"Порто" е световният шампион по трансфери
Ако има международен първенец по прехвърляния, той несъмнено е " Порто ". Само за последните 15 години португалският клуб е продал футболисти за над 1 милиарда евро - сума, която никой различен не е съумял да приближи.
През лятото на 2012 година във Facebook се появи група " Искаме Роналдиньо в " Порто " и през идващите няколко години събра над 8000 почитатели. Там бе записана интензивност всякога, когато бразилският деец ставаше свободен сътрудник. Но макар всички апели шефовете на " Порто " не се заинтересуваха от носителя на " Златната топка " за 2005 година Те просто имат друга политика и тя не включва безплатния Роналдиньо - вложение в перспективни млади играчи и препродажбата им по-късно на огромна облага.
250 скаути и другарства с сътрудници
В една стопанска система като португалската, която не е от водещите в Европа, няма други разновидности да се задържиш в европейския хайлайф с изключение на точно посредством неголеми инвестиции в играчи, развиването им и идващ техен огромен трансфер. По тази скица " Порто " работи още от началото на 80-те години на ХХ век. И по-точно от 1982 година, когато президент на клуба става Жорже Нуно Пинта да Коща, който и досега е отпред, въпреки и на 81 години. Първият огромен удар е Руи Барош, който през 1987 година е привлечен от втородивизионния " Варзим ", а година по-късно е продаден на " Ювентус " за рекордните тогава за Португалия 5 млн. евро.
" Постоянно следим пазара на млади играчи. Благодарение на това " Порто " резервира конкурентоспособност, макар че бюджетът ни е към 20 пъти по-малък от топ клубовете в Европа. Всяка година продаваме приключени футболисти и продължаваме да постановяваме нови попълнения с капацитет ", споделя Пинто да Коща.
За клуба работят към 250 скаути от всяка " футболна " точка на света, като на избора на страни въздейства освен капацитетът на локалните играчи, само че и икономическата обстановка. Например съвсем не се отделя внимание на Русия поради високите заплати на играчите там. Приоритет са страните от Южна Америка, най-много Бразилия, където като бонус футболистите са португалоговорещи.
Скаути гледат даден юноша на няколко равнища, а при заключителния стадий, когато се взема решение ориста на прехвърлянето, биват изпращани няколко емисари без значение един от различен. Така " Порто " минимизира риска и обезпечава оптимално справедлива оценка. За тази система на работа годишно се изразходват към 3 млн. евро.
Естествено, " драконите " от Порто не са първият и единствен клуб, който работи с сходна огромна мрежа. Развитото скаутско звено не подсигурява триумф. Има и друго - до момента в който скаутите основават база за привличането на обещаващи гении, клубните шефове интензивно обезпечават връзки с " кукловодите " на пазара. " Порто " овладява чудесно тънкостите на системата TPO (придобиване на правата на играчите посредством странично от клуба финансиране), която другояче не се харесва от множеството европейски клубове, а през 2008 година е неразрешена въобще от британската Висша лига. Но пък " Порто " се свързва с основания в Малта гигант Doyen Sports и посредством него реализира много положителни покупко-продажби.
Така през август 2015 година португалският клуб търси нов тим за Роландо, чийто договор скоро би трябвало да изтече. Той бе платен през 2008 година от " Беленензеш " за 950 000 евро и действително си мазета прехвърлянето след поредни преотстъпвания в " Наполи ", " Интер " и " Андерлехт " общо за 2 млн. евро. Въпреки това " драконите " не бяха съгласни да го изтърван като свободен сътрудник. Той успя да премине в " Олимпик " (М) часове преди затварянето на летния трансферен интервал. Как? Босът на Doyen - Нелио Лукас, отива във Франция с Роландо, квалифициран контракт и компаньонка. На идващия ден " Порто " получава 1.5 млн. евро.
През 2015 година ФИФА не разрешава TPO, само че незабавно се намират други малки врати за португалския гранд - комплицирани схеми със странични заеми, изкупуване на акции от клуба. " Порто " продължава да работи на ръба на разрешеното и от време на време си пати от това - през февруари 2019 година ФИФА глоби клуба с 44 000 евро. Това не попречи на " драконите " да не престават да работят с разнообразни схеми и фондове за външно финансиране. И сега не е напълно ясно по какъв начин тъкмо оперират, само че сходни съдействия носят милиони. Макар че цената е висока - да вземем за пример за Хълк " Зенит " заплаща 60 млн. евро, от които до " Порто " доближават единствено 40 млн.
Друг значим миг е връзката с сътрудниците и най-много с най-влиятелния португалски управител Жорде Мендеш. Той си партнира с Пинто да Коща от 2003 година, като негови клиенти стават най-хубавите футболисти на " Порто ", а клубът получава предпочитано право върху останалите му играчи. Така клиентите на Мендеш носят на " Порто " над 300 млн. евро.
С другите топ сътрудници пък работи към този момент някогашният вицепрезидент на " Порто " Антеро Енрике, който стана състезателен шеф на " Пари Сен Жермен " през 2017 година Той стартира работа в португалския клуб при започване на 90-те години на ХХ век и за две десетилетия се издига от елементарен админ, отговарящ за абонаментните карти, до втория човек в клуба и " краля на сенчестите договаряния ". Енрике владее френски, испански, британски и италиански, само че съумява не с лингвистичните си познания. Пред изданието Paris United неизвестен източник изяснява, че португалецът е прочут със своите мръсни похвати. Той е упрекван в шантажи, заплашвания, напън върху играчите посредством ултраси, шуробаджанащина (назначава братовчед си за скаут на ПСЖ). Дори е бил обвиняем - в процеса " Феникс ", по обвиняване за прилагане на неофициални бодигардове, които са работили за мафията, само че в последна сметка Антеро Енрике е оневинен.
Работата на " Порто " с сътрудниците стана обществено притежание след разкритията на " Футбол лийкс ". През януари 2012 година клубът желае да притегли португалския национал Едер, чийто контракт с " Академика " (Коимбра) изтича през лятото на същата година. Затова " Порто " се надява да го придобие като свободен сътрудник. Проблемът бил, че " Академика " към този момент има сделка с " Уест Хем " да продаде играча през въпросния трансферен интервал. Тогава " Порто " влиза по отношение на сътрудника Мохамед Азфал (който съставлява и треньора Леонардо Жардим). В края на януари 2012 година Едер идва на договаряния в Лондон с шефовете на " Уест Хем ". По средата на срещата му звъни телефонът и той повече не се връща в стаята. Не може и да бъде открит - нито в постройката, нито по телефона. Полицията даже афишира футболиста за търсене. Той се появява чак на 1 февруари, ден след затварянето на зимния трансферен интервал, като през това време Азфал е задържал играча в Лисабон. Така " Порто " съумява да провали прехвърлянето, само че пък месеци по-късно самичък се отхвърля да притегли футболиста.
Трансферите на " Порто "
В " Порто ", несъмнено, не са безгрешни в търсенето на обещаващи млади играчи. " Драконите " купуват десетки гении. Всички, които са посочили малко или доста умения пред скаутите. А по-късно ги дават чартърен с упованието някой от тях да изпъкне. Внимателно се преценят релативно скъпите покупки. Но и тогава има несполуки. Така испанецът Адриан Лопес е платен през 2014 година за 11 млн. евро от " Атлетико " (М), само че не се приспособява, след което по насила е преотстъпван на " Виляреал " и " Депортиво " (Ла Коруня). За мексиканския национал Ектор Ерера също са платени 11 млн., на " Пачука " през 2013 година, само че в този момент е пуснат да си върви като свободен сътрудник. Колумбиецът Хуан Кинтеро идва против 10 млн. през лятото на 2013 година, само че по-късно се приема, че е мощно надценен и е пратен на " Ривър Плейт ". Там обаче се разиграва и подписва за непрекъснато с клуба, а в този момент самият той признава, че интерес към него има даже от " Манчестър С ".
Никой клуб не е застрахован от сходни неточности. Но " Порто " е на подобен плюс, тъй като неуспехите са доста по-малко от огромните удари.
Академията не е от най-силните
Почти всички клубове, които осъществят сходни доходи, имат мощни лични академии, в които упражняват доста юноши. Но триумфът на " Порто " е основан на препродажбата - най-много на африкански и южноамерикански гении, както и на доминация на вътрешния трансферен пазар в Португалия. " Драконите " на процедура получават всичко най-хубаво от португалския футбол, в това число и измежду подрастващите.
В резултат клубът печели съвсем 100 млн. евро от прехвърлянията на Андре Силва, Рикардо Карвальо и Бруно Алвеш, без нито един от тях да е артикул на школата на клуба. Просто са вземани от други академии година-две преди да влязат в мъжкия футбол. И тук не липсват неточности - да вземем за пример новата звезда на португалския футбол Жоао Фелиш е от школата на " Порто ", само че поради слабата си физика съвсем не играе и 15-годишен се мести при отколешния противник " Бенфика ".
Това не значи, че в академията на " Порто " не се работи добре. Напротив - има си мощна академия, единна система за подготовка, както и качествени играчи (от школата последно са продали Рубен Невеш - в " Уулвърхемптън " и Диого Далот - в " Манчестър Юн " за 19 млн. паунда през 2018-а). " Порто " работи с деца от 7-годишна възраст, които стартират да извършват извършения, аналогични с тези в мъжкия отбор, само че с по-малка трудност. Акцентите в школата на португалския гранд са самостоятелното развиване и работата с топка. Затова и 11 против 11 играят само при най-големите от школата. Най-малките играят трима против трима, а при навършване на 10 или 11 години минават към игра 7 против 7. С всяка от възрастовите групи работи отделен екип - треньор, помощници, физиотерапевти и експерти по самостоятелна подготовка.
" Порто " развива юноши за бъдеща продажба и по тази причина не се нуждае от единна скица на игра и общи тактически правила, както в академията на " Барселона " да вземем за пример. Всичките детски тимове на португалския гранд играят по скица 4-3-3 само защото тя оказва помощ да се обезпечи оптимален самостоятелен напредък. В клуба смятат, че ярките футболни качества се търсят повече от отборните и по тази причина малко работят върху играта с доста пасове. За сметка на това младите се учат на непрекъсната доминация над съперника - на висока преса, насърчава се инициативността, търсенето на ексцентрични решения, даже и да са във щета на отборната скица. Изискват се и непрекъснати победи, с цел да могат играчите от дребни да привикват с високите условия и напрежението. Много значим детайл от работата с младите е франчайзинговата система Dragon Force (анг. - драконова сила). Тя включва 20-ина школи в Португалия, академии във Валенсия (Исп) и Богота (Кол). Тези школи не костват на " Порто " нищо - там работят локални треньори, а клубът получава правото да прибира най-ярките фрагменти от тях. В тези школи нямат развити тимове - там одобряват всеки, стига родителите да са съгласни да платят за образованието му. Затова и равнището им не е високо. Като цяло това е чисто комерсиална мрежа под марката на един топ клуб.
Всички брънки на цялата скица обаче дават резултат. През това лято Едер Милитао ще премине в " Реал " (М) за 50 млн. евро. Алекс Телес и Муса Марега пък могат да донесат още 60 млн. Тяхната продажба обаче няма да отслаби " драконите ". Сякаш в този клуб са разкрили формулата по какъв начин да няма отражение върху резултатите поради прехвърлянията: Ние още не знаем името му, само че в Южна Америка към този момент е харесан някой надарен централен бранител, който скоро ще заеме сполучливо мястото на Милитао със синьо-белия екип и ще притегли вниманието на половината от огромните европейски клубове.
През лятото на 2012 година във Facebook се появи група " Искаме Роналдиньо в " Порто " и през идващите няколко години събра над 8000 почитатели. Там бе записана интензивност всякога, когато бразилският деец ставаше свободен сътрудник. Но макар всички апели шефовете на " Порто " не се заинтересуваха от носителя на " Златната топка " за 2005 година Те просто имат друга политика и тя не включва безплатния Роналдиньо - вложение в перспективни млади играчи и препродажбата им по-късно на огромна облага.
250 скаути и другарства с сътрудници
В една стопанска система като португалската, която не е от водещите в Европа, няма други разновидности да се задържиш в европейския хайлайф с изключение на точно посредством неголеми инвестиции в играчи, развиването им и идващ техен огромен трансфер. По тази скица " Порто " работи още от началото на 80-те години на ХХ век. И по-точно от 1982 година, когато президент на клуба става Жорже Нуно Пинта да Коща, който и досега е отпред, въпреки и на 81 години. Първият огромен удар е Руи Барош, който през 1987 година е привлечен от втородивизионния " Варзим ", а година по-късно е продаден на " Ювентус " за рекордните тогава за Португалия 5 млн. евро.
" Постоянно следим пазара на млади играчи. Благодарение на това " Порто " резервира конкурентоспособност, макар че бюджетът ни е към 20 пъти по-малък от топ клубовете в Европа. Всяка година продаваме приключени футболисти и продължаваме да постановяваме нови попълнения с капацитет ", споделя Пинто да Коща.
За клуба работят към 250 скаути от всяка " футболна " точка на света, като на избора на страни въздейства освен капацитетът на локалните играчи, само че и икономическата обстановка. Например съвсем не се отделя внимание на Русия поради високите заплати на играчите там. Приоритет са страните от Южна Америка, най-много Бразилия, където като бонус футболистите са португалоговорещи.
Скаути гледат даден юноша на няколко равнища, а при заключителния стадий, когато се взема решение ориста на прехвърлянето, биват изпращани няколко емисари без значение един от различен. Така " Порто " минимизира риска и обезпечава оптимално справедлива оценка. За тази система на работа годишно се изразходват към 3 млн. евро.
Естествено, " драконите " от Порто не са първият и единствен клуб, който работи с сходна огромна мрежа. Развитото скаутско звено не подсигурява триумф. Има и друго - до момента в който скаутите основават база за привличането на обещаващи гении, клубните шефове интензивно обезпечават връзки с " кукловодите " на пазара. " Порто " овладява чудесно тънкостите на системата TPO (придобиване на правата на играчите посредством странично от клуба финансиране), която другояче не се харесва от множеството европейски клубове, а през 2008 година е неразрешена въобще от британската Висша лига. Но пък " Порто " се свързва с основания в Малта гигант Doyen Sports и посредством него реализира много положителни покупко-продажби.
Така през август 2015 година португалският клуб търси нов тим за Роландо, чийто договор скоро би трябвало да изтече. Той бе платен през 2008 година от " Беленензеш " за 950 000 евро и действително си мазета прехвърлянето след поредни преотстъпвания в " Наполи ", " Интер " и " Андерлехт " общо за 2 млн. евро. Въпреки това " драконите " не бяха съгласни да го изтърван като свободен сътрудник. Той успя да премине в " Олимпик " (М) часове преди затварянето на летния трансферен интервал. Как? Босът на Doyen - Нелио Лукас, отива във Франция с Роландо, квалифициран контракт и компаньонка. На идващия ден " Порто " получава 1.5 млн. евро.
През 2015 година ФИФА не разрешава TPO, само че незабавно се намират други малки врати за португалския гранд - комплицирани схеми със странични заеми, изкупуване на акции от клуба. " Порто " продължава да работи на ръба на разрешеното и от време на време си пати от това - през февруари 2019 година ФИФА глоби клуба с 44 000 евро. Това не попречи на " драконите " да не престават да работят с разнообразни схеми и фондове за външно финансиране. И сега не е напълно ясно по какъв начин тъкмо оперират, само че сходни съдействия носят милиони. Макар че цената е висока - да вземем за пример за Хълк " Зенит " заплаща 60 млн. евро, от които до " Порто " доближават единствено 40 млн.
Друг значим миг е връзката с сътрудниците и най-много с най-влиятелния португалски управител Жорде Мендеш. Той си партнира с Пинто да Коща от 2003 година, като негови клиенти стават най-хубавите футболисти на " Порто ", а клубът получава предпочитано право върху останалите му играчи. Така клиентите на Мендеш носят на " Порто " над 300 млн. евро.
С другите топ сътрудници пък работи към този момент някогашният вицепрезидент на " Порто " Антеро Енрике, който стана състезателен шеф на " Пари Сен Жермен " през 2017 година Той стартира работа в португалския клуб при започване на 90-те години на ХХ век и за две десетилетия се издига от елементарен админ, отговарящ за абонаментните карти, до втория човек в клуба и " краля на сенчестите договаряния ". Енрике владее френски, испански, британски и италиански, само че съумява не с лингвистичните си познания. Пред изданието Paris United неизвестен източник изяснява, че португалецът е прочут със своите мръсни похвати. Той е упрекван в шантажи, заплашвания, напън върху играчите посредством ултраси, шуробаджанащина (назначава братовчед си за скаут на ПСЖ). Дори е бил обвиняем - в процеса " Феникс ", по обвиняване за прилагане на неофициални бодигардове, които са работили за мафията, само че в последна сметка Антеро Енрике е оневинен.
Работата на " Порто " с сътрудниците стана обществено притежание след разкритията на " Футбол лийкс ". През януари 2012 година клубът желае да притегли португалския национал Едер, чийто контракт с " Академика " (Коимбра) изтича през лятото на същата година. Затова " Порто " се надява да го придобие като свободен сътрудник. Проблемът бил, че " Академика " към този момент има сделка с " Уест Хем " да продаде играча през въпросния трансферен интервал. Тогава " Порто " влиза по отношение на сътрудника Мохамед Азфал (който съставлява и треньора Леонардо Жардим). В края на януари 2012 година Едер идва на договаряния в Лондон с шефовете на " Уест Хем ". По средата на срещата му звъни телефонът и той повече не се връща в стаята. Не може и да бъде открит - нито в постройката, нито по телефона. Полицията даже афишира футболиста за търсене. Той се появява чак на 1 февруари, ден след затварянето на зимния трансферен интервал, като през това време Азфал е задържал играча в Лисабон. Така " Порто " съумява да провали прехвърлянето, само че пък месеци по-късно самичък се отхвърля да притегли футболиста.
Трансферите на " Порто "
В " Порто ", несъмнено, не са безгрешни в търсенето на обещаващи млади играчи. " Драконите " купуват десетки гении. Всички, които са посочили малко или доста умения пред скаутите. А по-късно ги дават чартърен с упованието някой от тях да изпъкне. Внимателно се преценят релативно скъпите покупки. Но и тогава има несполуки. Така испанецът Адриан Лопес е платен през 2014 година за 11 млн. евро от " Атлетико " (М), само че не се приспособява, след което по насила е преотстъпван на " Виляреал " и " Депортиво " (Ла Коруня). За мексиканския национал Ектор Ерера също са платени 11 млн., на " Пачука " през 2013 година, само че в този момент е пуснат да си върви като свободен сътрудник. Колумбиецът Хуан Кинтеро идва против 10 млн. през лятото на 2013 година, само че по-късно се приема, че е мощно надценен и е пратен на " Ривър Плейт ". Там обаче се разиграва и подписва за непрекъснато с клуба, а в този момент самият той признава, че интерес към него има даже от " Манчестър С ".
Никой клуб не е застрахован от сходни неточности. Но " Порто " е на подобен плюс, тъй като неуспехите са доста по-малко от огромните удари.
Академията не е от най-силните
Почти всички клубове, които осъществят сходни доходи, имат мощни лични академии, в които упражняват доста юноши. Но триумфът на " Порто " е основан на препродажбата - най-много на африкански и южноамерикански гении, както и на доминация на вътрешния трансферен пазар в Португалия. " Драконите " на процедура получават всичко най-хубаво от португалския футбол, в това число и измежду подрастващите.
В резултат клубът печели съвсем 100 млн. евро от прехвърлянията на Андре Силва, Рикардо Карвальо и Бруно Алвеш, без нито един от тях да е артикул на школата на клуба. Просто са вземани от други академии година-две преди да влязат в мъжкия футбол. И тук не липсват неточности - да вземем за пример новата звезда на португалския футбол Жоао Фелиш е от школата на " Порто ", само че поради слабата си физика съвсем не играе и 15-годишен се мести при отколешния противник " Бенфика ".
Това не значи, че в академията на " Порто " не се работи добре. Напротив - има си мощна академия, единна система за подготовка, както и качествени играчи (от школата последно са продали Рубен Невеш - в " Уулвърхемптън " и Диого Далот - в " Манчестър Юн " за 19 млн. паунда през 2018-а). " Порто " работи с деца от 7-годишна възраст, които стартират да извършват извършения, аналогични с тези в мъжкия отбор, само че с по-малка трудност. Акцентите в школата на португалския гранд са самостоятелното развиване и работата с топка. Затова и 11 против 11 играят само при най-големите от школата. Най-малките играят трима против трима, а при навършване на 10 или 11 години минават към игра 7 против 7. С всяка от възрастовите групи работи отделен екип - треньор, помощници, физиотерапевти и експерти по самостоятелна подготовка.
" Порто " развива юноши за бъдеща продажба и по тази причина не се нуждае от единна скица на игра и общи тактически правила, както в академията на " Барселона " да вземем за пример. Всичките детски тимове на португалския гранд играят по скица 4-3-3 само защото тя оказва помощ да се обезпечи оптимален самостоятелен напредък. В клуба смятат, че ярките футболни качества се търсят повече от отборните и по тази причина малко работят върху играта с доста пасове. За сметка на това младите се учат на непрекъсната доминация над съперника - на висока преса, насърчава се инициативността, търсенето на ексцентрични решения, даже и да са във щета на отборната скица. Изискват се и непрекъснати победи, с цел да могат играчите от дребни да привикват с високите условия и напрежението. Много значим детайл от работата с младите е франчайзинговата система Dragon Force (анг. - драконова сила). Тя включва 20-ина школи в Португалия, академии във Валенсия (Исп) и Богота (Кол). Тези школи не костват на " Порто " нищо - там работят локални треньори, а клубът получава правото да прибира най-ярките фрагменти от тях. В тези школи нямат развити тимове - там одобряват всеки, стига родителите да са съгласни да платят за образованието му. Затова и равнището им не е високо. Като цяло това е чисто комерсиална мрежа под марката на един топ клуб.
Всички брънки на цялата скица обаче дават резултат. През това лято Едер Милитао ще премине в " Реал " (М) за 50 млн. евро. Алекс Телес и Муса Марега пък могат да донесат още 60 млн. Тяхната продажба обаче няма да отслаби " драконите ". Сякаш в този клуб са разкрили формулата по какъв начин да няма отражение върху резултатите поради прехвърлянията: Ние още не знаем името му, само че в Южна Америка към този момент е харесан някой надарен централен бранител, който скоро ще заеме сполучливо мястото на Милитао със синьо-белия екип и ще притегли вниманието на половината от огромните европейски клубове.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ