Ако има филм, който беше увертюра на 10 ноември, то

Ако има филм, който беше интродукция на 10 ноември, то това е „ Вчера “. Неговият режисьор Иван Андонов – най-автентичният интелектуалец и изтънчен отстъпник в БГ киното, стартира фотосите още през 1987-а по сюжет на Владо Даверов, основан на новелата му “Седмица в живота ти ”, оповестена в списание “Пламък ”. Писателят се връща към тийнейджърството си в немската езикова гимназия в Ловеч – елитно учебно заведение, където две-трети от децата са наследници на партийни функционери и висши админи. Смята се, че обликът на изиграния от Георги Стайков мускулест палавник Ростислав – едно от дребното момчета „ от народа “ – е сборен: в него има черти от характера на бъдещия началник на разузнаването Бриго Аспарухов и на бъдещия банкер Атанас Тилев. Самият Даверов пък се оглежда в Иван – също бунтовник, въпреки и наследник на „ огромен “ човек, както се споделяше по соца. Всъщност това е и заложеният спор във кино лентата: сред върховете – въпреки и зад кадър – и низините. Въпреки че за България мъчно може да се посочи обичайна формулировка за гражданска война – първите не могат да не престават постарому, а вторите не желаят.  Освен от дълго време станалия в действителност паметен шлагер „ Вчера “ на Кирил Маричков, който е брат на Люба – брачната половинка на Иван Андонов, в лентата звучат части на “Бийтълс ” тъкмо от средата на 60-те – когато се развива екранното деяние. Така че протестът е заложен и в музиката, а стремежът към смяната – предупреден. Те изкристализират и в някои от именитите реплики от „ Вчера “: „ Caмo oт дoбъp пpиятeл cтaвa ĸaчecтвeн пpeдaтeл! “, „ Cтpaxливo зaпoчвaмe живoтa cи, Ивaнe! “, „ Bчepa мoжe, днec - нe мoжe! “, „ Няма да си играем тука на нереален хуманизъм. Сега ще видите вие кон фасул яде ли! “, „ Каквото прошепнеш, би трябвало да имаш кураж да го кажеш високо. Достойният човек приказва високо и гледа право в очите “. Но освен поради мъдростите и афоризмите, които през идващите 30 години ще бъдат постоянно тиражирани, държавната комисия с ръководител Николай Хайтов дава на “Вчера ” второкласен. Филмът е разгласен за „ кичозен “, а някои от шефовете в киното незабавно отсичат: Така ли се държат децата на другарите?



Премиерата на “Вчера ” е на 25 януари 1988 година, а рецензиите са повече от положителните думи. Но публиката е във екстаз – зрелостниците пеят „ Вчера “, а салоните преливат. След няколко награди на интернационалните кинофестивали на „ Вчера “ е „ присъдена “ първа категория. Той е огромният шлагер на прехода, въпреки че последните 30 години минават под знака на „ Кръстникът “, чиято премиера в България е през 1974-а.