Сергей Антонов– невинната жертва на Студената война
Ако беше жив, на 11 юли 2018 година Сергей Антонов щеше да навърши 70 години. Отива си от този свят рано, на 59 годишна възраст. Издъхва уединен в таванския етаж на фамилното жилище на софийската улица “Сердика” в пламенен августовски ден на 2007 година. Към безконечното му жилище го изпращат най-близките му хора. Държавници и политици, които всекидневно сладкодумно ни твърдят какъв брой милеят за България и нейните жители, липсват, написа " Труд ".
За Сергей Антонов, разпъван на кръст без виновност четири години от “независимите, безпристрастни и справедливи “ италиански магистрати, избавил България от срам, няма ритуалните в такива случаи речи и благодарствени слова за последно довиждане. До пломбирания му ковчег слагат негова фотография, медал “Народна република България”, с който Държавният съвет на Народна република България го удостоява през 1986 година, и образец от стихосбирка с негови стихове. Никоя българска институция не изпраща венец или букет цветя.
В тъжните мигове на раздялата с него, в ритуалната зала на Централния софийски гробищен парк по време на тридесетминутния обред проглушено звучи единствено мелодията на песента “Ветрове”, в осъществяване на обичаната му певица Лили Иванова. Когато през 1976 година Сергей е изпратен на задгранична работа в Рим като заместник-директор на представителството на БГА “Балкан” в Италия, надали е предполагал, какво го чака. Познаващите от близко Сергей го характеризират като притежател на най-ценните добродетели на българина: любов към семейство и татковина, усърдие, човечност. “Зад юнашките му мустаци, споделя един от доближените му, прозира мек, дисциплиниран, доброжелателен, угодлив темперамент, подготвен да помогне на всеки в потребност.”
Арестът на 25 ноември 1982 година прекатурва живота му вечно. Като причина за задържането му италианските магистрати сочат “участие в държавен преврат”, на което той отговаря” “Това е абсурдно”. Впоследствие му приписват водеща роля на уредник на атентата против римокатолическия папа Йоан Павел ІІ по предписание на българските органи за сигурност, осъществен от турския терорист Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 година Обвинението е напълно скалъпено. Водеща роля в него играе Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати, с дейното присъединяване на италианските и турските специфични служби. Другите спецслужби на западния алианс играят второстепенна, поддържаща роля. В историята на Студената война това е най-мащабното интензивно мероприятие на Запада против Изтока, главен прицел на което са българската страна, нейните органи за сигурност и Сергей Антонов. Напоследък доста се приказва за подправени вести.
Активно мероприятие “Папският инцидент”, под което кодово название протичат материалите в Централно разузнавателно управление на САЩ, е типичен образец на производство на подправени вести, които няколко години наред са съществена тематика на медиите по целия свят. По стародавна традиция в акцията вземат участие и доста българи. България, нейните органи за сигурност и Сергей Антонов бяха упреквани във всички земни грехове, от което страната ни понася големи морални и материални вреди.
Малцина си задават през днешния ден въпроса каквищяха да са следствията за страната ни, в случай че той не беше издържал на натиска, бе се поддал на съблазните и беше удостоверил внушаваните му обвинявания, че по предписание на българските органи за сигурност е провел атентата против папата. Този срам щеше да тегне като поличба за безконечни времена на името, честа и престижа на България пред целия цивилизован свят. България, родината му, която той отбрани, не направи нужното да му отдаде заслужена респект. Награден бе с медал, отпусна му се мизерна пенсия, която не покриваше и обикновените му разноски и с това се изчерпаха грижите за него.
През 2014 г предприемчив комитет под председателството на починалия професор Божидар Димитров направи предложение пред столична община, на летището, работното място на Сергей Антонов, да бъде подложен незабравим знак и в София да бъде наименувана улица на негово име. Четири години на предлагането не се дава ход. Раздвижване има едвам в последно време, след персоналната интервенция на премиера Бойко Борисов. В края на март 2016 година цивилен сдружения поеха самодейността да се означи по подобаващначин 30- годишнината от оправдателната присъда над Сергей Антонов. На държавно равнище не бе подхванато нищо. За деянията в страната дойде бранителят на Антонов, професор Джузепе Консоло, който бе отличен с почетното звание лекар хонорис идея на Софийския университет. Проведе се теоретична конференция на тематика “Атентатът против България – истината”, показана бе книгата “Сергей Антонов. Страдалецът от Рим”, предизвикаха се многообразни медийни изяви. Пак по самодейност на цивилен сдружения, при започване на тази година Университетското издателство на Софийския университет преведе и издаде книгата на професор Джузепе Консоло “Атентатът против папата”.
За страдание, към момента се намират зложелатели, които не престават да втълпяват на света, че България носи виновност за атентата против папата, като че ли не е произнесена оправдателна присъда. В англоезичния сборник “Плийс”, популяризиран по целия свят в помощна родители по какъв начин да оказват помощ на децата си да пишат своите домашни работи, за България има две фрази: “Държава на Балканския полуостров. Разследвана за атентата против римокатолическия папа”. Полските публицисти Анджей Грабовски и Михаил Сквора, във вестник “Госч Неделни” през 2015 година повтарят тезата за българско присъединяване в атентата против папата, осъществен и с поддръжката на другите социалистически страни. Майкъл Сулик, дълготраен заместник-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ по интервенциите през 2006 година посещава България и пред някогашни български чиновници в специфичните служби споделя, че никое разузнаване в света няма данни за българско присъединяване в атентата против папата, и че страната ни не би трябвало да признава виновност.
Владимир Крючков, дълготраен началник на руското разузнаване и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), в мемоарната си книга “Дело 0016” твърди, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в никакъв случай не са вярвали в българска диря в покушението против папата, само че заради огромната агитация, в някои руски ръководители се основало усещане, че българите може би са забъркани. Крючков цитира и случаи на опити на уредниците на антибългарската акция да склонят руски жители да лъжесвидетелствуват на процеса против Сергей Антонов.
Седемдесетгодишнината на Сергей Антонов е подходящповод България да му отдаде заслужена респект и направи нужното за изчистване на името си от невижданото обвиняване. Инициативата за незабравим знак на летището и наименуване на улица в София на името на Сергей Антонов би трябвало да се реализира. При едно от визитите си в България, бранителят му професор Джузепе Коносоло стартира концепцията пред виновни български държавници и институции, на името на Сергей би трябвало да се назове не улица, а площад в София. Българската страна е в правото си да упорства пред тогавашните наши съществени съперници и настоящи съдружници да разсекретят своите архиви, по този начин както направиха това нашите държавници, с цел да излезе нескрито цялата истина за измислената “българска следа” в атентата против папа Йоан Павел II.
За Сергей Антонов, разпъван на кръст без виновност четири години от “независимите, безпристрастни и справедливи “ италиански магистрати, избавил България от срам, няма ритуалните в такива случаи речи и благодарствени слова за последно довиждане. До пломбирания му ковчег слагат негова фотография, медал “Народна република България”, с който Държавният съвет на Народна република България го удостоява през 1986 година, и образец от стихосбирка с негови стихове. Никоя българска институция не изпраща венец или букет цветя.
В тъжните мигове на раздялата с него, в ритуалната зала на Централния софийски гробищен парк по време на тридесетминутния обред проглушено звучи единствено мелодията на песента “Ветрове”, в осъществяване на обичаната му певица Лили Иванова. Когато през 1976 година Сергей е изпратен на задгранична работа в Рим като заместник-директор на представителството на БГА “Балкан” в Италия, надали е предполагал, какво го чака. Познаващите от близко Сергей го характеризират като притежател на най-ценните добродетели на българина: любов към семейство и татковина, усърдие, човечност. “Зад юнашките му мустаци, споделя един от доближените му, прозира мек, дисциплиниран, доброжелателен, угодлив темперамент, подготвен да помогне на всеки в потребност.”
Арестът на 25 ноември 1982 година прекатурва живота му вечно. Като причина за задържането му италианските магистрати сочат “участие в държавен преврат”, на което той отговаря” “Това е абсурдно”. Впоследствие му приписват водеща роля на уредник на атентата против римокатолическия папа Йоан Павел ІІ по предписание на българските органи за сигурност, осъществен от турския терорист Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 година Обвинението е напълно скалъпено. Водеща роля в него играе Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати, с дейното присъединяване на италианските и турските специфични служби. Другите спецслужби на западния алианс играят второстепенна, поддържаща роля. В историята на Студената война това е най-мащабното интензивно мероприятие на Запада против Изтока, главен прицел на което са българската страна, нейните органи за сигурност и Сергей Антонов. Напоследък доста се приказва за подправени вести.
Активно мероприятие “Папският инцидент”, под което кодово название протичат материалите в Централно разузнавателно управление на САЩ, е типичен образец на производство на подправени вести, които няколко години наред са съществена тематика на медиите по целия свят. По стародавна традиция в акцията вземат участие и доста българи. България, нейните органи за сигурност и Сергей Антонов бяха упреквани във всички земни грехове, от което страната ни понася големи морални и материални вреди.
Малцина си задават през днешния ден въпроса каквищяха да са следствията за страната ни, в случай че той не беше издържал на натиска, бе се поддал на съблазните и беше удостоверил внушаваните му обвинявания, че по предписание на българските органи за сигурност е провел атентата против папата. Този срам щеше да тегне като поличба за безконечни времена на името, честа и престижа на България пред целия цивилизован свят. България, родината му, която той отбрани, не направи нужното да му отдаде заслужена респект. Награден бе с медал, отпусна му се мизерна пенсия, която не покриваше и обикновените му разноски и с това се изчерпаха грижите за него.
През 2014 г предприемчив комитет под председателството на починалия професор Божидар Димитров направи предложение пред столична община, на летището, работното място на Сергей Антонов, да бъде подложен незабравим знак и в София да бъде наименувана улица на негово име. Четири години на предлагането не се дава ход. Раздвижване има едвам в последно време, след персоналната интервенция на премиера Бойко Борисов. В края на март 2016 година цивилен сдружения поеха самодейността да се означи по подобаващначин 30- годишнината от оправдателната присъда над Сергей Антонов. На държавно равнище не бе подхванато нищо. За деянията в страната дойде бранителят на Антонов, професор Джузепе Консоло, който бе отличен с почетното звание лекар хонорис идея на Софийския университет. Проведе се теоретична конференция на тематика “Атентатът против България – истината”, показана бе книгата “Сергей Антонов. Страдалецът от Рим”, предизвикаха се многообразни медийни изяви. Пак по самодейност на цивилен сдружения, при започване на тази година Университетското издателство на Софийския университет преведе и издаде книгата на професор Джузепе Консоло “Атентатът против папата”.
За страдание, към момента се намират зложелатели, които не престават да втълпяват на света, че България носи виновност за атентата против папата, като че ли не е произнесена оправдателна присъда. В англоезичния сборник “Плийс”, популяризиран по целия свят в помощна родители по какъв начин да оказват помощ на децата си да пишат своите домашни работи, за България има две фрази: “Държава на Балканския полуостров. Разследвана за атентата против римокатолическия папа”. Полските публицисти Анджей Грабовски и Михаил Сквора, във вестник “Госч Неделни” през 2015 година повтарят тезата за българско присъединяване в атентата против папата, осъществен и с поддръжката на другите социалистически страни. Майкъл Сулик, дълготраен заместник-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ по интервенциите през 2006 година посещава България и пред някогашни български чиновници в специфичните служби споделя, че никое разузнаване в света няма данни за българско присъединяване в атентата против папата, и че страната ни не би трябвало да признава виновност.
Владимир Крючков, дълготраен началник на руското разузнаване и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), в мемоарната си книга “Дело 0016” твърди, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в никакъв случай не са вярвали в българска диря в покушението против папата, само че заради огромната агитация, в някои руски ръководители се основало усещане, че българите може би са забъркани. Крючков цитира и случаи на опити на уредниците на антибългарската акция да склонят руски жители да лъжесвидетелствуват на процеса против Сергей Антонов.
Седемдесетгодишнината на Сергей Антонов е подходящповод България да му отдаде заслужена респект и направи нужното за изчистване на името си от невижданото обвиняване. Инициативата за незабравим знак на летището и наименуване на улица в София на името на Сергей Антонов би трябвало да се реализира. При едно от визитите си в България, бранителят му професор Джузепе Коносоло стартира концепцията пред виновни български държавници и институции, на името на Сергей би трябвало да се назове не улица, а площад в София. Българската страна е в правото си да упорства пред тогавашните наши съществени съперници и настоящи съдружници да разсекретят своите архиви, по този начин както направиха това нашите държавници, с цел да излезе нескрито цялата истина за измислената “българска следа” в атентата против папа Йоан Павел II.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ