„Аквамен”: Когато няма риба, ракът не е риба
Ако четете филмовите ни ревюта несъмнено към този момент знаете, че съм с отклоняване и доста одобрявам филми за супергерои. Страшно се развличам и даже се удивлявам както на филмите, по този начин и на конкуренцията сред Marvel и DC. Вечният догонващ - DC, е на правилото: „ Грабвайте телата! “, докато Marvel нямат и минута успокоение. Тази конкуренция задвижва човешки капацитет и креативност в огромни размери и естествено - резултатът се мери в милиарди долари, а не в брой лайкове на FB страницата.
„ Аквамен “ е голямо изпитание на Warner Bros. да наваксат. И за това изпитание заслужават 5 звезди! След „ Лигата на справедливостта “, който беше провал, тук е заложено всичко. Толкова, че повишава равнището на океана, а зрителите два часа стоят като безпомощни пред цунами хора.
Ефектите са съвършени, преместването на екшъна от суша под вода евентуално е отворило нова глава в науката на образните резултати. Тук, за разлика от „ Лигата “ с неубедителни подобни сцени, хиляда души несъмнено са внимавали „ Аквамен “ да не се трансформира от игрален в анимационен филм. Всъщност тъкмо това си мислех, докато гледах – по-скоро е анимационен филм. Напълно са " излезли от коритото " в желанието си да предложат най-хубавото.
Но най-хубавото в никакъв случай не е най-многото. За най-хубавото - безусловно постоянно - най-важни са хората с писалките. А тук те са изцяло безсилни.
Сюжетът е за не повече от една звезда. Всичко, което видяхме, сме го чели и гледали милион пъти и в детската литература, и на кино. Всичко е copy/paste. От положителната остаряла легенда за крал Артур (дори Аквамен се споделя Артър) и мечът, който единствено същинският крал може да освободи (тук мечът е тризъбец), до явните прилики с Тор – дъвкани и предъвквани неща, на които единствено седемгодишно хлапе, което нищо не е чело и гледало, може да се възхити.
Джейсън Момоа несъмнено е в свои води, доста готин и секси, само че просто няма какво да каже. Нищо свястно не се случва с него (за разлика от Тор). Още в първата сцена, в която се появява, прави вметка но Спайдърмен – глуповата шегичка, която не му отива. В героя му няма наличие, живот, драма, развиване. Драма има в действителност, само че тя е толкоз безумно клиширана ( " Сигурно аз съм отговорен, че мама ни е изоставила " ), че по-добре да я нямаше. Беше доста по-смислено да го забележим по какъв начин и за какво се трансформира в Аквамен, да се задъбочат в връзките на този Нептун с водата и подводния свят, да извадят от там смисъла, който да задвижи нещо толкоз огромно. Уви, тези неща са подминати с лека ръка.
Другото отчаяние пристигна от това, че най-малко двеста пъти се повтори, че Артър е от смесена раса, че е позор и срам, мръсен и прочие нелепости, които трябваше да ни убедят, че филмът е „ включващ “. Това лицемерие на Холивуд нервира – до един злодеите на сушата бяха чернокожи, а азиатец въобще не се видя, без значение, че най-големият пазар е в Китай и режисьор е Джеймс Уан - несъмнено един от значимите създатели сега. Толкова е „ чистичък ” и бял този филм, толкоз се старае да прикрие, че е расистки и безсилно стандартен (всички неприятни са черни, всички баби в Сицилия са с ролки), че напряко е тъжно.
А третото ми отчаяние е обвързвано с Никол Кидман и Уилям Дефо, на които не беше обещано съвсем никакво поле за изява. „ Аквамен “ имаше потребност от Никол. Тя има страхотна екшън сцена първоначално. Тя задава и драмата, и пътя, и ориста на Артър. Уилям Дефо, който играе нещо като Йода за Аквамен, също има място, въпреки че неговият герой се появява изведнъж - като че ли, тъй като са им останали подиуми за запълване. Обидно е по какъв начин ги бяха изгладили и " подмладили ". Двамата приличат по-скоро на жертви на пластичната хирургия. Една дипла, една гънка, една диря от време няма по лицата им. Те са лишени даже от обикновени мимики, с цел да изиграят героите си – кралица Атлана и верния съветник Вълко. Долф Лундгрен (Нерей) е толкоз неопределен, че даже не разбрах, че е той, до момента в който не прочетох.
В последна сметка филмът прави пари. Привлича фенове, занимателен е. Не е крушение! Целта е реализирана и " Аквамен " може би даже е повратен миг за DC. Но, най-малко за мен, на това равнище не важи поговорката, че когато няма риба и ракът е риба. Не мога да се задоволя с това, което видях и да кажа, че съм гледала прекрасен филм.
„ Аквамен “ е голямо изпитание на Warner Bros. да наваксат. И за това изпитание заслужават 5 звезди! След „ Лигата на справедливостта “, който беше провал, тук е заложено всичко. Толкова, че повишава равнището на океана, а зрителите два часа стоят като безпомощни пред цунами хора.
Ефектите са съвършени, преместването на екшъна от суша под вода евентуално е отворило нова глава в науката на образните резултати. Тук, за разлика от „ Лигата “ с неубедителни подобни сцени, хиляда души несъмнено са внимавали „ Аквамен “ да не се трансформира от игрален в анимационен филм. Всъщност тъкмо това си мислех, докато гледах – по-скоро е анимационен филм. Напълно са " излезли от коритото " в желанието си да предложат най-хубавото.
Но най-хубавото в никакъв случай не е най-многото. За най-хубавото - безусловно постоянно - най-важни са хората с писалките. А тук те са изцяло безсилни.
Сюжетът е за не повече от една звезда. Всичко, което видяхме, сме го чели и гледали милион пъти и в детската литература, и на кино. Всичко е copy/paste. От положителната остаряла легенда за крал Артур (дори Аквамен се споделя Артър) и мечът, който единствено същинският крал може да освободи (тук мечът е тризъбец), до явните прилики с Тор – дъвкани и предъвквани неща, на които единствено седемгодишно хлапе, което нищо не е чело и гледало, може да се възхити.
Джейсън Момоа несъмнено е в свои води, доста готин и секси, само че просто няма какво да каже. Нищо свястно не се случва с него (за разлика от Тор). Още в първата сцена, в която се появява, прави вметка но Спайдърмен – глуповата шегичка, която не му отива. В героя му няма наличие, живот, драма, развиване. Драма има в действителност, само че тя е толкоз безумно клиширана ( " Сигурно аз съм отговорен, че мама ни е изоставила " ), че по-добре да я нямаше. Беше доста по-смислено да го забележим по какъв начин и за какво се трансформира в Аквамен, да се задъбочат в връзките на този Нептун с водата и подводния свят, да извадят от там смисъла, който да задвижи нещо толкоз огромно. Уви, тези неща са подминати с лека ръка.
Другото отчаяние пристигна от това, че най-малко двеста пъти се повтори, че Артър е от смесена раса, че е позор и срам, мръсен и прочие нелепости, които трябваше да ни убедят, че филмът е „ включващ “. Това лицемерие на Холивуд нервира – до един злодеите на сушата бяха чернокожи, а азиатец въобще не се видя, без значение, че най-големият пазар е в Китай и режисьор е Джеймс Уан - несъмнено един от значимите създатели сега. Толкова е „ чистичък ” и бял този филм, толкоз се старае да прикрие, че е расистки и безсилно стандартен (всички неприятни са черни, всички баби в Сицилия са с ролки), че напряко е тъжно.
А третото ми отчаяние е обвързвано с Никол Кидман и Уилям Дефо, на които не беше обещано съвсем никакво поле за изява. „ Аквамен “ имаше потребност от Никол. Тя има страхотна екшън сцена първоначално. Тя задава и драмата, и пътя, и ориста на Артър. Уилям Дефо, който играе нещо като Йода за Аквамен, също има място, въпреки че неговият герой се появява изведнъж - като че ли, тъй като са им останали подиуми за запълване. Обидно е по какъв начин ги бяха изгладили и " подмладили ". Двамата приличат по-скоро на жертви на пластичната хирургия. Една дипла, една гънка, една диря от време няма по лицата им. Те са лишени даже от обикновени мимики, с цел да изиграят героите си – кралица Атлана и верния съветник Вълко. Долф Лундгрен (Нерей) е толкоз неопределен, че даже не разбрах, че е той, до момента в който не прочетох.
В последна сметка филмът прави пари. Привлича фенове, занимателен е. Не е крушение! Целта е реализирана и " Аквамен " може би даже е повратен миг за DC. Но, най-малко за мен, на това равнище не важи поговорката, че когато няма риба и ракът е риба. Не мога да се задоволя с това, което видях и да кажа, че съм гледала прекрасен филм.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ