Искате да имате щастливо семейство? Научете повече за драматичния Триъгълник на Карпман
Ако постоянно преживявате спорове в персоналните си връзки, които не водят до на никое място, в случай че се чувствате обиден, или сте безконечният избавител, или сте този, който демонстрира грешките на другите, най-вероятно сте заседнали в „ трагичния триъгълник “, разказан от Стивън Карпман.
Съзнателно или не, ние, хората, играем функции всеки ден. И един от най-разпространените сюжети, в които се вписваме е така наречен „ Триъгълник на Карпман - обществен модел, наименуван на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „ трагичен триъгълник ” или „ триъгълник на ориста ”. Това е международна ”драма ", без начало и до безкрайност, в която вземат участие всички. И в множеството случаи мощно се вживяват в функциите си, без да подозират, че сюжетът е от дълго време написан и добре прочут, изключително на специалистите, които учат ролевите модели на държание. Те самите нямат нищо срещу намерено да признаят, че също вземат участие в играта. Но познават разпоредбите. Според тях всеки участник в „ триъгълника ” се стреми да реализира нужните му за дадения миг страсти посредством съответната роля. „ Триъгълникът на Карпман ” постоянно се ползва при анализиране на връзки в дребни общности като фамилията да вземем за пример. Но в последно време намира все по-широко приложение и в установяването на проблематичните точки на другарство в бизнес структури.
Нека да разпознаем трите „ основни ” функции в този модел и да забележим в резюме по какъв начин се осъществят на прочувствено равнище.
1). Агресорът
В структурата на „ триъгълника " Агресорът осъществя потисканото си предпочитание за доминиране и предимство посредством законно налагане на своето мнение, на своята истина. Той си намира обосновани мотиви да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинявания или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът покачва прочувственото си положение като потиска съпротивата. Това е и базовата нужда, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното възприятие за безпогрешност на агресора и единствено интелигентната офанзива по тази линия е в положение да го извади от релси.
