Ако има актриса, която да живее в сърцето на всеки

Ако има актриса, която да живее в сърцето на всеки от нас, то това е Татяна Лолова. Усмивката не слиза от лицето ù, а геният живее в нея в такава цялост и извира с такова съвършенство, че надали бих намерила думи, с които да го дефинира. Лолова е родена на днешната дата през 1934 година в град София и приключва актьорско майсторство през 1955 година – в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Нейни състуденти са актьорите Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други

Любима на генерации българи, Татяна е освен емблема на българските спектакъл и кино, само че и човек, който през целия си живот обича – обича брачна половинка си Славето – Светослав Светославов, който губи в края на 2018 година, обича публиката, обича хората, които среща по улиците, обича самия живот.

Миналата година Татяна Лолова издаде книга за този живот, назова я „ Дневници & делници " , а съставител и редактор на книгата ù стана известният публицист и създател на книгите за Невена Коканова и Стефан Данаилов – Георги Тошев. „ Много съм играла… “, написа в книгата си Татяна Лолова. „ И съм чела забавни текстове на глас пред аудитория. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да желае, значи не е към този момент артист, а желае да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им споделя какво да вършат. Или стартира да написа автобиографии. На всеки му се дописа. Писатели доста, читателите понижиха. Да не кажа… няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише. “

„ Дневници & делници " е по едно и също време и дневник, и албум, и човешко признание, отдадени на нас – нейната аудитория. Хумор, болежка, обич, младост, мъдрост, пътища – всичко има в дневниците на Татяна. Предлагаме ви фрагменти от нейните откровения.



***

Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страховит текст, който да е доста драматичен!

Всъщност да не е доста печален, да има и задявка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да радостни, да те води към танц, към ария, да демонстрира развиването на целия човешки живот – от започването му до старостта…

Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми фантазия, само че пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти фантазии.

Нека остане и нещо несбъднато.

Много бих се радвала, в случай че мога да направя нещо особено. Не знам по какъв начин ще се споделя, само че желая хората да не помнят мига…

Защото съм АЗ!

Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…

Но да изпитат наслаждение, като ме гледат и слушат.

Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…

Има и още...