6 от 1 милион китайски писатели дойдоха у нас
Акад. Антон Дончев разкри, че написа разказ „ Пътят на коприната ”
Колко са китайските писатели? Не би трябвало да се изненадате: 1 милион създатели!
Шефовете на професионалната писателска колегия на Китай посетиха Съюза на българските писатели и описаха по какъв начин действа тази мегаструктура – 31 районни съюза на провинциите и 4 мегаполиса, какви литературни жанрове са желани от новите генерации, от кои езици се превежда най-често в Китай, а и къде те биха желали да видят книгите си преведени.
Делегацията от видни китайски създатели дойде у нас единствено няколко дни след визитата на китайския министър председател Ли Къцян. Посещението беше по покана на Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели, и е част от формата „ 16+1 ” за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа. Посещението беше резултат от контракт сред Съюз на българските писатели и Асоциацията на китайските писатели, чийто зам.-председател Йен Дзинмин е и основен редактор на в. „ Изкуство и литература ”. Именно той преди две години посрещна Боян Ангелов, Здравка Евтимова и Иван Гранитски при визитата им в Пекин.
Сега китайската делегацията, водена от господин Йен Дзинмин, дойде в София от Букурещ, където са извършени диалози за взаимна активност. Шестимата китайски писатели бяха признати от зам.-министъра на културата Амелия Гешева и разискаха благоприятни условия за разширение на двустранните връзки в региона на преводите. В състава на делегацията бяха госпожа Лин Набей, господин Чън Чуан, господин Шъ Цайфу, госпожа Лиу Тин и г-жа Чан Июаниуан.
След срещата на 12 юли в Министерството на културата гостите посетиха Пловдив и показаха предпочитание да вземат интензивно присъединяване в програмата на „ Пловдив – Европейска столица на културата ”. На 13 юли в София се организира тричасова среща с български писатели в постройката на Съюз на българските писатели, в която взеха присъединяване акад. Антон Дончев, Димитър Христов, Георги Константинов, Надя Попова, Павлина Павлова, Трендафил Василев, Здравка Евтимова, Димитър Васин, Светослав Нахум, Христо Караславов, Ирина Велева, Минко Танев, Стоянка Боянова, Боян Бойчев и други
Боян Ангелов награди и шестимата китайски писатели с почетния знак на Съюз на българските писатели. Те получиха в подарък по бутилка марково българско вино и изрекоха удивление от изданията на Съюз на българските писатели и издателство „ Български публицист ” – те разгледаха десетки първокласни антологии, както и броеве на в. „ Словото през днешния ден ”, сп. „ Пламък ”, сп. „ Везни ” и сп. „ Читалище ”.
Йен Дзинмин връчи на Боян Ангелов обичаен китайски сувенир, направен от коприна. В последвалия диалог Боян Ангелов дефинира визитата като знаково: „ Още при основаването на Китайската национална република (1949) България е една от първите, които признават новата страна и откриват дипломатически връзки. Когато приказваме за Китай, ни мислим за нея като континент – освен като голяма територия и население от 1 милиард и 500 милиона, само че и тъй като в Китай съществуват 56 приети етнически националности – надлежно литератури. Който не е бил в Китай, не би могъл да си показа тези мащаби ”.
В отговор Йен Дзинмин (който е книжовен критик и историк) приказва за новите трендове в китайската литература и за общи планове: „ У нас през днешния ден романът е водещият род. Пазарът и опцията за филмиране са значим тласък. Виждаме, че в България културата и историята, писмеността и създателите са на респект. Удивени сме от античния Пловдив, от паметника на Кирил и Методий… Чухме по какъв начин прелестно звучат наши творби на български език. Очаровани сме! Желаем откровено китайски създатели да бъдат преведени тук. Ще чакаме и български създатели да изпратят ръкописи за превод. Премиерът Ли Къцян също изрази предпочитание да се развиват културните връзки сред двете страни. Срещнахме се в София и с посланика на Китай Джан Хайджоу – той също акцентира, че ще поддържа нашите старания ”.
Писателката Лиу Тин сподели: „ Не разбирам вашия език, само че имам чувството за мирис на разцъфнала роза! ”
Акад. Антон Дончев описа, че написа разказ с работно заглавие „ Пътят на коприната ” и още веднъж е потопен в магията на Китай: „ Светът знае прекомерно малко за невероятната китайска просвета – повече от 5000 години натрупвания! Ние знаем малко и за актуален Китай. Вашата задача като писатели е да визиите в дълбочина родината си – нейната уникалност! Нека светът стане по-богат посредством вашите богатства… Пишете повече! ”.
Договорено беше да бъде формирана и преведена антология на нашата лирика, която да излезе през 2019 година в Пекин, а антология с произведения на китайски писатели да бъде издадена от „ Български публицист ”. Стана ясно, че китайските читатели имат интерес към преводната романистика от британски език – основно фентъзи и класическа научна фантастика. А от българската литература биха желали да се срещнат с исторически романи от модерни създатели. Срещата се организира със съдействието на Стефан Русинов – преводач и учител в Пловдивския университет. Делегацията се срещна и със студенти от компетентност „ Китаистика ” в Софийския университет.
Колко са китайските писатели? Не би трябвало да се изненадате: 1 милион създатели!
Шефовете на професионалната писателска колегия на Китай посетиха Съюза на българските писатели и описаха по какъв начин действа тази мегаструктура – 31 районни съюза на провинциите и 4 мегаполиса, какви литературни жанрове са желани от новите генерации, от кои езици се превежда най-често в Китай, а и къде те биха желали да видят книгите си преведени.
Делегацията от видни китайски създатели дойде у нас единствено няколко дни след визитата на китайския министър председател Ли Къцян. Посещението беше по покана на Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели, и е част от формата „ 16+1 ” за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа. Посещението беше резултат от контракт сред Съюз на българските писатели и Асоциацията на китайските писатели, чийто зам.-председател Йен Дзинмин е и основен редактор на в. „ Изкуство и литература ”. Именно той преди две години посрещна Боян Ангелов, Здравка Евтимова и Иван Гранитски при визитата им в Пекин.
Сега китайската делегацията, водена от господин Йен Дзинмин, дойде в София от Букурещ, където са извършени диалози за взаимна активност. Шестимата китайски писатели бяха признати от зам.-министъра на културата Амелия Гешева и разискаха благоприятни условия за разширение на двустранните връзки в региона на преводите. В състава на делегацията бяха госпожа Лин Набей, господин Чън Чуан, господин Шъ Цайфу, госпожа Лиу Тин и г-жа Чан Июаниуан.
След срещата на 12 юли в Министерството на културата гостите посетиха Пловдив и показаха предпочитание да вземат интензивно присъединяване в програмата на „ Пловдив – Европейска столица на културата ”. На 13 юли в София се организира тричасова среща с български писатели в постройката на Съюз на българските писатели, в която взеха присъединяване акад. Антон Дончев, Димитър Христов, Георги Константинов, Надя Попова, Павлина Павлова, Трендафил Василев, Здравка Евтимова, Димитър Васин, Светослав Нахум, Христо Караславов, Ирина Велева, Минко Танев, Стоянка Боянова, Боян Бойчев и други
Боян Ангелов награди и шестимата китайски писатели с почетния знак на Съюз на българските писатели. Те получиха в подарък по бутилка марково българско вино и изрекоха удивление от изданията на Съюз на българските писатели и издателство „ Български публицист ” – те разгледаха десетки първокласни антологии, както и броеве на в. „ Словото през днешния ден ”, сп. „ Пламък ”, сп. „ Везни ” и сп. „ Читалище ”.
Йен Дзинмин връчи на Боян Ангелов обичаен китайски сувенир, направен от коприна. В последвалия диалог Боян Ангелов дефинира визитата като знаково: „ Още при основаването на Китайската национална република (1949) България е една от първите, които признават новата страна и откриват дипломатически връзки. Когато приказваме за Китай, ни мислим за нея като континент – освен като голяма територия и население от 1 милиард и 500 милиона, само че и тъй като в Китай съществуват 56 приети етнически националности – надлежно литератури. Който не е бил в Китай, не би могъл да си показа тези мащаби ”.
В отговор Йен Дзинмин (който е книжовен критик и историк) приказва за новите трендове в китайската литература и за общи планове: „ У нас през днешния ден романът е водещият род. Пазарът и опцията за филмиране са значим тласък. Виждаме, че в България културата и историята, писмеността и създателите са на респект. Удивени сме от античния Пловдив, от паметника на Кирил и Методий… Чухме по какъв начин прелестно звучат наши творби на български език. Очаровани сме! Желаем откровено китайски създатели да бъдат преведени тук. Ще чакаме и български създатели да изпратят ръкописи за превод. Премиерът Ли Къцян също изрази предпочитание да се развиват културните връзки сред двете страни. Срещнахме се в София и с посланика на Китай Джан Хайджоу – той също акцентира, че ще поддържа нашите старания ”.
Писателката Лиу Тин сподели: „ Не разбирам вашия език, само че имам чувството за мирис на разцъфнала роза! ”
Акад. Антон Дончев описа, че написа разказ с работно заглавие „ Пътят на коприната ” и още веднъж е потопен в магията на Китай: „ Светът знае прекомерно малко за невероятната китайска просвета – повече от 5000 години натрупвания! Ние знаем малко и за актуален Китай. Вашата задача като писатели е да визиите в дълбочина родината си – нейната уникалност! Нека светът стане по-богат посредством вашите богатства… Пишете повече! ”.
Договорено беше да бъде формирана и преведена антология на нашата лирика, която да излезе през 2019 година в Пекин, а антология с произведения на китайски писатели да бъде издадена от „ Български публицист ”. Стана ясно, че китайските читатели имат интерес към преводната романистика от британски език – основно фентъзи и класическа научна фантастика. А от българската литература биха желали да се срещнат с исторически романи от модерни създатели. Срещата се организира със съдействието на Стефан Русинов – преводач и учител в Пловдивския университет. Делегацията се срещна и със студенти от компетентност „ Китаистика ” в Софийския университет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ