Ако има една дума, която европейските правителства не искат да

Ако има една дума, която европейските държавни управления не желаят да чуват в миг, то това е " инфлация ". Няма съвсем нищо друго, което може да изплаши водачите повече. Последващият растеж на лихвите ще трансформира планината от дълг на Стария континент в непреодолимо затруднение, създавайки нова дългова рецесия на стероиди, която още веднъж ще сложи под въпрос жизнеспособността на еврото. Програмите, които трябваше да оказват помощ на стопанската система в зората на коронакризата, усилиха дълга на еврозоната до към 100 % от стопанската система на района — а в някои страни и надалеч повече. Засега централните банкери не демонстрират терзание и показват ниските разноски за обслужване на дълга. " При ниски лихви това не е огромен проблем ", споделя и Паоло Джентилони, еврокомисар с сектор стопанска система. Все повече специалисти обаче предизвестяват, че инфлацията може да се завърне по-рано от предстоящото и да провокира проблематично повишаване на разноските за обслужване на дълга. " Рисковете от инфлация са извънредно огромни ", споделя ръководителят на UBS и някогашен гуверньор на немската централна банка Аксел Вебер. И показва, че покачването на цените може да стартира още тази година. Сред краткосрочните фактори, които могат да покачат инфлацията тази година, са продължаващите проблеми във веригите за доставки и арестуваното ползване. Анализатори предизвестяват още, че повишаващите се цени на активите, големите фискални тласъци и демографските трендове могат да трансфорат краткотрайното покачване на цените в непрекъснат тренд. Дори и минимално повишаване на лихвите ще се трансформира в милиарди евро спомагателни разноски за страни като Италия, чийто дълг възлиза на 160 % от Брутният вътрешен продукт. Немислимото Редица икономисти оповестиха инфлацията за мъртва. През последното десетилетие покачването на цените по този начин и не доближи задачата на Европейската централна банка от " малко под 2% ", а централните банкери предвижда същата обстановка и през идващите три години. Подобна прогноза направиха и интернационалните институции като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо развиване и съдействие. Но освен ястреби като Вебер в този момент предизвестяват за завръщане на инфлацията. Чарлз Гуудхарт, някогашен член на комисията за парична политика на Банката на Англия, стартира дебата в края на предходната година, акцентирайки, че изменящата се демографска картина ще повиши инфлацията. Според сюжета на Гуудхарт на Европа ѝ остава едно десетилетие преди казусът да стане действителен. Бившият член на изпълнителния ръб на ЕЦБ и основен икономист на институцията Питър Прает предизвести, че краткосрочни фактори ще повишат инфлацията през идващите пет години. По-конкретно, той уточни опцията Федерелният запас да увеличи задачата си за инфлация като фактор, който ще задвижи покачването на цените по света. Повишаващите се упования за инфлация в Съединени американски щати към този момент доближиха европейските пазари и усилиха доходността по дълготрайните облигации на европейските държавни управления при започване на годината. Вебер е безапелационен, че Европа не може да се отдели и отбрани при завръщане на инфлацията в международен мащаб. " Ако скорошното повишаване на цените на суровините и разноските за превоз са предвестител, то инфлацията може би към този момент се завръща ", счита той. Европейците също стартират да виждат. Търсенията в Гугъл на думата " инфлация " доближи 10-годишен връх в редица европейски страни. Харчи в този момент, притеснявай се след това Ако инфлацията донесе по-високи лихви, мощно задлъжнелите европейски страни, главно в южната част на Европа, ще страдат най-вече. Италия има €3 трлн. обществен дълг и даже малко покачване на лихвите ще донесе до голям растеж в разноските за обслужването на заемите. Дисбалансът в Европейския съюз значи, че общата валута още веднъж ще бъде сложена на тестване. Но Вебер предизвестява, че инфлация — без покачване на лихвите — ще бъде еднообразно унищожителна за еврозоната. Засега управляващите заобикалят да разясняват терзанията си за дълга с обществото. Общоприетият консенсус е да се харчи в този момент, а терзанията да бъдат оставени за по-късно. Но денят за терзание ще пристигна рано или късно. " Критично значимо е да помислим освен за дотации в помощ на хората и бизнеса, само че и за вложения, които могат да положат основите на предстоящ напредък ", споделя Мадис Мюлер, член на управителния съвет на ЕЦБ. " Бъдещият напредък на стопанските системи в еврозоната е това, което ще разреши на държавните управления да понижат дълга ".