Мирзакарим Норбеков: Промяната на характера води до промяна в съдбата
Академик, професор, лекар по логика на психиката и педагогика. Според Мирзакарим Норбеков всички заболявания ни спохождат поради неумението ни да управляваме личния си организъм, да използваме силата на личността си. Глупост, бездейност и мързел са враговете на личното ни проглеждане като хора, заслепени от гонене на щастието.
Сутрин ставате, до вечерта препускате да търсите призрачното недостигащо „ нещо “, с цел да сте благополучен на следващия ден. И по този начин — цялостен живот.
Винаги сте най-малко мъничко неудовлетворен от нещо, по тази причина през целия ден сте един ден обратно от щастието.
Недоволството от себе си постоянно води до разрушение на сътвореното. Това е тресавище, в което се давят начинанията. Вие строите с едната ръка, с другата рушите.
Кога ще живеете? Кога?
Кога ще се научите да се радвате на всяко поемане?
Ето в този момент вдишайте и издишайте. Каквото и да усетите в този момент, то повече не ще се върне.
Представете си, че няма да последва второ поемане — издишване. Каквото чувствате, каквото виждате, който е паралелно с вас — от това се състои животът. Не мислете единствено за утрешния ден, а още през днешния ден загърбете искания, огорчения, обиди и така нататък, и така нататък
Не отлагайте живота си за на следващия ден. Живейте, обичайте, творете, радвайте се през днешния ден, през днешния ден! Да! Точно в този момент, скъпи мой.
Според оценката, която си написахте, може да се каже, че вътре във вас се разпорежда злото.
Вие отново се самопреценихте съгласно характера си и викнахте:
„ Малко е! “
Всичко реализирано и добито в живота в последна сметка ви носи още по-голямо злощастие, още по-голяма тъга, отчаяние и тъга.
Но най-страшното е, че животът си отминава. Човек застава на прага на вечността, оглежда се обратно и внезапно стартира да схваща безсмислието на доста от желанията, достиженията и придобивките си. Ето тогава идва огромната тъга, само че към този момент е късно.
Великият военачалник Александър Македонски преди гибелта си схванал какво е направил и защо е похабил живота си. Той, завоевателят на съвсем целия свят, наредил да го погребат с отворени длани. И когато носели ковчега му, обърнали ръцете му с дланите нагоре, та всички да видят, че си отива с празни ръце. Да схванат грешката му и да не я повтарят. Това е исторически факт.
Дори игла не можете да вземете със себе си. Е, коства ли си с такава непримиримост да си хабите живота за материални придобивки. Не забравяйте вътрешния труд над самите себе си.
Болестта и характерът са взаимни огледални отблясъци.
Характерът и ориста са едно и също.
Промяната на характера води до смяна в ориста. Главният ви зложелател по този път сте самите вие.
Занижената самокритика е най-страшната разрушителна мощ, това е гибел. Ненавистта е отрова. Ако ненавижда себе си, човек не понася и близките.
Не сте ли склонен?
Кажете ми тогава, може ли човек да обича различен човек, в случай че не обича себе си? Можете ли да нахраните някого, в случай че тенджерата ви е празна?
Не!
Човек, който не почита себе си, не може да почита другите.
Човек, който не обича, не приема себе си, не е в положение да обича. Вие не можете да дарите нещо, което не притежавате.
В една от свещените Божии книги се споделя: „ Възлюби близък като себе си. “
Тук с вас обсъждаме най-разрушителните страни в характера на хронично болния нещастник. Но с старания на волята характерът може да се промени към по-добро.
Значи първата ви задача е: впишете една под друга всички негативни черти в характера си, които бихте желали да премахнете, а до тях — позитивните, които бихте желали да подсилите и да доразвиете.
Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо същинско, скъпо, същинско, постоянно и го развивайте.
Научете се да си простите дребните неточности. Благодарете на себе си най-малко задето ви има на този свят.
Винаги можете да намерите защо да похвалите самичък себе си.
Ако с желанието да се измененията оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии.
Колкото и да е мъчно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа би трябвало да се самопринудите, с изпитание на волята да разсъните уважението към самия себе си, тъй като точно отсам стартира сътворяването на Личността.
Мислите, че единствено вие сте с проблеми?
Всеки ги има премного. Както се споделя, на път и под път. Но най-важното предписание е: в случай че не можеш да промениш обстановката, промени отношението си към нея.
Всичко е въпрос на съпоставяне. Затова може да се каже, че животът е прелестен във всичките си проявления
От " Опитът на един простак, стигнал до прозрението по какъв начин да се избавим от очилата " Мирзакарим Норбеков /webstage.bg
Сутрин ставате, до вечерта препускате да търсите призрачното недостигащо „ нещо “, с цел да сте благополучен на следващия ден. И по този начин — цялостен живот.
Винаги сте най-малко мъничко неудовлетворен от нещо, по тази причина през целия ден сте един ден обратно от щастието.
Недоволството от себе си постоянно води до разрушение на сътвореното. Това е тресавище, в което се давят начинанията. Вие строите с едната ръка, с другата рушите.
Кога ще живеете? Кога?
Кога ще се научите да се радвате на всяко поемане?
Ето в този момент вдишайте и издишайте. Каквото и да усетите в този момент, то повече не ще се върне.
Представете си, че няма да последва второ поемане — издишване. Каквото чувствате, каквото виждате, който е паралелно с вас — от това се състои животът. Не мислете единствено за утрешния ден, а още през днешния ден загърбете искания, огорчения, обиди и така нататък, и така нататък
Не отлагайте живота си за на следващия ден. Живейте, обичайте, творете, радвайте се през днешния ден, през днешния ден! Да! Точно в този момент, скъпи мой.
Според оценката, която си написахте, може да се каже, че вътре във вас се разпорежда злото.
Вие отново се самопреценихте съгласно характера си и викнахте:
„ Малко е! “
Всичко реализирано и добито в живота в последна сметка ви носи още по-голямо злощастие, още по-голяма тъга, отчаяние и тъга.
Но най-страшното е, че животът си отминава. Човек застава на прага на вечността, оглежда се обратно и внезапно стартира да схваща безсмислието на доста от желанията, достиженията и придобивките си. Ето тогава идва огромната тъга, само че към този момент е късно.
Великият военачалник Александър Македонски преди гибелта си схванал какво е направил и защо е похабил живота си. Той, завоевателят на съвсем целия свят, наредил да го погребат с отворени длани. И когато носели ковчега му, обърнали ръцете му с дланите нагоре, та всички да видят, че си отива с празни ръце. Да схванат грешката му и да не я повтарят. Това е исторически факт.
Дори игла не можете да вземете със себе си. Е, коства ли си с такава непримиримост да си хабите живота за материални придобивки. Не забравяйте вътрешния труд над самите себе си.
Болестта и характерът са взаимни огледални отблясъци.
Характерът и ориста са едно и също.
Промяната на характера води до смяна в ориста. Главният ви зложелател по този път сте самите вие.
Занижената самокритика е най-страшната разрушителна мощ, това е гибел. Ненавистта е отрова. Ако ненавижда себе си, човек не понася и близките.
Не сте ли склонен?
Кажете ми тогава, може ли човек да обича различен човек, в случай че не обича себе си? Можете ли да нахраните някого, в случай че тенджерата ви е празна?
Не!
Човек, който не почита себе си, не може да почита другите.
Човек, който не обича, не приема себе си, не е в положение да обича. Вие не можете да дарите нещо, което не притежавате.
В една от свещените Божии книги се споделя: „ Възлюби близък като себе си. “
Тук с вас обсъждаме най-разрушителните страни в характера на хронично болния нещастник. Но с старания на волята характерът може да се промени към по-добро.
Значи първата ви задача е: впишете една под друга всички негативни черти в характера си, които бихте желали да премахнете, а до тях — позитивните, които бихте желали да подсилите и да доразвиете.
Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо същинско, скъпо, същинско, постоянно и го развивайте.
Научете се да си простите дребните неточности. Благодарете на себе си най-малко задето ви има на този свят.
Винаги можете да намерите защо да похвалите самичък себе си.
Ако с желанието да се измененията оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии.
Колкото и да е мъчно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа би трябвало да се самопринудите, с изпитание на волята да разсъните уважението към самия себе си, тъй като точно отсам стартира сътворяването на Личността.
Мислите, че единствено вие сте с проблеми?
Всеки ги има премного. Както се споделя, на път и под път. Но най-важното предписание е: в случай че не можеш да промениш обстановката, промени отношението си към нея.
Всичко е въпрос на съпоставяне. Затова може да се каже, че животът е прелестен във всичките си проявления
От " Опитът на един простак, стигнал до прозрението по какъв начин да се избавим от очилата " Мирзакарим Норбеков /webstage.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ