Доц. д-р Стоянка Черкезова: Идеята за бейби бум с икономичес...
..............
- Ако желаеме да имаме повече деца, политиката би трябвало да е ориентирана към включване на младежите в пазара на труда
- На всеки 10 години продължителността на живота ни се подвига с 2 години и половина
- Ако одобряваме имигранти, би трябвало те да са образовани, с цел да бъдат потребни на стопанската система ни
---------------------
- Доц. Черкезова, популацията на България пораства до 1989 година, а по-късно стартира устойчиво да пада. Само с миграцията ли можем да разбираем тази наклонност?
- От една страна, нашето население се развива по подобен метод с това в други развити страни в Европа. Спадът в раждаемостта се следи и в другите страни, което демонстрира, че прекосяваме през някакъв цивилизационен стадий, присъщ за развитите страни. От друга страна, от 1989 година има едно отваряне на страната - преди този момент е имало миграционни потоци, само че са били съвсем нулеви.
Дотогава стопанската система бе от планов вид, обществените права бяха обезпечени и се разгръщаха върху всички жители, трудовият пазар бе изцяло контролиран. Имаше доста политики за повишение раждаемостта - като стартираме от услуги за деца, достъп до образованието им, задоволително детски градини. На пазара на труда имаше цялостна претовареност. След 1989 година, като се изключи че се отвориха границите, имаше 10 години на извънредно висока икономическа турбуленция - затваряне на предприятия, отдръпване на обществената страна.
Много от обществените придобивки, които имаше популацията, бяха изгубени. Така се стигна до невиждано високи емигрантски потоци - също като отплата, че дълго време преди този момент са били арестувани. Навън отпътуваха най-вече младежи и това непосредствено оказа въздействие върху възрастовата конструкция на популацията и върху броя на младите дами.
Цялата тази икономическа обстановка докара до отсрочване на ражданията за един по-благоприятен миг. И когато това се повтаряше с години, лека-полека се трансформира в културна норма, която следим и в другите страни. Вече се приема за обикновено хората да раждат по-късно, да не подписват брак и да живеят в взаимни съжителства. Това постави основите за едно бъдещо понижаване на популацията. По-малко бебета води до израстването на по-малко дами и понижаване на раждаемостта, съответно нереализиране на вторите раждания. Всичко това води до спад.
- Българска академия на науките има ли проучвания дали раждаемостта по времето на войните пада по същия метод?
- По време на Балканските и Първата международна война се следи внезапен спад на раждаемостта и скок в смъртността. По-малък е спадът по време на Втората международна война. Не можем обаче да ги съпоставим с икономическите турбуленции след 1990 година, тъй като след войните се следи скок на раждаемостта, водещ до обезщетителен резултат.
Тук при нас, тъй като няма такава военна конюнктура, намаляването на ражданията се трансформира в културен развой. Това значи, че хората одобряват за обикновено да се раждат по-малко деца. Още през 60-те години на предишния век у нас се вижда понижаване на раждаемостта. Тогава България и другите източноевропейски страни стартират да се разграничават по моделите си на раждаемост от тези, които са на Запад. До този миг Източна и Западна Европа вървим почти еднообразно.
В този интервал при тях идва по този начин наречената постмодерност - това са по-модерни разбирания за раждаемостта. Ако до тогава тя е намалявала, тъй като хората са желали да отглеждат по-добре децата - това е особено за модерността, при посмодерността раждаемостта понижава, тъй като хората желаят да се осъществят по различен метод - освен посредством децата си. Това е напълно друга културна норма в Западна Европа. В Източна Европа, изплашени от лекия спад в раждаемостта, държавните управления започват серия пронаталистични политики. Има страни, където има цялостна възбрана на аборта, в други има комисии, които ги преглеждат и позволяват. Имаме жилищни политика, в съвсем всички страни има по-широко разрастване на обществените услуги за майки и деца.
Още в средата на 80-те години тези политики много-много не сработват. В множеството страни се трансформира моделът на раждаемост - от две деца се минава на едно. У нас двудетният модел бе желан при предходното броене. През последните 10 години от ден на ден хора обаче показват, че следват модела с едно дете. Също по този начин се усилва делът на хората, които одобряват за обикновено това да нямаш деца.
- Расте ли броят на българите, които избират да нямат деца?
- Едно мое проучване неотдавна сподели, че в България към момента се цени раждането на деца - аз работих с данни от 30 европейски страни. У нас е най-голям процентът на хората, които изрично не утвърждават доброволното бездетство. На въпрос " какво мислите, в случай че един мъж или една жена решат в живота си да нямат деца ", през 2006 година 60% от българите споделят, че изрично не утвърждават сходно нещо.
През 2018 година при идващото питане процентът на отрицание пада до към 30%. Това е най-високият дял в Европа на фона на всички останали страни. В Дания, която е на другия полюс, 80% от запитаните през 2018 година изрично утвърждават сходно нещо. Може да си извършите сравнението - става известно, че раждането на деца в България се оказва нещо значимо, даже за самоосъществяване.
- Ако това е културен развой, обвързван с постмодерността, значи всички тези обществени политики от 60-те и 70-те години в този момент просто няма да сработят?
- Трудно можем да чакаме, че сходни ограничения ще сработят в постмодерното общество. Виждаме, че и в Унгария вършат съществени вложения в фамилиите и то през жилищните политики - нещо, което се прилагаше и по времето на социализма, само че това не дава осезателен резултат.
Държавата отпуска огромни безлихвени заеми, с цел да може фамилиите да си купят жилища, само че даже тези ограничения не сработиха. От проучванията не се вижда някаква доста смяна. Не може да се твърди, че тази политика е помогнала. По времето на социализма постоянно се срещаше младо семейство с деца да живее при родителите. Наблюдавахме един ранен източноевропейски брак - той бе всеобщ и младите се жениха на към 20-годишна възраст. И тези хора живееха при родителите си.
Една жилищна политика тогава може би е имала смисъл - в този момент е доста противоречиво дали е по този начин. Който е да попитате в този момент, в случай че му кажете, че ще му дадете пари да си закупи жилище, рядко се оказва, че това ще окаже въздействие върху решението дали ще има деца. У нас обаче имаме един огромен % младежи, които нито работят, нито учат. От 1993 година започнахме да водим статистика за заетостта и от този момент имаме една висока младежка безработица, постоянно към два пъти по-висока от общия коефициент за безработица.
Последните години по време на пандемията имаме спад на този коефициент, само че пък има огромен дял на хора, които нито работят, нито учат - т.е. те не влизат в тези коефициенти за безработица, тъй като се водят неактивни лица. И като не търсят работа, те не се водят безработни и не влизат в статистиката за безработните. Изследванията ми демонстрират, че има мощна взаимозависимост сред „ човек стартира работа ”, „ човек основава семейство ”, „ човек напуща дома на родителите си ” и „ човек стартира да живее с сватбен сътрудник ”.
Логически можем да стигнем до заключението, че в случай че човек има работа, е обикновено той да намерения и за деца. Ако желаеме да имаме повече деца, политиката би трябвало да е ориентирана към включване на младежите в пазара на труда, освен това по-рано. В същото време работодателите се оплакват, че няма квалифицирана работна ръка. Може би би трябвало да се търси пресечната точка сред двете. Както казахме - когато част от ражданията се отсрочват, от време на време те въобще не се и реализират.
- Данните от преброяването демонстрират, че Пловдивска област е с втората най-ниска негативна миграция за последните 10 години, само че даже и това няма да я избави до 2080 година да намалее със 130 хиляди души.
- Има разнообразни хипотези съгласно другите типове прогнози. Обикновено когато се резервира или леко се усили тоталният коефициент на плодовитост, при намаляващия брой дами ще има по-малко раждания. В същото време има едно остаряване на популацията - част от аргументите за това са, че животът се удължава, а това е прекрасен белег.
Благодарение на това, че имаме релативно положително качество на живот още преди 1989 година, оттогава до в този момент имаме най-бързото увеличение на предстоящата дълготрайност на живота. На всеки 10 години тя пораства с 2 години и половина. Преди това на всеки 10 години животът пораства почти с година. Нашето общество старее и от ден на ден ще се оказват хората във висока възраст.
Това ще повлияе на общия коефициент на смъртност, тъй като тя се случва по-честа във висока възраст. Всичко това са естествени процеси, които математически заложени, подготвят към понижаване на популацията. И в случай че погледнем Пловдивска област сред 2001 и 2011 година, имаме увеличение на популацията с 13 000 души. Но в идващото броене има понижаване с 48 000 души! Няма област в България, в която да няма понижаване.
- Решението на казуса с намаляването на популацията ще ни докара ли до такава степен, че сходно на западните страни да разчитаме на имигранти?
- Напълно е допустимо, само че това може да са хора както от Третия свят, по този начин и от Втория свят - от страни, които не са част от Европейския съюз. През 2020 година имахме позитивни миграционни потоци - може би заради COVID-19. Към 2021 година настоящата статистика демонстрира, че лека-полека се връщаме към обичайните модели - имаме повече изселили се, в сравнение с заселили се.
- Трябва ли да имаме национална стратегия за отсяване на бъдещите имигранти по модела на Канада и Австралия?
- При всички случаи би трябвало да сме готови за възможен поток имигранти, за което има задоволително насъбран опит в други страни в Европа. Когато мислим за имиграцията, е значимо да си зададем въпроса дали просто ни трябват младежи, които да попълнят демографската картина, или ни трябват образовани хора, които да са задоволително квалифицирани за развиването на нашата стопанска система.
Трябва да мислим стопански, тъй като, когато мислим по този начин, ние ще създадем освен благоприятни условия за развиването на стопанската система, а и с верните политики по-късно - възстановяване качеството на живот. Това би трябвало да е задачата на всяка една политика. Трябва при всички случаи да създадем стратегии за интеграции, та когато има искащи да дойдат в България, тези хора да бъдат признати по верния метод, тъй че да се получи симбиозата.
Визитка:
Доц. доктор Стоянка Черкезова работи в департамент „ Демография ” към Института за проучване на индивида и популацията към Българска академия на науките. Доцент е по статистика и демография в региона на „ Структури на популацията: възрастови и етнически и миграции “. Научните й ползи са свързани със стареене на популацията и социално-икономическо развиване и междупоколенческите неравенства. Работи в областите, свързани с достъпа до права и запаси в третата и четвъртата възраст.
- Ако желаеме да имаме повече деца, политиката би трябвало да е ориентирана към включване на младежите в пазара на труда
- На всеки 10 години продължителността на живота ни се подвига с 2 години и половина
- Ако одобряваме имигранти, би трябвало те да са образовани, с цел да бъдат потребни на стопанската система ни
---------------------
- Доц. Черкезова, популацията на България пораства до 1989 година, а по-късно стартира устойчиво да пада. Само с миграцията ли можем да разбираем тази наклонност?
- От една страна, нашето население се развива по подобен метод с това в други развити страни в Европа. Спадът в раждаемостта се следи и в другите страни, което демонстрира, че прекосяваме през някакъв цивилизационен стадий, присъщ за развитите страни. От друга страна, от 1989 година има едно отваряне на страната - преди този момент е имало миграционни потоци, само че са били съвсем нулеви.
Дотогава стопанската система бе от планов вид, обществените права бяха обезпечени и се разгръщаха върху всички жители, трудовият пазар бе изцяло контролиран. Имаше доста политики за повишение раждаемостта - като стартираме от услуги за деца, достъп до образованието им, задоволително детски градини. На пазара на труда имаше цялостна претовареност. След 1989 година, като се изключи че се отвориха границите, имаше 10 години на извънредно висока икономическа турбуленция - затваряне на предприятия, отдръпване на обществената страна.
Много от обществените придобивки, които имаше популацията, бяха изгубени. Така се стигна до невиждано високи емигрантски потоци - също като отплата, че дълго време преди този момент са били арестувани. Навън отпътуваха най-вече младежи и това непосредствено оказа въздействие върху възрастовата конструкция на популацията и върху броя на младите дами.
Цялата тази икономическа обстановка докара до отсрочване на ражданията за един по-благоприятен миг. И когато това се повтаряше с години, лека-полека се трансформира в културна норма, която следим и в другите страни. Вече се приема за обикновено хората да раждат по-късно, да не подписват брак и да живеят в взаимни съжителства. Това постави основите за едно бъдещо понижаване на популацията. По-малко бебета води до израстването на по-малко дами и понижаване на раждаемостта, съответно нереализиране на вторите раждания. Всичко това води до спад.
- Българска академия на науките има ли проучвания дали раждаемостта по времето на войните пада по същия метод?
- По време на Балканските и Първата международна война се следи внезапен спад на раждаемостта и скок в смъртността. По-малък е спадът по време на Втората международна война. Не можем обаче да ги съпоставим с икономическите турбуленции след 1990 година, тъй като след войните се следи скок на раждаемостта, водещ до обезщетителен резултат.
Тук при нас, тъй като няма такава военна конюнктура, намаляването на ражданията се трансформира в културен развой. Това значи, че хората одобряват за обикновено да се раждат по-малко деца. Още през 60-те години на предишния век у нас се вижда понижаване на раждаемостта. Тогава България и другите източноевропейски страни стартират да се разграничават по моделите си на раждаемост от тези, които са на Запад. До този миг Източна и Западна Европа вървим почти еднообразно.
В този интервал при тях идва по този начин наречената постмодерност - това са по-модерни разбирания за раждаемостта. Ако до тогава тя е намалявала, тъй като хората са желали да отглеждат по-добре децата - това е особено за модерността, при посмодерността раждаемостта понижава, тъй като хората желаят да се осъществят по различен метод - освен посредством децата си. Това е напълно друга културна норма в Западна Европа. В Източна Европа, изплашени от лекия спад в раждаемостта, държавните управления започват серия пронаталистични политики. Има страни, където има цялостна възбрана на аборта, в други има комисии, които ги преглеждат и позволяват. Имаме жилищни политика, в съвсем всички страни има по-широко разрастване на обществените услуги за майки и деца.
Още в средата на 80-те години тези политики много-много не сработват. В множеството страни се трансформира моделът на раждаемост - от две деца се минава на едно. У нас двудетният модел бе желан при предходното броене. През последните 10 години от ден на ден хора обаче показват, че следват модела с едно дете. Също по този начин се усилва делът на хората, които одобряват за обикновено това да нямаш деца.
- Расте ли броят на българите, които избират да нямат деца?
- Едно мое проучване неотдавна сподели, че в България към момента се цени раждането на деца - аз работих с данни от 30 европейски страни. У нас е най-голям процентът на хората, които изрично не утвърждават доброволното бездетство. На въпрос " какво мислите, в случай че един мъж или една жена решат в живота си да нямат деца ", през 2006 година 60% от българите споделят, че изрично не утвърждават сходно нещо.
През 2018 година при идващото питане процентът на отрицание пада до към 30%. Това е най-високият дял в Европа на фона на всички останали страни. В Дания, която е на другия полюс, 80% от запитаните през 2018 година изрично утвърждават сходно нещо. Може да си извършите сравнението - става известно, че раждането на деца в България се оказва нещо значимо, даже за самоосъществяване.
- Ако това е културен развой, обвързван с постмодерността, значи всички тези обществени политики от 60-те и 70-те години в този момент просто няма да сработят?
- Трудно можем да чакаме, че сходни ограничения ще сработят в постмодерното общество. Виждаме, че и в Унгария вършат съществени вложения в фамилиите и то през жилищните политики - нещо, което се прилагаше и по времето на социализма, само че това не дава осезателен резултат.
Държавата отпуска огромни безлихвени заеми, с цел да може фамилиите да си купят жилища, само че даже тези ограничения не сработиха. От проучванията не се вижда някаква доста смяна. Не може да се твърди, че тази политика е помогнала. По времето на социализма постоянно се срещаше младо семейство с деца да живее при родителите. Наблюдавахме един ранен източноевропейски брак - той бе всеобщ и младите се жениха на към 20-годишна възраст. И тези хора живееха при родителите си.
Една жилищна политика тогава може би е имала смисъл - в този момент е доста противоречиво дали е по този начин. Който е да попитате в този момент, в случай че му кажете, че ще му дадете пари да си закупи жилище, рядко се оказва, че това ще окаже въздействие върху решението дали ще има деца. У нас обаче имаме един огромен % младежи, които нито работят, нито учат. От 1993 година започнахме да водим статистика за заетостта и от този момент имаме една висока младежка безработица, постоянно към два пъти по-висока от общия коефициент за безработица.
Последните години по време на пандемията имаме спад на този коефициент, само че пък има огромен дял на хора, които нито работят, нито учат - т.е. те не влизат в тези коефициенти за безработица, тъй като се водят неактивни лица. И като не търсят работа, те не се водят безработни и не влизат в статистиката за безработните. Изследванията ми демонстрират, че има мощна взаимозависимост сред „ човек стартира работа ”, „ човек основава семейство ”, „ човек напуща дома на родителите си ” и „ човек стартира да живее с сватбен сътрудник ”.
Логически можем да стигнем до заключението, че в случай че човек има работа, е обикновено той да намерения и за деца. Ако желаеме да имаме повече деца, политиката би трябвало да е ориентирана към включване на младежите в пазара на труда, освен това по-рано. В същото време работодателите се оплакват, че няма квалифицирана работна ръка. Може би би трябвало да се търси пресечната точка сред двете. Както казахме - когато част от ражданията се отсрочват, от време на време те въобще не се и реализират.
- Данните от преброяването демонстрират, че Пловдивска област е с втората най-ниска негативна миграция за последните 10 години, само че даже и това няма да я избави до 2080 година да намалее със 130 хиляди души.
- Има разнообразни хипотези съгласно другите типове прогнози. Обикновено когато се резервира или леко се усили тоталният коефициент на плодовитост, при намаляващия брой дами ще има по-малко раждания. В същото време има едно остаряване на популацията - част от аргументите за това са, че животът се удължава, а това е прекрасен белег.
Благодарение на това, че имаме релативно положително качество на живот още преди 1989 година, оттогава до в този момент имаме най-бързото увеличение на предстоящата дълготрайност на живота. На всеки 10 години тя пораства с 2 години и половина. Преди това на всеки 10 години животът пораства почти с година. Нашето общество старее и от ден на ден ще се оказват хората във висока възраст.
Това ще повлияе на общия коефициент на смъртност, тъй като тя се случва по-честа във висока възраст. Всичко това са естествени процеси, които математически заложени, подготвят към понижаване на популацията. И в случай че погледнем Пловдивска област сред 2001 и 2011 година, имаме увеличение на популацията с 13 000 души. Но в идващото броене има понижаване с 48 000 души! Няма област в България, в която да няма понижаване.
- Решението на казуса с намаляването на популацията ще ни докара ли до такава степен, че сходно на западните страни да разчитаме на имигранти?
- Напълно е допустимо, само че това може да са хора както от Третия свят, по този начин и от Втория свят - от страни, които не са част от Европейския съюз. През 2020 година имахме позитивни миграционни потоци - може би заради COVID-19. Към 2021 година настоящата статистика демонстрира, че лека-полека се връщаме към обичайните модели - имаме повече изселили се, в сравнение с заселили се.
- Трябва ли да имаме национална стратегия за отсяване на бъдещите имигранти по модела на Канада и Австралия?
- При всички случаи би трябвало да сме готови за възможен поток имигранти, за което има задоволително насъбран опит в други страни в Европа. Когато мислим за имиграцията, е значимо да си зададем въпроса дали просто ни трябват младежи, които да попълнят демографската картина, или ни трябват образовани хора, които да са задоволително квалифицирани за развиването на нашата стопанска система.
Трябва да мислим стопански, тъй като, когато мислим по този начин, ние ще създадем освен благоприятни условия за развиването на стопанската система, а и с верните политики по-късно - възстановяване качеството на живот. Това би трябвало да е задачата на всяка една политика. Трябва при всички случаи да създадем стратегии за интеграции, та когато има искащи да дойдат в България, тези хора да бъдат признати по верния метод, тъй че да се получи симбиозата.
Визитка:
Доц. доктор Стоянка Черкезова работи в департамент „ Демография ” към Института за проучване на индивида и популацията към Българска академия на науките. Доцент е по статистика и демография в региона на „ Структури на популацията: възрастови и етнически и миграции “. Научните й ползи са свързани със стареене на популацията и социално-икономическо развиване и междупоколенческите неравенства. Работи в областите, свързани с достъпа до права и запаси в третата и четвъртата възраст.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ