Академик Наталия Бехтерева (1927-2008) е внучка на световноизвестния физиолог, психиатър

Академик Наталия Бехтерева (1927-2008) е внучка на световноизвестния физиолог, психиатър и невропатолог Владимир Бехтерев. Тя е била неврофизиолог от международна големина, дълги години е отпред на Института за мозъка към Руската академия на науките.
Често мисля за мозъка, като че ли е обособен организъм, като „ създание в съществото “. Мозъкът се пази, тъй че вълната от отрицателни страсти да не го погълне напълно. Когато осъзнах това, почувствах, че съм намерила бисер.При прочувствени разстройства разходките и другите типове двигателна интензивност са доста потребни. Колко доста може да направи за комфорта ни плуването, придвижването във вода! След водни процедури ставаш просто различен човек.Култивираният баланс на страстите, рационалната горделивост и силата на духа са най-важните условия за цялостната реализация на гения.Ако хората бяха здрави и по-рядко се затрупваха и превъзбуждаха от проблеми, креативният капацитет на човечеството би се нараснал доста. Особено в този момент, във етапа на възходящия информативен поток.Човешката природа е да търси наслада, това е неназован биологичен инстинкт за оцеляване.Факторът, който най-често и доста въздейства върху положението на мозъка на здравия човек, са страстите.Не ми харесва, когато човешкият мозък се съпоставя с компютър. Наистина, той е основан по този начин, че даже не мога да си показва какви условия на живота биха могли да доведат до появяването на толкоз идеален уред. Мозъкът може да направи толкоз доста, че в никакъв случай не преставате да се изненадвате.Друга загадка на мозъка са сънищата. Най-голямата тайнственост за мен е самият факт, че спим. Може ли мозъкът да се пренареди по този начин, че да не спи? Мисля, че да. Например, при делфините лявото и дясното полукълбо спят поредно... Как могат да се обяснят „ сънищата с продължение “ и сходни странности? Да кажем, постоянно мечтаете за някое доста красиво, само че непознато място – да вземем за пример град. Най-вероятно " приказните градове " в сънищата се образуват в мозъка под въздействието на книги и филми, трансформират се в непрекъснато място на фантазиите. Привлечени сме от нещо, което към момента не е тествано и тествано, само че е доста хубаво... Или са оракулски сънища - дали това е приемане на информация извън, предугаждане на бъдещето или са инцидентни съвпадения? Почти всички хора се опасяват от гибелта. Казват, че страхът от очакване на гибелта е неведнъж по-лош от самата гибел. Джак Лондон има история за мъж, който желал да открадне шейна с кучешки впряг. Кучетата го ухапали. Мъжът умрял от раните си. А преди този момент споделил: „ Хората наклеветиха гибелта ”. Не гибелта е ужасна, а умирането... Не ме е боязън.Оказва се, че когато някой каже „ след всичко, което претърпях, към този момент съм различен човек, напълно друг отпреди “, той е безусловно прав – цялата работа на мозъка му е възобновена, даже някои центрове са се преместили. Виждаме по какъв начин хората мислят, по какъв начин обособени дейни кафези мигат със светлини, само че към момента не сме дешифрирали кода на мислене и не сме в положение да прочетем какви мисли провокира картината на екрана. Може би в никакъв случай няма да го дешифрираме.Признавам, че мисълта съществува настрана от мозъка и той единствено я улавя от космоса и я чете. Виждаме доста неща, които не можем да разбираем. Срещнах Ванга – тя прочете предишното, видя бъдещето. По данни на Българска академия на науките броят на нейните сбъднати прогнози е 80%. Как го е направила тя?Прието е да се споделя, че използваме единствено 5-7% от мозъчните си кафези. Лично аз, въз основа на моето проучване, съм склонна да имам вяра, че съвсем всички 100% работят при изобретателно мислещ интелигентен човек - само че не всички едновременно, а като светлините на гирлянда на коледно дърво - верига след верига, в групи, в шарки.Говорих, изнасях лекции, вършех доста организационна работа, само че не живях. Докато нямах друга суперзадача – доклад, който ми разреши да преценява какъв брой е направено в предишното и сподели, че има смисъл в бъдещето. Без свръхзадача човешкото битие е безсмислено. Животните се раждат, раждат нови генерации, по-късно функционалността на размножаване отмира и настава гибел. И ние – ние не умираме, стига да имаме цел – да чакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да забележим света, да погледнем през огледалото... Старостта не съществува и нищо не свършва, до момента в който ти самичък го искаш.Годините лишават всичко външно и с възрастта човешката душа последователно се освобождава от завивките и се появява в първичния си тип. Вече няма потребност да харесвате, да играете функции и игри. Можете да бъдете себе си, да кажете какво мислите и по какъв начин се чувствате. Най-накрая разбирате, че щастието е нещо, което можете да споделите с другите тъкмо в този миг, нещо мъничко, нежно и извънредно значимо – сьомга в четвъртък, с която домашната помощничка обича да се черпи. Парче първокласен вълнен плат като подарък за безценен другар. Сърдечен подпис върху книга, връчена за празник. Или 10 от най-вкусните пастички от френската сладкарница.Борим се с живота, мислим: ще получим бонус, ще си купим апартамент, кола, ще получим покачване - тогава ще бъдем удовлетворени! Но нещо друго ще помним вечно - по какъв начин млад и хубав баща свири остарелия валс „ Есенен сън “ на пианото, а вие се въртите, въртите се в такт с музиката, като листо, подето от вятъра...Има ли душа? Ако да, тогава какво е тя? Нещо, което пронизва цялото тяло, което не е препятствано от стени, порти или тавани. Душата, заради липса на по-добри формулировки, се назовава и това, което като че ли напуща тялото, когато човек почине... Къде е мястото на душата - в мозъка, в гръбначния мозък, в сърцето, в стомаха? Можете да кажете – „ в цялото тяло “ или „ отвън тялото, някъде наоколо “. Мисля, че тази субстнация не се нуждае от място. Ако я има, тя в цялото тяло.Източник