Ах, акълсъз будала! Булгаръм демектен неден утанъйорсун!
„ Ах, акълсъз наивник! Булгаръм демектен неден утанъйорсун!”. Така би се обърнал на турски към българите основоположникът на Българското възобновление Паисий Хилендарски.
В ролята на преводач на думите му влиза 28-годишната българистка от Анкарския университет Тууче Конач, която за първи път преведе на турски език цялостния текст на „ История славянобългарска”, написа в. Монитор.
Преводът е част от магистърската работа на Тууче за ролята на „ История славянобългарска” за построяването на българското национално съзнание.
„ Нямам никаква кръвна връзка с България, само че доста обичам славянските езици, в този момент след години мога да кажа, че обичам и България, и българите”, споделя Тууче.
В родния си град младата жена приключила езиков колеж с британски и немски, а за бъдещата й професионална реализация въздействие оказал татко й.
Първите хора, които отворили малката врата на комшулука към България, били проф. Хюсеин Мевсим, прочут преводач и откривател, който от 1991 година работи и живее в Турция, и родената в Македония проф. Меляхат Парс.
„ В първи курс по специалността „ Български език и литература” се записаха към 60 души, само че след това не всички можаха да продължат във втори, тъй като е доста мъчно. Останахме 4-5, а е имало моменти, в които на лекции съм била сама с преподавателите”, разказва пътя си в българистиката Тууче.
Казва, че по-лесна е граматиката, най-малко за нея, а по-трудно е самото говорене, фонетиката.
С Паисий и неговата „ История” се срещнала за първи път още в първи курс в часовете, отдадени на Българското възобновление.
След Анкарския университет записала магистърска стратегия „ Балканистика” в Тракийския университет в Одрин и почнала да се замисля за дипломната си работа.
Търсела нещо, което да има теоретичен принос към българистиката и балканистиката в Турция. Така взаимно с преподавателя си се спряла на „ История славянобългарска”.
„ Хванах се с превода на „ История славянобългарска”, тъй като това произведение е извънредно значимо и за нас, и за вас. Важно е за българската история и за построяването на националната еднаквост на българите, само че е значимо и за разбирането за този исторически извор в Турция в подтекста на османската империя и културното пространство на Балканите”, стимулира избора си Тууче Конач.
Освен това мнозина историци и откриватели в Турция работели по тематиката за Паисий и българското национално възобновление, само че превод на самия труд не бил юридически.
Работата по превеждането на текста на турски език лишило на Тууче близо година и бил дълъг и тежък развой.
Огромна помощ й оказала редакторката и консултантката на превода доктор Менент Шукриева от Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски”, с която нанасяли корекции и търсели верните сходства на турски език на историческите персони и топонимите, упоменати в творбата.
В помощ била работата с доктор Мюмюн Исов, български преселник. Преводът бил подготвен, а през юли т.г. Тууче Конач защитила и магистърската си теза и към този момент е докторант.
Още не е избрала тематиката, желае да се насочи към остарялата българска история, вълнуват я Хилендарският манастир, Преславската книжовна школа – Константин Преславски, Йоан Екзарх, и Черноризец Храбър, Св. Иван Рилски и Рилският манастир.
Любимият български сериал на Тууче е „ Столичани в повече”. Тя е и огромен обожател на Азис. Знае наизуст всички негови песни. Харесва Цветелина и Андреа и мечтае някой ден да се запознае с тях.
В ролята на преводач на думите му влиза 28-годишната българистка от Анкарския университет Тууче Конач, която за първи път преведе на турски език цялостния текст на „ История славянобългарска”, написа в. Монитор.
Преводът е част от магистърската работа на Тууче за ролята на „ История славянобългарска” за построяването на българското национално съзнание.
„ Нямам никаква кръвна връзка с България, само че доста обичам славянските езици, в този момент след години мога да кажа, че обичам и България, и българите”, споделя Тууче.
В родния си град младата жена приключила езиков колеж с британски и немски, а за бъдещата й професионална реализация въздействие оказал татко й.
Първите хора, които отворили малката врата на комшулука към България, били проф. Хюсеин Мевсим, прочут преводач и откривател, който от 1991 година работи и живее в Турция, и родената в Македония проф. Меляхат Парс.
„ В първи курс по специалността „ Български език и литература” се записаха към 60 души, само че след това не всички можаха да продължат във втори, тъй като е доста мъчно. Останахме 4-5, а е имало моменти, в които на лекции съм била сама с преподавателите”, разказва пътя си в българистиката Тууче.
Казва, че по-лесна е граматиката, най-малко за нея, а по-трудно е самото говорене, фонетиката.
С Паисий и неговата „ История” се срещнала за първи път още в първи курс в часовете, отдадени на Българското възобновление.
След Анкарския университет записала магистърска стратегия „ Балканистика” в Тракийския университет в Одрин и почнала да се замисля за дипломната си работа.
Търсела нещо, което да има теоретичен принос към българистиката и балканистиката в Турция. Така взаимно с преподавателя си се спряла на „ История славянобългарска”.
„ Хванах се с превода на „ История славянобългарска”, тъй като това произведение е извънредно значимо и за нас, и за вас. Важно е за българската история и за построяването на националната еднаквост на българите, само че е значимо и за разбирането за този исторически извор в Турция в подтекста на османската империя и културното пространство на Балканите”, стимулира избора си Тууче Конач.
Освен това мнозина историци и откриватели в Турция работели по тематиката за Паисий и българското национално възобновление, само че превод на самия труд не бил юридически.
Работата по превеждането на текста на турски език лишило на Тууче близо година и бил дълъг и тежък развой.
Огромна помощ й оказала редакторката и консултантката на превода доктор Менент Шукриева от Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски”, с която нанасяли корекции и търсели верните сходства на турски език на историческите персони и топонимите, упоменати в творбата.
В помощ била работата с доктор Мюмюн Исов, български преселник. Преводът бил подготвен, а през юли т.г. Тууче Конач защитила и магистърската си теза и към този момент е докторант.
Още не е избрала тематиката, желае да се насочи към остарялата българска история, вълнуват я Хилендарският манастир, Преславската книжовна школа – Константин Преславски, Йоан Екзарх, и Черноризец Храбър, Св. Иван Рилски и Рилският манастир.
Любимият български сериал на Тууче е „ Столичани в повече”. Тя е и огромен обожател на Азис. Знае наизуст всички негови песни. Харесва Цветелина и Андреа и мечтае някой ден да се запознае с тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ