Бунтовникът със счупения нос - Жерар Депардийо
Ако Франсоа Оланд загуби последните избори във Франция, една от аргументите е „ случая “ Жерар Депардийо. Вярно е, че социалистите в предизборната си акция дадоха обещание въвеждане на спомагателен налог „ лукс” стигащ до 75% от общия приход на милионерите, само че нищо не беше несъмнено. Спечелили изборите, те го вкараха през 2012 година, макар съпротивата на конституционните съдии, които дефинираха тази такса като наказателна за част от обществото. Без доста звук стотина милионери напуснаха Франция и се откриха в Англия и Белгия. Десетина спортисти и артисти избраха Швейцария. Най-популярният френски артист избра да напусне страната с тропот. През 2013 година той отпътува за Москва, където за няколко часа Владимир Путин го удостои с съветско поданство. Отзвукът от шамара на Депардийо се популяризира по целия свят и за политическата класа в Париж стана ясно, че данъчната преса върху най-богатите тласка страната към крах.
В никакъв случай не може да се каже, че Депардийо е характерен представител на милионерите, или на едрата буржоазия. Истината е в цялостна диаметралност с привидността. Френският артист е един от дребното синове на работническата класа, издигнал се финансово на равнището на богаташите с помощта на личния си гений и темперамент. Той би могъл да служи за образец на всички, които по рождение са обречени на мизерно битие. Личността на Депардийо сама по себе си разобличава чиновническата левица, която отхвърля конкуренцията в името на идеологията. Според левия догматизъм, изключението „ Депардийо” не може въобще да съществува, тъй като общественият триумф се реализира групово, а не поотделно. Преди да замине за Русия, артистът звъни на Франсоа Оланд. Разговорът им остава засекретен. Може единствено да се допусна, че Депардийо не е икономисал на френския президент разочарованието си от упралението на социалистите. Въпреки самоцензурата на медиите, ехото на неговият яд не спря да се популяризира.
Актьорът нищо не е получил от страната. По време на детството му още не е имало обществени помощи. Жерар Депардийо няма никакъв спомен от фамилен обяд или фамилна вечеря. У тях всеки яде поотделно, като вълк единак. Бъдещият артист броди вечер по улиците на родния си град Шатору и се стопира дълготрайно пред осветените прозорци на богаташките къщи зад които хора беседват, смеят се и вечерят. Баща му Рене Депардийо е необразован. Знае да се подписва с първите букви на името и презимето си. Работи като тенекеджия. Член е на френската комунистическа партия. Рене Депардийо съвсем не приказва. Той фъфли. В бараката в която живеят няма радио, няма телефон. Единственото наслаждение което този първичен човек изпитва е откакто децата заспят. Тогава нежната кожа на жена му Алис го придвижва в света, в който всички са равни. Рене назовава гальовно жена си „ Лилет”.
След раждането на второто дете, младата 24 годишна жена към момента желае да танцува, да се разхожда по улиците на града, да подиша най-малко част от свободата на младостта. Лилет не желае друга бременност. Когато схваща, че в утробата ѝ е заченато ново създание, тя губи хладнокръвие и се пробва да помята, като си забива игли за плетене в корема. За благополучие не съумява. След няколко месеца се появява Жерар -детето, което след това всички подритват, нежелано даже от личната си майка. Първа, църквата отхвърля да го кръсти, тъй като Рене Депардийо не е в положение да заплати на свещеника. Дори главната републиканска институция – учебното заведение – не извършва отговорностите си към него. Едва 10 годишен, научил се отгоре-отгоре да чете, той е изгонен заради непослушност и неприятен триумф. Какъв възпитаник може да бъде дете, което живее в бедняшка колиба, бащата който се напива след работа, а майката ражда всяка година.
Въпреки трагичното начало, връзките сред дребния Жерар и Лилет са изпълнени с обич, топлота и взаимопомощ. По време на идващите три раждания, само той е до нея. Жерар топли вода, носи пешкири, сменя чаршафа. Веднъж акушерката закъснява, тогава той самичък вади бебето от утробата на майка си. Израснал прибързано и здрав физически, скитащият по питейните заведения хлапак взе участие във всяко улично сборичкване. Големият му строшен нос е спомен от получените удари. За да играе след това „ Сирано дьо Бержерак”, той съвсем не се нуждае от спомагателен гумен нос. Високият контур на младия хулиган се смесва елементарно с някогашни легионери от войната в Алжир. В тази компания дипломите не важат. Борбата за оцеляване е всекидневна. Депардийо се промъква в базата на НАТО край родния му град Шатору. Сприятелява се с американски бойци и получава от тях облекла, цигари и алкохол. В подмяна, доставя американците с девойки.
Хората от обкръжението на Франсоа Оланд не са крали с цел да се прехранват. Едва ли някой от тях може да си показа по какъв начин бандата на дребния Жерар разрушава гробове и плячкосва златните коронки и пръстени на мъртъвците. Парите, които дребния Депардийо изкарва, не отиват за развлечения. Той ги носи на Лилет с цел да купи храна на дребните. Гладният човек е без самочувствие. Той е унизен и изключен от обществото. Парите връщат достолепието, те са значителен ключ към персоналната независимост. Още младеж Депардийо схваща ролята на банкнотите. Той осъзнава заплахата, само че все пак поема риска. С незаконна търговията на цигари и алкохол, с краденето на коли и с проституция се печели бързо и доста, само че краят е постоянно еднакъв. Шестнадесетгодишният Депардийо е откаран с белезници в сектора.
„ Единствените хора, които ми говореха човешки, това са служителите на реда и жандармите.” – споделя артистът. Въпреки тяхната благонамереност, малолетният Жерар е наказан на 3 седмици затвор. За да му спестят по-тежки прегрешения и съответни наказания, оправдават се магистратите. Този интервал прекаран зад решетките е единственият, през който Жерар Депардийо е на „ държавна издръжка”. Един ден психиатърът на пандиза се взира в дланите му и споделя: „ Момче, ти имаш ръце на ваятел. Ти си роден за актьор!” До този миг никой не е обръщал внимание на Депардийо. Никой не е предсказвал някакво бъдеще за него. Искрата, която възпламенява психолога ражда вярата, че не всичко е изгубено. Полицаите също му подсказват, че може, само че не в родния му град. Тук всички го познават и младият Депардийо е белязан като „ черната овца”.
През шейсетте и седемдесетте години театралното изкуство в Париж е във напредък. В столицата на Франция има съвсем толкоз театри колкото и заведения за хранене. И за едните и за другите е нужна работна ръка. Приятелите приютили Депардийо вървят на частни курсове за артисти. От време на време той ги съпровожда. Един от учителите вижда 195 сантиметровата фигура на младежа, с коси до раменете и му подава лист с текст за рецитиране. „ Научи този текст и на следващия ден ще забележим какво можеш.” – споделя той. На другия ден Депардийо се качва на сцената, само че от разстройване не помни текста. „ Нищо, споделя учителят, ще правиш това, което ти споделям. Премести стола от ъгъла към средата на сцената!”Депардийо е толкоз некадърен и обезпокоен, че дърпайки стола той го чупи. Учителят и претендент артистите избухват в смях до сълзи. Минутите, през които бъдещият артист остава пред тях, даже и без имитация, демонстрират незабавно силата на неговия гений. Той притегля и заковава вниманието върху себе си. Това е най-важното за всеки, който се появява на сцената – излъчването му към фена.
Депардийо няма пари за курсове – учебното заведение за актьори го поема гратис. И освен това. Бъдещият артист има проблем с произношението, той даже заеква. Лекарите откриват недостатък в тъпънчетата, заради което Депардийо чува доста повече звукове от нужното. Този недостатък пречи на говора му. Училището поема лекуването и след седем месеца характерна терапия, естествения диалект е възобновен. Младеж с стеснен речник, без никаква обща просвета, Депардийо демонстрира сензитивност към книжовния френски, този който практикуват актьорите. Музиката, съдържаща се в стиховете, разпалва неговото въображение. Курсовете не престават няколко години. През 1970 година Депардийо се дами за Елизабет, една красива колежка от театралните курсове, със седем години по-възрастна от него. Тя произлиза от тежко буржоазно семейство, което приема с схващане странния избор на щерка им. По-късно им се раждат две деца, момче и момиче.
През 1974 година Депардийо се снима във кино лентата „ Валсиращите”. За да взе участие в него, той чака месец и половина пред вратата на продуцента. Бившият недодялан хулиган е чужд в тесния кръг на кинодейците. По някаква случайност той попада на сюжета и открива, че действието се развива в средите на изхвърлените от обществото младежи. Това е света в който е израснал. Никой не познава по-добре от него обществената действителност на предградията. Понякога Депардийо влиза при реализаторите без предизвестие. „ Слушайте, споделя той, вашият филм е за мен! Погледнете ме добре! Това е живота ми, разберете!” Накрая продуцентът се съгласява. Това е първият огромен триумф на артиста. Още в началните седем дни 85 хиляди фенове се блъскат в кинозалите с цел да видят Жерар Депардийо. Седмичника „ Le Point” го включва в 100-те персони с въздействие в близкото бъдеще.
Стартът на кариерата е даден и банкерите идват на крайник с оферти за заеми, за които даже не е мечтал. За тяхна изненада, Депардийо се оказва отракан в спазаряването. Той взима заеми, само че не повече от нужното и то при най-ниски лихви. Ашлакът от Шатору е минал през школата на „ пазарлъка”. Там в крайните квартали на провинциалния град, той е изпитал логиката на психиката на искащите да се снабдят с предлаганите от него артикули. Техниката на преговаряне е постоянно една и съща. Тя почива върху търсенето и предлагането. Продавачът демонстрира да вземем за пример стоката и пита с видимо равнодушие:
-Колко даваш за тази американска фанелка?
-Пет франка – дава отговор мераклията.
-За по-малко от 10 не я давам.
В края на краищата постоянно се намира някой, който заплаща мечтаната от продавача цена.
От самото начало на своята популярност, Жерар Депардийо ползва същия способ в договарянията с продуцентите. През 1976 година италианският режисьор Бернардо Бертолучи му предлага роля във кино лентата „ Двадесети век”. Музиката е от Енио Мориконе, а другата основна роля извършва Робърт Де Ниро. Бертолучи предлага хонорар от 60 хиляди $. „ Колко давате на Де Ниро? – пита Депардийо. 120 хиляди е отговорът. „ Или плащате на мен толкоз колкото на американеца, или не ме търсете повече!” – отсича французина. След къс размисъл Бертолучи се съгласява.
Депардийо не прави нищо единствено за пари. Той е звярът, избягъл от клетката на ориста. Всяко негово решение почива върху инстинкта и нюха на свободния човек. Достойнството е цената, която пази и за която не приема никакъв компромис. Години по-късно той играе във кино лентата „ Мамут” гратис, тъй като сюжетът му харесва. Дори убеждава Изабел Аджани да постъпи като него, в противоположен случай кино лентата не може да бъде осъществен. Депардийо подхожда по същия метод с всички филми, в които има вяра. Понякога взима дялово присъединяване в продукцията вместо възнаграждение. Риска на бизнесмена при него от време на време взима връх над актьорската пристрастеност.
През целия си живот Депардийо единствено е давал на Франция, без да взима нищо назад. Той заплаща в брой всички лекарски услуги, интервенции и медикаменти. Депардийо отхвърля да употребява всеобщата здравна осигуровка, макар, че страната му приспада дължимите удръжки. Следствие на тази негова благотворителност към френската система е, че налозите платени от Жерар Депардийо за 2013 година не са 75%, а 87% от неговите приходи. От първия ден, в който 14 годишен е почнал работа като чирак в една печатница, до заминаването му за Русия, артистът е платил на Франция налози и такси за повече от 150 милиона евро. Заедно със абсурда, избухнал към него стана ясно, че френският артист не е единствено кинозвезда. Жерар Депардийо е бизнесмен с извънреден обсег, основал повече от 100 работни места. Притежава лозя и винарни в разнообразни краища на Франция. Една от централните парижки улици „ rue du Cherche-Midi”, би могла да носи неговото име. На нея той има ресторант и два магазина. Единият от тях е риболовен и продавачът понякога е самият Депардийо.
Отношенията сред него и чиновниците му нямат нищо общо с другите притежатели на заведения за хранене. Той се грижи за тях като членове на едно семейство. Събота и неделя наложително всички почиват. За Коледа Депардийо прави дарове на целия личен състав. Понякога събира чиновниците в замъка „ Château de Tigné” (Шато де Тинье) на брега на Лоара, който е негова благосъстоятелност. Веднъж една от сервитьорките му доверява, че е изправена пред сложен избор. Годеникът ѝ отпътува на работа в чужбина. Да потегля ли с него или не? Депардийо я поучава да не бърза, а да пази на първо място работното си място в Париж. Момичето се вслушва в съвета му и остава. Не след дълго тя се среща с различен юноша, за който след това се омъжва.
Когато наследник на тенекеджия бъде хванат от полицията за крадене на коли, произшествието не се смята за сензация. Стотици деца от небогати фамилии, влизат зад решетките надалеч от медийния звук. През 1988 година Депардийо е към този момент най-популярния френски артист. Когато името му плъзва по новините за търговия с хероин, малко на брой са тези, които знаят, че става дума за неговия наследник Гийом. Скандалът е голям. Полицаите не демонстрират същото самообладание с детето на богаташа, както със сина на необразования служащ. Гийом е единствено на 17 години. Въпреки намесата на Жерар, магистратите са извънредно строги. Те осъждат младия Депардийо на 3 години затвор. Той лежи 18 месеца. Жени се, ражда му се дребната Луиза и всички мислят, че е намерил своя път. Грешка. Отново неприятности с полицията, още веднъж затвор. По всичко проличава, че Гийом имитира татко си, само че няма неговите юмруци. Когато Жерар стартира да се бие, той опустошава всичко към себе си. За разлика от него, Гийом се прибира с „ бърза помощ”.
Жерар кара мотор, синът му – също. Бащата пада и се прибира куцайки. Гийом пада и губи единия си крайник. Опитва се да стане композитор, артист и бизнесмен. Всички негови старания пропадат. През есента на 2008 година Гийом Депардийо се разболява ненадейно от пневмония. Само след два дни боледуване той умира на 37 годишна възраст. Диагнозата остава забулена в подозрение. Никой не укорява Жерар Депардийо за ранната гибел на сина му, все пак той постоянно приказва за Гийом. „ Какво можех да направя повече? – пита се той. Гийом живя в огромна къща, в първокласен квартал, получи обучение което аз нямам, имаше пари и ползваше моите връзки. Баща му отсъства постоянно. Да, само че моят го нямаше въобще. Не съм му приказвал задоволително? Аз не знам да приказвам! Красивите изречения, които изговарям, не са мои. Аз рецитирам мислите на създателите. Жерар Депардийо е наследник на Рене – тенекеджията, който не говореше, а сумтеше! Когато Гийом беше дребен, аз постоянно му звънях по телефона. Гийом постоянно питаше едно и също:
– Татко, какво правиш?
Какво да отговоря? Че се фотографирам в „ Дантон” и ми режат главата? В „ Седем мъртви по рецепта” – изтребвам цяло едно семейство? В „ Завръщането на Мартин Гер” горя на кладата, а в „ Любовницата” си нарязвам патката?!” Раната от преждевременната загуба на най-големият му наследник е дълбока и надали ще зарасне в миналото. Като цяло може да се каже, че фамилният живот е „ Ахилесовата пета” на артиста. В продължение на 50 години той се влюбва, дами и развежда. Поддържа положителни връзки с някогашните си съпруги, обича всичките деца основани с тях и ги обезпечава финансово.
Според него фамилията е задължение, тъй като любовта не е безконечна. Депардийо не може да живее без пламъка на възприятията. Роден безпаричен, само че откърмен със свободата на скитника, той признава, че е некадърен да лъже. Актьорът има собствен персонален индикатор който „ светва” когато е пристигнало време за разлъка. „ Ако дамата с която пребивавам, се опита да ме промени, това значи, че с любовта е завършено!” Според него, той задоволително се е „ преструвал” на сцената и пред камерата с цел да го прави и в живота.
Депардийо среща Путин инцидентно на една галерия в Санкт Петербург. От първия взор сред тях се ражда здрава другарска връзка. Според артиста орисите им са доста близки. Деца на служащи, и двамата намират на улицата това, което им липсва вкъщи. Хулиганските мемоари от юношеството сближават двамата мъже. Киното избавя Депардийо, полицейската дисциплинираност избавя Путин. Пак съгласно него, от хулиганите стават най-хубавите ченгета. Обясненията му по отношение на привлекателността на тайгата и духовността на руснаците не са доста безапелационни. Французите, които избират канадските степи, вместо да заплащат налози във Франция са хиляди. Изборът на Русия от артист от неговата големина, тъкмо когато стартира нова „ студена война”, е очевидно търсене на оптимален отзив. Не всички французи утвърждават жеста му. Някои даже го упрекват в изменничество.
Междувременно налог „ лукс” отпадна. От административна позиция, френския паспорт не се губи по избор. Всеки французин може да има две и повече поданства. Местоживеенето дефинира единствено и само данъчното облагане. Жерар Депардийо в очите на французите, с всичките си качества и дефекти, остава един от тях. Огромното болшинство желае откровено той да се завърне.
В никакъв случай не може да се каже, че Депардийо е характерен представител на милионерите, или на едрата буржоазия. Истината е в цялостна диаметралност с привидността. Френският артист е един от дребното синове на работническата класа, издигнал се финансово на равнището на богаташите с помощта на личния си гений и темперамент. Той би могъл да служи за образец на всички, които по рождение са обречени на мизерно битие. Личността на Депардийо сама по себе си разобличава чиновническата левица, която отхвърля конкуренцията в името на идеологията. Според левия догматизъм, изключението „ Депардийо” не може въобще да съществува, тъй като общественият триумф се реализира групово, а не поотделно. Преди да замине за Русия, артистът звъни на Франсоа Оланд. Разговорът им остава засекретен. Може единствено да се допусна, че Депардийо не е икономисал на френския президент разочарованието си от упралението на социалистите. Въпреки самоцензурата на медиите, ехото на неговият яд не спря да се популяризира.
Актьорът нищо не е получил от страната. По време на детството му още не е имало обществени помощи. Жерар Депардийо няма никакъв спомен от фамилен обяд или фамилна вечеря. У тях всеки яде поотделно, като вълк единак. Бъдещият артист броди вечер по улиците на родния си град Шатору и се стопира дълготрайно пред осветените прозорци на богаташките къщи зад които хора беседват, смеят се и вечерят. Баща му Рене Депардийо е необразован. Знае да се подписва с първите букви на името и презимето си. Работи като тенекеджия. Член е на френската комунистическа партия. Рене Депардийо съвсем не приказва. Той фъфли. В бараката в която живеят няма радио, няма телефон. Единственото наслаждение което този първичен човек изпитва е откакто децата заспят. Тогава нежната кожа на жена му Алис го придвижва в света, в който всички са равни. Рене назовава гальовно жена си „ Лилет”.
След раждането на второто дете, младата 24 годишна жена към момента желае да танцува, да се разхожда по улиците на града, да подиша най-малко част от свободата на младостта. Лилет не желае друга бременност. Когато схваща, че в утробата ѝ е заченато ново създание, тя губи хладнокръвие и се пробва да помята, като си забива игли за плетене в корема. За благополучие не съумява. След няколко месеца се появява Жерар -детето, което след това всички подритват, нежелано даже от личната си майка. Първа, църквата отхвърля да го кръсти, тъй като Рене Депардийо не е в положение да заплати на свещеника. Дори главната републиканска институция – учебното заведение – не извършва отговорностите си към него. Едва 10 годишен, научил се отгоре-отгоре да чете, той е изгонен заради непослушност и неприятен триумф. Какъв възпитаник може да бъде дете, което живее в бедняшка колиба, бащата който се напива след работа, а майката ражда всяка година.
Въпреки трагичното начало, връзките сред дребния Жерар и Лилет са изпълнени с обич, топлота и взаимопомощ. По време на идващите три раждания, само той е до нея. Жерар топли вода, носи пешкири, сменя чаршафа. Веднъж акушерката закъснява, тогава той самичък вади бебето от утробата на майка си. Израснал прибързано и здрав физически, скитащият по питейните заведения хлапак взе участие във всяко улично сборичкване. Големият му строшен нос е спомен от получените удари. За да играе след това „ Сирано дьо Бержерак”, той съвсем не се нуждае от спомагателен гумен нос. Високият контур на младия хулиган се смесва елементарно с някогашни легионери от войната в Алжир. В тази компания дипломите не важат. Борбата за оцеляване е всекидневна. Депардийо се промъква в базата на НАТО край родния му град Шатору. Сприятелява се с американски бойци и получава от тях облекла, цигари и алкохол. В подмяна, доставя американците с девойки.
Хората от обкръжението на Франсоа Оланд не са крали с цел да се прехранват. Едва ли някой от тях може да си показа по какъв начин бандата на дребния Жерар разрушава гробове и плячкосва златните коронки и пръстени на мъртъвците. Парите, които дребния Депардийо изкарва, не отиват за развлечения. Той ги носи на Лилет с цел да купи храна на дребните. Гладният човек е без самочувствие. Той е унизен и изключен от обществото. Парите връщат достолепието, те са значителен ключ към персоналната независимост. Още младеж Депардийо схваща ролята на банкнотите. Той осъзнава заплахата, само че все пак поема риска. С незаконна търговията на цигари и алкохол, с краденето на коли и с проституция се печели бързо и доста, само че краят е постоянно еднакъв. Шестнадесетгодишният Депардийо е откаран с белезници в сектора.
„ Единствените хора, които ми говореха човешки, това са служителите на реда и жандармите.” – споделя артистът. Въпреки тяхната благонамереност, малолетният Жерар е наказан на 3 седмици затвор. За да му спестят по-тежки прегрешения и съответни наказания, оправдават се магистратите. Този интервал прекаран зад решетките е единственият, през който Жерар Депардийо е на „ държавна издръжка”. Един ден психиатърът на пандиза се взира в дланите му и споделя: „ Момче, ти имаш ръце на ваятел. Ти си роден за актьор!” До този миг никой не е обръщал внимание на Депардийо. Никой не е предсказвал някакво бъдеще за него. Искрата, която възпламенява психолога ражда вярата, че не всичко е изгубено. Полицаите също му подсказват, че може, само че не в родния му град. Тук всички го познават и младият Депардийо е белязан като „ черната овца”.
През шейсетте и седемдесетте години театралното изкуство в Париж е във напредък. В столицата на Франция има съвсем толкоз театри колкото и заведения за хранене. И за едните и за другите е нужна работна ръка. Приятелите приютили Депардийо вървят на частни курсове за артисти. От време на време той ги съпровожда. Един от учителите вижда 195 сантиметровата фигура на младежа, с коси до раменете и му подава лист с текст за рецитиране. „ Научи този текст и на следващия ден ще забележим какво можеш.” – споделя той. На другия ден Депардийо се качва на сцената, само че от разстройване не помни текста. „ Нищо, споделя учителят, ще правиш това, което ти споделям. Премести стола от ъгъла към средата на сцената!”Депардийо е толкоз некадърен и обезпокоен, че дърпайки стола той го чупи. Учителят и претендент артистите избухват в смях до сълзи. Минутите, през които бъдещият артист остава пред тях, даже и без имитация, демонстрират незабавно силата на неговия гений. Той притегля и заковава вниманието върху себе си. Това е най-важното за всеки, който се появява на сцената – излъчването му към фена.
Депардийо няма пари за курсове – учебното заведение за актьори го поема гратис. И освен това. Бъдещият артист има проблем с произношението, той даже заеква. Лекарите откриват недостатък в тъпънчетата, заради което Депардийо чува доста повече звукове от нужното. Този недостатък пречи на говора му. Училището поема лекуването и след седем месеца характерна терапия, естествения диалект е възобновен. Младеж с стеснен речник, без никаква обща просвета, Депардийо демонстрира сензитивност към книжовния френски, този който практикуват актьорите. Музиката, съдържаща се в стиховете, разпалва неговото въображение. Курсовете не престават няколко години. През 1970 година Депардийо се дами за Елизабет, една красива колежка от театралните курсове, със седем години по-възрастна от него. Тя произлиза от тежко буржоазно семейство, което приема с схващане странния избор на щерка им. По-късно им се раждат две деца, момче и момиче.
През 1974 година Депардийо се снима във кино лентата „ Валсиращите”. За да взе участие в него, той чака месец и половина пред вратата на продуцента. Бившият недодялан хулиган е чужд в тесния кръг на кинодейците. По някаква случайност той попада на сюжета и открива, че действието се развива в средите на изхвърлените от обществото младежи. Това е света в който е израснал. Никой не познава по-добре от него обществената действителност на предградията. Понякога Депардийо влиза при реализаторите без предизвестие. „ Слушайте, споделя той, вашият филм е за мен! Погледнете ме добре! Това е живота ми, разберете!” Накрая продуцентът се съгласява. Това е първият огромен триумф на артиста. Още в началните седем дни 85 хиляди фенове се блъскат в кинозалите с цел да видят Жерар Депардийо. Седмичника „ Le Point” го включва в 100-те персони с въздействие в близкото бъдеще.
Стартът на кариерата е даден и банкерите идват на крайник с оферти за заеми, за които даже не е мечтал. За тяхна изненада, Депардийо се оказва отракан в спазаряването. Той взима заеми, само че не повече от нужното и то при най-ниски лихви. Ашлакът от Шатору е минал през школата на „ пазарлъка”. Там в крайните квартали на провинциалния град, той е изпитал логиката на психиката на искащите да се снабдят с предлаганите от него артикули. Техниката на преговаряне е постоянно една и съща. Тя почива върху търсенето и предлагането. Продавачът демонстрира да вземем за пример стоката и пита с видимо равнодушие:
-Колко даваш за тази американска фанелка?
-Пет франка – дава отговор мераклията.
-За по-малко от 10 не я давам.
В края на краищата постоянно се намира някой, който заплаща мечтаната от продавача цена.
От самото начало на своята популярност, Жерар Депардийо ползва същия способ в договарянията с продуцентите. През 1976 година италианският режисьор Бернардо Бертолучи му предлага роля във кино лентата „ Двадесети век”. Музиката е от Енио Мориконе, а другата основна роля извършва Робърт Де Ниро. Бертолучи предлага хонорар от 60 хиляди $. „ Колко давате на Де Ниро? – пита Депардийо. 120 хиляди е отговорът. „ Или плащате на мен толкоз колкото на американеца, или не ме търсете повече!” – отсича французина. След къс размисъл Бертолучи се съгласява.
Депардийо не прави нищо единствено за пари. Той е звярът, избягъл от клетката на ориста. Всяко негово решение почива върху инстинкта и нюха на свободния човек. Достойнството е цената, която пази и за която не приема никакъв компромис. Години по-късно той играе във кино лентата „ Мамут” гратис, тъй като сюжетът му харесва. Дори убеждава Изабел Аджани да постъпи като него, в противоположен случай кино лентата не може да бъде осъществен. Депардийо подхожда по същия метод с всички филми, в които има вяра. Понякога взима дялово присъединяване в продукцията вместо възнаграждение. Риска на бизнесмена при него от време на време взима връх над актьорската пристрастеност.
През целия си живот Депардийо единствено е давал на Франция, без да взима нищо назад. Той заплаща в брой всички лекарски услуги, интервенции и медикаменти. Депардийо отхвърля да употребява всеобщата здравна осигуровка, макар, че страната му приспада дължимите удръжки. Следствие на тази негова благотворителност към френската система е, че налозите платени от Жерар Депардийо за 2013 година не са 75%, а 87% от неговите приходи. От първия ден, в който 14 годишен е почнал работа като чирак в една печатница, до заминаването му за Русия, артистът е платил на Франция налози и такси за повече от 150 милиона евро. Заедно със абсурда, избухнал към него стана ясно, че френският артист не е единствено кинозвезда. Жерар Депардийо е бизнесмен с извънреден обсег, основал повече от 100 работни места. Притежава лозя и винарни в разнообразни краища на Франция. Една от централните парижки улици „ rue du Cherche-Midi”, би могла да носи неговото име. На нея той има ресторант и два магазина. Единият от тях е риболовен и продавачът понякога е самият Депардийо.
Отношенията сред него и чиновниците му нямат нищо общо с другите притежатели на заведения за хранене. Той се грижи за тях като членове на едно семейство. Събота и неделя наложително всички почиват. За Коледа Депардийо прави дарове на целия личен състав. Понякога събира чиновниците в замъка „ Château de Tigné” (Шато де Тинье) на брега на Лоара, който е негова благосъстоятелност. Веднъж една от сервитьорките му доверява, че е изправена пред сложен избор. Годеникът ѝ отпътува на работа в чужбина. Да потегля ли с него или не? Депардийо я поучава да не бърза, а да пази на първо място работното си място в Париж. Момичето се вслушва в съвета му и остава. Не след дълго тя се среща с различен юноша, за който след това се омъжва.
Когато наследник на тенекеджия бъде хванат от полицията за крадене на коли, произшествието не се смята за сензация. Стотици деца от небогати фамилии, влизат зад решетките надалеч от медийния звук. През 1988 година Депардийо е към този момент най-популярния френски артист. Когато името му плъзва по новините за търговия с хероин, малко на брой са тези, които знаят, че става дума за неговия наследник Гийом. Скандалът е голям. Полицаите не демонстрират същото самообладание с детето на богаташа, както със сина на необразования служащ. Гийом е единствено на 17 години. Въпреки намесата на Жерар, магистратите са извънредно строги. Те осъждат младия Депардийо на 3 години затвор. Той лежи 18 месеца. Жени се, ражда му се дребната Луиза и всички мислят, че е намерил своя път. Грешка. Отново неприятности с полицията, още веднъж затвор. По всичко проличава, че Гийом имитира татко си, само че няма неговите юмруци. Когато Жерар стартира да се бие, той опустошава всичко към себе си. За разлика от него, Гийом се прибира с „ бърза помощ”.
Жерар кара мотор, синът му – също. Бащата пада и се прибира куцайки. Гийом пада и губи единия си крайник. Опитва се да стане композитор, артист и бизнесмен. Всички негови старания пропадат. През есента на 2008 година Гийом Депардийо се разболява ненадейно от пневмония. Само след два дни боледуване той умира на 37 годишна възраст. Диагнозата остава забулена в подозрение. Никой не укорява Жерар Депардийо за ранната гибел на сина му, все пак той постоянно приказва за Гийом. „ Какво можех да направя повече? – пита се той. Гийом живя в огромна къща, в първокласен квартал, получи обучение което аз нямам, имаше пари и ползваше моите връзки. Баща му отсъства постоянно. Да, само че моят го нямаше въобще. Не съм му приказвал задоволително? Аз не знам да приказвам! Красивите изречения, които изговарям, не са мои. Аз рецитирам мислите на създателите. Жерар Депардийо е наследник на Рене – тенекеджията, който не говореше, а сумтеше! Когато Гийом беше дребен, аз постоянно му звънях по телефона. Гийом постоянно питаше едно и също:
– Татко, какво правиш?
Какво да отговоря? Че се фотографирам в „ Дантон” и ми режат главата? В „ Седем мъртви по рецепта” – изтребвам цяло едно семейство? В „ Завръщането на Мартин Гер” горя на кладата, а в „ Любовницата” си нарязвам патката?!” Раната от преждевременната загуба на най-големият му наследник е дълбока и надали ще зарасне в миналото. Като цяло може да се каже, че фамилният живот е „ Ахилесовата пета” на артиста. В продължение на 50 години той се влюбва, дами и развежда. Поддържа положителни връзки с някогашните си съпруги, обича всичките деца основани с тях и ги обезпечава финансово.
Според него фамилията е задължение, тъй като любовта не е безконечна. Депардийо не може да живее без пламъка на възприятията. Роден безпаричен, само че откърмен със свободата на скитника, той признава, че е некадърен да лъже. Актьорът има собствен персонален индикатор който „ светва” когато е пристигнало време за разлъка. „ Ако дамата с която пребивавам, се опита да ме промени, това значи, че с любовта е завършено!” Според него, той задоволително се е „ преструвал” на сцената и пред камерата с цел да го прави и в живота.
Депардийо среща Путин инцидентно на една галерия в Санкт Петербург. От първия взор сред тях се ражда здрава другарска връзка. Според артиста орисите им са доста близки. Деца на служащи, и двамата намират на улицата това, което им липсва вкъщи. Хулиганските мемоари от юношеството сближават двамата мъже. Киното избавя Депардийо, полицейската дисциплинираност избавя Путин. Пак съгласно него, от хулиганите стават най-хубавите ченгета. Обясненията му по отношение на привлекателността на тайгата и духовността на руснаците не са доста безапелационни. Французите, които избират канадските степи, вместо да заплащат налози във Франция са хиляди. Изборът на Русия от артист от неговата големина, тъкмо когато стартира нова „ студена война”, е очевидно търсене на оптимален отзив. Не всички французи утвърждават жеста му. Някои даже го упрекват в изменничество.
Междувременно налог „ лукс” отпадна. От административна позиция, френския паспорт не се губи по избор. Всеки французин може да има две и повече поданства. Местоживеенето дефинира единствено и само данъчното облагане. Жерар Депардийо в очите на французите, с всичките си качества и дефекти, остава един от тях. Огромното болшинство желае откровено той да се завърне.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ