Съкровища, странности и чисти абсурди: Как пазим безценното с широко затворени очи
Ако има нещо, което абсолютно подхранва националното ни самочувствие и горделивост, това е богатото ни културно-историческо завещание, оставено от народите, населявали нашите земи. Сложното и обемисто законодателство, обвързвано с неговото запазване, е предмет на публичен и медиен интерес.
Днес трайно са основани настройки, че само тълпите от иманяри, чийто брой явно никой не знае, унищожават необмислено културни полезности. Все по-често обаче излизат нескрито обстоятелства, изнасяни от българската правосъдна система и медиите, които слагат на дневен ред въпроса за опазването на това национално благосъстояние в българските музеи.
За да хвърлим един, въпреки и незадълбочен, взор върху обстановката по този проблем сега, в идващите редове ще разкажем една история, в която има от всичко по доста - подправени вести, осъществявани десетилетия наред нарушавания, озадачаващи практики на държавни институции и най-много чувство за проблеми, чието решение не може да бъде отлагано.
За познавачите е известно, че в Закона за културното завещание и наредбата за теренни изследвания са сложени голям брой условия към лицата, които имат право да правят археологически разкопки. Това основава чувство за една строго следена активност.
Ако не беше един дребен пропуск.
До ден сегашен законодателят оставя на съвестта и морала на научните ръководители - потвърдено обтекаеми категории във всяка една ера, да спазят отговорно нормативната уредба и да предадат в музеите находки и документи в условия порядък.
Тъй като цялата логичност на това законодателство допуска проследяемост на процеса - от момента на научното изобретение на археологическия обект до появяването на културната полезност във витрините на музеите или във фондохранилищата, се изисква тази активност педантично да се документира и надлежно - управлява.
Днес трайно са основани настройки, че само тълпите от иманяри, чийто брой явно никой не знае, унищожават необмислено културни полезности. Все по-често обаче излизат нескрито обстоятелства, изнасяни от българската правосъдна система и медиите, които слагат на дневен ред въпроса за опазването на това национално благосъстояние в българските музеи.
За да хвърлим един, въпреки и незадълбочен, взор върху обстановката по този проблем сега, в идващите редове ще разкажем една история, в която има от всичко по доста - подправени вести, осъществявани десетилетия наред нарушавания, озадачаващи практики на държавни институции и най-много чувство за проблеми, чието решение не може да бъде отлагано.
За познавачите е известно, че в Закона за културното завещание и наредбата за теренни изследвания са сложени голям брой условия към лицата, които имат право да правят археологически разкопки. Това основава чувство за една строго следена активност.
Ако не беше един дребен пропуск.
До ден сегашен законодателят оставя на съвестта и морала на научните ръководители - потвърдено обтекаеми категории във всяка една ера, да спазят отговорно нормативната уредба и да предадат в музеите находки и документи в условия порядък.
Тъй като цялата логичност на това законодателство допуска проследяемост на процеса - от момента на научното изобретение на археологическия обект до появяването на културната полезност във витрините на музеите или във фондохранилищата, се изисква тази активност педантично да се документира и надлежно - управлява.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ