[Agencja Gazeta] Маша Гесен беше сред петимата финалисти на тазгодишните

[Agencja Gazeta] Маша Гесен беше измежду петимата финалисти на тазгодишните награди " Ришард Капушчински " за репортажна литература. Десетото издание на премията на името на огромния полски публицист и публицист, прочут като Краля на репортажа, се организира наскоро във Варшава.

Маша Гесен е руско-американска журналистка, писателка, активистка за правата на хората с друга полова ориентировка и един от най-отявлените критици на съветския президент Владимир Путин. През 2012 година Гесен издава книгата " Човекът без лице - Невероятният напредък на Владимир Путин ". През 2013 година Маша се мести в Ню Йорк. Нейни публикации са оповестени в The New York Times, The Washington Post, Vanity Fair и други. От 2017 година написа за The New Yorker. В състезанието Маша Гесен взе участие с книгата си " Бъдещето е история: Как тоталитаризмът опитоми Русия ".

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наградата " Капушчински " получи Мачей Билавски за книгата си " Къщата с двете кули ", в която той споделя историята на своето еврейско семейство, което през 1968 година бяга в Швеция.

Книгата ви " Бъдещето е история " преглежда едно общество, обречено да повтаря предишното си. Каква е ролята и отговорността на обособения субект в този развой?
Много е мъчно да се приказва за отговорност. Едно от изказванията ми в книгата е, че методът, по който съветското общество се е приспособило към тоталитаризма, не е бил неверен. Това е била рационална акомодация - най-хубавият метод да оцелееш при тоталитаризма.

Не може да виниш обществото за това, че е възпроизвело подобен метод на пригаждане, повече, в сравнение с жена - жертва на принуждение, за това, че е трябвало да планува, че нещо неприятно ще се случи. Мисля, че най-хубавият метод да се разбере историята е тя да се преглежда в подтекста на контузията.

Как да лекуваме тази контузия?
Не знам по какъв начин. Може би с наративна терапия. Постсъветските страни, които са се възстановили най-добре, са тези, които са съумели да основат доста мощна история за самите себе си. Много е значимо да имаме способността да кажем " не сме изцяло безсилни ".

Може ли обществото да живее без Путин и какво ще стане след него?
Не мисля, че е работа на публицистиката да предсказва бъдещето. Вредата, която Путин нанася, е дълбока. Той задълбочава вредата, нанесена от тоталитаризма. Мисля, че колкото по-дълго продължава, толкоз по-голяма ще е вредата за обществото. Но не знам какво следва.

Бъркат ли Съединени американски щати и Европейски Съюз във усещането си за Путин и съществуването на злобен мастър проект?
Написах книга, в която твърдях, че Западът подценява неговата ужасност. Но също го описах и като не доста образован, не доста просветен и извънредно нелюбопитен човек. Той няма такава упоритост, той няма мастър проект, тъй като не е кадърен, само че също и тъй като е oпортюнист по природа. Продължавам да настоявам, че той не е такава опасност, каквато си мислим. По някакъв метод е по-страшно да мислим, че той няма проект - тъй като това просто значи, че сами сме затънали в тази каша, вместо, че сме водени от властно страшилище. По някакъв метод е успокояващо да мислим, че някой има концепция какво се случва.

Каква беше реакцията на господин Путин на книгата ви за него?
Той не знае за съществуването й и това е реалност.

Как е допустимо, няма ли разузнаване?
Възможно е. Той е на власт от 20 години. Когато книгата излезе, беше на власт от 13 години. Някой би трябвало да му каже за нея. Той няма самичък да я откри, Путин не браузва в интернет. Някой би трябвало да поеме риска и да му каже. Той не знае за книгата. Факт.

Тази настояща носталгия по величието - да създадем Америка велика още веднъж, Русия - велика още веднъж, какъв брой рискова може да стане?
Така се заражда фашизмът. Фашизмът е фантазията по въображаемото минало. Това е главната му характерност. Сделката сред демагозите и популацията, в която демагозите дават обещание да освободят популацията от задачата да мисли за своето бъдеще, като му дават обещание да го отведат до въображаемото минало, където се усеща удобно.

А отговорът би трябвало да е насочен към бъдещето. Не може да е насочен към предишното или сегашното. Живеем в много дълга ера на държавни управления технократи, невизионери и методът, по който технократските държавни управления дават отговор на настояването за въображаемото минало, е, че са доста способени. Но не от това имаме потребност. Компетентността е скъпа, само че не е безспорна полезност. Тя е инструмент - не е политика, а ние се преструваме че е. Политиката е визия. Политиката е това, на което сме се съгласили, в името на живеенето дружно в еднакъв град, страна, свят. Тя би трябвало да е за бъдещето, не за знанието по какъв начин да го създадем. По някакъв метод даже би трябвало да е за незнанието и за това да стигнем някъде дружно.

Какви са приликите и разликите сред Тръмп и Путин?*
Определено има повече разлики, в сравнение с прилики. Те са доста разнообразни като характер. Единият е прочувствен, другият се преструва, че няма страсти, като неналичието на страсти е неговата концепция за проекция на властта.

Но има една аналогия и това е по какъв начин лъжат. Те лъжат не с цел да те накарат да вярваш в нещо, а с цел да открият власт. Посланието постоянно е: " Казвам това, тъй като мога да кажа, каквото си желая ". Това е метод за вкарването на цялото общество в изгубената борба за споделена действителност и е трагично. Кой е по-опасен? Единият е обективно по-властен и това не е Путин. Путин трансформира Русия във все по-малко прелестно и все по-малко несъмнено място за живеене и беше значимо да се знае че има други естествени места по света. По-специално Съединени американски щати, където има общество, учредено на някои идеали. И в този момент, когато имаме американски водач, който отхвърля тези идеали, не знам дали това е по-опасно, само че несъмнено е по-трагично.

*Въпросът е от полемика с финалистите за премията " Капушчински "