Летище Кулусук е прашната порта на Гренландия
Ако имаше ранглиста за най-диво летище в света, Кулусук в Гренландия щеше да го завоюва. Станала настояща, около желанието на американския президент Тръмп да я купи, голямата северна простор притегля вниманието на милиарди хора. А посещаването й е най-добре да стане точно по това време на годината.
Кацането е изумително, тъй като погледнати от ясното небе над едно от последните чисти места на планетата, дребните айсберги към брега на Гренландия наподобяват обградени от тюркоазено море, като че ли са атоли в Тихия океан. Но не са.
Когато мъничкият аероплан, който свързва Гренландия с Европа чрез остарялото централно летище на исландската столица Рейкявик, докъдето се стига за към два часа във въздуха, кацне, пейзажът е най-точно казано недопечен. Пистата е от прахуляк, както е била в Мале през първите години на летището. А планините към дребната низина, където е прокарана спонтанната писта, са остри и постоянно заснежени, съвсем наподобяват на Алпите в сърцето на Европа.
Летището е една неприкрита с разкош от никакъв тип колиба, докъдето естествено няма нито „ ръкави”, нито автобусчета. Ходи се пеш и по опция с яки спортни обувки. Ако има багаж, той се извозва с много ръждясала желязна количка, която в миналото е била боядисана, само че то е било преди десетилетия. Единственото транспортно средство с гуми от тази част на по-просторната от континента Австралия де юре датска колония Гренландия, е микробусчето на хотела в съседство, който е и основната постройка на близкото село, дало името си на „ аерогарата”.
Само в него, в учебното заведение и в черквата, скована от дъските на разрушил се в залива преди епохи транспортен съд, има течаща вода. И в спонтанната градска баня, където локалните – против немалка такса, се къпят от дъжд на вятър. А летата в тази земя край Северния полюс, стават все по-жарки – в миналото един път на потомство се е случвало температурата да надвиши 0 градуса през август, до момента в който през последните години максимумите стигат 25, а летните месеци дневните индикатори се движат сред 10 и 15 градуса.
Поради това необятните азиатски овали на лицата на ескимосите с съвсем невидимите им в цепките очи добиват още по-шокиращ тип, тъй като са шоколадови, като че ли не живеят до Северния полюс, а в Африка до екватора.
Летището предлага, с изключение на да пиете чай или кафе, с цел да се сгреете, като че ли е дребна планинска хижа, пък то си и е, също по този начин мини магазинче, откъдето можете да купите, в случай че притажавате датски крони, несъмнено, сувенири.
Естествено най-търсени са магнитите и дребните локални стъклени чаши. Явно в приятелски Китай са оценили придвижването за самостоятелност на малобройните гренландци, които обаче владеят земя, колкото 20 Българии, та множеството модели са с локалното знаме – разновидност на полското и индонезийското с алено и бяло, с малко от японското – игряващото слънце в средата.
Там май са създадени сувенирите. В Кусулук хората просто се разхождат с огромни мрежи срещу ужасяващите локални мухи на главите, или пък ловят риба посред безкрайната тишина на осъществявания с дребни айсберги най-малко в три цвята океан.
Кацането е изумително, тъй като погледнати от ясното небе над едно от последните чисти места на планетата, дребните айсберги към брега на Гренландия наподобяват обградени от тюркоазено море, като че ли са атоли в Тихия океан. Но не са.
Когато мъничкият аероплан, който свързва Гренландия с Европа чрез остарялото централно летище на исландската столица Рейкявик, докъдето се стига за към два часа във въздуха, кацне, пейзажът е най-точно казано недопечен. Пистата е от прахуляк, както е била в Мале през първите години на летището. А планините към дребната низина, където е прокарана спонтанната писта, са остри и постоянно заснежени, съвсем наподобяват на Алпите в сърцето на Европа.
Летището е една неприкрита с разкош от никакъв тип колиба, докъдето естествено няма нито „ ръкави”, нито автобусчета. Ходи се пеш и по опция с яки спортни обувки. Ако има багаж, той се извозва с много ръждясала желязна количка, която в миналото е била боядисана, само че то е било преди десетилетия. Единственото транспортно средство с гуми от тази част на по-просторната от континента Австралия де юре датска колония Гренландия, е микробусчето на хотела в съседство, който е и основната постройка на близкото село, дало името си на „ аерогарата”.
Само в него, в учебното заведение и в черквата, скована от дъските на разрушил се в залива преди епохи транспортен съд, има течаща вода. И в спонтанната градска баня, където локалните – против немалка такса, се къпят от дъжд на вятър. А летата в тази земя край Северния полюс, стават все по-жарки – в миналото един път на потомство се е случвало температурата да надвиши 0 градуса през август, до момента в който през последните години максимумите стигат 25, а летните месеци дневните индикатори се движат сред 10 и 15 градуса.
Поради това необятните азиатски овали на лицата на ескимосите с съвсем невидимите им в цепките очи добиват още по-шокиращ тип, тъй като са шоколадови, като че ли не живеят до Северния полюс, а в Африка до екватора.
Летището предлага, с изключение на да пиете чай или кафе, с цел да се сгреете, като че ли е дребна планинска хижа, пък то си и е, също по този начин мини магазинче, откъдето можете да купите, в случай че притажавате датски крони, несъмнено, сувенири.
Естествено най-търсени са магнитите и дребните локални стъклени чаши. Явно в приятелски Китай са оценили придвижването за самостоятелност на малобройните гренландци, които обаче владеят земя, колкото 20 Българии, та множеството модели са с локалното знаме – разновидност на полското и индонезийското с алено и бяло, с малко от японското – игряващото слънце в средата.
Там май са създадени сувенирите. В Кусулук хората просто се разхождат с огромни мрежи срещу ужасяващите локални мухи на главите, или пък ловят риба посред безкрайната тишина на осъществявания с дребни айсберги най-малко в три цвята океан.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ