Агресията на Русия в Украйна свали много маски и видяхме

Агресията на Русия в Украйна смъкна доста маски и видяхме измерението на демократичността и цивилизоваността на доста хора. И хора, които от години назидателно проповядват морал, започнаха да вършат паралел с войните в Бивша Югославия и съответно Косово. Оставям настрани измеренията на морала, който се пробва да оправдае разрушенията и потоците почтена кръв, ще направя една къса ретроспекция на това какво представляваше Социалистическа Югославия и за какво се срути по този метод. Непосредствено след края на Втората международна война спорът на Сталин със „ Запада “ разреши на Тито да се намести на една доста комфортна постелка. Той резервира комунистическия режим, който му позволяваше да троши костите на инакомислещите. Диктаторът стартира да се прави на самостоятелен и даже оглави „ необвързаните страни “, което му разреши да „ цица от две цици “. Тези, които пристигнаха след него, обаче нямаха неговата естествена ловкост. Лека-полека дремещият великосръбски национализъм се разпали и се стигна до края на 80-те, когато Белград живееше единствено с една мисъл – по какъв начин да направи от Югославия велика Сърбия. И защото хората в обособените републики не желаеха и да чуят за това, а сърбите не желаеха да правят отстъпка от своя идеал, се стигна до войните, в границите на които в Европа се проля най-вече кръв за последните десетилетия. Та, да се върнем на мантрите за Съединени американски щати и Югославия/Сърбия. Истината е, че Съединени американски щати сътвориха Югославия като икономическа среда и те изобщо НЕ ИСКАХА тя да се разпада. Не желаеха, тъй като им беше комфортно да има една страна (а не няколко на нейно място), която да съставлява относително огромен пазар. Но неискането на Съединени американски щати не беше задоволително, с цел да убеди нито сърбите да спрат да живеят в илюзии, нито хървати, словенци и така нататък - да се пречупят пред фантазиите на Белград и те започнаха да се дърпат. Словения се отдели релативно елементарно от сръбския (защото това представляваше Югославия след Тито) плен, само че при Хърватия нещата се изостриха. Потоци от кръв, хиляди жертви и опустошения на всички места. В Босна беше още по-ужасно – там цената на напъните за „ Велика Сърбия “ се показваше в шестцифрен брой погубени животи, навсякъде опустошения и големи минни полета, които и в този момент, четвърт век по-късно не престават да лишават човешки животи. Тук не можем да не споменем Сребреница, където през лятото на 1995 година, единствено за броени часове, сръбските елементи избиха няколко хиляди невъоръжени. А броят на пребитите и изнасилените не се знае и до през днешния ден. Авторите на този „ подвиг “ и до през днешния ден се тачат в Сърбия като герои, а човек може умерено да си купи в Белград магнитчета с мутрите на убийците, застанали в героични пози. Държа да отбележа, че в границите на тази война сърбите избиваха хора, които приказват същия език, играят същите хора, разказващ същите приказки на децата си и ги приспиват със същите песни. И до през днешния ден единственото опрощение на Белград за Сребреница е, че в близост имало холандци, които били там и нищо не създали. Съгласен съм, че тази бездейност на холандските елементи е срам освен за офицерите и бойците, само че и за страната. Но този срам не може да оправдае убийците, тъй като не холандците ги караха да стрелят и колят беззащитни; не холандците карат сърбите в този момент да почитат убийците. Агресивната фикс идея на Милошевич да разшири Сърбия продължи и в Косово. В самото начало хората там действително не желаеха да се отделят; не желаеха да стават независима страна. Искаха повече автономност, в това число и изключително независима. В отговор на което получиха насилия. И все пак косовските албанци няколко години търсиха спокойно позволение на казуса. Техен водач беше умереният и миролюбив интелектуалец Ибрахим Ругова, а не АОК. Белград обаче обичайно одобри доброжелателността за уязвимост и ускори натиска. И точно това „ роди “ АОК. Вълната от насилия на „ изпадналото “ от Босна и Хърватия сръбско великодържавие се изля в Косово. Насилията над албанци станаха повсеместни и... албанците хванаха оръжието. А най-потърпевши от всичко това бяха елементарните хора, в това число сърби. И защото „ западът “ помнеше какво направиха сърбите в Босна единствено няколко години по-рано, прелестно разчетоха „ сигналите “ на това, което се готви в Косово. И при Милошевич се изви една дълга редица международни водачи и политици. Всички безусловно го умоляваха да не прави нелепости, да спре кръвопролитията, да даде късмет на хората да живеят спокойно. Самозабравилият се деспот обаче вярваше, че това е демонстрация на уязвимост и няма да посмеят да създадат каквото и да било. Когато тонът се втвърди Милошевич видя, че нещата стават зле. Тогава реши да изложи народа си на бомбардировки, под прикритието на които да довърши пъкления си проект в Косово. Затова и самодоволно сподели на представителя на НАТО „ ами бомбардирайте ме “. И те го бомбардираха... Но от бомбардировките не пострада нито той, нито кръволоците от приятелския му кръг. Действително, интервенцията на НАТО стана без позволение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тогава Русия наложи несъгласие – очевидно тяхната цивилизационна философия намираше за подходящо и задоволително хората да бъдат прогонвани от домовете на дедите си и да бъдат избивани единствено тъй като са разнообразни. Каквито и да са аргументите за това несъгласие, то е реалност. Факт е обаче и друго нещо. Непосредствено след края на бомбарировките руснаците взеха решение да покажат величието си. Едно тяхно поделение, което беше в Босна, изостави задачата си и ускорено се придвижи до Косово, където завзе летището на Прищина. Никой не разбра за какво го направиха и какви цели преследваха. Във всичките разказани нагоре спорове Съединени американски щати не желаеха да се намесват. Както показах, изначало те се надяваха Югославия да остане цяла. А по-късно Клинтън твърдо отстояваше позицията, че войната в Европа си е проблем на Европа и че не вижда нито една причина, заради която неговата страна да влага средства във военни действия в тази част на света. Това, което го накара да премисли, беше кръвожадността на Милошевич. Когато информацията и фрагментите със страдащи и избити хора стигнаха до САШ, публичното мнение принуди президента да се откаже от изолационизма, който беше заявил. Това е в резюме обстановката в Югославия и аргументите за намесата на НАТО. Днес обстановката в Украйна е радикално друга. Твърденията за геноцид циркулират в две-три медии, щедро „ наторявани “ от пропагандатори с емблеми на специалисти. Един и същи текст стартира да циркулира в профилите на хора, които повече и над всичко имат вяра на Путин. Хора, които пратиха децата си на запад, само че мечтаят Путин да докара съветската действителност в Украйна, а и тук. Истината е, че там, където се твърди да се е правил геноцид, Украйна няма ефикасен суверенитет, а и действителен достъп от години. И че в случай че в действителност се е правил, негови създатели са водачите на ДНР и ЛНР, с чиято отбрана Путин се оправда, с цел да стартира експанзията. Истината е и, че на Путин не му пука двете „ републики “, той желае Украйна. Иска я не като територия, а като колония. А тъжната истина е, че доста хора в България, които обичат да приказват за морал, добрина, великодушие и православие, сега стискат палци на чеченците да могат да избият колкото може повече православни. Искат да видят стъпкана в калта и унижена православна Украйна. И тук православието няма нищо общо – просто тези хора го използваха като маска. За страдание...