Ако е имало нужда от още едно доказателство, че Ердоганова

Ако е имало потребност от още едно доказателство, че Ердоганова Турция не се осъзнава като част от Европа, тържествата във връзка годишнината от несполучливия опит за прелом го потвърдиха по изключително сладкодумен метод. Обявено беше, че ще се отпразнува " успеха на демокрацията ".

Е, видяхме по какъв начин наподобява Ердогановата народна власт: на опозиционния водач Кемал Кълъчдароглу бе отнето правото да приказва на възпоменателната гала в Народното събрание, а по време на добре режисирания театър турският президент Ердоган прикани да бъдат " откъснати главите " на пучистите. При това той говореше не за почтен правосъден развой, а за връщане на смъртното наказване.

Като бумеранг

Още преди да изрече тези думи, Ердоган даде ясно да се разбере, че Европейски Съюз към този момент въобще не го интересува. И по тази причина е симптом на изтощение, че шефът на Европейска комисия Юнкер още веднъж протяга ръка към Турция и я приканва да зачита демократичните полезности - с цел да не бъде преустановен процесът за присъединение към Европейски Съюз, за което упорства Европарламентът.

Само че Ердоган и неговата фикс идея за великолепие не оставят на Европейски Съюз никакъв различен избор: Турция е изгубена за Европа и това не трябва да остава без последици. Да, Европа е последната вяра на " другата Турция " - тези 49% от турците, които са срещу господството на Ердоган. Само че присъединителният развой освен не докара до демократизацията на Турция, само че и дава на Ердоган опция да слага пред Брюксел и Берлин неизпълнимите си претенции - да вземем за пример за анулация на визовия режим за турските жители.

Ако обаче същата тази Европа приключи присъединителния развой, турският президент към този момент няма да може да предявява каквито и да било искания. А това ще го удари като бумеранг. Защото най-важният инструмент за съживяването на закъсалата турска стопанска система е продължаването на договарянията за митнически съюз. С държанието си Ердоган слага на карта таман този късмет.

Какво беше, какво стана

Турският президент прави мечешка услуга и на целия ислямски свят. През първите години на неговото ръководство постоянно се говореше, че една Турция, която сполучливо съчетава демокрацията и исляма, може да бъде модел за подражателство на целия ислямски свят. Но се получи друго.

Днешна Турция, в която разделянето на управляващите е анулирано, а инакомислещите са подложени на преследвания, се подрежда в компанията на ориенталските страни с властнически режим. И Европейски Съюз ще загуби лицето си, в случай че продължи да води присъединителни договаряния с една такава страна.

Коментарът на Райнер Херман за " Франкфуртер алгемайне цайтунг " е оповестен от " Дойче веле ".