- Адвокат Екимджиев, има ли право прокуратурата да разпространява СРС-та,

- Адвокат Екимджиев, има ли право прокуратурата да популяризира СРС-та, както го направи във вторник, с цел да уличи президента в закононарушение?

- Така дефиниран, въпросът означава, че ме питате дали има право прокуратурата да прави закононарушение от 145а от Наказателен кодекс - " който употребява информация, събрана посредством потребление на специфични разследващи средства, отвън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане, се санкционира с отнемане от независимост до три години и санкция до петстотин лв. ".

И отговорът е да – има право, тъй като както доста постоянно сме си говорили, никой не може да потърси наказателна отговорност от основния прокурор, който явно е в основата на този компромат против президента. За следващ път имаме откровена корист с процесуални права от страна на прокуратурата и нейния предводител, носеща всички белези на закононарушението по член 145а. Това е следващото доказателство за правотата на тезата, че даже при тежки умишлени престъпления няма кой да проверява основния прокурор и той безнаказано може да злоупотребява с властта си, руинирайки както персоналната чест и достолепия на неговите съперници, по този начин и престижа на държавни институции. В случая е сложено на карта доверието в президента, за който са дали своят вот над 2 млн. българи. 

- Защо от парламентарната естрада да може да се четат СРС-та, а прокуратурата да не може да ги пуска. Имаме държавна процедура...

- Имаме неприятен институционален опит и неприятна институционална памет. Видя се, че един министър безнаказано може да прави това. След като е направено от Цветан Цветанов, за какво да не бъде направено от основния прокурор.

- Отговорността за публикуването в тази ситуация на наблюдаващите прокурори ли е или на основния?

- Не знам кой е разпоредил разпространението на тези записи, само че ми е мъчно да си показва, че това би станало от наблюдаващия прокурор, който е задължен да козирува на всички разпореждания на висшестоящите. Случващото е симптоматично. Виждаме по какъв начин със промяна на управлението на прокуратурата маските падат. В сходни обстановки на междуинституционална война, или когато прокуратурата демонстрираше предпочитание за институционално отмъщение, тя отново злоупотребяваше с информация, събрана посредством СРС, само че я пускаше анонимно през жълто-кафявите медии, обслужващи ползите на задкулисието. Сега е явно, че новият водач на прокуратурата няма потребност да се напъва да сътвори заблуда. Той няма потребност от това прикритие. В прав текст ни се споделя – ние ще вършим каквото си желаеме, макар че това е закононарушение, защото никой не може да ни проверява.

- Може пък да се откри кой да проверява...

- Това е един превъзходен тест. Само допреди месец си говорихме за потребността от самостоятелен прокурор, който да проверява основния. Казваше ни се по какъв начин всеки може. Сега имаме проблем като слънце. Има корист с информация, събрана със СРС, има повече от обосновано съмнение за осъществено от някой прокурор закононарушение по 145а. Да забележим дали някой от стотиците прокурори в СГП или спецпрокуратурата служебно ще стартира следствие. Нека да забележим дали господин Гешев ще разпореди следствие за това. От опит за компромат против президента казусът се обръща като бумеранг и се обрисува като сериозен тест и автокомпромат за прокуратурата. При напълно явен текст от Наказателен кодекс, който явно е нарушен, съм подготвен да се обзаложа, че нито редови прокурор, нито господин Гешев ще извършат следствие на това кой е позволил осъществяване на това престъпление.

- Има ли поле за интервенция и на Висшия правосъден съвет? Ако основният прокурор е забъркан, това не е ли задоволително, с цел да се тръгне към процедура за отстраняването му от служба?

- Това, което съставлява закононарушение, безспорно е нарушаване на етичния кодекс на магистратите и на Закона за правосъдната власт, който изисква всички прокурори да имат високи морални и професионални качества.

Въпросът за основния прокурор е риторичен. Ако той е обвързван с него, това автоматично означава, че би трябвало да се търси най-тежката дисциплинарна отговорност, а тя е единствено премахване от служба.

- Изглежда нищо не се е трансформирало в практиката да се подслушва, с цел да натрупа информация за цели, разнообразни от наказателните каузи. При това по този начин се " закача " освен подслушвания, ами и всички, с които той поддържа връзка.

- Стар полицейски способ. Виждаме по какъв начин тази тъповата полицейщина обгръща най-високите звена на прокуратурата. Късите мисловни вериги, които не могат да плануват повече от един ход напред, водят до тежък автокомпромат. Вече с носталгия си припомням за Цацаров. При него имаше известна низост, интелектуално заиграване, ходеше по въже сред неразрешеното и допустимото. Тази граница рядко се прекрачваше очевидно. Новото управление на прокуратурата показва несдържан полицейски нагон и работи като слон в стъкларски магазин. Но това се обръща против него.

Но важи и правилото - на кого му пука, откакто никой на практика няма да може да потърси отговорност на сценаристите на това неуместно шоу и за следващ път просто ще си поговорим за недосегаемостта на основния прокурор. Ще е нов мотив за президента да обогати публичния спор с образци за безконтролността на основния прокурор. И какво от това!?

- Дебатът за промени в конституцията, които да сложат завършек на безграничната власт на основния прокурор, ли е дразнението, което провокира реакцията на прокуратурата?

- Не мога да знам, толкоз е нехигиенично, толкоз е битово ниско равнището на това, което се пробва да прави прокуратурата. А и не знам до каква степен Гешев работи самичък като водач на прокуратурата, или просто му дърпат конците. Но това развиване демонстрира правотата на тезата ми, че президентът сбърка, като подписа указа за назначението на Гешев след повторното му лъчение за основен прокурор от Висшия правосъден съвет. Президентът, снишавайки се, очевидно целейки да избегне институционална борба, подписа. Тогава той можеше, и сегашните събития демонстрират, че по-общественополезният и заслужен ход би бил да забави указа и да сезира Конституционния съд с искане за пояснение дали в тази обстановка Висш съдебен съвет има право да предложи за повторно същия претендент, макар кардиналния проблем, че няма съревнование с един претендент. 

- Сега Конституционен съд обаче ще пояснява по питането на Гешев за имунитета на президента.  

- Както е сезиран, Конституционен съд би трябвало да отклони настояването. То е нереално и по-скоро е просветително насочено. Главният прокурор желае да му се обясни конституцията, само че Конституционен съд не е просветителна институция за повишаване на квалификацията на неуки и недоучили адвокати. Конституционен съд дава пояснение през съответни проблеми.

- Случвало се е да пояснява и без проблеми. 

- Много безумия са се случвали в Конституционен съд. Той не се отличава нито с изключително осведоменост, нито с особена самостоятелност. Това, че се е случвало, не значи, че не може да бъде преодоляно. Това е добър мотив Конституционен съд да избяга от тази стигма, която самичък си наложи. Видни конституционалисти подлагат на критика поначало опцията, заложена в конституцията, Конституционен съд да се занимава с пояснение на правни правила. Той е отрицателен законодател, т.е. може единствено да анулира законови разпореждания, а не дописва закона.

Например в сходни обстановки Съдът на Европейски Съюз отхвърля нереални претенции за пояснение с претекст, че той осъществява тълкуване на европейското право, само че единствено през призмата на съответни проблеми, тъй като точно по този начин уеднаквява приложението на правото. Едно тълкувателно решение не може да обхване цялата палитра от хипотези и казуистика, която може да възникне.

- Т.е. първо трябваше да пуснат СРС-тата, а след това Гешев да пита Конституционен съд?

- Трябваше въпросите да са по-конкретно заложени. Конституционен съд има прелестен мотив да снеме това просветително задължение от плещите си, то не му подхожда, натоварва го с спомагателна отговорност и риск от неточности.

- Как могат да се защитят засегнатите от изтеклите СРС-та?  

- Има специфичен текст в Закона за отговорността на страната, че " страната дава отговор за вредите, породени на жители от проверяващите органи, прокуратурата или съда, при незаконосъобразно потребление на специфични разследващи средства ". Засега господства разбирането, че това е отговорност на органите, които ползват СРС. Но по силата на общата норма за непозволено увреждане в Закона за отговорностите и договорите, прокуратурата би трябвало да отговоря за вредите от това свое непозволено деяние. Щом е закононарушение, е и непозволено увреждане.

- Разгласяването на СРС-тата минира ли възможен правосъден развой, в който те да бъдат употребявани, например дело за разстройване на инспекцията на спор на ползи?

- Всичко зависи от това до каква степен тези СРС-та имат решаваща роля като доказателства. Те са компрометирани като доказателства. Тяхното незаконно оповестяване демонстрира преднамереност на прокурорите, които работят по следствието. Това е съображение да им се желае отказ. Процесуалните усложнения са неизбежни.