Академик Дмитрий Лихачов не само назова България държава на духа,

Академик Дмитрий Лихачов освен назова България страна на духа, той особено осъзна, написа и отбрани, че българите са дали литературния литературен език на Русия, а това е нещо доста огромно.

Аз съм български и съветски ученик. Преживяла съм интервалите, в които в известна степен се игнорираше приносът на България в първите епохи от основаването на една славянска съветска литература. Не се отчиташе, че в случай че за нас Византия е моделът, за останалите славяни моделът е България. Ние даваме литературния литературен език на останалите славяни. Дмитрий Лихачов от самото начало ни вдъхваше голямо самочувствие. Той беше теоретичен служащ и се придържаше към справедлива оценка.

[b]Заветът на акад. Лихачов[/b]

В книгата му „ Руската просвета “ са събрани трактати, които са като завет за днешното потомство. Тя съставлява доста забавен прочит на нашата история и традиция, върху която всяко потомство би трябвало да надгражда. В нея Дмитрий Лихачов е съсредоточил мъдростта и опита си върху такива проблеми като: какво е просвета, какво е съветска просвета, какво е европейска просвета, какво е обучение, каква е ролята на образованието, мисли за живота и гибелта, мисли за това по какъв начин човек би трябвало да понася тестванията и да живее, мисли за това какво българската просвета и нашата книжовност е дала на съветския народ.
Акад. Лихачов вдъхваше голямо самочувствие на българите / БГНЕС
Това е настолна книга, която е честен и етичен коректив освен на сегашното, само че и на бъдещето. Когато започнах да чета „ Руската просвета “ си спомних един израз на акад. Лихачов. Той постоянно ми споделяше, че е определил своето пространство и време – средновековието. Тази книга го опровергава. Тя е обръщение към всички нас да не разрушаваме мостовете сред поколенията. И в този момент, и преди се е водила борба за паметта, само че книгата на акад. Лихачов е доста справедлив, доблестен и прецизен взор на нашата памет без идеологизация. Всички, които имат отношение към българската, съветската и европейската просвета би трябвало да прочетат тази книга, тъй като ще се срещнат с мъдрост, която е надживяла своя живот. Това е животът след гибелта на Дмитрий Лихачов.

[/b]Радетел за общоевропейско образование[/b]

За акад. Лихачов съветската просвета е част от европейската. В никакъв случай Европа не може да има своята културна еднородност без Русия и съветската просвета. Затова не инцидентно в книгата му има няколко трактата за съветската интелигенция, която е част от европейската, за образованието.

В едно от есетата, той споделя фантазията си, въпреки и на пръв взор да наподобява утопична, за общоевропейско обучение. То би трябвало да включва цялата просвета на света, тъй като културата на Съединени американски щати е част от културата на Европа, а част от културата на Европа е също по този начин и Изтока, и Азия, и Африка изключително през днешния ден. Акад. Лихачов, който умря преди към 19 години – на 30 септември 1999 година, провиденциално виждаше смесването на нации и култури, което ще бъде нашият предстоящ живот и на живота на децата и на внуците ни.

Неговото обръщение беше да не се разделят обособените култури. Всяка една просвета не е дребна, такова нещо няма в света. Всяка просвета дава своя принос и светът е богат, тъй като е разнороден. Той постоянно е бил търпелив и смяташе, че Европа би трябвало да бъде толерантна, би трябвало да построява своят културен масив и духовно пространство, което да не е единствено придвижване на артикули и пари, а да бъде духовно пространство оставено от цялата интелигенция, която е предходна през столетията на този континент.

[b]Икона на съветската култура[/b]

Спомените ми за акад. Лихачов са извънредно персонални и съкровени, тъй като той изигра голяма роля в моя живот. Когато трябваше след първия факултет да отпътува и да последвам история на изкуството професор Динеков, който беше доста непосредствен с него, му написа писмо, къде би било добре да изучавам – дали в Москва, или в Ленинград? Това беше време, в което двете огромни школи се съревноваваха между тях, а моето огромно предпочитание беше да последвам в Ленинград, в този момент Санкт Петербург, защото там работеше един от най-големите експерти по съветска просвета, изкуство и средновековие Апатов. Лихачов най-неочаквано написа, че откакто вашата студентка има знания по остарели езици и желае да се занимава с връзките Византия-славяни, най-добре е да отиде в Москва при Виктор Лазарев, който по това време беше най-хубавият експерт по средновековна просвета в Съюз на съветските социалистически републики. Така отидох в Москва и от тук започнаха нашите доста близки контакти с акад. Лихачов и с щерка му Вера. Тя беше доста добър експерт по византийско изкуство, само че почина трагично.
Проф. Аксиния Джурова е академик, изкуствовед, ръководител на фондация „ Елена и Иван Дуйчеви ”, / БГНЕС
Контактите ми бяха доста персонални до степен, че последното писмо на акад. Лихачов е до мен. То е от 19 септември 1999 година във връзка на едно мое проучване върху „ Въведение в славянската кодикология “, което му изпратих. 11 дни преди гибелта си той го е чел и ми написа писмо, което мен ужасно ме учуди, тъй като той имаше доста хубав наедрял почерк. Получих писмо със дребен като мъниста почерк, в което той написа, че е получил книгата ми, ще я прочете деликатно, ще направи бележки и иска ми се обади, с цел да каже какво мисли за нея. Споделям това освен, тъй като го одобрявам доста персонално единствено към мен, а с цел да посочи това, което притежаваше Дмитрий Сергеевич Лихачов. Освен невероятни човешки добродетели, с изключение на невероятна осведоменост, той както професор Дуйчев, проф. Динеков бяха хора, които следяха развиването на младите, четяха. Те постоянно бяха подготвени да подадат ръка на най-младите.

Диапазонът при него беше от цялостното непризнание и лагера в Соловки до цялостното самопризнание и превръщането му в икона на актуалната съветска просвета. /БГНЕС

---------------------------------------------

Проф. Аксиния Джурова, академик, изкуствовед, ръководител на фондация „ Елена и Иван Дуйчеви ”, експерт по историята на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на Българска академия на науките. Анализът е изработен особено за БГНЕС.