Акад. Атанас Куртев: Българският ген е най-ярък в изкуството
Акад. Атанас Куртев произлиза от фамилия с богати културни обичаи. Започва висшето си обучение в Държавна музикална академия, след което приключва с отличие Петербургската консерватория, а по-късно и Брюкселската консерватория. Следват специализации при най-значими европейски педагози.
Името му се трансформира в едно от най-значимите в актуалното клавирно изкуство. Той е осъществил над 1200 театрални изяви, над 100 от които като солист на симфонични оркестри. Невероятния му гений бива видян и оценен из целия свят, защото той е изнасял концерти в съвсем всички европейски страни, в Азия, Африка, Америка, Япония. Свирил е в Голямата зала на Берлинска филхармония, във всички зали на Московска консерватория, в залата на Петербургска филхармония и нейната императорска шапка. Има над 100 аудио и видео записи в БНР, Българска национална телевизия и други наши и интернационалните медии.
Атанас Куртев преподава в Национална музикална академия “П. Владигеров “. Отличен е с поредност национални и интернационалните награди, основател е на три музикални сдружения и на осем интернационалните клавирни състезания в България, шест от които се организират регулярно в разнообразни български градове. Активно се занимава с научно-изследователска, просветна, текстологична и социална активност. Публикувал е стотици публикации в наши музикални издания и в научни сборници в чужбина, има издадени няколко книги и нотни издания. Преди седем години той основава фестивал-конкурса “Велики учители “, а скоро по-късно и състезанието за пианисти „ Виктор Мержанов “ в Кюстендил, където кани свои именити сътрудници от три континента. Съвсем неотдавна, акад. Атанас Куртев изнесе следващия собствен запаметяващ се концерт в залата на кюстендилското читалище “Братство “. Той показа четири тематични цикъла с сантиментални шедьоври на Роберт Шуман под надпис „ Огледала на въображението “ и възхити за следващ път феновете на клавирното изкуство в нашия град. Специално за сътрудник на Actualno.com от града, той описа за част от пътя, който е извървял към международната сцена.
- Здравейте, акад. Куртев! За нашата медия е чест да беседваме с музикант от Вашата големина! Първо ще Ви попитам по какъв начин стартира пътят Ви на пианист?
- Здравейте! С наслаждение ще споделя някои мисли и наблюдения. Нали към този момент се досещате, всичко потегля от семейството… Моята майка беше сензитивна, душевно изтънчена пианистка, персона с изключително необятна просвета и богато въображение. Тя имаше афинитет към присъщото за всеки обособен жанр в изкуството и то освен в музиката. Постоянно четеше литература на няколко езика, интересуваше се от върховите креативен прояви в областта на музиката, международната живопис, философската и естетическа мисъл. Баща ми също беше влюбен в класическата и сантиментална музика. По специалност доктор, той освен поощряваше моето увлечение, само че ме насочваше с скъпи хрумвания и препоръки. За благополучие, живях в артистична атмосфера. За нас високото изкуство беше като хляба насъщ – нещо всекидневно належащо. Когато майка ми приготвяше концерти и я слушах с часове, аз, както всички деца, се пробвах някак да й имитирам. Докато тя беше в консерваторията, започвах да диря на пианото към този момент добре познати музикални тематики. Тръгнах от директното слухово осъзнаване на музикалните произведения, до момента в който семантичната, забележимата им страна в нотния текст, пристигна при мен доста по-късно. И популярност Богу, научих се самичък да си отгатвам мелодии и малко да скалъпвам, вместо да чета всичко наготово от нотите. Майка ми преднамерено ме остави да развия на първо време тези незаменими инстинктивни качества, а едвам по-късно да опозная и нотната грамота, върху която някои засядат по насила прекомерно рано. Това „ забавяне “ по никакъв начин не ми попречи, то разви с преимущество вътрешното ми слухово въображение. И изключително по този начин наречените „ регионален “ и „ периферен “ слух, които, както при огромна панорамна картина, ловко разпределят, надстрояват и обгръщат в единно цяло крупни смислови пространства, без да го натягат или вторачват усещането ни в обособените нотни знаци. Всъщност в прекомерно дребен дял от слуховия си рецепторен запас ние умерено можем да вместим една първична музикална обстановка или определен живописен облик, а след това гладко да я развиваме с допълващи белези и багри. В противоположен случай неизбежно ще получим едно неестествено, ненужно с напрежение усещане, при което слухът ни се задейства на разточителни цялостни обороти за всеки идващ фонетичен или знаков детайл, а звуковата рамка в съзнанието ни е прекомерно тясна и херметична. Тя непрестанно се реалокира и превключва, подскачайки нервно от звук в звук и повлича безчет звукови тавтологии. Аз от дълго време се приучих грижливо да страня всевъзможни непотребни повторения в моето осъществяване, в това число на прекалено подравнени ритмични и динамични величини. Музикалната тирада очевидно изисква използването на леко асиметрични сходства в подобаващи дози вместо на идентични и чести повторения на употребени към този момент изразни средства. Един умел и безкористен преподавател ще съумее да ви заинтригува и да оголи смисловата страна на своя информативен поток посредством неусетни, съвсем незабележими верижни промени в гласовата си интонация. И няма да допусне да заседне в настойчив или еднообразен наставнически изказ, от който лъха педантична досада или подмолна идейна операция. Когато към този момент навърших 11 години майка ми ме заведе да изучавам при една от елитните столични педагожки проф. Лили Атанасова – вярна последователка на първия български музикален учен Андрей Стоянов, наследил скъпи възгледи от виенската клавирна школа. Започнах и висшето си музикално обучение в нейния клас.
- След това продължавате Вашето обучение в Русия?
- Да. За мен това беше решаващият стадий. Там имах достойнството да получавам познания при един от великите пианисти на съвременността – проф. Павел Серебряков, дълготраен ректор на Ленинградската консерватория, който изнасяше до 10 изцяло разнообразни клавирни рецитали, всеки от които по 80 минути, в еднакъв концертен сезон: Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс, Шопен, Лист, Чайковски, Мусоргски, Скрябин, Рахманинов. По-късно постоянно общувах с Виктор Мержанов, срещнах се със Святослав Рихтер, със семейство Софроницки, с дъщерите на Скрябин. Това бяха паметни, незабравими времена! Аз имам мощен славянски ген и сходно могъщо идейно влияние ми се отпечата за цялостен живот. Следваха специализации в Брюксел при изтъкнатия испански бетовенист Едуардо дел Пуейо, след това в Париж при популярната френска пианистка Ивон Лефебюр и в Сомбатхей при унгарския клавирен виртуоз Дьорд Шебьок. И въпреки всичко не мога да не си дам сметка, че това, с което ме подари съветската просвета, надхвърляща без проблем прагматичните граници на интелекта, внесе в мен надалеч по-силен нравствен резонанс от актуалните западноевропейски школи. Именно тя ми разкри някои необикновено дълбоки чувства, когато се чувстваш безпределно благополучен и леко разтресен, даже зашеметен от искреността и хубостта на сътворческия акт, без да имаш задоволително време да си дадеш точна сметка кое, по какъв начин, по кое време и за какво? Когато слушаш гениални музиканти, душевните реакции протичат на субрационално, инстинктивно ниво, за стотни от секундата и в същото време като в някаква дивна художествена внушаемост, която по този начин те превзема, че задълго ти служи за естетически вектор и ориентир в поетия път.
(Духовната академия в Санк Петербург, където акад. Атанас Куртев всяка година изнася благотворителни концерти и лекции)
- По-късно идва и интернационалната Ви популярност, свирите в огромни международни зали, включително и в Берлинската филхармония. Какво е чувството да концертирате в такива големи зали, пред хилядна аудитория? Винаги ли сте успявал да се справите със театралния стрес? Имало ли е някоя неприятна преживелица за всички тези години на огромната сцена?
- Разбира се, пред колкото повече хора изсвирвам, толкоз по-отговорен се усещам да показва освен себе си, само че и културата на моята страна, която същински обичам! И през днешния ден не преставам да се боря основно за нея, а не за дребни персонални облаги, тъй като нашите витални цели, а и самото ни битие, би трябвало да бъдат подчинени на някаква сериозна и огромна концепция. От родителите си знам, че човек може да бъде същински благополучен, единствено когато служи на някакъв блян и на хората! А не на своето его, при което, колкото и да го раздуваш, се чувстваш стеснен и все нещо ти е тясно или погрешно на душата. Предпочитам насладата от едно по-широко витално занятие в непринудено и абсолютно служене на своето родно място и на човечеството посредством изкуството!
Свирил съм в огромни зали в Япония, Русия, Италия, Унгария, Полша, Англия и така нататък и знам каква психическа подготовка изисква това. С неспокойствие си напомням по какъв начин изпълнявах един от бетовеновите концерти в наскоро издигнатата нова постройка на Берлинската филхармония през зимата на 1980 година Отвън тя не съставлява архитектурен шедьовър, само че от вътрешната страна е повече от прелестна! Особено като разположение и звучност. Сякаш на тила ти израства още едно – трето ухо! Разпространението на звука е доста по-качествено в сравнение с в други огромни зали. Дори когато свириш пределно безшумно гъстотата на звучността се резервира непокътната и те обкръжава отвред като топла вълна. Чувстваш се потънал измежду дивен звуков мирис, сякаш плуваш в околното въздушно пространство… Наистина необикновено чувство, до момента в който във всички зали с некачествена звучност звукът лети като патрон от рояла към ушите ти, а след това рикошира в дъното на салона и се връща с нетърпимо забавяне, колеблив в някакъв слухов далтонизъм. А тук чуваш всичко идеално! Поканиха ме незабавно за солист в още два концерта, само че тогавашната ни импресарска дирекция в алчността си за приходи на непознат тил скоро обърка нещата. Тя изиска двойно повишаване на хонорара ми, откакто се бях към този момент уговорил при същите условия. И по този метод стопираха достъпа ми до това кътче от парадайса.
- В този ред на мисли, какво Ви води в концертната зала на кюстендилското читалище „ Братство “ за нов клавирен рецитал – “Огледало на въображението “, с творби от Роберт Шуман? Вие нееднократно сте изнасяли концерти тук...
- Води ме взаимната ни любов с локалната музикална аудитория. Смятам да показва през днешния ден първата от двете ми Шуманови стратегии, а втората, със напълно други негови произведения – през август, когато тук се събират пианисти от целия свят за следващия конкурс „ Виктор Мержанов “. Така ние поддържаме жива паметта за един от най-големите европейски пианисти на ХХ век, с който преди седем години учредихме интернационалния фестивал “Велики учители “ в гр. Кюстендил, Тогава именитият съветски пианист беше достигнал своите 92 години.
- Вие сте основали, в действителност, още седем интернационалните състезанието в България, нали по този начин? Разкажете ми малко повече за тях.
- Да, съумях да ги учредя и провеждам преди доста години в разнообразни български окръжни градове със съществени музикални обичаи, при неоценимото подпомагане на сътрудниците ми от тамошните профилирани музикални гимназии. Някои от тези състезания, които се организират на всеки две или три години – да вземем за пример в Русе, Пловдив, Стара Загора и София, са към този момент с по 10 издания.
(Атанас Куртев открива Международен конкурс “Рахманинов “ на сцената. Зала Глинка в Санк Петербург )
- А в Кюстендил се явяват освен пианисти от България, а и от цяла Европа?
- И от по-далече! Имали сме участници и посетители в журито от Русия, Китай, Япония, Латвия, Eстония,Украйна, Полша, Холандия, Франция, Белгия, Италия, Турция, Армения, Белорусия, Грузия, Казахстан, Етиопия, само че дано не изброявам повече, тъй като все ще пропусна нещо. Кюстендил е едно прелестно средище на българската просвета, с изявени създатели в разнообразни области на изкуствата, енергични хора и приятна общност, която демонстрира възходящ интерес към нашите концерти с класическа, сантиментална и модерна музика и цялостни залите.
- Днес залата на кюстендилското читалище “Пробуда “ носи вашето име!
( Цветя от проф. Мержанов след концерта на Атанас Куртев в Музея “Скрябин “ в Москва - 2010г. )
- Нашето семейство направи своето подаяние за това уютно българско място. От няколко години там се употребява моя първи роял, създаден от немската компания „ Фоерих “. Обновихме залата с мощен климатик и с преснетите върху платно 26 рамкирани пейзажи и портрети от гениалния художник Васил Стоилов и моята незабравима щерка Василия Стоилова-Куртева. Българският ген е най-ярък в изкуството! Там ни е силата! Докато по публично единодушие очевидно издишаме доста, с непримиримия си индивидуализъм и склонността към партийни изгоди. Като член на жури, или ръководител на съветски състезания за пианисти от ранга на “Павел Серебряков “ във Волгоград, „ Руски сезони “ в Екатеринбург, „ Скрябин “ в Москва или „ Шопен “ и „ Сергей Рахманинов “ в Санкт-Петербург, постоянно ми е предписание усещане какво душевно равновесие е култивирано измежду тяхната аудитория, в това число измежду сътрудниците педагози. В коридорите някои от тях са напрегнати и нервни, тъй като десетки млади пианисти си оспорват единствено три награди, само че щом в залата зазвучи музика тези хора се преобразяват. И учители, и родители стоят като скулптури в някакъв повсеместен храм на изкуството! Те осъзнават, че същинското изкуство закриля индивида и може да му даде душевно леговище! Затова, без значение от огромната конкуренция и конкурсния риск, те бързо се отърсват от досегашните си егоцентрични подбуди и не демонстрират терзание или комплекси за непълноценност измежду публиката. Явно изкуството разпалва и в тях онази всеобща божествена искра, която безшумно гори у всекиго.
- Значи можем да възприемаме изкуството даже като вяра?
- Да! Именно като всеобща вяра, само че при руснаците това е по-силно изразено.
(След концерта в Адис-Абеба, Етиопия)
- Вие много подпомагате надарените българи, преподавате и се занимавате с научно-просветна активност, създател сте на нотни издания и книги. Разкажете малко повече за вашите издания .
- Като музикален текстолог и психолог работя от няколко десетилетия. Натрупах скъп артистичен опит, който също следва да бъде зафиксиран и предаден за идващите генерации. Всеки композитор, даже и най-гениалният, има произведения, оставени в очевидно недоработен тип по отношение на неговите известни шедьоври. Често те са писани на коляно, като необичаен подарък в албума на някоя красива дама или са останали в юношеските образователни тетрадки на начинаещия композитор. Понякога крайният период на подписан от него контракт с нотно издателство става причина за появяването на тези грапавини и заплетени обертонови възли в нотния текст, които намаляват привлекателността на творбата, както за изпълнителите, по този начин и за публиката. И в случай че никой не се заеме да разплете тези възелчета, с цел да докара авторската концепция до нормалното й ниво на съвършенство, тя ще остане недооформена, настрана от артистичния репертоар, а от време на време обречена на цялостно забвение.
- А вие развързвате възлите в тъкмо такива творби?
- Когато опознаеш издълбоко почерка на даден композитор, към този момент знаеш по какъв начин да положиш едно недозряло привидно негово съчинение в самобитния „ креативен кувьоз “ на личното си въображение, приспособено към потребностите на съответния жанр. Там то има късмет да придобие тези черти на интонационна зрялост и самородност, които несъмнено би носило, в случай че композиторът самичък си го бе довършил. За мен сходен развой е освен голямо предизвикателство и най-сериозна отговорност, само че и прелестна сътворческа духовна привилегия. Работя и върху една обемиста книга, в която съм вложил стотици най-фини самостоятелни тайни за необозримите изразни благоприятни условия пред пианиста и тяхната интонационна съгласуваност във вътрешния и акустичния слух – там, където се реализира най-висшия интерпретационен акт – синтезът сред многоликите клавирни изразни средства. Едва тогава можеш да се сраснеш с инструмента, като че ли плуваш в океана или летиш над облаците като птица, да почувстваш, че си влезнал в синхрон с гравитационните закономерности на водната, въздушната или земната среда. Скоростта на напредване непрекъснато леко се видоизменя и по подобен метод се приспособява към плътността на силата в тематичното и хармонично разрастване. Само добитият музикален усет и присъщ усет може да направлява сходни наши чувства на концертна сцена. Няма функционално време всички креативен решения да се управляват директно от интелекта, тъй като следователно музикалният развой става по-усложнен и муден, вместо да си остане отчасти съзнателен, само че креативен по-достъпен и занимателен. Ако пианистът прекомерно доста се замисля, може да стартира и да бърка! Когато се запознаваш едно ново произведение, то мощно те притегля и вълнува, само че когато ти стане до болежка познато поражда действителният риск то да се трансформира в никому неинтересна остаряла консерва. Затова за същинския актьор е толкоз значимо чувството, че във всеки момент се случва нещо неповторимо!
( Снимка от Духовна академия в Санк Петербург, където акад. Атанас Куртев всяка година изнася благотворителни концерти и лекции)
- Разкажете ми за някой по-интересен случай от Ваш концерт. Кои мероприятия са оставили най-голяма диря във Вашето схващане?
- Докато репетирах в една зала в Токио, облицована в тъмночервено черешово дърво, внезапно се разнесе страховито скърцане, като че ли цялата постройка се огъва и ще рухне. Веднага си помислих: “Край! Няма да имам концерт! “, само че единствено след час публиката стартира да приижда. И какво? Убедих се от личен опит, че тукашните хора по този начин са привикнали към земетресенията, като че ли те са нещо обикновено. Имал съм и подобен случай – да изсвирвам в диспансер за психологично заболели в Чехословакия. Всички слушатели бяха в светли раирани халати и се държаха миролюбиво, единствено двама-трима от самото начало безшумно обикаляха към задните редове на салона под грижливия взор на лекари и санитари. Какво образование даже измежду лудите! Веднъж тръгнахме да изнесем концерт с мой сътрудник цигулар в Пазарджик и неговият много възрастен тъст ни караше в колата си с 30 км в час. Пристигнахме с 15 минути забавяне. Тичаме по стръмните стъпала към залата и виждаме една дребничка жена да мете с дълга метла. Задъхани я питаме: “Тук ли е още публиката? “, а тя решително ни дава отговор: “Ами концерта свърши доскоро и хората си отидоха. “ Толкова схванала дамата! И такива занимателни истории са се случвали.
- Вие сте получавали и редица български и интернационалните награди. Кои от тях са най-ценни за Вас измежду тях? Чувствате ли се горделив от това самопризнание?
- По-добре беше да пропуснем този въпрос, само че в действителност дано си призная, че получих Пушкинов медал от президента на Руската федерация, както и „ Рицарски кръст “ от президента на Полша. Имам и премия от Унгарското министерство на културата, както и голям брой национални награди. Наистина това е едно скъпо самопризнание. Но аз доста повече се веселя, когато хората в други страни се убеждават, че в региона на изкуството България напълно не е дребна страна! И ние носим в себе си широтата на духа, тъй като имаме прекомерно богата и разностранна просвета. Все нещо се е запазило и до през днешния ден, без значение от вътрешните недоразумения и отвратителния напън на сякаш глобалистите, сложили си за последна цел да ни смачкат и унищожат като нация. Аз постоянно и на всички места упорствувам на това мракобесие, колкото ми стигат силите и куража.
( Проф.Мержанов, проф.Егоров и проф.Куртев - жури. Конкурс Рахманинов, С-Петербург, Императорска шапка )
- Тъкмо щях да ви попитам, въпреки всичко живеете в България и виждате каква е публичната обстановка у нас и недоволството. Кой съгласно Вас е верният път, от тук нататък, за нашата страна в каква посока би трябвало да поеме българският народ?
- Аз можех да остана да преподавам в Белгия след завършването ми през 1973 година От две съветски консерватории също имах оферти за краткотрайна работа като възпитател. Но избрах въпреки всичко да работя за своята страна. Реших че по този начин е по-добре, а и не трябва да занемарявам родителите си в сложни времена. Що се отнася до сегашната обстановка, благополучен съм, че този неподобаващ, нечовечен и извънредно излъган еднополюсен свят към този момент надълбоко се пропука и стартира да се разпада! И популярност Богу! Той просто няма да издържи след толкоз нагли неистини и към този момент детайлно разобличените си грозни операции. Но дано дружно с него си отиде и този очевидно некадърен, лаком и подъл колониален глобализъм, който към този момент ни държи в плен отвред! Из цяла Европа към този момент се надигат национални придвижвания, твърдо решени да защитят своето културно завещание от гнусните пипала на псевдоглобализма, който добре е привикнал да подменя същинските полезности с кухи и подправени обещания, да зарибява наивната юноша с празна, бездуховна псевдокултура. Рано или късно, до няколко години, всяка страна ще съобщи съществено своите исторически национални цели и условия, само че не с цел да се бори против другите нации, а с цел да може да излезе най-малко с част от тях от това безперспективно историческо тресавище, в което всички дружно затънахме.
- Благодаря, за заинтригуващите мемоари и наблюдения, които споделихте с нас! Пожелавам Ви триумф на идния концерт! Последният въпрос, който ще ви задам, е какво ще пожелаете на нашите читатели за идните светли Коледни и Новогодишни празници?
- Това са едни чудни моменти от годината, които ни връщат към щастливите ни детски дни, нали по този начин? Спомняме си с любов и за скъпи хора, чиито души са някъде отвън естествено закодираната видимост на нашите пет сетива. Нека през тези светли Христови празници укрепим своето здраве с жизнен дух за посрещане на настъпващата Нова година, с цел да можем да издържим новите провокации и безумия на тази прекомерно спорна ера! И дано се поздравим със серия дребни победи над хаоса и безверието, обхванали към този момент душeвността на по-слабите и комплицирани наши съотечественици! Пътят е явен, битката за почтено битие на хората от ден на ден ще се разгаря, до момента в който почисти най-вредното и редуцира най-непотребното в нашия живот. В тази борба за оцеляване на човешкия жанр против глобалисткия диктат на неолибералното изродяване, същинската просвета и изкуство излизат на все по-предни позиции.
(Поздравления от публиката в Голяма зала на Московската консерватория, след осъществяване на концерт №2 от Брамс)
Името му се трансформира в едно от най-значимите в актуалното клавирно изкуство. Той е осъществил над 1200 театрални изяви, над 100 от които като солист на симфонични оркестри. Невероятния му гений бива видян и оценен из целия свят, защото той е изнасял концерти в съвсем всички европейски страни, в Азия, Африка, Америка, Япония. Свирил е в Голямата зала на Берлинска филхармония, във всички зали на Московска консерватория, в залата на Петербургска филхармония и нейната императорска шапка. Има над 100 аудио и видео записи в БНР, Българска национална телевизия и други наши и интернационалните медии.
Атанас Куртев преподава в Национална музикална академия “П. Владигеров “. Отличен е с поредност национални и интернационалните награди, основател е на три музикални сдружения и на осем интернационалните клавирни състезания в България, шест от които се организират регулярно в разнообразни български градове. Активно се занимава с научно-изследователска, просветна, текстологична и социална активност. Публикувал е стотици публикации в наши музикални издания и в научни сборници в чужбина, има издадени няколко книги и нотни издания. Преди седем години той основава фестивал-конкурса “Велики учители “, а скоро по-късно и състезанието за пианисти „ Виктор Мержанов “ в Кюстендил, където кани свои именити сътрудници от три континента. Съвсем неотдавна, акад. Атанас Куртев изнесе следващия собствен запаметяващ се концерт в залата на кюстендилското читалище “Братство “. Той показа четири тематични цикъла с сантиментални шедьоври на Роберт Шуман под надпис „ Огледала на въображението “ и възхити за следващ път феновете на клавирното изкуство в нашия град. Специално за сътрудник на Actualno.com от града, той описа за част от пътя, който е извървял към международната сцена.
- Здравейте, акад. Куртев! За нашата медия е чест да беседваме с музикант от Вашата големина! Първо ще Ви попитам по какъв начин стартира пътят Ви на пианист?
- Здравейте! С наслаждение ще споделя някои мисли и наблюдения. Нали към този момент се досещате, всичко потегля от семейството… Моята майка беше сензитивна, душевно изтънчена пианистка, персона с изключително необятна просвета и богато въображение. Тя имаше афинитет към присъщото за всеки обособен жанр в изкуството и то освен в музиката. Постоянно четеше литература на няколко езика, интересуваше се от върховите креативен прояви в областта на музиката, международната живопис, философската и естетическа мисъл. Баща ми също беше влюбен в класическата и сантиментална музика. По специалност доктор, той освен поощряваше моето увлечение, само че ме насочваше с скъпи хрумвания и препоръки. За благополучие, живях в артистична атмосфера. За нас високото изкуство беше като хляба насъщ – нещо всекидневно належащо. Когато майка ми приготвяше концерти и я слушах с часове, аз, както всички деца, се пробвах някак да й имитирам. Докато тя беше в консерваторията, започвах да диря на пианото към този момент добре познати музикални тематики. Тръгнах от директното слухово осъзнаване на музикалните произведения, до момента в който семантичната, забележимата им страна в нотния текст, пристигна при мен доста по-късно. И популярност Богу, научих се самичък да си отгатвам мелодии и малко да скалъпвам, вместо да чета всичко наготово от нотите. Майка ми преднамерено ме остави да развия на първо време тези незаменими инстинктивни качества, а едвам по-късно да опозная и нотната грамота, върху която някои засядат по насила прекомерно рано. Това „ забавяне “ по никакъв начин не ми попречи, то разви с преимущество вътрешното ми слухово въображение. И изключително по този начин наречените „ регионален “ и „ периферен “ слух, които, както при огромна панорамна картина, ловко разпределят, надстрояват и обгръщат в единно цяло крупни смислови пространства, без да го натягат или вторачват усещането ни в обособените нотни знаци. Всъщност в прекомерно дребен дял от слуховия си рецепторен запас ние умерено можем да вместим една първична музикална обстановка или определен живописен облик, а след това гладко да я развиваме с допълващи белези и багри. В противоположен случай неизбежно ще получим едно неестествено, ненужно с напрежение усещане, при което слухът ни се задейства на разточителни цялостни обороти за всеки идващ фонетичен или знаков детайл, а звуковата рамка в съзнанието ни е прекомерно тясна и херметична. Тя непрестанно се реалокира и превключва, подскачайки нервно от звук в звук и повлича безчет звукови тавтологии. Аз от дълго време се приучих грижливо да страня всевъзможни непотребни повторения в моето осъществяване, в това число на прекалено подравнени ритмични и динамични величини. Музикалната тирада очевидно изисква използването на леко асиметрични сходства в подобаващи дози вместо на идентични и чести повторения на употребени към този момент изразни средства. Един умел и безкористен преподавател ще съумее да ви заинтригува и да оголи смисловата страна на своя информативен поток посредством неусетни, съвсем незабележими верижни промени в гласовата си интонация. И няма да допусне да заседне в настойчив или еднообразен наставнически изказ, от който лъха педантична досада или подмолна идейна операция. Когато към този момент навърших 11 години майка ми ме заведе да изучавам при една от елитните столични педагожки проф. Лили Атанасова – вярна последователка на първия български музикален учен Андрей Стоянов, наследил скъпи възгледи от виенската клавирна школа. Започнах и висшето си музикално обучение в нейния клас.
- След това продължавате Вашето обучение в Русия?
- Да. За мен това беше решаващият стадий. Там имах достойнството да получавам познания при един от великите пианисти на съвременността – проф. Павел Серебряков, дълготраен ректор на Ленинградската консерватория, който изнасяше до 10 изцяло разнообразни клавирни рецитали, всеки от които по 80 минути, в еднакъв концертен сезон: Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс, Шопен, Лист, Чайковски, Мусоргски, Скрябин, Рахманинов. По-късно постоянно общувах с Виктор Мержанов, срещнах се със Святослав Рихтер, със семейство Софроницки, с дъщерите на Скрябин. Това бяха паметни, незабравими времена! Аз имам мощен славянски ген и сходно могъщо идейно влияние ми се отпечата за цялостен живот. Следваха специализации в Брюксел при изтъкнатия испански бетовенист Едуардо дел Пуейо, след това в Париж при популярната френска пианистка Ивон Лефебюр и в Сомбатхей при унгарския клавирен виртуоз Дьорд Шебьок. И въпреки всичко не мога да не си дам сметка, че това, с което ме подари съветската просвета, надхвърляща без проблем прагматичните граници на интелекта, внесе в мен надалеч по-силен нравствен резонанс от актуалните западноевропейски школи. Именно тя ми разкри някои необикновено дълбоки чувства, когато се чувстваш безпределно благополучен и леко разтресен, даже зашеметен от искреността и хубостта на сътворческия акт, без да имаш задоволително време да си дадеш точна сметка кое, по какъв начин, по кое време и за какво? Когато слушаш гениални музиканти, душевните реакции протичат на субрационално, инстинктивно ниво, за стотни от секундата и в същото време като в някаква дивна художествена внушаемост, която по този начин те превзема, че задълго ти служи за естетически вектор и ориентир в поетия път.
(Духовната академия в Санк Петербург, където акад. Атанас Куртев всяка година изнася благотворителни концерти и лекции)
- По-късно идва и интернационалната Ви популярност, свирите в огромни международни зали, включително и в Берлинската филхармония. Какво е чувството да концертирате в такива големи зали, пред хилядна аудитория? Винаги ли сте успявал да се справите със театралния стрес? Имало ли е някоя неприятна преживелица за всички тези години на огромната сцена?
- Разбира се, пред колкото повече хора изсвирвам, толкоз по-отговорен се усещам да показва освен себе си, само че и културата на моята страна, която същински обичам! И през днешния ден не преставам да се боря основно за нея, а не за дребни персонални облаги, тъй като нашите витални цели, а и самото ни битие, би трябвало да бъдат подчинени на някаква сериозна и огромна концепция. От родителите си знам, че човек може да бъде същински благополучен, единствено когато служи на някакъв блян и на хората! А не на своето его, при което, колкото и да го раздуваш, се чувстваш стеснен и все нещо ти е тясно или погрешно на душата. Предпочитам насладата от едно по-широко витално занятие в непринудено и абсолютно служене на своето родно място и на човечеството посредством изкуството!
Свирил съм в огромни зали в Япония, Русия, Италия, Унгария, Полша, Англия и така нататък и знам каква психическа подготовка изисква това. С неспокойствие си напомням по какъв начин изпълнявах един от бетовеновите концерти в наскоро издигнатата нова постройка на Берлинската филхармония през зимата на 1980 година Отвън тя не съставлява архитектурен шедьовър, само че от вътрешната страна е повече от прелестна! Особено като разположение и звучност. Сякаш на тила ти израства още едно – трето ухо! Разпространението на звука е доста по-качествено в сравнение с в други огромни зали. Дори когато свириш пределно безшумно гъстотата на звучността се резервира непокътната и те обкръжава отвред като топла вълна. Чувстваш се потънал измежду дивен звуков мирис, сякаш плуваш в околното въздушно пространство… Наистина необикновено чувство, до момента в който във всички зали с некачествена звучност звукът лети като патрон от рояла към ушите ти, а след това рикошира в дъното на салона и се връща с нетърпимо забавяне, колеблив в някакъв слухов далтонизъм. А тук чуваш всичко идеално! Поканиха ме незабавно за солист в още два концерта, само че тогавашната ни импресарска дирекция в алчността си за приходи на непознат тил скоро обърка нещата. Тя изиска двойно повишаване на хонорара ми, откакто се бях към този момент уговорил при същите условия. И по този метод стопираха достъпа ми до това кътче от парадайса.
- В този ред на мисли, какво Ви води в концертната зала на кюстендилското читалище „ Братство “ за нов клавирен рецитал – “Огледало на въображението “, с творби от Роберт Шуман? Вие нееднократно сте изнасяли концерти тук...
- Води ме взаимната ни любов с локалната музикална аудитория. Смятам да показва през днешния ден първата от двете ми Шуманови стратегии, а втората, със напълно други негови произведения – през август, когато тук се събират пианисти от целия свят за следващия конкурс „ Виктор Мержанов “. Така ние поддържаме жива паметта за един от най-големите европейски пианисти на ХХ век, с който преди седем години учредихме интернационалния фестивал “Велики учители “ в гр. Кюстендил, Тогава именитият съветски пианист беше достигнал своите 92 години.
- Вие сте основали, в действителност, още седем интернационалните състезанието в България, нали по този начин? Разкажете ми малко повече за тях.
- Да, съумях да ги учредя и провеждам преди доста години в разнообразни български окръжни градове със съществени музикални обичаи, при неоценимото подпомагане на сътрудниците ми от тамошните профилирани музикални гимназии. Някои от тези състезания, които се организират на всеки две или три години – да вземем за пример в Русе, Пловдив, Стара Загора и София, са към този момент с по 10 издания.
(Атанас Куртев открива Международен конкурс “Рахманинов “ на сцената. Зала Глинка в Санк Петербург )
- А в Кюстендил се явяват освен пианисти от България, а и от цяла Европа?
- И от по-далече! Имали сме участници и посетители в журито от Русия, Китай, Япония, Латвия, Eстония,Украйна, Полша, Холандия, Франция, Белгия, Италия, Турция, Армения, Белорусия, Грузия, Казахстан, Етиопия, само че дано не изброявам повече, тъй като все ще пропусна нещо. Кюстендил е едно прелестно средище на българската просвета, с изявени създатели в разнообразни области на изкуствата, енергични хора и приятна общност, която демонстрира възходящ интерес към нашите концерти с класическа, сантиментална и модерна музика и цялостни залите.
- Днес залата на кюстендилското читалище “Пробуда “ носи вашето име!
( Цветя от проф. Мержанов след концерта на Атанас Куртев в Музея “Скрябин “ в Москва - 2010г. )
- Нашето семейство направи своето подаяние за това уютно българско място. От няколко години там се употребява моя първи роял, създаден от немската компания „ Фоерих “. Обновихме залата с мощен климатик и с преснетите върху платно 26 рамкирани пейзажи и портрети от гениалния художник Васил Стоилов и моята незабравима щерка Василия Стоилова-Куртева. Българският ген е най-ярък в изкуството! Там ни е силата! Докато по публично единодушие очевидно издишаме доста, с непримиримия си индивидуализъм и склонността към партийни изгоди. Като член на жури, или ръководител на съветски състезания за пианисти от ранга на “Павел Серебряков “ във Волгоград, „ Руски сезони “ в Екатеринбург, „ Скрябин “ в Москва или „ Шопен “ и „ Сергей Рахманинов “ в Санкт-Петербург, постоянно ми е предписание усещане какво душевно равновесие е култивирано измежду тяхната аудитория, в това число измежду сътрудниците педагози. В коридорите някои от тях са напрегнати и нервни, тъй като десетки млади пианисти си оспорват единствено три награди, само че щом в залата зазвучи музика тези хора се преобразяват. И учители, и родители стоят като скулптури в някакъв повсеместен храм на изкуството! Те осъзнават, че същинското изкуство закриля индивида и може да му даде душевно леговище! Затова, без значение от огромната конкуренция и конкурсния риск, те бързо се отърсват от досегашните си егоцентрични подбуди и не демонстрират терзание или комплекси за непълноценност измежду публиката. Явно изкуството разпалва и в тях онази всеобща божествена искра, която безшумно гори у всекиго.
- Значи можем да възприемаме изкуството даже като вяра?
- Да! Именно като всеобща вяра, само че при руснаците това е по-силно изразено.
(След концерта в Адис-Абеба, Етиопия)
- Вие много подпомагате надарените българи, преподавате и се занимавате с научно-просветна активност, създател сте на нотни издания и книги. Разкажете малко повече за вашите издания .
- Като музикален текстолог и психолог работя от няколко десетилетия. Натрупах скъп артистичен опит, който също следва да бъде зафиксиран и предаден за идващите генерации. Всеки композитор, даже и най-гениалният, има произведения, оставени в очевидно недоработен тип по отношение на неговите известни шедьоври. Често те са писани на коляно, като необичаен подарък в албума на някоя красива дама или са останали в юношеските образователни тетрадки на начинаещия композитор. Понякога крайният период на подписан от него контракт с нотно издателство става причина за появяването на тези грапавини и заплетени обертонови възли в нотния текст, които намаляват привлекателността на творбата, както за изпълнителите, по този начин и за публиката. И в случай че никой не се заеме да разплете тези възелчета, с цел да докара авторската концепция до нормалното й ниво на съвършенство, тя ще остане недооформена, настрана от артистичния репертоар, а от време на време обречена на цялостно забвение.
- А вие развързвате възлите в тъкмо такива творби?
- Когато опознаеш издълбоко почерка на даден композитор, към този момент знаеш по какъв начин да положиш едно недозряло привидно негово съчинение в самобитния „ креативен кувьоз “ на личното си въображение, приспособено към потребностите на съответния жанр. Там то има късмет да придобие тези черти на интонационна зрялост и самородност, които несъмнено би носило, в случай че композиторът самичък си го бе довършил. За мен сходен развой е освен голямо предизвикателство и най-сериозна отговорност, само че и прелестна сътворческа духовна привилегия. Работя и върху една обемиста книга, в която съм вложил стотици най-фини самостоятелни тайни за необозримите изразни благоприятни условия пред пианиста и тяхната интонационна съгласуваност във вътрешния и акустичния слух – там, където се реализира най-висшия интерпретационен акт – синтезът сред многоликите клавирни изразни средства. Едва тогава можеш да се сраснеш с инструмента, като че ли плуваш в океана или летиш над облаците като птица, да почувстваш, че си влезнал в синхрон с гравитационните закономерности на водната, въздушната или земната среда. Скоростта на напредване непрекъснато леко се видоизменя и по подобен метод се приспособява към плътността на силата в тематичното и хармонично разрастване. Само добитият музикален усет и присъщ усет може да направлява сходни наши чувства на концертна сцена. Няма функционално време всички креативен решения да се управляват директно от интелекта, тъй като следователно музикалният развой става по-усложнен и муден, вместо да си остане отчасти съзнателен, само че креативен по-достъпен и занимателен. Ако пианистът прекомерно доста се замисля, може да стартира и да бърка! Когато се запознаваш едно ново произведение, то мощно те притегля и вълнува, само че когато ти стане до болежка познато поражда действителният риск то да се трансформира в никому неинтересна остаряла консерва. Затова за същинския актьор е толкоз значимо чувството, че във всеки момент се случва нещо неповторимо!
( Снимка от Духовна академия в Санк Петербург, където акад. Атанас Куртев всяка година изнася благотворителни концерти и лекции)
- Разкажете ми за някой по-интересен случай от Ваш концерт. Кои мероприятия са оставили най-голяма диря във Вашето схващане?
- Докато репетирах в една зала в Токио, облицована в тъмночервено черешово дърво, внезапно се разнесе страховито скърцане, като че ли цялата постройка се огъва и ще рухне. Веднага си помислих: “Край! Няма да имам концерт! “, само че единствено след час публиката стартира да приижда. И какво? Убедих се от личен опит, че тукашните хора по този начин са привикнали към земетресенията, като че ли те са нещо обикновено. Имал съм и подобен случай – да изсвирвам в диспансер за психологично заболели в Чехословакия. Всички слушатели бяха в светли раирани халати и се държаха миролюбиво, единствено двама-трима от самото начало безшумно обикаляха към задните редове на салона под грижливия взор на лекари и санитари. Какво образование даже измежду лудите! Веднъж тръгнахме да изнесем концерт с мой сътрудник цигулар в Пазарджик и неговият много възрастен тъст ни караше в колата си с 30 км в час. Пристигнахме с 15 минути забавяне. Тичаме по стръмните стъпала към залата и виждаме една дребничка жена да мете с дълга метла. Задъхани я питаме: “Тук ли е още публиката? “, а тя решително ни дава отговор: “Ами концерта свърши доскоро и хората си отидоха. “ Толкова схванала дамата! И такива занимателни истории са се случвали.
- Вие сте получавали и редица български и интернационалните награди. Кои от тях са най-ценни за Вас измежду тях? Чувствате ли се горделив от това самопризнание?
- По-добре беше да пропуснем този въпрос, само че в действителност дано си призная, че получих Пушкинов медал от президента на Руската федерация, както и „ Рицарски кръст “ от президента на Полша. Имам и премия от Унгарското министерство на културата, както и голям брой национални награди. Наистина това е едно скъпо самопризнание. Но аз доста повече се веселя, когато хората в други страни се убеждават, че в региона на изкуството България напълно не е дребна страна! И ние носим в себе си широтата на духа, тъй като имаме прекомерно богата и разностранна просвета. Все нещо се е запазило и до през днешния ден, без значение от вътрешните недоразумения и отвратителния напън на сякаш глобалистите, сложили си за последна цел да ни смачкат и унищожат като нация. Аз постоянно и на всички места упорствувам на това мракобесие, колкото ми стигат силите и куража.
( Проф.Мержанов, проф.Егоров и проф.Куртев - жури. Конкурс Рахманинов, С-Петербург, Императорска шапка )
- Тъкмо щях да ви попитам, въпреки всичко живеете в България и виждате каква е публичната обстановка у нас и недоволството. Кой съгласно Вас е верният път, от тук нататък, за нашата страна в каква посока би трябвало да поеме българският народ?
- Аз можех да остана да преподавам в Белгия след завършването ми през 1973 година От две съветски консерватории също имах оферти за краткотрайна работа като възпитател. Но избрах въпреки всичко да работя за своята страна. Реших че по този начин е по-добре, а и не трябва да занемарявам родителите си в сложни времена. Що се отнася до сегашната обстановка, благополучен съм, че този неподобаващ, нечовечен и извънредно излъган еднополюсен свят към този момент надълбоко се пропука и стартира да се разпада! И популярност Богу! Той просто няма да издържи след толкоз нагли неистини и към този момент детайлно разобличените си грозни операции. Но дано дружно с него си отиде и този очевидно некадърен, лаком и подъл колониален глобализъм, който към този момент ни държи в плен отвред! Из цяла Европа към този момент се надигат национални придвижвания, твърдо решени да защитят своето културно завещание от гнусните пипала на псевдоглобализма, който добре е привикнал да подменя същинските полезности с кухи и подправени обещания, да зарибява наивната юноша с празна, бездуховна псевдокултура. Рано или късно, до няколко години, всяка страна ще съобщи съществено своите исторически национални цели и условия, само че не с цел да се бори против другите нации, а с цел да може да излезе най-малко с част от тях от това безперспективно историческо тресавище, в което всички дружно затънахме.
- Благодаря, за заинтригуващите мемоари и наблюдения, които споделихте с нас! Пожелавам Ви триумф на идния концерт! Последният въпрос, който ще ви задам, е какво ще пожелаете на нашите читатели за идните светли Коледни и Новогодишни празници?
- Това са едни чудни моменти от годината, които ни връщат към щастливите ни детски дни, нали по този начин? Спомняме си с любов и за скъпи хора, чиито души са някъде отвън естествено закодираната видимост на нашите пет сетива. Нека през тези светли Христови празници укрепим своето здраве с жизнен дух за посрещане на настъпващата Нова година, с цел да можем да издържим новите провокации и безумия на тази прекомерно спорна ера! И дано се поздравим със серия дребни победи над хаоса и безверието, обхванали към този момент душeвността на по-слабите и комплицирани наши съотечественици! Пътят е явен, битката за почтено битие на хората от ден на ден ще се разгаря, до момента в който почисти най-вредното и редуцира най-непотребното в нашия живот. В тази борба за оцеляване на човешкия жанр против глобалисткия диктат на неолибералното изродяване, същинската просвета и изкуство излизат на все по-предни позиции.
(Поздравления от публиката в Голяма зала на Московската консерватория, след осъществяване на концерт №2 от Брамс)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ