Румен Гълъбинов: Чакаме да ни приемат по милост в еврозоната
Ако желаеме да сме там, само че сме неподготвени, ще се проявят отрицателни резултати като увеличение на цените, споделя икономистът.
Румен Гълъбинов е роден през 1966 година Завършва УНСС като магистър по стопанска система. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, Съединени американски щати (банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. През 2002 година е ръководител на Агенцията по осигурителен контрол, а през 2003 година - зам.-председател на Комисията по финансов контрол. Работил е и е членувал в управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и Съединени американски щати. Автор е на три книги и поредност от публикации в региона на застраховането и финансите. Гълъбинов е член на Стратегически съвет към президента Румен Радев.
- Господин Гълъбинов, има ли защо да са обезпокоени жителите за курса лев/евро поради импортираните от Менда Стоянова промени в Закона за Българска народна банка?
- Още 2005 година сред Министерството на финансите и Българска народна банка е подписано съглашение за споразумяване на метода, по който един ден България, след влизането си в Европейски Съюз, вероятно ще се причисли и към еврозоната с закрепения през 1997 година курс.
Преди повече от 22 година България одобри валутния ръб като система, в която действа нашата финансова сфера. Ние сме рекордьор в това отношение, тъй като сме преседели най-вече във валутен ръб от всички страни членки на Европейски Съюз. Естония и Литва, които също бяха във валутен ръб, към този момент се причислиха към еврозоната. И това стана при същите условия на валутен курс, който са имали по време на техния ръб. Добре би било ние да се съпоставяме с тях и да постъпим по същия метод.
Т.е. да не вършим нищо ненужно, с цел да не се пораждат страхове у хората. Те са неоснователни, само че би трябвало на жителите да се даде повече убеденост. Преживяхме времена преди валутния ръб, които още се помнят. Тогава българският лев се обезцени до 3000 лева за $ и годишната инфлация мина 500%. Тези мемоари държат на щрек българската общност при всеки идващ опит за смяна. Има опция текстовете в закона да са по-ясни за обществеността.
- Явно поради това беше декларирано и от премиера Борисов, и от финансовия министър Горанов, че ще влезем в чакалнята на еврозоната (ERM II) на закрепения през 1997 година курс лев/евро. И предходната седмица болшинството в Народното събрание одобри България да не взе участие в ERM II при друг курс.
- Миналата година България одобри изискванията за присъединение към чакалнята на еврозоната, в която ще преседим примерно 3 година, преди да станем пълновръстен член. Тогава приехме и изискването да се присъединим и към Банковия съюз.
Нещо, което се случва за пръв път. Това е ново условие на Европейския валутен механизъм и по-специално на страните от еврозоната. За да се подсигурява в по-голяма степен сигурността на всички нейни членове. Самата еврозона имаше проблеми по време на икономическата рецесия от 2008 година Например случилото се в Гърция, имаше проблеми с Испания, Португалия, в този момент с Италия. От това се извлякоха поучения и към този момент за кандидатстването и участието - и в чакалнята, и в еврозоната, има по-строги правила. И ние ще би трябвало да ги следваме.
Влизайки в чакалнята и изразявайки готовността да се присъединим към Банковия съюз, ще делегираме повече неща на Европейската централна банка (ЕЦБ). Което е за по-добро, защото ЕЦБ ще поема от ден на ден и повече задължения към българската финансова система.
Ще се съблюдава доста по-стриктно нейната непоклатимост, капитализацията, както и ликвидността й. Оттук евентуално все по-трудно ще става да има пробив в тази система.
А в случай че някои единични банки биха изпаднали в някакви ликвидни усложнения, ЕЦБ би взела много по-строги ограничения за стабилизиране на нашата система. Това, коства ми се, е позитивен аспект. Теоретично се пораждат подозрения в някои среди, че това е един тип опция ЕЦБ, пък и еврогрупата да решат в някакъв миг да влияят, в това число и върху курса.
Но на практика е невероятно, тъй като задачата е в еврозоната да се приема здрав и постоянен член. Никой не ще в еврозаната дребна и слаба стопанска система. Заради това в чакалнята не би трябвало просто да чакаме, а доста да работим, с цел да реформираме стопанската система си и тя да стане по-силна.
- Какво съответно имате поради?
- Трябва да се проведат промените в структуроопределящите браншове. Това са енергетика, железопътен превоз, водният бранш, в който се видя, че има съществени проблеми.
Също и на пазара на труда, където не доближават хора. Друга значима промяна, която е дълготрайна, е подобряването на нашата демография. Защото от ускорено намаляващото ни население потеглят доста други проблеми, в това число и този на пазара на труда.
Необходими са промени в образованието, в опазването на здравето, с цел да продължи почтено животът на хората. България е с най-висока смъртност в Европейски Съюз. Проблемите са много и в границите на идващите три години програмата ни ще е доста натоварена. Заради това е по-реалистично да станем пълновръстен член на еврозоната сред 2023 и 2025 година
- Споменахте проблемите, които имаха някои страни от еврозоната. При нас какви проблеми са вероятни?
- България би трябвало да съблюдава маастрихтските критерии за участие в еврозоната. Има доста специалисти, които разясняват обстоятелството, че и членове на еврозоната не ги съблюдават. Да, само че ние като претенденти би трябвало да ги съблюдаваме. Защото от неспазването на критерии пристигнаха проблемите на някои от тези страни. Например неспазването на условието бюджетният недостиг да е под 3%.
В Гърция имаше проблем в равнището на дълга. Други страни имаха проблем с инфлацията.
А не е добре да има по-ускорена инфлация. Критериите би трябвало да се съблюдават и поради това салдото е доста сложен. Тази работа би трябвало да се свърши и тя зависи от самите нас - дали работим както би трябвало, дали изпълняваме прецизно това, което ни предписва ЕЦБ.
А ние седим, чакаме, разчитаме на някаква инерция. Или на някаква отзивчивост към нас да ни одобряват по благосклонност в еврозоната.
Но такова приемане ще е нездравословно за нас. Тогава биха се показали тези негативи. Като да вземем за пример увеличение на цените, незадоволителна покупателна дарба, тъй като приходите ни изостават. Няма по какъв начин да сме дружно с другите огромни стопански системи, в случай че приходите ни изостават от средноевропейските. Освен това е значимо България да има ясна визия, че влизайки в еврозоната, ще приемем напълно всички отговорности, а освен правата.
Защото тогава ние ще би трябвало да участваме солидарно с останалите в гаранционния механизъм на еврозоната за подкрепяне на всички страни, когато настъпят някакви неприятни условия. Доста са уговорките, които ще би трябвало да поемем.
- Те изискват и средства.
- Разбира се. Точно за това е нужно да имаме мощна стопанска система. В противоположен случай, в случай че желаеме просто да влезем в еврозоната, само че сме неподготвени, ще се проявят отрицателни резултати.
- Заговорихте за ниските приходи у нас. Доста инфлация се натрупа през последните години, ще продължи ли повишаването през 2020-а и какви ще са главните аргументи?
- През последните три години нарастнаха храните. Цените на някои групи хранителни артикули се покачиха сензитивно. Млечните, месните творби, изключително свинското месо поради африканската чума по свинете. За това има и световни фактори, защото на интернационалния пазар се усили търсенето на свинско. Вероятно наклонността за повишаване на храните ще продължи. Те нямат огромна опция да не нарастват, тъй като популацията в света се усилва.
В България понижава ускорено, само че в света става от ден на ден. На популацията са му нужни запаси, най-много храни, питейна вода - това у нас би трябвало доста деликатно да го преглеждаме, сила също. Не можем да чакаме, че цените на тези артикули ще поевтинеят. Не - те по-скоро ще се усилят. Заради това доста значим е въпросът с приходите. Не би трябвало да разрешаваме да пада покупателната дарба на хората, а да се усилва стандартът им на живот. Държавата залага доста икономическият напредък да пристигна от вътрешното ни ползване.
- Но това е обвързвано и с данъчната политика.
- Държавата има опция да подтиква това вътрешно ползване посредством данъчни промени. Те могат да са в две направления - директните и косвените налози. С подобен директен налог, какъвто имаме сега, ние сме единствената страна в Европейски Съюз с плосък налог и без необлагаем най-малко.
Това е парадокс. Трябва най-малко да се вкара необлагаем най-малко, с цел да се облекчат нискодоходните групи от популацията. Тези пари ще отидат в ползване. Необлагаемият най-малко ще се разнесе по цялата канара на приходите.
Другата мярка би трябвало да е ориентирана към Данък добавена стойност, който е с директно влияние върху потреблението. Държави, в които се понижава общата ставка на Данък добавена стойност или се вкарват диференцирани ставки за всеобщи групи артикули и услуги, комерсиалният оборот се усилва. Увеличава се и покупателната дарба. Не виждам причина за какво да не понижим общата ставка на Данък добавена стойност. Европейска комисия дава опция тя да се понижи до 15%.
В повече от две-трети от страните в Европейски Съюз има диференцирани ставки. Разрешават се няколко равнища на диференциране - сред 15 и 5% и сред 5 и 0%. Искаме да подтикваме раждаемостта и да си оправим демографията. Но бебешките артикули, медикаментите и детските храни са с 20% Данък добавена стойност, колкото е и данъкът за първокласните артикули. Къде е тук мотивацията за увеличение на раждаемостта? Нека се понижи данъкът за бебешките артикули. За питателните артикули - също.
Например питателните артикули в Германия са с диференциран Данък добавена стойност. Има групи артикули с 5-6% Данък добавена стойност в Европейски Съюз. Т.е. при нас данъкът е три-четири пъти по-висок.
Заради това се случва, че една и съща верига магазини в България има по-високи цени в сравнение с в друга страна на избрана стока. Това са доста значими промени, които е належащо да се създадат, с цел да се подтиква потреблението. Защото ни е нужен интензивен напредък на стопанската система. Сега растем с 3-3,3-3,5%, което е добре, само че ни би трябвало напредък от 6-7% годишно, с цел да настигаме другите в Европейски Съюз.
- През последните години доста се задълбочиха разликите сред бедните и богатите.
- У нас тази разлика беше стигнала 8,2 пъти сред 20-те % най-ниско доходни и 20-те % най-високо доходни. За предходната година има понижение в тази разлика и тя е 7,7 пъти. Но е огромна. И е повече от два пъти по-висока от междинната в Европейски Съюз.
Ние изискуем по-голяма взаимност в приходите на нашето общество. Винаги ще има хора с по-високи приходи и такива с по-ниски, само че не би трябвало разликите сред тях да са фрапантни. Защото това в известна степен деградира стопанската система. Както публичните и обществените връзки могат да деградират, по този начин и икономическите могат да деградират.
За това е открита оптималност в тези съотношения, така че да върви релативно гладко икономическият цикъл.
В противоположен случай се явяват усложнения.
По-голямата разлика в приходите се отразява в годините напред и във връзка с образованието и квалификацията, опцията за включване на пазара на труда. Това е и измежду аргументите в България сега да има усложнение на пазара на труда.
Разтвори се доста съотношението сред хората, които са с доста висока подготовка, и хората с функционална неначетеност, които не могат да се включат на пазара на труда. А това също е обусловено от разликата в приходите. Трябва да се стремим към понижаване на тази разлика.
*Източник: https://duma.bg/
Румен Гълъбинов е роден през 1966 година Завършва УНСС като магистър по стопанска система. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, Съединени американски щати (банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. През 2002 година е ръководител на Агенцията по осигурителен контрол, а през 2003 година - зам.-председател на Комисията по финансов контрол. Работил е и е членувал в управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и Съединени американски щати. Автор е на три книги и поредност от публикации в региона на застраховането и финансите. Гълъбинов е член на Стратегически съвет към президента Румен Радев.
- Господин Гълъбинов, има ли защо да са обезпокоени жителите за курса лев/евро поради импортираните от Менда Стоянова промени в Закона за Българска народна банка?
- Още 2005 година сред Министерството на финансите и Българска народна банка е подписано съглашение за споразумяване на метода, по който един ден България, след влизането си в Европейски Съюз, вероятно ще се причисли и към еврозоната с закрепения през 1997 година курс.
Преди повече от 22 година България одобри валутния ръб като система, в която действа нашата финансова сфера. Ние сме рекордьор в това отношение, тъй като сме преседели най-вече във валутен ръб от всички страни членки на Европейски Съюз. Естония и Литва, които също бяха във валутен ръб, към този момент се причислиха към еврозоната. И това стана при същите условия на валутен курс, който са имали по време на техния ръб. Добре би било ние да се съпоставяме с тях и да постъпим по същия метод.
Т.е. да не вършим нищо ненужно, с цел да не се пораждат страхове у хората. Те са неоснователни, само че би трябвало на жителите да се даде повече убеденост. Преживяхме времена преди валутния ръб, които още се помнят. Тогава българският лев се обезцени до 3000 лева за $ и годишната инфлация мина 500%. Тези мемоари държат на щрек българската общност при всеки идващ опит за смяна. Има опция текстовете в закона да са по-ясни за обществеността.
- Явно поради това беше декларирано и от премиера Борисов, и от финансовия министър Горанов, че ще влезем в чакалнята на еврозоната (ERM II) на закрепения през 1997 година курс лев/евро. И предходната седмица болшинството в Народното събрание одобри България да не взе участие в ERM II при друг курс.
- Миналата година България одобри изискванията за присъединение към чакалнята на еврозоната, в която ще преседим примерно 3 година, преди да станем пълновръстен член. Тогава приехме и изискването да се присъединим и към Банковия съюз.
Нещо, което се случва за пръв път. Това е ново условие на Европейския валутен механизъм и по-специално на страните от еврозоната. За да се подсигурява в по-голяма степен сигурността на всички нейни членове. Самата еврозона имаше проблеми по време на икономическата рецесия от 2008 година Например случилото се в Гърция, имаше проблеми с Испания, Португалия, в този момент с Италия. От това се извлякоха поучения и към този момент за кандидатстването и участието - и в чакалнята, и в еврозоната, има по-строги правила. И ние ще би трябвало да ги следваме.
Влизайки в чакалнята и изразявайки готовността да се присъединим към Банковия съюз, ще делегираме повече неща на Европейската централна банка (ЕЦБ). Което е за по-добро, защото ЕЦБ ще поема от ден на ден и повече задължения към българската финансова система.
Ще се съблюдава доста по-стриктно нейната непоклатимост, капитализацията, както и ликвидността й. Оттук евентуално все по-трудно ще става да има пробив в тази система.
А в случай че някои единични банки биха изпаднали в някакви ликвидни усложнения, ЕЦБ би взела много по-строги ограничения за стабилизиране на нашата система. Това, коства ми се, е позитивен аспект. Теоретично се пораждат подозрения в някои среди, че това е един тип опция ЕЦБ, пък и еврогрупата да решат в някакъв миг да влияят, в това число и върху курса.
Но на практика е невероятно, тъй като задачата е в еврозоната да се приема здрав и постоянен член. Никой не ще в еврозаната дребна и слаба стопанска система. Заради това в чакалнята не би трябвало просто да чакаме, а доста да работим, с цел да реформираме стопанската система си и тя да стане по-силна.
- Какво съответно имате поради?
- Трябва да се проведат промените в структуроопределящите браншове. Това са енергетика, железопътен превоз, водният бранш, в който се видя, че има съществени проблеми.
Също и на пазара на труда, където не доближават хора. Друга значима промяна, която е дълготрайна, е подобряването на нашата демография. Защото от ускорено намаляващото ни население потеглят доста други проблеми, в това число и този на пазара на труда.
Необходими са промени в образованието, в опазването на здравето, с цел да продължи почтено животът на хората. България е с най-висока смъртност в Европейски Съюз. Проблемите са много и в границите на идващите три години програмата ни ще е доста натоварена. Заради това е по-реалистично да станем пълновръстен член на еврозоната сред 2023 и 2025 година
- Споменахте проблемите, които имаха някои страни от еврозоната. При нас какви проблеми са вероятни?
- България би трябвало да съблюдава маастрихтските критерии за участие в еврозоната. Има доста специалисти, които разясняват обстоятелството, че и членове на еврозоната не ги съблюдават. Да, само че ние като претенденти би трябвало да ги съблюдаваме. Защото от неспазването на критерии пристигнаха проблемите на някои от тези страни. Например неспазването на условието бюджетният недостиг да е под 3%.
В Гърция имаше проблем в равнището на дълга. Други страни имаха проблем с инфлацията.
А не е добре да има по-ускорена инфлация. Критериите би трябвало да се съблюдават и поради това салдото е доста сложен. Тази работа би трябвало да се свърши и тя зависи от самите нас - дали работим както би трябвало, дали изпълняваме прецизно това, което ни предписва ЕЦБ.
А ние седим, чакаме, разчитаме на някаква инерция. Или на някаква отзивчивост към нас да ни одобряват по благосклонност в еврозоната.
Но такова приемане ще е нездравословно за нас. Тогава биха се показали тези негативи. Като да вземем за пример увеличение на цените, незадоволителна покупателна дарба, тъй като приходите ни изостават. Няма по какъв начин да сме дружно с другите огромни стопански системи, в случай че приходите ни изостават от средноевропейските. Освен това е значимо България да има ясна визия, че влизайки в еврозоната, ще приемем напълно всички отговорности, а освен правата.
Защото тогава ние ще би трябвало да участваме солидарно с останалите в гаранционния механизъм на еврозоната за подкрепяне на всички страни, когато настъпят някакви неприятни условия. Доста са уговорките, които ще би трябвало да поемем.
- Те изискват и средства.
- Разбира се. Точно за това е нужно да имаме мощна стопанска система. В противоположен случай, в случай че желаеме просто да влезем в еврозоната, само че сме неподготвени, ще се проявят отрицателни резултати.
- Заговорихте за ниските приходи у нас. Доста инфлация се натрупа през последните години, ще продължи ли повишаването през 2020-а и какви ще са главните аргументи?
- През последните три години нарастнаха храните. Цените на някои групи хранителни артикули се покачиха сензитивно. Млечните, месните творби, изключително свинското месо поради африканската чума по свинете. За това има и световни фактори, защото на интернационалния пазар се усили търсенето на свинско. Вероятно наклонността за повишаване на храните ще продължи. Те нямат огромна опция да не нарастват, тъй като популацията в света се усилва.
В България понижава ускорено, само че в света става от ден на ден. На популацията са му нужни запаси, най-много храни, питейна вода - това у нас би трябвало доста деликатно да го преглеждаме, сила също. Не можем да чакаме, че цените на тези артикули ще поевтинеят. Не - те по-скоро ще се усилят. Заради това доста значим е въпросът с приходите. Не би трябвало да разрешаваме да пада покупателната дарба на хората, а да се усилва стандартът им на живот. Държавата залага доста икономическият напредък да пристигна от вътрешното ни ползване.
- Но това е обвързвано и с данъчната политика.
- Държавата има опция да подтиква това вътрешно ползване посредством данъчни промени. Те могат да са в две направления - директните и косвените налози. С подобен директен налог, какъвто имаме сега, ние сме единствената страна в Европейски Съюз с плосък налог и без необлагаем най-малко.
Това е парадокс. Трябва най-малко да се вкара необлагаем най-малко, с цел да се облекчат нискодоходните групи от популацията. Тези пари ще отидат в ползване. Необлагаемият най-малко ще се разнесе по цялата канара на приходите.
Другата мярка би трябвало да е ориентирана към Данък добавена стойност, който е с директно влияние върху потреблението. Държави, в които се понижава общата ставка на Данък добавена стойност или се вкарват диференцирани ставки за всеобщи групи артикули и услуги, комерсиалният оборот се усилва. Увеличава се и покупателната дарба. Не виждам причина за какво да не понижим общата ставка на Данък добавена стойност. Европейска комисия дава опция тя да се понижи до 15%.
В повече от две-трети от страните в Европейски Съюз има диференцирани ставки. Разрешават се няколко равнища на диференциране - сред 15 и 5% и сред 5 и 0%. Искаме да подтикваме раждаемостта и да си оправим демографията. Но бебешките артикули, медикаментите и детските храни са с 20% Данък добавена стойност, колкото е и данъкът за първокласните артикули. Къде е тук мотивацията за увеличение на раждаемостта? Нека се понижи данъкът за бебешките артикули. За питателните артикули - също.
Например питателните артикули в Германия са с диференциран Данък добавена стойност. Има групи артикули с 5-6% Данък добавена стойност в Европейски Съюз. Т.е. при нас данъкът е три-четири пъти по-висок.
Заради това се случва, че една и съща верига магазини в България има по-високи цени в сравнение с в друга страна на избрана стока. Това са доста значими промени, които е належащо да се създадат, с цел да се подтиква потреблението. Защото ни е нужен интензивен напредък на стопанската система. Сега растем с 3-3,3-3,5%, което е добре, само че ни би трябвало напредък от 6-7% годишно, с цел да настигаме другите в Европейски Съюз.
- През последните години доста се задълбочиха разликите сред бедните и богатите.
- У нас тази разлика беше стигнала 8,2 пъти сред 20-те % най-ниско доходни и 20-те % най-високо доходни. За предходната година има понижение в тази разлика и тя е 7,7 пъти. Но е огромна. И е повече от два пъти по-висока от междинната в Европейски Съюз.
Ние изискуем по-голяма взаимност в приходите на нашето общество. Винаги ще има хора с по-високи приходи и такива с по-ниски, само че не би трябвало разликите сред тях да са фрапантни. Защото това в известна степен деградира стопанската система. Както публичните и обществените връзки могат да деградират, по този начин и икономическите могат да деградират.
За това е открита оптималност в тези съотношения, така че да върви релативно гладко икономическият цикъл.
В противоположен случай се явяват усложнения.
По-голямата разлика в приходите се отразява в годините напред и във връзка с образованието и квалификацията, опцията за включване на пазара на труда. Това е и измежду аргументите в България сега да има усложнение на пазара на труда.
Разтвори се доста съотношението сред хората, които са с доста висока подготовка, и хората с функционална неначетеност, които не могат да се включат на пазара на труда. А това също е обусловено от разликата в приходите. Трябва да се стремим към понижаване на тази разлика.
*Източник: https://duma.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ