Отиде си легендата Нора Нова - първата българка, пяла на Евровизия
Ахинора Куманова, по-известна като Нора Нова, българката, която направи забележителна кариера на попзвезда в Германия и Европа през 60-те и 70-те, а по-късно - и на сполучлива бизнес дама, е умряла на 93-годишна възраст. Тъжната новина оповестиха нейни близки в обществените мрежи.
Ахинора Константинова Куманова е родена на 8 май 1928 година в семейство на посланик и оперна певица и като дете живее известно време в Берлин, където татко ѝ работи в българското посолство. След войната чичо ѝ е погубен от Народния съд, а татко ѝ на два пъти лежи в Белене.
Така Ахинора се озовава в една среда, в която е считана за „ противников детайл “, а фактът, че стартира да пее джаз с един от първите такива сформира по това време „ Оркестъра на оптимистите “, в допълнение утежнява обстановката, той като джазът е считан за „ упадъчна музика “.
През 1956 година по време на Унгарското въстание Ахинора е задържана за известно време. През 1960 година след брак с жител от Германска демократична република съумява да избяга от България да замине замине за Берлин. Стената още не е издигната и напълно скоро Ахинора се трансферира в Западна Германия.
Още същата година подписва контракт със звукозаписната компания со Electrola, с която издава 6 сингъла, предо да премине към различен лейбъл — Ariola. Там е видяна от известния по това време артист и продуцент Нилс Нобах. От него идва и концепцията за артистичния ѝ псевдоним Нора Нова (от АхиНОРА КумаНОВА), с който става известна.
През 1961 година заема четвърто мяста на немския „ Шлагер-фестивал “, и получава златна рева за милионните продажби на сингъла „ Nora (Telefon aus St. Tropez) “. Най-големият триумф в музикалната ѝ кариера идва през 1964 година, когато взе участие в националния конкурс и печели правото да показва Германска федерална република на състезанието Евровизия.
Така Нора става първата българка, пяла на известния песенен конкурс — повече от 40 години преди и България да запише първото си присъединяване (с група „ Каффе “) през 2005-та.
След Евровизия, с изключение на на немски, Нора записва песни и на френски и на италиански, взе участие и в други телевизионни състезания и шоупрограми, а през 1982 година се снима и в един немски сериал — Schwarz Rot Gold.
Паралелно с артистичните си изяви, тя отваря няколко бутика в Мюнхен и развива сполучлива фешън бизнес и търговия с антиквариат и мебели. След измененията през 1989 година се завръща в България, където също отваря фешън бутици, а през 2001 година става един от създателите на Национална движение „Симеон Втори" и колоритна фигура в артистичните среди.
Сините очила, визонените палта и дрезгавият тембър са нейна визитна картичка, а методът ѝ на живот я трансформират в световна легенда и една от най-ярките и уважавани звезди на хайлайфа.
Ахинора Константинова Куманова е родена на 8 май 1928 година в семейство на посланик и оперна певица и като дете живее известно време в Берлин, където татко ѝ работи в българското посолство. След войната чичо ѝ е погубен от Народния съд, а татко ѝ на два пъти лежи в Белене.
Така Ахинора се озовава в една среда, в която е считана за „ противников детайл “, а фактът, че стартира да пее джаз с един от първите такива сформира по това време „ Оркестъра на оптимистите “, в допълнение утежнява обстановката, той като джазът е считан за „ упадъчна музика “.
През 1956 година по време на Унгарското въстание Ахинора е задържана за известно време. През 1960 година след брак с жител от Германска демократична република съумява да избяга от България да замине замине за Берлин. Стената още не е издигната и напълно скоро Ахинора се трансферира в Западна Германия.
Още същата година подписва контракт със звукозаписната компания со Electrola, с която издава 6 сингъла, предо да премине към различен лейбъл — Ariola. Там е видяна от известния по това време артист и продуцент Нилс Нобах. От него идва и концепцията за артистичния ѝ псевдоним Нора Нова (от АхиНОРА КумаНОВА), с който става известна.
През 1961 година заема четвърто мяста на немския „ Шлагер-фестивал “, и получава златна рева за милионните продажби на сингъла „ Nora (Telefon aus St. Tropez) “. Най-големият триумф в музикалната ѝ кариера идва през 1964 година, когато взе участие в националния конкурс и печели правото да показва Германска федерална република на състезанието Евровизия.
Така Нора става първата българка, пяла на известния песенен конкурс — повече от 40 години преди и България да запише първото си присъединяване (с група „ Каффе “) през 2005-та.
След Евровизия, с изключение на на немски, Нора записва песни и на френски и на италиански, взе участие и в други телевизионни състезания и шоупрограми, а през 1982 година се снима и в един немски сериал — Schwarz Rot Gold.
Паралелно с артистичните си изяви, тя отваря няколко бутика в Мюнхен и развива сполучлива фешън бизнес и търговия с антиквариат и мебели. След измененията през 1989 година се завръща в България, където също отваря фешън бутици, а през 2001 година става един от създателите на Национална движение „Симеон Втори" и колоритна фигура в артистичните среди.
Сините очила, визонените палта и дрезгавият тембър са нейна визитна картичка, а методът ѝ на живот я трансформират в световна легенда и една от най-ярките и уважавани звезди на хайлайфа.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ