Агресивността е един интересен феномен. Появата й при децата има

„ Агресивността е един забавен феномен. Появата й при децата има два центъра – единият е в доста ранна възраст – сред две и три години, а другият се демонстрира в юношеска възраст. Когато се прояви рано и родителите не реагират съответно , има сериозна заплаха тя да стане доста трайно и стабилно държание и коригирането й е доста мъчно “.
Това съобщи професорът по логика на психиката Румен Стаматов във връзка зачестилите през последните години случаи на експанзия – очевидна и прикрита, измежду деца и подрастващи. Пред родители, учители и възпитатели в детски градини в пловдивския регион „ Западен “ той изнесе лекция, на която обясни главните аргументи за възникването на този проблем.

„ Семейната атмосфера е основен фактор за появяването на експанзия при децата . За да бъде тази атмосфера добра, съществена роля играе диалогът. Когато няма другарство с децата, това основава неустановеност у тях и оттова те реагират с експанзия “, безапелационен е професорът. По думите му в актуалното общество общуването сред родителите и малчуганите е заместено от тв приемника, мобилните устройства и компютрите, като това съществено ограбва фамилната среда. „ Не очаквайте нищо хубаво да се случи, когато едно дете още преди да е получило първия си биберон или памперс, към този момент получава телефон или таблет . Добрата фамилна атмосфера значи да има любов, да има угриженост, да има шерване, да се беседва с децата – нещо, което за жалост не се случва “, добавя професор Стаматов.
Като друга причина за израз на нападателно държание при децата, той посочи неналичието на граници , с които те да се преценяват и които да съблюдават. „ Когато сложим граници, само че стартираме да отстъпваме от тях, сътворяваме проблем “, безапелационен бе той. Като образец психологът даде редица случаи, при които детето реагира с непримиримост и дебелоглав на избрани забрани, до момента в който не стане на неговото. Това постоянно е съпроводено от последователно ескалиране на държанието му в името на реализиране на задачата си. „ Когато отстъпваме, ние формираме съпротива, а опозиционното държание е форма на експанзия. Затова ясно поставяте граници, като може един път да обясните претекстовете си за тях, само че по-късно няма повече мнения “, споделя професор Стаматов.

Важен фактор за недопускане на експанзия при децата е и контролът. „ Липсата на наставнически надзор е един от най-силните фактори за появяването на експанзия. За страдание една огромна част от родителите нямат концепция по какъв начин техните деца прекарват деня си. Запомнете – родителството не е просто наслаждение, то е на първо място обвързване и отговорност “, счита професор Стаматов. Той моли родителите да беседват с децата си, да се интересуват от това по какъв начин минава денят им, къде и с кого прекарват времето си, с цел да не се стига до неприятни изненади.
Заниженият наставнически надзор от своя страна пък води до липса на самоконтрол у самото дете. „ Можете да сте сигурни в едно – нищо хубаво няма да излезе от деца, при които има невисок самоконтрол “, споделя професор Стаматов. Той цитира проучване, съгласно което децата, които имат проблем със самоконтрола, след това по-често имат тежки поведенчески проблеми, прочувствено нестабилни са и са с невисок научен триумф. По думите на професор Стаматов построяването на верен самоконтрол у детето обаче е много комплицирана задача. Това се корени в желанието на всеки родител да даде най-хубавото на децата си, като постоянно в този собствен блян те ги оставят да вършат каквото изискат и с годините малчуганите израстват без какъвто и да било надзор и самоконтрол.
Според психолога постоянно възпитаването в условия на липса на самоконтрол върви ръка за ръка с построяването на неверна самокритика у детето. „ Родителите би трябвало доста да внимават, с цел да не развиват егоизъм у децата. Нарцисизмът постоянно граничи с нападателно държание и има доста тежки последици. Запомнете – в случай че хвалите децата, правете го единствено за старания, които са положени от тях “, акцентира професор Стаматов.
Друго нещо, което основава проблеми с агресивността, е стремежът към материални богатства. „ В актуалния свят ние желаеме от ден на ден движимости, а това основава консумативно отношение. Това обаче във времето води до отчаяние, а оттова и до нападателно държание, тъй като материалното в никакъв случай не може да докара до вътрешна задоволеност “, съобщи професор Стаматов. Той даде образец за това по какъв начин е бил очевидец по какъв начин малчугани са се оценявали и сравнявали с друго дете съгласно телефоните, които имат. „ Това какво има, става мярка за оценка както на другите, по този начин и на личното му достолепие. Детето развива мисленето: „ Аз съм това, което владея “, споделя професор Стаматов. Той посочи, че за образуването на сходен жанр полезности голяма роля играят и медиите. Именно те непрекъснато стартират идеала за пари, власт и популярност. Паралелно с това медиите са виновни и за непрекъснато проявление на актове на принуждение – нещо, което дава отпечатък върху детското държание. Според професор Стаматов даже детските филмчета са изпълнени с извънредно доста форми на принуждение. „ За страдание постоянно ние като родители ставаме съпричастни с този развой, тъй като гледаме същите тези стратегии, а това дава сигнал към детето, че нямо нищо неправилно в тях “, приключва професор Стаматов.