард и 700 хиляди лв. да се разисква 3 часа в препълнена зала. И то… малко преди да бъде гласуван! Пишем мнения, на които никой не обръща внимание, задаваме въпроси, на които не се дава отговор съответно, а в последна сметка това е нашият град и нашите пари. Нашите пари, с които се заплащат заплатите на една раздута администрация, която ВИДИМО не може да си свърши работата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ