АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България
АЕЦ „ Козлодуй “ е настояща атомна електроцентрала в България. Разположена е на брега на река Дунав, на 5 км източно от град Козлодуй и на 200 км северно от София. Това е единствената българска атомна електроцентрала и най-голямата в района. Строежът ѝ стартира на 6 април 1970 година, а формалното разкриване е на 4 септември 1974 година
Към март 2018 година в АЕЦ „ Козлодуй “ работят единствено 5-ти и 6-ти реактори с общ потенциал малко над 2000 MW[2]. Те са построени надлежно през 1987 и 1991 година и са от вида ВВЕР-1000.
Централата е благосъстоятелност на Българския енергиен холдинг.
История
1965 – На 19 август Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за искане помощ от Съюз на съветските социалистически републики за планиране и строителство на атомна електроцентрала;[5]
1966 година – На 15 юли Народна република България подписва със Съюз на съветските социалистически републики конвенция за взаимно създаване на АЕЦ на своя територия;
1969 година – На 14 октомври е направена първата копка;
1970 година – На 6 април стартира градежът на нуклеарната централа;
1974 – 1975 година – влизат в деяние първи и втори блок (по 440 мегавата);
1980 – 1982 година – работа стартират трети и четвърти блок (по 440 мегавата);
1988 – 1993 година – въведени в употреба са пети и шести блок (по 1000 мегавата).
От 1991 година общата конфигурирана мощ на шестте енергоблока е 3760 MW. Централата разполага с шест нуклеарни реактора – четири с мощ по 440 MW и два с мощ 1000 MW, осигуряващи към 46% от нужната електрическа енергия на България.
Мисия OSART на МААЕ в блокове 1 – 4 през юни 1991 година открива доста оперативни проблеми, в това число:
липса на просвета на сигурност
опасност за трудовата сигурност
слаба радиационна отбрана
липса на структурирано образование на операторите
непълни оперативни процедури
Централата е оперирала през 2007 година с коефициент за потребление на конфигурираните мощности от 83.58%.
След 1990 година последователно се закриват в началото 1 и 2 блок на централата, а след това 3 и 4-ти.
През 2003 година след напън от Европейския съюз (ЕС) е стартирана процедура за прекъсване на четирите реактора с мощ 440 MW, защото не дават отговор на европейските стандарти за сигурност [8]. През 2004 година са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „ Козлодуй “, а при започване на 2007 година са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Пети и шести блок на АЕЦ „ Козлодуй “ към момента работят. Мощностите затворени до момента са 1760 MW, а работещите и са 2000 MW.
Георги Стоилов, някогашен министър на енергетиката, обществено декларира, че публичният риск, действителен от атомната ни централа, е прекомерно огромен. Нападките против него обаче са доста огромни, изключително от страна на публицистите.
29 ноември 1999 година: „... Гюнтер Ферхойген съобщи, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези [3-ти и 4-ти] блокове ще стане най-късно през 2006 година. “
Среща на президента Георги Първанов с еврокомисаря по разширението Гюнтер Ферхойген в Брюксел, 7 февруари 2002: На срещата на Първанов с Ферхойген е бил обсъден и въпросът за датите за закриване на нуклеарни реактори от АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген това е „ доста сензитивен и пораждащ мощни страсти въпрос, по тази причина би трябвало да се работи доста деликатно. Европейският съюз не е трансформирал позицията си. Очакваме България да извърши уговорките си от съглашението, подписано през 1999 година “.
По време на ръководството на Иван Костов е реализирано отсрочване:
29 ноември 1999 година: „... господин Костов съумя да отсрочи контрактуваното от държавното управление на Беров затваряне на блокове от 1 до 4 през 1999 година, като отсрочи затварянето на 1-ви и 2-ри блокове за края на 2002 година
Господин Костов съобщи също по този начин, че по отношение на актуализирането на енергийната тактика, което ще завърши през 2002 година, България ще вземе решение, в съгласие с Комисията и отчитайки съглашението за нуклеарна сигурност и други съответстващи фактори, по отношение на датите за дефинитивно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем плануваните дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно. Господин Ферхойген съобщи, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година. “
За да избегне контрактуваното през 1993 година затваряне на четирите дребни блока Надежда Михайлова подписва на 29 ноември 1999 един меморандум с Ферхойген, където написа: „... дефинитивно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди в този момент плануваните дати за затваряне на блоковете, надлежно 2008 година и 2010 година Позицията на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година “
Вместо да организира договаряния за периодите за затваряне на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ Козлодуй, както беше контрактувано в меморандума, подписан от Надежда Михайлова, на 22 януари 2002 година Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател изненадващо даде обещание пред гръцкия си сътрудник Костас Симитис, че ще затворим блоковете през 2006 година
Известна светлина за аргументите за това заричане беше поръчката за строителството на АЕЦ Белене и избухналия по-късно скандал с желани комисиони от канадска компания. Така съмненията, че АЕЦ Козлудуй е жертвана поради комисиони от строителството на нови реактори получиха своето удостоверение.
Оказва се, че има и решения с неразбираем създател, само че незнайно за какво признати за правилни и неоспорвани.
Редовен отчет на Европейската комисия за напредъка на страните претенденти – 9 октомври 2002 година: Според Европейска комисия затваряме 3 и 4 блок на АЕЦ през 2006 година. В документа е записано: “Българското държавно управление неотдавна разгласи своето решение да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ през 2006 година. Правителството също по този начин изиска от Европейски Съюз партньорска инспекция на сигурността на блоковете “.[10]
През 2003 година Европейска комисия към този момент не може да оспорва лицензите на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй:
След позитивната оценка, дадена на Агенцията за нуклеарно контролиране от Международната организация за атомна сила /МААЕ/, от Европейска комисия към този момент не би трябвало да оспорват издадените от АЯР лицензи за периодите на употреба на реактори III и IV в АЕЦ Козлодуй.... Наскоро Агенцията за нуклеарно контролиране издаде дълготрайни лицензи за работа на III и IV блок надлежно за период от 8 и 10 години.
Към март 2018 година в АЕЦ „ Козлодуй “ работят единствено 5-ти и 6-ти реактори с общ потенциал малко над 2000 MW[2]. Те са построени надлежно през 1987 и 1991 година и са от вида ВВЕР-1000.
Централата е благосъстоятелност на Българския енергиен холдинг.
История
1965 – На 19 август Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за искане помощ от Съюз на съветските социалистически републики за планиране и строителство на атомна електроцентрала;[5]
1966 година – На 15 юли Народна република България подписва със Съюз на съветските социалистически републики конвенция за взаимно създаване на АЕЦ на своя територия;
1969 година – На 14 октомври е направена първата копка;
1970 година – На 6 април стартира градежът на нуклеарната централа;
1974 – 1975 година – влизат в деяние първи и втори блок (по 440 мегавата);
1980 – 1982 година – работа стартират трети и четвърти блок (по 440 мегавата);
1988 – 1993 година – въведени в употреба са пети и шести блок (по 1000 мегавата).
От 1991 година общата конфигурирана мощ на шестте енергоблока е 3760 MW. Централата разполага с шест нуклеарни реактора – четири с мощ по 440 MW и два с мощ 1000 MW, осигуряващи към 46% от нужната електрическа енергия на България.
Мисия OSART на МААЕ в блокове 1 – 4 през юни 1991 година открива доста оперативни проблеми, в това число:
липса на просвета на сигурност
опасност за трудовата сигурност
слаба радиационна отбрана
липса на структурирано образование на операторите
непълни оперативни процедури
Централата е оперирала през 2007 година с коефициент за потребление на конфигурираните мощности от 83.58%.
След 1990 година последователно се закриват в началото 1 и 2 блок на централата, а след това 3 и 4-ти.
През 2003 година след напън от Европейския съюз (ЕС) е стартирана процедура за прекъсване на четирите реактора с мощ 440 MW, защото не дават отговор на европейските стандарти за сигурност [8]. През 2004 година са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „ Козлодуй “, а при започване на 2007 година са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Пети и шести блок на АЕЦ „ Козлодуй “ към момента работят. Мощностите затворени до момента са 1760 MW, а работещите и са 2000 MW.
Георги Стоилов, някогашен министър на енергетиката, обществено декларира, че публичният риск, действителен от атомната ни централа, е прекомерно огромен. Нападките против него обаче са доста огромни, изключително от страна на публицистите.
29 ноември 1999 година: „... Гюнтер Ферхойген съобщи, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези [3-ти и 4-ти] блокове ще стане най-късно през 2006 година. “
Среща на президента Георги Първанов с еврокомисаря по разширението Гюнтер Ферхойген в Брюксел, 7 февруари 2002: На срещата на Първанов с Ферхойген е бил обсъден и въпросът за датите за закриване на нуклеарни реактори от АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген това е „ доста сензитивен и пораждащ мощни страсти въпрос, по тази причина би трябвало да се работи доста деликатно. Европейският съюз не е трансформирал позицията си. Очакваме България да извърши уговорките си от съглашението, подписано през 1999 година “.
По време на ръководството на Иван Костов е реализирано отсрочване:
29 ноември 1999 година: „... господин Костов съумя да отсрочи контрактуваното от държавното управление на Беров затваряне на блокове от 1 до 4 през 1999 година, като отсрочи затварянето на 1-ви и 2-ри блокове за края на 2002 година
Господин Костов съобщи също по този начин, че по отношение на актуализирането на енергийната тактика, което ще завърши през 2002 година, България ще вземе решение, в съгласие с Комисията и отчитайки съглашението за нуклеарна сигурност и други съответстващи фактори, по отношение на датите за дефинитивно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем плануваните дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно. Господин Ферхойген съобщи, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година. “
За да избегне контрактуваното през 1993 година затваряне на четирите дребни блока Надежда Михайлова подписва на 29 ноември 1999 един меморандум с Ферхойген, където написа: „... дефинитивно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди в този момент плануваните дати за затваряне на блоковете, надлежно 2008 година и 2010 година Позицията на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година “
Вместо да организира договаряния за периодите за затваряне на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ Козлодуй, както беше контрактувано в меморандума, подписан от Надежда Михайлова, на 22 януари 2002 година Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател изненадващо даде обещание пред гръцкия си сътрудник Костас Симитис, че ще затворим блоковете през 2006 година
Известна светлина за аргументите за това заричане беше поръчката за строителството на АЕЦ Белене и избухналия по-късно скандал с желани комисиони от канадска компания. Така съмненията, че АЕЦ Козлудуй е жертвана поради комисиони от строителството на нови реактори получиха своето удостоверение.
Оказва се, че има и решения с неразбираем създател, само че незнайно за какво признати за правилни и неоспорвани.
Редовен отчет на Европейската комисия за напредъка на страните претенденти – 9 октомври 2002 година: Според Европейска комисия затваряме 3 и 4 блок на АЕЦ през 2006 година. В документа е записано: “Българското държавно управление неотдавна разгласи своето решение да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ през 2006 година. Правителството също по този начин изиска от Европейски Съюз партньорска инспекция на сигурността на блоковете “.[10]
През 2003 година Европейска комисия към този момент не може да оспорва лицензите на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй:
След позитивната оценка, дадена на Агенцията за нуклеарно контролиране от Международната организация за атомна сила /МААЕ/, от Европейска комисия към този момент не би трябвало да оспорват издадените от АЯР лицензи за периодите на употреба на реактори III и IV в АЕЦ Козлодуй.... Наскоро Агенцията за нуклеарно контролиране издаде дълготрайни лицензи за работа на III и IV блок надлежно за период от 8 и 10 години.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ