И докторите "обичат децата си"
Адвокат Елена Тодорова е от софийския офис на европейската правна адвокатска фирма Schoenherr, който работи от 2004 година Текстът й е във връзка проблема с двамата пловдивски лекари, които през март обществено се оплакаха от неналичието на защитни средства и добра организация на работа в изискванията на зараза от ковид и се оказаха разследвани за всяване на суматоха. По информация на " Свободна Европа " става въпрос за случай с стара пациентка в тежко положение в болница " Св. Мина " в Пловдив, която има признаци, сходни на пневмония от ковид, само че лекарите нямат опция да я тестват. Ден по-късно дамата умира от белодробна емболия, а направеното дни след гибелта ѝ проучване за COVID-19 дава негативен резултат. Междувременно завеждащият кардиологичното поделение в болничното заведение доктор Цветан Деведжиев и сътрудника му доктор Румен Стоилов пишат отворено писмо до регионалния шеф и началник на спешния щаб в града Дани Каназирева. В резултат от него " Св. Мина " получава няколко дарения с защитни средства, а с огромно забавяне - и писмени указания по какъв начин да работи при случай на ковид. Прокуратурата обаче се самосезира против лекарите.
В заглавието е употребена парафраза на част от ария на Стинг.
Повод за тази публикация е информацията в медиите, че прокуратурата проверява лекарите от болница " Св. Мина " в Пловдив. " Св. Мина " е избрана от спешния щаб като болница, приемаща пациенти със подозрения за covid-19. Лекари от " Св. Мина " уведомиха посредством отворено писмо, че не са инструктирани за използването на протокола за банкет и лечение на заболели с covid-19, както и че болничното заведение не разполага с нужните персонални защитни средства, с които да работят.
Права при " изключително състояние "
За първи път от Втората международна война насам България се намира в " изключително състояние ". Почти няма живи адвокати, които да споделят на практика опит по какъв начин " изключителното състояние " се отразява на правата ни. Нещо повече, съвсем няма адвокати, които да могат да си показват доколко едно " изключително състояние " влияе върху тези права, с които сме привикнали да живеем. Спомняме си може би най-много горещите диспути по приемането на член 57, алинея 3 от конституцията.
Според експертите по конституционно право " изключителното състояние " суспендира всички обезпечени от Конституцията на Република България права, с изключение на правата по член 28, 29, 31, 32 и 37. Правата, които остават незасегнати, са правото на живот, правото никой да не може да бъде подлаган на мъчения, грубо или унизително отношение или на медицински опити без доброволното му документално единодушие, правото на обективен углавен развой, презумпцията за непорочност в наказателното произвеждане, правото на персонален живот и на отбрана против похищения срещу персоналния и фамилния живот, достойнството и достолепието, както и правото на независимост на мисълта, на съвестта и на вероизповеданията.
Казано в резюме, даже в изискванията на " изключително състояние " жител на Република България може да откаже да прави избрани действия, в случай че тези действия заплашват живота му или живота на фамилията му. Това важи както за лекарите и медицинските сестри в болница " Св. Мина ", по този начин и за служителите на реда, за водачите в обществения превоз, аптекарите, куриерите и всички специалности, които на процедура поддържат живота в страната сега. Освен това всеки жител на Република България има право да изкаже мисълта си по съвест, а това включва и правото на всеки да изрази неодобрение, да стачкува.
Въпросът за професионалната нравственос
Всички сме чували за Хипократовата клетва. Колко нелекари обаче са наясно, че тя не изключва използването на здрав разсъдък и персонална преценка от страна на лекарите.
В допълнение, според Кодексa за професионална нравственос, лекарят може да откаже лекуване и консултация, когато липсват условия за осъществяване на професионалните му права и отговорности или когато има директна опасност за здравето и живота му.
Що се касае за (медицински) личен състав зает на трудов контракт, според Кодекса на труда (чл. 284), Закона за здравословни и безвредни условия на труд (чл. 36) и Наредба 3 за минималните условия за сигурност, работодателят е длъжен да обезпечава безвъзмездни персонални защитни средства във всички места, където реализирането на трудова активност е обвързвана с риск за здравето и сигурността на служащите. Нещо повече, Кодексът на труда не разрешава на работодателите да дават подмяна на персоналните защитни средства с тяхната парична равноценност и позволява на служащия и служителя да откаже осъществяването на работата си, когато поражда сериозна и непосредствена заплаха за живота и здравето му. Кодексът на труда също по този начин вменява на служащ и служителя обвързване да уведоми работодателя си, когато прекратява работата си заради опасност за живота и здравето. Няма експлицитна наредба, кой метод на известяван е легален и кой не е. Оттук, не съществува възбрана уведомяването на работодателя (дори в случай че това е страната или общината) да бъде осъществено под формата на " отворено писмо ".
В условия на неработещи съдилища упражняването на правото е затруднено, контролът за правомерност също. Нека не забравяме, че " изключителното състояние " не постанова възбрана върху опцията за преценка, както на лекарите, по този начин и на юристите в прокуратурата и органите за досъдебното произвеждане. В последна сметка, както споделя Стинг, " няма монопол върху здравия разсъдък ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1447)
В заглавието е употребена парафраза на част от ария на Стинг.
Повод за тази публикация е информацията в медиите, че прокуратурата проверява лекарите от болница " Св. Мина " в Пловдив. " Св. Мина " е избрана от спешния щаб като болница, приемаща пациенти със подозрения за covid-19. Лекари от " Св. Мина " уведомиха посредством отворено писмо, че не са инструктирани за използването на протокола за банкет и лечение на заболели с covid-19, както и че болничното заведение не разполага с нужните персонални защитни средства, с които да работят.
Права при " изключително състояние "
За първи път от Втората международна война насам България се намира в " изключително състояние ". Почти няма живи адвокати, които да споделят на практика опит по какъв начин " изключителното състояние " се отразява на правата ни. Нещо повече, съвсем няма адвокати, които да могат да си показват доколко едно " изключително състояние " влияе върху тези права, с които сме привикнали да живеем. Спомняме си може би най-много горещите диспути по приемането на член 57, алинея 3 от конституцията.
Според експертите по конституционно право " изключителното състояние " суспендира всички обезпечени от Конституцията на Република България права, с изключение на правата по член 28, 29, 31, 32 и 37. Правата, които остават незасегнати, са правото на живот, правото никой да не може да бъде подлаган на мъчения, грубо или унизително отношение или на медицински опити без доброволното му документално единодушие, правото на обективен углавен развой, презумпцията за непорочност в наказателното произвеждане, правото на персонален живот и на отбрана против похищения срещу персоналния и фамилния живот, достойнството и достолепието, както и правото на независимост на мисълта, на съвестта и на вероизповеданията.
Казано в резюме, даже в изискванията на " изключително състояние " жител на Република България може да откаже да прави избрани действия, в случай че тези действия заплашват живота му или живота на фамилията му. Това важи както за лекарите и медицинските сестри в болница " Св. Мина ", по този начин и за служителите на реда, за водачите в обществения превоз, аптекарите, куриерите и всички специалности, които на процедура поддържат живота в страната сега. Освен това всеки жител на Република България има право да изкаже мисълта си по съвест, а това включва и правото на всеки да изрази неодобрение, да стачкува.
Въпросът за професионалната нравственос
Всички сме чували за Хипократовата клетва. Колко нелекари обаче са наясно, че тя не изключва използването на здрав разсъдък и персонална преценка от страна на лекарите.
В допълнение, според Кодексa за професионална нравственос, лекарят може да откаже лекуване и консултация, когато липсват условия за осъществяване на професионалните му права и отговорности или когато има директна опасност за здравето и живота му.
Що се касае за (медицински) личен състав зает на трудов контракт, според Кодекса на труда (чл. 284), Закона за здравословни и безвредни условия на труд (чл. 36) и Наредба 3 за минималните условия за сигурност, работодателят е длъжен да обезпечава безвъзмездни персонални защитни средства във всички места, където реализирането на трудова активност е обвързвана с риск за здравето и сигурността на служащите. Нещо повече, Кодексът на труда не разрешава на работодателите да дават подмяна на персоналните защитни средства с тяхната парична равноценност и позволява на служащия и служителя да откаже осъществяването на работата си, когато поражда сериозна и непосредствена заплаха за живота и здравето му. Кодексът на труда също по този начин вменява на служащ и служителя обвързване да уведоми работодателя си, когато прекратява работата си заради опасност за живота и здравето. Няма експлицитна наредба, кой метод на известяван е легален и кой не е. Оттук, не съществува възбрана уведомяването на работодателя (дори в случай че това е страната или общината) да бъде осъществено под формата на " отворено писмо ".
В условия на неработещи съдилища упражняването на правото е затруднено, контролът за правомерност също. Нека не забравяме, че " изключителното състояние " не постанова възбрана върху опцията за преценка, както на лекарите, по този начин и на юристите в прокуратурата и органите за досъдебното произвеждане. В последна сметка, както споделя Стинг, " няма монопол върху здравия разсъдък ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1447)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ