Путин вярва на собствената си пропаганда
Агресивната война на Владимир Путин против Украйна постоянно се оправдава с неговите геополитически упоритости. Но той позволява груба неточност, която в действителност е годна от епохи - териториалното владичество е неефикасно, в случай че не можете да поддържате отворени комерсиалните потоци и да ги употребявате, споделя специалистът по геополитика и професор от държавния университет на Вирджиния Джерард Тоал в изявление за Der Standard. Русия обаче освен би трябвало да премине през проливите на натовската страна Турция, в случай че желае да напусне Черно море, само че и интернационалната изолираност и политиките на наказания ѝ пречат да се възползва от териториалните си придобивки. Тоал счита, че решенията на Путин се управляват от " прочувствена рационалност ". Той към момента работи рационално, само че идеологията му е мощно повлияна от прочувствени полезности.
STANDARD: Защо Путин подреди тази инвазия?
Тоал : Русия предприе извънредно амбициозна стратегия за навлизане в Украйна и събаряне на Зеленски. Това беше голяма стратегическа неточност през цялото време. Причините за това са, от една страна, личната му прекомерна самонадеяност. Дълго време той бе в обществена изолираност. Живееше в това мислено минало. Чете доста текстове и прокламации, които популяризират една особена мелодраматична фикция за историята. Второ, напълно ясно е, че той е получавал неприятна информация от разследващите служби, както се вижда и от ареста на тези чиновници на ФСБ, които е трябвало да приготвят нашествието. На трето място, мисля, че Кремъл изтълкува неправилно съществуващите социологически изследвания. Например анкети за това дали Украйна се движи в вярната или в неверната посока. Много хора бяха доста недоволни от посоката и икономическото развиване на страната. Рейтингът на утвърждение на Зеленски също беше доста, доста невисок. Но да се пояснява това по този начин, като че ли самата легитимност на страната е под въпрос, е голяма неточност.
ST: Как се стигна дотук?
Тоал : В един миг хората повярваха на личната си агитация. Те смятаха, че украинското държавно управление всъщност е западно марионетно държавно управление и се финансира от западни неправителствени организации. Правителството, което няма никаква национална легитимност и ще да рухне незабавно щом героичните руснаци дойдат и се опитат да освободят същинския украински народ от украинските фашисти и техните американски съдружници.
ST: Как някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който се счита за невъзмутим и прозорлив, може да взема толкоз ирационални и прочувствени решения?
Тоал : По отношение на човешкото и когнитивното държание прочувственото и рационалното постоянно са преплетени. Дори видимо невъзмутимият офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) има прочувствени задължения и те са свързани с страната и нейната активност, както и с идеалите, които тя съставлява. Дори в случай че тези идеали са властнически политически структури и краен антилиберализъм. Това важи и за Путин. Терминът " прочувствена рационалност " го разказва сносно. Той е угрижен за осъществяването на стратегически цели, подбудени от избрани прочувствени задължения. И един от тези задължения е точно възобновяване на съветското великолепие - както той го вижда - макар че мнозина биха възразили, че държанието му на процедура подкопава концепцията за съветско великолепие.
ST: Какво характеризира държанието на Путин?
Тоал : Един от значимите моменти е, че цялото президентство на Путин постоянно е било обвързвано с реваншизъм. Става дума за връщането на Русия на полагащото ѝ се място измежду великите сили. Така че става дума за един тип възкресение, за издигане на Русия, която е сложена на колене. Първоначално политиката на Путин не беше ориентирана към териториално владичество в региони отвън Русия. Но през цялото време той беше доста угрижен за териториалната непоклатимост във вътрешен проект, както сподели войната в Чечения. И това, което виждаме в този момент в Мариупол, Харков и на други места, е " грознизация " на градовете. Това е част от съветския метод на водене на война. Началото бе сложено от Путин по време на втората чеченска война, в която бяха употребявани безразборни и брутални способи за печелене на война, в това число многочислени нарушавания на правата на индивида.
ST: И в този момент Путин се счита за избавител на съветската чест?
Тоал : Путин се счита за последовател на избрана визия за историята, идеализираната визия за историята. Това е безконечната съветско-руска нация, изцяло мобилизирана и бореща се против безконечните фашисти, които постоянно заплашват границите. Това е и структурата на героичната мелодрама, която той построява и в която е воин, водещ героични войски в кървава битка против опасността на границата, само че и против заканите от вътрешната страна.
ST: Много анализатори бяха сюрпризирани, че Путин нападна цяла Украйна, а не изпраща " единствено " сухопътни войски в Източна Украйна. Вие също?
Тоал : Това ме изненада, тъй като знам, че в предходни случаи на съветски реваншизъм, когато са се опитвали да завладеят територия, Кремъл е проучвал публичното мнение - да вземем за пример в Крим - и е бил добре осведомен. В Крим първоначално не беше наложително анексирането да бъде последна цел, само че по-късно те импровизираха по пътя към това. И мисля, че планът за Федеративна страна Нова Русия след 2014 година също не беше обзет от изследване на публичното мнение и като резултат се провали. Затова си мислех, че ще научат какъв брой е значимо да се приготвят и да бъдат в действителност добре осведомени за публичното мнение в Украйна. Но отвън регионите, следени от съветската страна в източната и южната част на страната, в Украйна просто нямаше регион, в който съветските войски да бъдат добре пристигнали.
ST: Какво ви тревожи най-вече сега?
Тоал : Това е един тип визия за региони без проблематични хора. Те превземат територии, само че в това време изселват хората, които живеят там. Това е изключително плашещо виждане за териториален експанзионизъм, който няма никаква законна основа. А това става още по-тревожещо при едни възможни мирни договаряния, в случай че Украйна се окаже в патова обстановка и по някакъв метод склони да направи териториални отстъпки. Това, с което Украйна се съгласява под напън обаче, западният свят няма да желае да одобри и по тази причина няма да анулира глобите. В същото време обаче може да се наложи да се обещае преустановяване на глобите, с цел да се основат тласъци за съветската страна да спре войната. Така че може да се окаже, че има разминаване сред това, което украинското държавно управление е готово да признае, с цел да постави завършек на войната, и това, което западните сили са подготвени да признаят. Но се намираме в доста рискова обстановка и всеки ден без съглашение, всеки ден, в който войната продължава, води до гибел и опустошения за толкоз доста хора.
ST: Заедно с Израел Турция сега играе значима роля на вероятен медиатор за мир. Какво значи това от геополитическа позиция, като се има поради, че Турция, страна членка на НАТО, също управлява достъпа до Черно море?
Тоал : Отношенията сред Путин и Ердоган са на равнище съревнование, само че има и почитание. Те имат дълга история на спорове в Сирия, а също и в Нагорни Карабах, само че се схващат между тях. И макар че Турция на Ердоган е също толкоз автократично ръководена, ходът със затварянето на Дарданелите за съветски кораби е позитивен знак. Това акцентира смисъла на геополитиката. Дори Путин да управлява цялото Азовско море и да има стопански надзор върху Украйна, той няма да може да напусне Черно море толкоз елементарно. Геополитическата философия на Путин се основава на концепцията, че властта идва от териториалния надзор и действителния физически надзор върху ресурсите.
ST: Но това не е по този начин?
Тоал : Не, той не помни, че геополитиката постоянно е обвързвана и с достъпа до потоци, с достъпа до трафик. Функциониращата геополитика е обвързвана и с циркулацията и мрежите. Дори един от основоположниците на геополитиката, Халфорд Макиндер, приказва за морската империя на Англия, че, от една страна, е значимо да се управляват огромни бази, само че също по този начин би трябвало да се управляват реките, значимите водни пътища и пристанищата. Но, пробвайки се да управлява територията и пространството, Путин компрометира способността на Русия да търгува, тъй че вследствие на това способността й да продава своя нефт и газ е мощно застрашена. Бихте могли да кажете: една имперска мощ се пробва да се придържа към териториално владичество, само че печели една евроатлантическа империя, която господства над реките и свързаността.
ST: Описвате държанието на Путин като реваншистко. До каква степен би трябвало да се регистрира ролята на Запада?
Тоал : Самата война се разгоря само поради големи неточности в преценката и държанието на Владимир Путин, това би трябвало да се подчертае още веднъж. Но в случай че желаеме да разкажем по какъв начин стигнахме дотук, несъмнено, би трябвало да приказваме за съпричиняването на рецесията. Днешният Владимир Путин е модернизиран от взаимоотношението със Запада през последните 20 години. Той е сърдит, той очерта червени линии, които не бяха нито признати, нито спазени. Той работи с голямо съмнение към Запада. Той счита, че западните страни постоянно желаят да унижат и подкопаят Русия. За самодържеца Путин западната идеология е в положение на демократична империалистическа война, непрекъснато разширение на демократичните институции, непрекъснато разширение на капиталистическата стопанска система и политика. На Путин това се показва като един тип перманентна гражданска война против него и неговия светоглед - да вземем за пример цветните революции, които трябваше да провокират един тип резултат на доминото. Това е неговият реваншизъм. Разбира се, би трябвало да кажем, че зад това не стои някаква огромна загадка интрига, само че е правилно, че от години се вършат опити, както от западната, по този начин и от украинската страна, да се притегли Украйна към Запада. Изявлението на държавните глави на Русия и Китай в навечерието на Олимпийските игри сподели добре, че те се опасяват от този явно непрекъснато разширяващ се Запад. Но, несъмнено, е известна безочливост, когато автократите Си Дзинпин и Владимир Путин желаят да предефинират понятието за народна власт, като настояват, че в действителност е демократично единствено в случай че има многополюсност на идеологиите. С други думи, западната визия за живота не може да се счита за универсално вярна единствено заради тази причина и че е демократично да има и недемократични модели.
STANDARD: Защо Путин подреди тази инвазия?
Тоал : Русия предприе извънредно амбициозна стратегия за навлизане в Украйна и събаряне на Зеленски. Това беше голяма стратегическа неточност през цялото време. Причините за това са, от една страна, личната му прекомерна самонадеяност. Дълго време той бе в обществена изолираност. Живееше в това мислено минало. Чете доста текстове и прокламации, които популяризират една особена мелодраматична фикция за историята. Второ, напълно ясно е, че той е получавал неприятна информация от разследващите служби, както се вижда и от ареста на тези чиновници на ФСБ, които е трябвало да приготвят нашествието. На трето място, мисля, че Кремъл изтълкува неправилно съществуващите социологически изследвания. Например анкети за това дали Украйна се движи в вярната или в неверната посока. Много хора бяха доста недоволни от посоката и икономическото развиване на страната. Рейтингът на утвърждение на Зеленски също беше доста, доста невисок. Но да се пояснява това по този начин, като че ли самата легитимност на страната е под въпрос, е голяма неточност.
ST: Как се стигна дотук?
Тоал : В един миг хората повярваха на личната си агитация. Те смятаха, че украинското държавно управление всъщност е западно марионетно държавно управление и се финансира от западни неправителствени организации. Правителството, което няма никаква национална легитимност и ще да рухне незабавно щом героичните руснаци дойдат и се опитат да освободят същинския украински народ от украинските фашисти и техните американски съдружници.
ST: Как някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който се счита за невъзмутим и прозорлив, може да взема толкоз ирационални и прочувствени решения?
Тоал : По отношение на човешкото и когнитивното държание прочувственото и рационалното постоянно са преплетени. Дори видимо невъзмутимият офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) има прочувствени задължения и те са свързани с страната и нейната активност, както и с идеалите, които тя съставлява. Дори в случай че тези идеали са властнически политически структури и краен антилиберализъм. Това важи и за Путин. Терминът " прочувствена рационалност " го разказва сносно. Той е угрижен за осъществяването на стратегически цели, подбудени от избрани прочувствени задължения. И един от тези задължения е точно възобновяване на съветското великолепие - както той го вижда - макар че мнозина биха възразили, че държанието му на процедура подкопава концепцията за съветско великолепие.
ST: Какво характеризира държанието на Путин?
Тоал : Един от значимите моменти е, че цялото президентство на Путин постоянно е било обвързвано с реваншизъм. Става дума за връщането на Русия на полагащото ѝ се място измежду великите сили. Така че става дума за един тип възкресение, за издигане на Русия, която е сложена на колене. Първоначално политиката на Путин не беше ориентирана към териториално владичество в региони отвън Русия. Но през цялото време той беше доста угрижен за териториалната непоклатимост във вътрешен проект, както сподели войната в Чечения. И това, което виждаме в този момент в Мариупол, Харков и на други места, е " грознизация " на градовете. Това е част от съветския метод на водене на война. Началото бе сложено от Путин по време на втората чеченска война, в която бяха употребявани безразборни и брутални способи за печелене на война, в това число многочислени нарушавания на правата на индивида.
ST: И в този момент Путин се счита за избавител на съветската чест?
Тоал : Путин се счита за последовател на избрана визия за историята, идеализираната визия за историята. Това е безконечната съветско-руска нация, изцяло мобилизирана и бореща се против безконечните фашисти, които постоянно заплашват границите. Това е и структурата на героичната мелодрама, която той построява и в която е воин, водещ героични войски в кървава битка против опасността на границата, само че и против заканите от вътрешната страна.
ST: Много анализатори бяха сюрпризирани, че Путин нападна цяла Украйна, а не изпраща " единствено " сухопътни войски в Източна Украйна. Вие също?
Тоал : Това ме изненада, тъй като знам, че в предходни случаи на съветски реваншизъм, когато са се опитвали да завладеят територия, Кремъл е проучвал публичното мнение - да вземем за пример в Крим - и е бил добре осведомен. В Крим първоначално не беше наложително анексирането да бъде последна цел, само че по-късно те импровизираха по пътя към това. И мисля, че планът за Федеративна страна Нова Русия след 2014 година също не беше обзет от изследване на публичното мнение и като резултат се провали. Затова си мислех, че ще научат какъв брой е значимо да се приготвят и да бъдат в действителност добре осведомени за публичното мнение в Украйна. Но отвън регионите, следени от съветската страна в източната и южната част на страната, в Украйна просто нямаше регион, в който съветските войски да бъдат добре пристигнали.
ST: Какво ви тревожи най-вече сега?
Тоал : Това е един тип визия за региони без проблематични хора. Те превземат територии, само че в това време изселват хората, които живеят там. Това е изключително плашещо виждане за териториален експанзионизъм, който няма никаква законна основа. А това става още по-тревожещо при едни възможни мирни договаряния, в случай че Украйна се окаже в патова обстановка и по някакъв метод склони да направи териториални отстъпки. Това, с което Украйна се съгласява под напън обаче, западният свят няма да желае да одобри и по тази причина няма да анулира глобите. В същото време обаче може да се наложи да се обещае преустановяване на глобите, с цел да се основат тласъци за съветската страна да спре войната. Така че може да се окаже, че има разминаване сред това, което украинското държавно управление е готово да признае, с цел да постави завършек на войната, и това, което западните сили са подготвени да признаят. Но се намираме в доста рискова обстановка и всеки ден без съглашение, всеки ден, в който войната продължава, води до гибел и опустошения за толкоз доста хора.
ST: Заедно с Израел Турция сега играе значима роля на вероятен медиатор за мир. Какво значи това от геополитическа позиция, като се има поради, че Турция, страна членка на НАТО, също управлява достъпа до Черно море?
Тоал : Отношенията сред Путин и Ердоган са на равнище съревнование, само че има и почитание. Те имат дълга история на спорове в Сирия, а също и в Нагорни Карабах, само че се схващат между тях. И макар че Турция на Ердоган е също толкоз автократично ръководена, ходът със затварянето на Дарданелите за съветски кораби е позитивен знак. Това акцентира смисъла на геополитиката. Дори Путин да управлява цялото Азовско море и да има стопански надзор върху Украйна, той няма да може да напусне Черно море толкоз елементарно. Геополитическата философия на Путин се основава на концепцията, че властта идва от териториалния надзор и действителния физически надзор върху ресурсите.
ST: Но това не е по този начин?
Тоал : Не, той не помни, че геополитиката постоянно е обвързвана и с достъпа до потоци, с достъпа до трафик. Функциониращата геополитика е обвързвана и с циркулацията и мрежите. Дори един от основоположниците на геополитиката, Халфорд Макиндер, приказва за морската империя на Англия, че, от една страна, е значимо да се управляват огромни бази, само че също по този начин би трябвало да се управляват реките, значимите водни пътища и пристанищата. Но, пробвайки се да управлява територията и пространството, Путин компрометира способността на Русия да търгува, тъй че вследствие на това способността й да продава своя нефт и газ е мощно застрашена. Бихте могли да кажете: една имперска мощ се пробва да се придържа към териториално владичество, само че печели една евроатлантическа империя, която господства над реките и свързаността.
ST: Описвате държанието на Путин като реваншистко. До каква степен би трябвало да се регистрира ролята на Запада?
Тоал : Самата война се разгоря само поради големи неточности в преценката и държанието на Владимир Путин, това би трябвало да се подчертае още веднъж. Но в случай че желаеме да разкажем по какъв начин стигнахме дотук, несъмнено, би трябвало да приказваме за съпричиняването на рецесията. Днешният Владимир Путин е модернизиран от взаимоотношението със Запада през последните 20 години. Той е сърдит, той очерта червени линии, които не бяха нито признати, нито спазени. Той работи с голямо съмнение към Запада. Той счита, че западните страни постоянно желаят да унижат и подкопаят Русия. За самодържеца Путин западната идеология е в положение на демократична империалистическа война, непрекъснато разширение на демократичните институции, непрекъснато разширение на капиталистическата стопанска система и политика. На Путин това се показва като един тип перманентна гражданска война против него и неговия светоглед - да вземем за пример цветните революции, които трябваше да провокират един тип резултат на доминото. Това е неговият реваншизъм. Разбира се, би трябвало да кажем, че зад това не стои някаква огромна загадка интрига, само че е правилно, че от години се вършат опити, както от западната, по този начин и от украинската страна, да се притегли Украйна към Запада. Изявлението на държавните глави на Русия и Китай в навечерието на Олимпийските игри сподели добре, че те се опасяват от този явно непрекъснато разширяващ се Запад. Но, несъмнено, е известна безочливост, когато автократите Си Дзинпин и Владимир Путин желаят да предефинират понятието за народна власт, като настояват, че в действителност е демократично единствено в случай че има многополюсност на идеологиите. С други думи, западната визия за живота не може да се счита за универсално вярна единствено заради тази причина и че е демократично да има и недемократични модели.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ