Украйна в ЕС: Какво ще означава това за останалите?
Ако Европейска комисия предложи започването на договаряния с Украйна за присъединение към Европейски Съюз, ще се наложат обилни промени, които ще обиден всички, а България няма да е към този момент най-бедната членка на Общността. Две медии разясняват.
Дали Украйна е узряла за старт на формалните договаряния за присъединение към Европейски Съюз? Формалното решение ще бъде взето на срещата на върха на Европейски Съюз през декември, само че мнението на Европейска комисия ще стане известно в сряда (8.11) Именно нейната „ техническа “ рекомендация за способността на страната да стане член на Европейски Съюз ще изиграе централна роля, отбелязва „ Нойе Цюрхер Цайтунг “.
Изданието обаче акцентира, че в тази ситуация става дума освен за техническа преценка, а и за геополитика – желанието да се отвори път за бъдещото участие на Украйна в Европейски Съюз е огромно. Миналата година на страната бяха сложени седем условия, които би трябвало да бъдат изпълнени преди да се насочи рекомендацията за участие. НЦЦ изрежда някои от тях: по-активна битка с корупцията, ограничение на въздействието на олигарсите, както и използването на разпоредбите при избора на съдии и за отбрана на малцинствата в сходство с европейските стандарти.
По думите на председателката на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен, над 90 % от изискваните промени са осъществени. Поради това наблюдаващите чакат, че Европейска комисия ще отвори вратата за формалните присъединителни договаряния, само че ще сложи и още условия.
Европейски Съюз ще би трябвало да се реформира
Перспективата за идно разширение слага и Европейски Съюз под натиска да се реформира, отбелязва НЦЦ. Наред с Украйна има още няколко кандидатки за участие – от Албания през Черна гора до Грузия. И в случай че Общността се окаже с 35 вместо със сегашните 27 членки, това ще наложи промени във вътрешните правила на играта – да вземем за пример що се отнася до единодушието при взимането на решения или състава на органите на Европейски Съюз (вече не всяка страна да има непрекъснато собствен представител в ЕК).
Под напън ще се окажат и разпоредбите на Европейски Съюз за вътрешните финансови потоци, предвижда НЦЦ като прецизира, че това ще е годно в изключително огромна степен при присъединение на Украйна. До момента Европейски Съюз предоставяше над 60 % от годишния си бюджет за преразпределение сред най-бедните райони и фермерите – в името на кохезионната политика и политиката в областта на селското стопанство.
Най-големият адресат на европейски средства
И в двете посоки Украйна изрично ще се трансформира в най-големия адресат на европейски средства. НЦЦ отбелязва, че това ще се дължи на комбинацията от беднотия, брой на популацията и значение на селското стопанство. Швейцарското издание напомня, че за момента най-бедната членка на Европейски Съюз е България. Нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е към 40 % под междинния за Европейски Съюз и съставлява едвам към една трета от Брутният вътрешен продукт на първенеца в тази сфера Люксембург. А Украйна е с 60 % по-надолу от равнището на България, като това е било по този начин още преди началото на войната.
Украйна, чието население пред началото на войната бе над 40 милиона души, като член на Европейски Съюз би свалила междинното за Общността равнище на приходите с 10 %. А това ще повлияе на паричните потоци в името на кохезионната политика, в границите на която относително бедните райони получават средства, а релативно богатите страни заплащат. Сегашните чисти получатели на евросредства ще стартират да получават по-малко, а може и да се трансфорат в чисти платци. А актуалните чисти платци ще би трябвало да заплащат повече.
Значението на селското стопанство
Последствията ще бъдат огромни и в селскостопанската политика, написа НЦЦ. Изданието привежда данни, според които преди войната Украйна е имала сред 30 и 40 милиона хектара обработваеми земи. С присъединението ѝ този тип площи в границите на Общността ще се усилят с 20-25 %, а това евентуално ще наложи доста нарастване на бюджета на Европейски Съюз за селско стопанство.
НЦЦ цитира данни, според които в случай че Украйна се бе включила към Европейски Съюз още през 2022 година, през предходната година тя е щяла да получи съвсем 20 милиарда евро от европейските кохезионни и селскостопански фондове. Швейцарското издание цитира и други сметки, от които излиза, че за седем години Украйна като членка на Европейски Съюз би получила по сегашните правила към 185 милиарда евро (без помощите, свързани с войната). От назованата сума съвсем 100 милиарда биха били за селското стопанство.
Ще бъдат ли въведени нови правила?
Швейцарското издание категорично акцентира, че всички тези сметки са от чисто научен темперамент – те демонстрират какво би се случило, в случай че отвън европейското участие в Украйна не се промени нищо. А на процедура евентуално ще настъпят промени – да вземем за пример в следствие от участието си в Европейски Съюз Украйна ще се възвърне доста по-бързо в стопански проект. Това по-бързо икономическо възобновяване би понижило „ нужните “ кохезионни суми.
Що се отнася до разпоредбите за систематизиране на финансовите потоци, може да се стигне до увеличение на целия бюджет на Европейски Съюз посредством спомагателни налози или по-големи вноски на страните членки, до понижаване на селскостопанските дотации на хектар или по-строги условия за кохезионните заплащания. Нито една от тези стъпки няма по какъв начин да бъде известна и най-после евентуално ще се одобри някаква композиция от тях, допуска НЦЦ.
Но Европейски Съюз има време за вътрешни промени, заключава швейцарското издание. Дори и след формалното решение за започване на присъединителни договаряния с Украйна те несъмнено няма да траят малко.
Фалшиви очаквания?
Германският „ Тагесшпигел “ от своя страна разгласява коментар под заглавието „ Брюксел е на път да разсъни подправени очаквания у Украйна “. Авторката Аня Велер-Шьок показва, че съветската инвазия, предопределена да отдалечи Украйна от Европа, е довела вместо това до доста доближаване. И особени подозрения във връзка с това по какъв начин ще наподобява рекомендацията на Европейска комисия няма – в подтекста на бруталната война на Путин тя ще съставлява значимо обръщение както към Киев, по този начин и към Москва: бъдещето на Украйна е в Европейски Съюз. Но никога не трябва да се основават подправени очаквания – защото нито Украйна, нито Европейски Съюз за момента са подготвени за тази стъпка.
Аргументацията: краят и изходът на войната, в която се намира Украйна, са непредвидими; присъединението към Европейски Съюз е извънредно комплицирано и държавно управление, което води война, не може да се концентрира върху нужните промени по този начин, както в спокойно време; Европейски Съюз не трябва да се уголемява без промени, а по редица основни въпроси единение няма. В коментара се отбелязва, че на хората в Украйна, които сега се борят освен за бъдещето на страната си, само че и за бъдещето на Европа, е значимо да се даде вяра. Но тя би трябвало да има база: реалистични цели и обвързващи уверения.
*Текстът е оповестен в
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дали Украйна е узряла за старт на формалните договаряния за присъединение към Европейски Съюз? Формалното решение ще бъде взето на срещата на върха на Европейски Съюз през декември, само че мнението на Европейска комисия ще стане известно в сряда (8.11) Именно нейната „ техническа “ рекомендация за способността на страната да стане член на Европейски Съюз ще изиграе централна роля, отбелязва „ Нойе Цюрхер Цайтунг “.
Изданието обаче акцентира, че в тази ситуация става дума освен за техническа преценка, а и за геополитика – желанието да се отвори път за бъдещото участие на Украйна в Европейски Съюз е огромно. Миналата година на страната бяха сложени седем условия, които би трябвало да бъдат изпълнени преди да се насочи рекомендацията за участие. НЦЦ изрежда някои от тях: по-активна битка с корупцията, ограничение на въздействието на олигарсите, както и използването на разпоредбите при избора на съдии и за отбрана на малцинствата в сходство с европейските стандарти.
По думите на председателката на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен, над 90 % от изискваните промени са осъществени. Поради това наблюдаващите чакат, че Европейска комисия ще отвори вратата за формалните присъединителни договаряния, само че ще сложи и още условия.
Европейски Съюз ще би трябвало да се реформира
Перспективата за идно разширение слага и Европейски Съюз под натиска да се реформира, отбелязва НЦЦ. Наред с Украйна има още няколко кандидатки за участие – от Албания през Черна гора до Грузия. И в случай че Общността се окаже с 35 вместо със сегашните 27 членки, това ще наложи промени във вътрешните правила на играта – да вземем за пример що се отнася до единодушието при взимането на решения или състава на органите на Европейски Съюз (вече не всяка страна да има непрекъснато собствен представител в ЕК).
Под напън ще се окажат и разпоредбите на Европейски Съюз за вътрешните финансови потоци, предвижда НЦЦ като прецизира, че това ще е годно в изключително огромна степен при присъединение на Украйна. До момента Европейски Съюз предоставяше над 60 % от годишния си бюджет за преразпределение сред най-бедните райони и фермерите – в името на кохезионната политика и политиката в областта на селското стопанство.
Най-големият адресат на европейски средства
И в двете посоки Украйна изрично ще се трансформира в най-големия адресат на европейски средства. НЦЦ отбелязва, че това ще се дължи на комбинацията от беднотия, брой на популацията и значение на селското стопанство. Швейцарското издание напомня, че за момента най-бедната членка на Европейски Съюз е България. Нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е към 40 % под междинния за Европейски Съюз и съставлява едвам към една трета от Брутният вътрешен продукт на първенеца в тази сфера Люксембург. А Украйна е с 60 % по-надолу от равнището на България, като това е било по този начин още преди началото на войната.
Украйна, чието население пред началото на войната бе над 40 милиона души, като член на Европейски Съюз би свалила междинното за Общността равнище на приходите с 10 %. А това ще повлияе на паричните потоци в името на кохезионната политика, в границите на която относително бедните райони получават средства, а релативно богатите страни заплащат. Сегашните чисти получатели на евросредства ще стартират да получават по-малко, а може и да се трансфорат в чисти платци. А актуалните чисти платци ще би трябвало да заплащат повече.
Значението на селското стопанство
Последствията ще бъдат огромни и в селскостопанската политика, написа НЦЦ. Изданието привежда данни, според които преди войната Украйна е имала сред 30 и 40 милиона хектара обработваеми земи. С присъединението ѝ този тип площи в границите на Общността ще се усилят с 20-25 %, а това евентуално ще наложи доста нарастване на бюджета на Европейски Съюз за селско стопанство.
НЦЦ цитира данни, според които в случай че Украйна се бе включила към Европейски Съюз още през 2022 година, през предходната година тя е щяла да получи съвсем 20 милиарда евро от европейските кохезионни и селскостопански фондове. Швейцарското издание цитира и други сметки, от които излиза, че за седем години Украйна като членка на Европейски Съюз би получила по сегашните правила към 185 милиарда евро (без помощите, свързани с войната). От назованата сума съвсем 100 милиарда биха били за селското стопанство.
Ще бъдат ли въведени нови правила?
Швейцарското издание категорично акцентира, че всички тези сметки са от чисто научен темперамент – те демонстрират какво би се случило, в случай че отвън европейското участие в Украйна не се промени нищо. А на процедура евентуално ще настъпят промени – да вземем за пример в следствие от участието си в Европейски Съюз Украйна ще се възвърне доста по-бързо в стопански проект. Това по-бързо икономическо възобновяване би понижило „ нужните “ кохезионни суми.
Що се отнася до разпоредбите за систематизиране на финансовите потоци, може да се стигне до увеличение на целия бюджет на Европейски Съюз посредством спомагателни налози или по-големи вноски на страните членки, до понижаване на селскостопанските дотации на хектар или по-строги условия за кохезионните заплащания. Нито една от тези стъпки няма по какъв начин да бъде известна и най-после евентуално ще се одобри някаква композиция от тях, допуска НЦЦ.
Но Европейски Съюз има време за вътрешни промени, заключава швейцарското издание. Дори и след формалното решение за започване на присъединителни договаряния с Украйна те несъмнено няма да траят малко.
Фалшиви очаквания?
Германският „ Тагесшпигел “ от своя страна разгласява коментар под заглавието „ Брюксел е на път да разсъни подправени очаквания у Украйна “. Авторката Аня Велер-Шьок показва, че съветската инвазия, предопределена да отдалечи Украйна от Европа, е довела вместо това до доста доближаване. И особени подозрения във връзка с това по какъв начин ще наподобява рекомендацията на Европейска комисия няма – в подтекста на бруталната война на Путин тя ще съставлява значимо обръщение както към Киев, по този начин и към Москва: бъдещето на Украйна е в Европейски Съюз. Но никога не трябва да се основават подправени очаквания – защото нито Украйна, нито Европейски Съюз за момента са подготвени за тази стъпка.
Аргументацията: краят и изходът на войната, в която се намира Украйна, са непредвидими; присъединението към Европейски Съюз е извънредно комплицирано и държавно управление, което води война, не може да се концентрира върху нужните промени по този начин, както в спокойно време; Европейски Съюз не трябва да се уголемява без промени, а по редица основни въпроси единение няма. В коментара се отбелязва, че на хората в Украйна, които сега се борят освен за бъдещето на страната си, само че и за бъдещето на Европа, е значимо да се даде вяра. Но тя би трябвало да има база: реалистични цели и обвързващи уверения.
*Текстът е оповестен в
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ