АИКБ се притеснява от планирания бюджетен дефицит
АИКБ показва главното си противоречие и отрицание на оферти законопроект за Бюджета за тази година заради несъразмерния бюджетен недостиг , заложен в него в размер на 6,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт по консолидираната фискална стратегия (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 милиарда лева.) и планувания висок бюджетен недостиг за идващите две години.
Работодателската организация ясно заявява, че подобен държавен бюджет е изцяло недопустим заради обстоятелството, че за идващото десетилетие по този индикатор страната ни ще се отдалечи от заявената значима цел и главен приоритет - приемане в Еврозоната.
Становището си работодателската организация популяризира ден преди да се състои Национален съвет за тристранно съдействие и надлежно да стартира бюджетната процедура в Народното събрание, където проектобюджетът на постоянното държавно управление към този момент е импортиран.
" Убедени сме, че би трябвало да се съблюдават рестриктивните мерки на фискалните правила за недостига по КФП и сме твърдо срещу обмисляне на несъразмерни бюджетни дефицити ", декларират от АИКБ и напомнят, че към този момент са предложили 1 0 ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски с приложена оценка на упования резултат от използването им, тъй че бюджетният недостиг да бъде понижен до 2.75% от Брутният вътрешен продукт. Част от тези ограничения те ги виждат заложени в проектобюджета.
АИКБ са задоволени и поддържат това, че се залага бюджетен недостиг за 2023 година в размер на 3% на начислена основа и надлежно 3% и 3.6% за 2024 и 2025 година Подкрепят и последователността в дейностите на държавното управление за запазването на данъчно-осигурителната система , която да обезпечава предвидимост и непоклатимост на бизнес средата в България, тъй като е решителен фактор за привличане на вложения.
" В плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година прави усещане фрапантно повишената прогноза за размера на бюджетните доходи, която е 4.7 милиарда лева над регистрираните през 2022 година бюджетни доходи (вкл. еднократни доходи - 2.7 милиарда лева задатък по НПВУ) и с почти 3.5 милиарда над прогнозата на служебния министър на финансите, направена преди по-малко от 2 месеца. Нереалистичното прогнозиране на бюджетните доходи слага под риск осъществяването им, което ще се отрази на бюджетния недостиг в края на годината. "
Риск има при макрорамката с 1.8% предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт на България през 2023 година и предстояща приблизително годишна инфлация 8.7% , която към сегашния миг е неактуална, а и двете прогнози за повишени. Освен това в последните месеци се понижава растежът на Брутният вътрешен продукт, а и главният сътрудник на България - Европейския съюз, има заплаха да изпадне в криза в края на годината , пишат още от работодателската организация.
Според АИКБ обаче има голям брой благоприятни условия за оптимизация на бюджета в разходната му част, като да вземем за пример понижаване на разноските за личен състав, което е дълго отлаганата промяна в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно държавно управление води до свръх разноски за хонорари на тази администрация.
При годишно намаляващ брой на популацията в България , явяващо се консуматор на обществените услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата пораства, порастват и претенциите й за по-големи хонорари . В обществените институции има голям брой образци за такива с дублирани функционалности и още повече - на такива с раздут щат, огромна част от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на така наречен в допълнение материално стимулиране на държавните чиновници. Средната работна заплата в обществения бранш обичайно изпреварва междинната работна заплата в частния бранш, който създава Брутният вътрешен продукт и внася бюджетните доходи.
Също по този начин от АИКБ декларират, че би трябвало обществените ограничения да се насочат единствено към нуждаещите се, а не за за субсидиране на цели обществени групи без оглед на потребностите им (например: безвъзмездни учебници за всички възпитаници, еднократната помощ за всички възпитаници, записани в първи, втори, трети, четвърти и пети клас и субсидирана цена на ел. силата за всички небитови консуматори и т.н.).
АИКБ няма да поддържа плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
Работодателската организация счита, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа и електорална полза , одобриха решения и направиха дейности и бездействия, които унищожават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше мнение - тъй като предлага продължение на политики и ограничения , които не поддържат, като:
Увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст , което, имайки поради, че компенсацията е необлагаемо, подхожда на брутна работна заплата, по-голяма от междинната работна заплата в редица стопански действия и региони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа; Запазването на режима за погашение на паричните компенсации за краткотрайна неработоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията; Запазването на спомагателното заплащане за прослужено време (класове) - определяно административно дискриминационно заплащане, без аналог в Европа, обременяващо частния бранш,; Запазване на рудимента - минимални осигурителни приходи , които обществените сътрудници престанаха да договарят, защото нямат практическа стойност и съставляват тежест, както и административното им нарастване, като разследване на увеличената минимална работна заплата; Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият сходен отпуск в Европа и следващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията; Липсата на промени в здравната и трудовата експертиза , ограничаващи злоупотребите при отпущането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания; Запазване на нараствания най-малък дневен размер на компенсацията за безработица, което раздира връзката с осигурителния принос и в допълнение демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани чрез плана за бюджет, дават съображение на АИКБ да се въздържи от поддръжка на плана на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
По плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година, АИКБ има редица забележки, само че счита да го поддържа, защото вижда " плахата наклонност за смяна на структурата на здравноосигурителните заплащания ".
Организацията още веднъж моли за по-смели и решителни дейности при разпределянето заплащанията по типове и за по-съществено нарастване на заплащанията за извънболнична здравна помощ (превенция и профилактика), за сметка на средствата за лекарствени средства и болнична здравна помощ.
Работодателската организация ясно заявява, че подобен държавен бюджет е изцяло недопустим заради обстоятелството, че за идващото десетилетие по този индикатор страната ни ще се отдалечи от заявената значима цел и главен приоритет - приемане в Еврозоната.
Становището си работодателската организация популяризира ден преди да се състои Национален съвет за тристранно съдействие и надлежно да стартира бюджетната процедура в Народното събрание, където проектобюджетът на постоянното държавно управление към този момент е импортиран.
" Убедени сме, че би трябвало да се съблюдават рестриктивните мерки на фискалните правила за недостига по КФП и сме твърдо срещу обмисляне на несъразмерни бюджетни дефицити ", декларират от АИКБ и напомнят, че към този момент са предложили 1 0 ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски с приложена оценка на упования резултат от използването им, тъй че бюджетният недостиг да бъде понижен до 2.75% от Брутният вътрешен продукт. Част от тези ограничения те ги виждат заложени в проектобюджета.
АИКБ са задоволени и поддържат това, че се залага бюджетен недостиг за 2023 година в размер на 3% на начислена основа и надлежно 3% и 3.6% за 2024 и 2025 година Подкрепят и последователността в дейностите на държавното управление за запазването на данъчно-осигурителната система , която да обезпечава предвидимост и непоклатимост на бизнес средата в България, тъй като е решителен фактор за привличане на вложения.
" В плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година прави усещане фрапантно повишената прогноза за размера на бюджетните доходи, която е 4.7 милиарда лева над регистрираните през 2022 година бюджетни доходи (вкл. еднократни доходи - 2.7 милиарда лева задатък по НПВУ) и с почти 3.5 милиарда над прогнозата на служебния министър на финансите, направена преди по-малко от 2 месеца. Нереалистичното прогнозиране на бюджетните доходи слага под риск осъществяването им, което ще се отрази на бюджетния недостиг в края на годината. "
Риск има при макрорамката с 1.8% предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт на България през 2023 година и предстояща приблизително годишна инфлация 8.7% , която към сегашния миг е неактуална, а и двете прогнози за повишени. Освен това в последните месеци се понижава растежът на Брутният вътрешен продукт, а и главният сътрудник на България - Европейския съюз, има заплаха да изпадне в криза в края на годината , пишат още от работодателската организация.
Според АИКБ обаче има голям брой благоприятни условия за оптимизация на бюджета в разходната му част, като да вземем за пример понижаване на разноските за личен състав, което е дълго отлаганата промяна в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно държавно управление води до свръх разноски за хонорари на тази администрация.
При годишно намаляващ брой на популацията в България , явяващо се консуматор на обществените услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата пораства, порастват и претенциите й за по-големи хонорари . В обществените институции има голям брой образци за такива с дублирани функционалности и още повече - на такива с раздут щат, огромна част от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на така наречен в допълнение материално стимулиране на държавните чиновници. Средната работна заплата в обществения бранш обичайно изпреварва междинната работна заплата в частния бранш, който създава Брутният вътрешен продукт и внася бюджетните доходи.
Също по този начин от АИКБ декларират, че би трябвало обществените ограничения да се насочат единствено към нуждаещите се, а не за за субсидиране на цели обществени групи без оглед на потребностите им (например: безвъзмездни учебници за всички възпитаници, еднократната помощ за всички възпитаници, записани в първи, втори, трети, четвърти и пети клас и субсидирана цена на ел. силата за всички небитови консуматори и т.н.).
АИКБ няма да поддържа плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
Работодателската организация счита, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа и електорална полза , одобриха решения и направиха дейности и бездействия, които унищожават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше мнение - тъй като предлага продължение на политики и ограничения , които не поддържат, като:
Увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст , което, имайки поради, че компенсацията е необлагаемо, подхожда на брутна работна заплата, по-голяма от междинната работна заплата в редица стопански действия и региони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа; Запазването на режима за погашение на паричните компенсации за краткотрайна неработоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията; Запазването на спомагателното заплащане за прослужено време (класове) - определяно административно дискриминационно заплащане, без аналог в Европа, обременяващо частния бранш,; Запазване на рудимента - минимални осигурителни приходи , които обществените сътрудници престанаха да договарят, защото нямат практическа стойност и съставляват тежест, както и административното им нарастване, като разследване на увеличената минимална работна заплата; Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият сходен отпуск в Европа и следващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията; Липсата на промени в здравната и трудовата експертиза , ограничаващи злоупотребите при отпущането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания; Запазване на нараствания най-малък дневен размер на компенсацията за безработица, което раздира връзката с осигурителния принос и в допълнение демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани чрез плана за бюджет, дават съображение на АИКБ да се въздържи от поддръжка на плана на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
По плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година, АИКБ има редица забележки, само че счита да го поддържа, защото вижда " плахата наклонност за смяна на структурата на здравноосигурителните заплащания ".
Организацията още веднъж моли за по-смели и решителни дейности при разпределянето заплащанията по типове и за по-съществено нарастване на заплащанията за извънболнична здравна помощ (превенция и профилактика), за сметка на средствата за лекарствени средства и болнична здравна помощ.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ