12 юли 1991 г. Приета е конституцията
Ако 4 юли е националният празник на Съединени американски щати, то за какво 12 юли не е народен празник в България?
На тази дата през 1991 година 7-то Велико национално заседание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, 4-ма подписват по-късно.
Конституцията открива главните правила, върху които се построява политическата система на обществото – политически плурализъм, разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Тя дефинира най-важните държавни органи: Народно заседание, Министерски съвет, Президент, правосъдната система и органите на локалното самоуправление. В нея са посочени правилата на демократичната изборна система – общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване, избрани са формите на благосъстоятелност – частна и обществена (държавна и общинска), главните права и свободи на жителите и главните отговорности на жителите, държавният герб и щемпел, химнът, знамето и столицата на България. Това не пречи тя да е променяна през 2003 година, 2005., 2006 година 2007 година и 2015 година
Седмото Велико национално заседание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година и постигнатите съглашения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, извършени след Деветосептемврийския прелом.
Велико народно събрание стартира работа на 10 юли 1990 година в напрегната конюнктура. Съмненията за операции на изборните резултати провокират мощно недоволство в некомунистическите среди.
На 4 април 1991 година 44-ма сини депутати желаят Велико народно събрание да се разпусне, обезпокоени от повишената безработица и неналичието на свежи закони. Скоро по-късно на 20 април излиза отчетът на анкетната комисия „ Тамбуев “ и на 23 април депутатите дебатират досиетата, а Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева афишират, че напущат Велико народно събрание. На 25 април 1991 година Илич Цветков внася предложение за саморазпускане на Велико народно събрание. Подкрепят го Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков.
На 14 май 1991 година 39 депутати напущат Народното събрание с декларация, в която с изключение на саморазпускане на Велико народно събрание и избори в средата на юли желаят и Българска социалистическа партия да върне парите, които е взела от бюджета. На 19 май Съюз на демократичните сили организира национална конференция, на която връх вземат напусналите Народното събрание. Това се повтаря и на третата национална конференция на Съюз на демократичните сили - 22 юни 1991 година, на която Съюз на демократичните сили се преструктурира като „ национално придвижване “. В края на юни Български земеделски народен съюз „ Никола Петков “ на Милан Дренчев също напуща Велико народно събрание.
Въпреки митинга на 39-мата на 12 юли 1991 година е призната Конституцията на Република България. Тя постанова държавно устройство, учредено на разделяне на управляващите и вкарва институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико национално заседание (400 национални представители) се планува в случаите, когато се трансформира формата на държавно ръководство и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното национално заседание се избира за период от 4 години и в него вземат участие 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято съществена задача е да подсигурява върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласоподаване на конституцията Седмото велико национално заседание приема функционалността на нормално национално заседание - до 2 октомври 1991, когато се саморазпуска.
На тази дата през 1991 година 7-то Велико национално заседание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, 4-ма подписват по-късно.
Конституцията открива главните правила, върху които се построява политическата система на обществото – политически плурализъм, разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Тя дефинира най-важните държавни органи: Народно заседание, Министерски съвет, Президент, правосъдната система и органите на локалното самоуправление. В нея са посочени правилата на демократичната изборна система – общо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване, избрани са формите на благосъстоятелност – частна и обществена (държавна и общинска), главните права и свободи на жителите и главните отговорности на жителите, държавният герб и щемпел, химнът, знамето и столицата на България. Това не пречи тя да е променяна през 2003 година, 2005., 2006 година 2007 година и 2015 година
Седмото Велико национално заседание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година и постигнатите съглашения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, извършени след Деветосептемврийския прелом.
Велико народно събрание стартира работа на 10 юли 1990 година в напрегната конюнктура. Съмненията за операции на изборните резултати провокират мощно недоволство в некомунистическите среди.
На 4 април 1991 година 44-ма сини депутати желаят Велико народно събрание да се разпусне, обезпокоени от повишената безработица и неналичието на свежи закони. Скоро по-късно на 20 април излиза отчетът на анкетната комисия „ Тамбуев “ и на 23 април депутатите дебатират досиетата, а Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева афишират, че напущат Велико народно събрание. На 25 април 1991 година Илич Цветков внася предложение за саморазпускане на Велико народно събрание. Подкрепят го Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков.
На 14 май 1991 година 39 депутати напущат Народното събрание с декларация, в която с изключение на саморазпускане на Велико народно събрание и избори в средата на юли желаят и Българска социалистическа партия да върне парите, които е взела от бюджета. На 19 май Съюз на демократичните сили организира национална конференция, на която връх вземат напусналите Народното събрание. Това се повтаря и на третата национална конференция на Съюз на демократичните сили - 22 юни 1991 година, на която Съюз на демократичните сили се преструктурира като „ национално придвижване “. В края на юни Български земеделски народен съюз „ Никола Петков “ на Милан Дренчев също напуща Велико народно събрание.
Въпреки митинга на 39-мата на 12 юли 1991 година е призната Конституцията на Република България. Тя постанова държавно устройство, учредено на разделяне на управляващите и вкарва институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико национално заседание (400 национални представители) се планува в случаите, когато се трансформира формата на държавно ръководство и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното национално заседание се избира за период от 4 години и в него вземат участие 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято съществена задача е да подсигурява върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласоподаване на конституцията Седмото велико национално заседание приема функционалността на нормално национално заседание - до 2 октомври 1991, когато се саморазпуска.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ