Подземен музей шашка посетителите в Перник
Ако има в Перник нещо в действителност неповторимо за разглеждане, това несъмнено е минният музей подземен. Градът е с хилядолетна история, само че тази на актуалния Перник като индустриално сърце на България стартира на това място. Тъкмо тук през 1891 година е открит първият под земята рудник, именуван през годините “Старите рудници ”, и работил дейно до 1966 година В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина “Величка” в Полша, която съставлява под земята музей. Така се ражда концепцията в Перник също да има подобен музей. Той отваря порти през 1986 година и досега е единственият на Балканския полуостров и един от дребното в Европа. Музеят е ситуиран в две от непокътнатите галерии на “Старите рудници”. Тунелите са с обща дължина 630 м. В тях са обособени 30 експозиционни ниши, които наблюдават историята на въгледобива за повече от един век.
Експонатите са достоверни и множеството от изложените машини и уреди са се употребявали в подземното произвеждане. Тук може да се види и пипне същински под земята електрически локомотив “Сименс” от 1925 година, с който са се извозвали цялостните с въглища вагонетки. Има и вагонетки, с които са се придвижвали миньорите. Показана е платформа с буре за вода, от която миньорите пиели - заради положението на въздуха в галериите един миньор е изпивал по 5-6 литра вода дневно.
В Първата камера се вижда достоверен въглищен слой, а край него са поставени две фигури на руднични гноми, тъй като се вярвало, че те са пазители на подземните благосъстояния и миньорите считали, че тези фигури ги защищават от беди. Най-малките гости в музея се впечатляват от тях, а когато са проведена група, постоянно се включват в игри за откриване на съкровища.
Децата запомнят и макета на кон в действителни размери, където обичат да се снимат. От 1896 година изкопаните в рудника въглища били изкарвани на повърхността с коне.
Историята споделя, че през 1922 година в пернишките рудници са работили 350 коня, най-малко 2/3 от тях били непрекъснато подземен, където имало и конюшня. Преди да се вкара използването на конете, кюмюрът бил изнасян с дървени тарги и ръчни колички, каквито също има в една от първите камери. Наблизо са и първите дървени вагонетки, край които е закачена карбитна лампа от 1902 година, служила за осветяване подземен. Музеят пази и випер - механизъм за разтоварване на вагонетките, ранжирна машина (безконечно въже) от 1928 година, проходчески комбайн и гумено-транспортна лента от 1936 година
На 50 метра подземен има и иконостас на св. Иван Рилски, тъй че туристите могат да се поклонят на небесния настойник на града и на миньорите.
Според преданието св. Иван Рилски се явил в съня на един човек, показал му таман това място и му споделил да копае там, тъй като ще открие черно злато. Така в действителност били открити въглищата. Години по-късно, когато рудникът към този момент работи, група миньори били затрупани при сриване на земния слой. И таман когато губели вярата за избавление, пред тях се появява белобрад дъртак в бели одежди и светилник в ръка и ги извежда над земята. Човекът, който е сънувал “черното злато”, споделя:
“Аз го познах. Това беше св. Иван Рилски, който пристигна да ни спаси”
Оттогава миньорите имат вяра, че св. Иван Рилски е техният небесен настойник и в някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, а над входа към галериите пишело “Бог на помощ”.
В камерите на подземния музей могат да се видят подкопни машини, дървен и железен крепеж, фронт с хидравлични стойки, модерни механизирани комплекси за рандеман на въглища, осветителни тела, сигнално табло, вентилатори, разнообразни модели водоотливни помпи, които служели за изпомпване на вода от галериите, същински рудничен телефон и клетка за канарчета. В подземните галерии се образува един рисков газ, именуван гризу. Той е доста мощно запалителен и при най-малката искра може да провокира гърмеж, само че няма нито цвят, нито аромат. Липсата на измервателна техника в предишното се компенсирала с канарчета, тъй като при съществуване на газ пилето започвало да нервничи и да се блъска в клетката.
До входа на подземния минен музей има вкаменено дърво на повече от 70 милиона години. Наричат го “дърво на щастието” и описват, че при влизане в рудника миньорите го докосвали за шанс.
Само за първата половина на тази година Подземният минен музей е посетен от към 7 хиляди туристи. Обектът е измежду най-препоръчваните дестинации наоколо до София. Най-голям интерес демонстрират учениците, значително са и проведените пенсионерски екскурзии от цялата страна. В листата на посетителите са и много чужденци. Само за една седмица музеят подземен е бил прегледан от туристи от Непал, Египет, Латвия, Израел и Съединени американски щати Въглищно камъче на 25 млн. години е най-предпочитаният сувенир, който гостите отнасят със себе си. Той е съпроводен със документ, указващ произхода му.
За перничани е всекидневно Подземният минен музей да е място за разнообразни културни прояви.
Експонатите са достоверни и множеството от изложените машини и уреди са се употребявали в подземното произвеждане. Тук може да се види и пипне същински под земята електрически локомотив “Сименс” от 1925 година, с който са се извозвали цялостните с въглища вагонетки. Има и вагонетки, с които са се придвижвали миньорите. Показана е платформа с буре за вода, от която миньорите пиели - заради положението на въздуха в галериите един миньор е изпивал по 5-6 литра вода дневно.
В Първата камера се вижда достоверен въглищен слой, а край него са поставени две фигури на руднични гноми, тъй като се вярвало, че те са пазители на подземните благосъстояния и миньорите считали, че тези фигури ги защищават от беди. Най-малките гости в музея се впечатляват от тях, а когато са проведена група, постоянно се включват в игри за откриване на съкровища.
Децата запомнят и макета на кон в действителни размери, където обичат да се снимат. От 1896 година изкопаните в рудника въглища били изкарвани на повърхността с коне.
Историята споделя, че през 1922 година в пернишките рудници са работили 350 коня, най-малко 2/3 от тях били непрекъснато подземен, където имало и конюшня. Преди да се вкара използването на конете, кюмюрът бил изнасян с дървени тарги и ръчни колички, каквито също има в една от първите камери. Наблизо са и първите дървени вагонетки, край които е закачена карбитна лампа от 1902 година, служила за осветяване подземен. Музеят пази и випер - механизъм за разтоварване на вагонетките, ранжирна машина (безконечно въже) от 1928 година, проходчески комбайн и гумено-транспортна лента от 1936 година
На 50 метра подземен има и иконостас на св. Иван Рилски, тъй че туристите могат да се поклонят на небесния настойник на града и на миньорите.
Според преданието св. Иван Рилски се явил в съня на един човек, показал му таман това място и му споделил да копае там, тъй като ще открие черно злато. Така в действителност били открити въглищата. Години по-късно, когато рудникът към този момент работи, група миньори били затрупани при сриване на земния слой. И таман когато губели вярата за избавление, пред тях се появява белобрад дъртак в бели одежди и светилник в ръка и ги извежда над земята. Човекът, който е сънувал “черното злато”, споделя:
“Аз го познах. Това беше св. Иван Рилски, който пристигна да ни спаси”
Оттогава миньорите имат вяра, че св. Иван Рилски е техният небесен настойник и в някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, а над входа към галериите пишело “Бог на помощ”.
В камерите на подземния музей могат да се видят подкопни машини, дървен и железен крепеж, фронт с хидравлични стойки, модерни механизирани комплекси за рандеман на въглища, осветителни тела, сигнално табло, вентилатори, разнообразни модели водоотливни помпи, които служели за изпомпване на вода от галериите, същински рудничен телефон и клетка за канарчета. В подземните галерии се образува един рисков газ, именуван гризу. Той е доста мощно запалителен и при най-малката искра може да провокира гърмеж, само че няма нито цвят, нито аромат. Липсата на измервателна техника в предишното се компенсирала с канарчета, тъй като при съществуване на газ пилето започвало да нервничи и да се блъска в клетката.
До входа на подземния минен музей има вкаменено дърво на повече от 70 милиона години. Наричат го “дърво на щастието” и описват, че при влизане в рудника миньорите го докосвали за шанс.
Само за първата половина на тази година Подземният минен музей е посетен от към 7 хиляди туристи. Обектът е измежду най-препоръчваните дестинации наоколо до София. Най-голям интерес демонстрират учениците, значително са и проведените пенсионерски екскурзии от цялата страна. В листата на посетителите са и много чужденци. Само за една седмица музеят подземен е бил прегледан от туристи от Непал, Египет, Латвия, Израел и Съединени американски щати Въглищно камъче на 25 млн. години е най-предпочитаният сувенир, който гостите отнасят със себе си. Той е съпроводен със документ, указващ произхода му.
За перничани е всекидневно Подземният минен музей да е място за разнообразни културни прояви.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ