Ако човек прегледа целият процес по затваряне и отваряне на

Ако човек прегледа целият развой по затваряне и отваряне на стопанската система при ковид, може доста ясно да наблюдава какво е било най-важното за страната. Може да си представяме секторите като ветрило, в което и при двата процеса имаше потискащи съвпадения. 
През март, когато се стовари изключителното състояние, театрите и културните институции бяха първите затворени. За сметка на това, трябваха дни съмнения дали това да се направи с моловете, заведенията за хранене и фитнесите. Изглеждаше повече от комично - в спектакъл може да се заразиш, в ресторант не е несъмнено. Първите не са ни доста значими, вторите обаче да. Докато властта бе светкавична за затварянето на целия културен бранш, реши да изчака оптимално дълго за целия консуматорски. 
Обратно: коронавирусът стартира да спада и трябваше да се реши какво първо да се отвори. Ресторантите не просто бяха първенците по държавна значимост, а и получиха преференция с Данък добавена стойност, която бе немислима. Това, че намалянето на Данък добавена стойност бе комбинирано и с понижаване на Данък добавена стойност за книгите, бе по-скоро техника, която превантивно да тушира рецензиите - тъй като те щяха да дойдат таман от хората на културата, видели се за следващ път на опашката. Мога да се обзаложа: когато е бил премислян 9 % Данък добавена стойност за заведения за хранене, някой от ГЕРБ съобразително е предположил: " Господин Борисов, във фейсбук ще ни изядат всичките пишман интелектуалци, ще се наводни от статуси " значи за заведения за хранене може, за книги не може ". Тогава умно е взето решението възможната стихия да бъде спестена и да се направи поклон и към издателския бизнес. Само че има една съществена разлика сред ресторантьорския и издателския - първият е горист и прикрит колкото искаш, вторият - транспарантен. И първият просто ще прибере въпросните Данък добавена стойност като подарък, до момента в който издателите трябваше да получат тази преференция от преди най-малко 10 години. Накрая всичко приключи по този начин, както стартира: молове и заведения за хранене - първите отворени, културата - последната. Случайно да не стане по този начин, че да е допустимо в някакъв миг да отидеш на спектакъл, а в мола не - нямаше подобен изменнически миг.
Трябва да се грижим, както познавателски отсече Томислав Дончев, за " психиатричния статус на българина ". 
Но какво става сега с университетите? Борисов разгласи, че от 15 юни насетне ще останат единствено обществените ограничения, т.е., стопираме да се интересуваме от ковид и продължаваме да се борим с икономическата, а не със здравната рецесия. Защо обаче, щом е по този начин, въпреки и с известно забавяне, университетите, най-малко за някои специалности, въпреки всичко не проведат и изпити? Превантивното им отсрочване е решение от пролетта; решение, което предполагаше здравна рецесия. Такава, наподобява, няма и това е отлично - само че за какво във връзка с образованието през цялото лято ще се държим по този начин като че ли коронавирусът шества из страната и покосява всички наред? Отворен нощен клуб, само че затворени аули - в това има красноречива логичност и в тази логичност в случай че културата е на опашката, то образованието даже не се подреди на нея. Това е методът да изградиш " психиатричен статус " - по този начин ще бъде изграждан и отсега нататък. Необходими са необятни пазаруващи ниско културни зле образовани маси, тъй като се ръководят най-добре. Както се споделя: инвестиция в бъдещето.
 
Автор: Райко Байчев