Ако европейската политика продължава по този начин - с партии,

...
Ако европейската политика продължава по този начин - с партии,
Коментари Харесай

Партиите рискуват докато се надиграват на терена избирателите да напуснат стадиона

Ако европейската политика продължава по този метод - с партии, които са се фокусирали единствено върху твърдото ядро от симпатизантите си - ще стигнем до обстановката на пустия стадион, на който водещите партии не престават да си играят на терена, като че ли нищо не се е трансформирало, само че гласоподавателите към този момент са си тръгнали от трибуните.

Това предизвестие насочи Европейският съвет за външна политика, като употребява метафората на английския политически съветник Филип Гулд, с цел да заключи резултатите от свое огромно допитване до хиляди европейци. То е извършено от YouGov в няколко от страните от Европейски Съюз, които ще излъчат над 80% от евродепутатите.

Установихме, че рецесията е станала толкоз дълбока, че на доста места политическите партии би трябвало да си възобновят " разрешителното за активност ", споделят още създателите. Осъзнаването на този феномен е централен миг в опита да бъдат върнати назад в политическата система обезверени революционери и националисти евроскептици.

Европейският съюз е основан от общества, които се опасяваха от предишното си. Днес европейците се опасяват от бъдещето. И не става дума единствено за отчаяние от европейските институции в Брюксел, а за това, че мнозина считат, че националната им политика страда от една към този момент нарушена договорка, показват от ЕСВП.

 Партиите рискуват до момента в който се надиграват на терена гласоподавателите да изоставен стадиона
© Reuters

Това чувство е изключително очевидно в 5 сфери:

ИКОНОМИКАТА
Вече не е правилно, че в случай че играеш съгласно разпоредбите, животът ти непрестанно ще се усъвършенства.

ЧЕСТНОСТТА
Хората към този момент не имат вяра, че държавното управление пази такива като тях и постоянно считат, че потребностите на чужденци се слагат пред техните; те също сащо по този начин са уверени, че прекомерно доста са възползващите се от помощта на обществената страна.

ГЛАСОВЕТЕ
Гражданите към този момент не имат вяра, че можеш да повлияеш на бъдещето си посредством политическа система, в която се гласоподава за партии, които съставляват хора като теб.

ИНФОРМАЦИЯТА
Европейците към този момент нямат доверие на медиите и политиците да им споделят истината и да ги съставляват.

СИСТЕМАТА
Хората са загрижени, че корупцията е доста огромна в Европейския съюз.

Проевропейските среди, с цел да завоюват на изборите, би трябвало да схванат две неща. Първо, по какъв начин да покачат интензивността на тези, които към момента имат вяра в системата или на тези, които имат вяра в Европа, само че са огорчени, че са ги не запомнили. Второ, по някакъв метод националистите евроскептици и протестиращи като " жълтите жилетки " би трябвало по някакъв метод да бъдат върнати в системата.

Във всички избори в Европа партиите се занимават извънредно с това да провеждат симпатизантите си да гласоподават, вместо да се опитат да трансформират мисленето на хората. Но в Европейски Съюз има пичто 150 милиона гласоподаватели (вкл. още нерешилите за кого да пуснат бюлетина), които не са изкушени от антиевропейските лозунги, само че и не са сигурни дали си коства да вземат участие в евровота. Най-голямото предизвикателство за спечелването им е да бъдат уверени, че залозите в действителност са толкоз високи, че този път си коства да се гласоподава.

Партийните стратези би трябвало да са разбрали, че е завършено с обичайното встъпване в брак сред партията и симпатизантите ѝ - хората от ден на ден избират " отворения брак " и най-много поради загрижеността си от корупцията доста повече ценят честността у политиците. При проевропейските партии преданост заявяват 24% от гласоподавателите им, до момента в който 63% биха обмислили гласоподаване на друга партия; при симпатизантите на антиевропейските партии това съответствие е 35 към 58 %. Общо 70% от гласоподавателите с ясни желания - а това са цели 97 милиона души - в действителност споделят, че още не са създали дефинитивно решение и може да се спрат на друга партия в деня на гласуването.

Хората желаят смяна, само че не виждат тя да идва от извънредно левите или извънредно десните партии. Ако проевропейските партии желаят да ги завоюват на своя страна, трябваше да се показват като партии на промяната, изправили се против статуквото и подготвени да създадат нужните промени за едно по-добро и по-сигурно бъдеще за Европа.


" Колко сте убеден, че днешните деца ще живеят по-добре от родителите си? " - в жълто са далите отговор с " не съм сигурен ", а в алено - с " въобще нямам доверие в това ".

Конкуренцията не е сред проевропейски и националистически партии - в ход е нескончаем и доста по-дълбок спор за метода, по който европейците правят оценка демократичната система. И тук страстите на хората са по-силни от готовността им да се вслушват във обстоятелствата.

Става дума за европесимизъм, който стига до абсурд - болшинството от европейците споделят, че участието в Европейски Съюз е от изгода за страната им и в това време съвсем половината смяат, че е допустимо единствено след едно потомство (10-20 години) съюзът да се разпадне. Още по-шокиращо е, че 28% от интервюираните не изключват война сред страни от Европейски Съюз, а този дял надвишава 50% измежду младите.

Тази неустановеност си проличава и в метода, по който те виждат смяната - мнозина биха дали своят вот за такава, която би върнала пожеланото от тях минало. Само че партиите имат друга визия за това какво е било предишното, гласоподавателите се объркват още повече, подготвени да гласоподават прочувствено и събития в последните дни преди вота се трансформират в мощен фактор за окончателното им желание.

 Партиите рискуват до момента в който се надиграват на терена гласоподавателите да изоставен стадиона
© Reuters

Спечелването на прочувствените гласоподаватели не изисква наложително някаква грандиозна визия, а предложение на промени за неща, от които се боят - климатичните промени, съвсем безконтролната мощ на цифровите колоси, потребността да сме дружно против сили като Китай, Русия и все по-консервативните Съединени американски щати. На националистически лозунги като " Европа, която пази " може да се дава отговор с " добре предпазената граница е ваксина против зараза от стени ". Същото важи за тематики, по които мнозина са уплашени - че се трансформират досегашните бариери сред развития и развиващия се свят, както и че се разпадат граници сред публични структури, морални правила и даже визиите за връзките сред мъжете и дамите.

В този смисъл проевропейските партии се нуждаят не от увещание на гласоподавателите, а от положителни истории, с които хората да се свързват прочувствено. Разбира се, преди този момент те би трябвало да научат какво усещат европейците.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР