АЕЦ с голяма мощност или малки модулни реактори ? Възможна

АЕЦ с огромна мощ или дребни модулни реактори? Възможна ли е композиция? Това са  въпросите, на който все по-често стартира да се търси отговор в интернационален мащаб. Безспорната нужда от базови мощности, които да задоволяват все по-голямата потребност от електричество докара до подтик в развиването на нуклеарната енергетика. За всички са ясни изгодите от огромните атомни електроцентрали, до момента в който опциите на дребните модулни реактори (ММР) към момента остават в областта на упованията.  Проектите за ММР обаче са напреднали толкоз, че към този момент дават опция и за включване на малко по-голямо въображение. Безспорно е, че единствено след няколко години те ще стартират да трансформират енергийната картина доста по-бързо в сравнение с може да си представим през днешния ден. Първите планове за ММР, в случай че всичко се случва по този начин, както са възнамерявали фирмите са на път да бъдат осъществени още през 2028 година. Това стана ясно показаните шест технологии за ММР в границите на конференцията „ Съвременно достижения на технологиите на дребните модулни реактори и готовността им за пазара на Югоизточна Европа “, проведена от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ). България също проучва опциите за ММР и регистрира техния капацитет. Това уточни заместник-министъра на енергетиката Еленко Божков, който не пропусна и нуждата от адаптивност на регулаторната рамка. От основно значение е взимането на устойчиви решения за развиването на нуклеарната енергетика на правилото на най-ниски разноски и висока добавена стойност. Малките модулни реактори имат огромно бъдеще в нуклеарната енергетика, само че като допълващи, а не заместващи стандартни мощности. Тези технологии по думите му са застъпени н енергийната тактика, която де възнамерява за бъде показана на 17 януари.  Засега обаче страната ни остава фокусирана върху реализирането на 4000 МВт, от които 2000 МВт на площадката на Белене до 2035 година или 2040 година при положение на закъснение и 2000 МВт на площадката на настоящата атомна електроцентрала – АЕЦ „ Козлодуй “. В проектите е създаване до 2050 година на вместилище за геоложко предпазване на отработено нуклеарно гориво. Предстои в нуклеарната енергетика да бъдат взети съществени решения, които няма да засягат едно държавно управление. Няма нуклеарен план без държавно присъединяване и установяване на минимални цени за произвеждане на електрическа енергия, съобщи от своя страна юристът и специалист Константин Сирлещов от CMS. Решенията за нови мощности са стратегически и носят отговорности за период от 70 години, уточни той и даде образец с АЕЦ „ Хинкли Пойнт Си “ като не пропусна да подсети, че енергийните планове за нуклеарни централи са скъпи, а и сложни за финансиране.  Сирлещов показа и относителните разлики сред досегашния и очертаващият се нов модел на финансиране, който е основан на либерализацията на електроенергийния пазар, само че компликациите са същите, както и реди 20 години. По отношение на ММР обаче разноските са по-ниски, дават опция за частно присъединяване, изкупуват се по-бързо. Предимство има и от позиция на регулаторната рамка – дава опция за потребление на същите процедури, без да се занижават условията за сигурност.   „ Плановете са хубаво нещо, само че се разминават с действителността “. Така най-кратко заключи обстановката в бранша на нуклеарната енергетика в Чехия Йозеф Мишак, вицепрезидент на института за нуклеарни изследвания UVJ Rez. Той бе безапелационен, че безусловно би трябвало да се пусне нов блок на АЕЦ „ Дуковани “. Технологията няма да е съветска. Сега там работят сполучливо четири блока и желанието е за диверсифициране на доставките на гориво, само че има проблем и той е в това, че централата е остаряла. По-добра е обстановката на АЕЦ „ Темелин “. Чехия има преимущество, че към 80 % от оборудването на централите е създадено в страната. Едно от желанията е точно на територията на Темелин да бъде построен дребен модулен реактор, уточни Мищак. В същото време специалистът изрази прочут песимизъм, защото по думите му нови мощности в Чехия се разискват от години, а търговете от 2018 година за АЕЦ „ Дуковани “ в които след възбраната за присъединяване на съветски и китайски компании поради националната сигурност останаха американската „ Уестингхаус “, френската EDF и корейската KHNP не се разискват. Мишак бе безапелационен също по този начин, че главният въпрос е по какъв начин да се намерят средства, защото нуклеарна енергетика без пари не може. Експертът обаче изрази оптимизъм във връзка с опцията за потребление на ММР за въглищните централи в Чехия. „ Говорим за 5 нови площадки плюс опциите за Темелин и Дуковани “, сподели той. По думите му в Чехия към този момент са основани и компании, които се занимават с вероятните планове и възможен пуск до 2030 година Освен това Чехия разполага и с планове за дребни реактори по личен дизайн като някои от тях не са за произвеждане на електрическа енергия, а визират отопление на вода. Всички планове също така са на стадий на развиване, посочи Мишек. Той бе безапелационен, че без нуклеарна сила преходът към чиста сила не може да се състои. По-различна визия, само че от позиция на нуждата от унищожаване на монопола в нуклеарната енергетика показа доктор Юри Сапожников, шеф на програмата за развиване JSC KIEP от Украйна. В частност той разяснява стадиите за смяна на доставчиците и на предоставяните услуги, в това число и заместването на съветското нуклеарно гориво стартирало първо в Южноукраинската АЕЦ. „ Основният проблем бе в смесването на горивото “, изясни той като посочи, че обстановката се е нормализирала след смяна на дизайна. Така от 2020 година 7 блока от АЕЦ в Украйна работят с гориво на Уестингхаус като желанието е последователно прекосяване на всички централи, изясни той. KIEP залага главно на удължение на живота на нуклеарните централи. Освен това се разискват и доста планове за създаване на дребни модулни реактори. Малките модулни реактори и огромните АЕЦ не би трябвало да бъдат разделяни, уточни от своя страна Събин Събинов от „ Булатом “. В същото време специалистът регистрира, че в България до момента липсва политика, която засяга нуклеарната енергетика. Експертът даде и образец в показаната от него взаимна презентация с Петър Манчев специалистът даде и образец с Интегрирания проект за енергетика и климат, в който е посочен ангажимент за създаване на нуклеарни мощности, само че не и по какъв метод. Той обоснова и нуждата от метод в три посоки по години за създаване на нови нуклеарни мощности на площадката на  „ Белене “, 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ и ММР. В националната стратегия на Булатом са включени всички съставни елементи, нужни за развиването на нуклеарната енергетика, в това число АЯР и извеждането от употреба, изясни Събинов. Той не изключи опцията ММР да бъдат изграждани като частни начинания. Освен за гарантиране на енергийната сигурност, те могат да запазят експортния капацитет на страната, добави специалистът като в това време предложи доставчиците на технологията да работят у нас посредством стратегии за развиване на бранша посредством образуване на стратегии и стажове. Шест технологии за ММР (SMR) Проектът NUWARD™ е за реактор с вода под налягане, 70 % от реакторите в света са такива, уточни комерсиалният шеф на компанията за дребни модулни реактори (SMR) към EDF Сандро Балди. Централата е за 340 MWe и два самостоятелни реактора, всеки от които по 170 MWe и подхожда на условията на ENTSO-E за следене на товара, което е значима функционалност от позиция на променливите ВЕИ. Периодът на строителството, по думите на Балди е разчетен да етнема 40 месеца. Проектът е създаден по този начин, че да може да се приспособява елементарно и с изключение на за произвеждане на електрическа енергия може да бъде употребен и за водород, както и за обезсоляване на вода. EDF има опит в строителството и лицензирането на реактори, направена е таблица със периоди, само че най сериозен е моментът с лицензирането, уточни Балди. В момента се работи по подготовката на специфичен бетон, тъй че да се подсигурява сигурността. Работи се също по този начин и с група от регулаторни органи от няколко страни, да вземем за пример Чехия, финландия и други, с цел да има компанията подготвеност за регулаторен обзор за процеса на лицензиране в другите страни. Сандро Балди акцентира на упоритостта на EDF за създаване на подобен реактор в други страни с обещанието за подпомагане. „ Готови сме да спомагаме на всяка страна, подготвена да внедри тази технология “, уточни той и акцентира на спазването на високи стандарти за сигурност, образованието на фрагменти и развиването на умения. По отношение на финансирането, работим по разнообразни модели – с контракт за разлики, както и на основата на регулаторна база на активите. По отношение на горивото планът е към момента на стадий „ концептуален “. NuScale Power Малкият модулен реактор на NuScalе е нова технология, само че е и първият реактор, получил позволение от американския регулатор като дизайн. Действително се гордеем с това, съобщи Скот Е. Расмунсен, шеф продажби в NuScale Power като подсети, че това е вследствие на петнадесетгодишен труд. По думите му следва компанията да пристъпи към комерсиално обмисляне. Вече не приказваме за концептуален план, а за централа, която ще бъде приключена през 2024 година, изясни Расмунсен. Малкия модулен реактор (SMR) на NuScale може да е както за снабдяване на сила за произвеждане на електричество, централно отопление, обезсоляване, произвеждане на водород в търговски мащаб.  Моделите са няколко - NuScale Power Module™ (NPM) е дребен, безвреден воден реактор под налягане, може да генерира 77 мегавата електрическа енергия (MWe) и може да бъде мащабиран, с цел да отговори на потребностите на клиентите. 12-модулната електроцентрала VOYGR™-12 на NuScale е в положение да създава 924 MWe, а NuScale предлага и четиримодулни VOYGR-4 (308 MWe) и шестмодулни VOYGR-6 (462 MWe) електроцентрали, както и други конфигурации според от потребностите на клиента. Реакторът разполага с тройна система за сигурност, а всеки от моделите може да бъде съединен и на обект, защото се транспортира елементарно. Що се отнася до плана за 460 MWe към този момент се чака отговор от пазара и в частност дали ще дава отговор на потребността на клиентите. В края на 2028 година – началото на 2029 година се чака да е подготвена и централа основана на технологията на NuScaleV Holtec Рафаел Марин от Holtec International от своя страна показа дребният си модулен реактор SMR-160  с мощ 160 MWe и също с опция да следва товара на системата поради променливите ВЕИ.  Става въпрос за независим модул със лични системи за сигурност, изясни Марин. Планира се потребление на типов дизайн. Подобна мощ може да се употребява и за произвеждане на водород. Като и при комбиниране със система за предпазване и произвеждане на сила. Компанията работи дружно с Мицубиши и Хюндай, а по проектирането и с Фраматом. Според Марин планът е в развой на лицензиране. По-рано беше обявено, че компанията възнамерява да вкара в употреба SMR-160 през 2029 година, т.е. една година по-рано от графика.  От обяснението на Марин стана ясно, че компанията ще подаде документите за лиценз до 2028 година, а присъединение към мрежата е планувано за 2031 година Според Марин Holtec компанията предлага опция за създаване на централа основана на този вид реактор под ключ като към плана може при нужда да бъде притеглен и оператор.  Rolls Royce С опит в работата с дребни реактори се похвали Ед Коксон от Rolls Royce и уточни, че при дребните модулни реактори печелившите не са единствено от едната страна. Той съобщи готовността на компанията с реактори с мощ от 470 MWe, вода под налягане и общоприетоо гориво. Както и с опция за създаване на място, под ключ за период от 4 години. Според Ед Коксон построяването под ключ дава сигурност на цената и преодоляване на рисковете. Очакваме през 2030 година да имаме причислен първи блок към мрежата, разгласи той. По отношение на сигурността той изясни, че са планувани дейни и пасивни системи за сигурност. Ректорът е в развой на лицензиране, което лишава 18 месеца. Представителят на Rolls Royce се спря в детайли и на сигурността на структурата и желанието за създаване на цех за модули. GE-Hitachi Преимуществото на дизайна при представянето на дребният модулен реактор на кипяща вода BWRX-300  - ММР с мощ 300 MWe акцентира при представянето Фредрик Витабак, както и опцията за следене на товара[k1] . Базиран е на дизайна на реактора ESBWR, който е сертифициран от Комисията за нуклеарно контролиране в Съединени американски щати.   Той не даде явен отговор за лицензирането, само че пък сложи въпрос, че на обединените пазари би трябвало да има обединено лицензиране. Компанията е подала поръчка за строителство и по думите на представителя на компанията то ще стартира през 2028 година. „ Най-важното е, че имаме гориво, което към този момент е лицензирано “, уточни Витабак. Компанията е с упоритости за работа на пазара в Канада, а в Европа най-близки като проекти са Швеция и Англия. X-energy Малките модулни реактори ще са водещи в бъдеще, в това число в Близкия Изток, разяснява от своя страна представителят на X-energy Джеф Харпър, който показа двата модулни продукта на компанията – Xe-100 и TRISO, патентованото гориво за този реактор. Xe-100 е високотемпературен газоохлаждащ реактор. Предназначен е за безвъглеродно произвеждане на промишлена топлота и електрическа енергия за доста браншове на стопанската система, като всяка реакторна апаратура е с мощ от 80 MW. На една площадка може да бъдат построени до 12 реакторни съоръжения, които да създават съвсем до 1 GW сила. Реакторът може да обезпечава чиста, надеждна и безвредна базова мощ за енергийната система или да поддържа индустриални приложения с топлинна мощ от 200 МВт на блок. Най-голямата горделивост за компанията е патентованото новаторско гориво TRISO. Основният фокус на компанията е достигането до пазара и прогнозите са за реализиране на добър пазарен резултат до 10 години. Реакторът с изключение на, че е новаторски се счита за използван и за декарбонизиране на въглищните Топлоелектрическа централа. Компанията към този момент има набелязани пазарни ниши и счита, че през 2028 година ще има пуснат план в употреба, а горивото ще получи лиценз. В рамките на полемиката специалистите сложиха много механически въпроси, само че най-голямо внимание и забележки бяха отправени от страна на проф. Франческо Д`Аурия във връзка с системите за сигурност. Експертът Георги Касчиев от своя страна означи, че всички планове са със период за стартиране към 2028 година, само че също, че и не всички планове се случват. В тази връзка даде образец с 90 изоставени планове и зациклилите такива за AP-1000 (около 9 – 10 години), както и на EDF. Експертите не икономисаха общата си паника за неналичието на фрагменти в нуклеарната енергетика и стигнаха до извода, че е належащо по-голямо взаимоотношение за реализиране на дейно образование. Както изясни обаче Сандро Балди от EDF казусът не е единствено в България и е редно да бъде подложен на Европейската комисия. При представянето на регулаторната база от страна на Юри Григоров от АЯР пък породи въпросът за съдействие на регулаторните органи от другите страни.  
 [k1]