Свързаната с Пеевски офшорка, която опита да завладее "Дунарит", не съществува отдавна
Адвокат Александър Ангелов има доста пресечни точки с тогавашния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски, като след раздора им през 2014 година остава в лагера на депутата от Движение за права и свободи.
© Надежда Чипева Офшорната компания Viafot Limited, която от 2016 година поведе борба с " Емко " за контрола над оръжейния цех " Дунарит ", е заличена в регистъра на Британските Вирджински острови на 1 ноември 2017 година Това излиза наяве от документи, показани по партидата на българското й дъщерно сдружение " Виафот инвестмънт България ", с което и самото то желае да бъде ликвидирано.
Така действително се оказва, че българското сдружение, което води няколко правосъдни каузи и по чиито искове позволеното от Комисия за защита на конкуренцията придобиване на " Дунарит " от " Емко " беше върнато и небрежно неразрешено, действително от година и половина няма притежател. Активизацията за закриването на " Виафот " обаче идва чак откакто при започване на 2019 година " Биволъ " разгласява документи от Panama Papers, съгласно които краен притежател на офшорката е близкият до депутата Делян Пеевски юрист Александър Ангелов. По същото време стартира и акцията по обявление на действителни притежатели по новите условия на закона за ограниченията против изпиране, като в петък изтече срокът за това. След като " Виафот " към този момент няма притежател и е в разпродажба, за него няма да има какво да заявява.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Най-подпомаганата офшорка
Viafot, която притежателят на " Емко " Емилян Гебрев назова " офшорката, на която цялата страна оказва помощ ", изникна в сюжета към " Дунарит " напролет на 2016 година Тогава " Виафот инвестмънт България " показа контракт от 14 март 2016 година, съгласно който тя е купила взимане на " Е. Миролио " към " Дунарит " и на тази база желае да се впише като заложен заемодател. На същата дата италианският предприемач Едоардо Миролио трансферира на компания, публично благосъстоятелност на Пеевски, и своите 50% в " Техномаркет ", а също и миноритарния си дял в " Булгартабак ", тъй че всичко говореше за пакетна договорка по неговото излизане от всичко, обвързвано с КТБ.
Впоследствие " Виафот " интензивно блокираше всеки опит на " Емко " да усили капитала на " Дунарит " и по този начин да се бетонира в компанията като притежател. Това е нелогично държание от компания, която претендира, че е заемодател на " Дунарит ", тъй като влизането на пари в сдружението усилва възможностите й да си получи дължимото. Действията й по-скоро говореха за целенасочени опити да се попречи на Гебрев да придобие надзор, с цел да може някой различен да го стори.
През лятото на 2017 година с отрицателния ход на множеството от делата за " Виафот " стартира масирана атака против Гебрев, включваща заледяване на оръжейни лицензи, прокурорски инспекции и повдигнати обвинявания, както и опит за национализация по комплицирана скица.
Според документите в Търговския указател на 5 юли 2017 година Viafot е трансферирало вземането си от " Дунарит " на " Дипи " на Добрин Иванов против 22 млн. евро. За договорката " Дунарит " е известен чак на 25 август. В същия ден " Дипи " продава вземането си на КТБ против истинските 22.2 млн. евро, 1.77 млн. $ и 0.4 млн. лева, или към 5 млн. лева повече, в сравнение с е платил месец и половина по-рано. Има обаче и специфичност - цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предложили на обществена обмен - по този метод " Дипи " се снабди с апетитни парцели през 2018 година
" Дипи " действително изигра роля на допустим медиатор, тъй че на синдиците на КТБ да не им се постанова да влизат непосредствено във взаимоотношения с офшорка с необявен притежател. Последната стъпка още веднъж е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го трансферира на държавното сдружение ДКК. Този път цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лева, от които 40 млн. лева са дължими в период до 7 дни, а останалите - до 1 година. ДКК възнамеряваше по линия на заема да овладее контрола върху " Дунарит ", само че мениджмънтът на сдружението и " Емко " изплати целия дълг и комплицираният проект беше блокиран.
Явно някъде след тази интервенция е преценено, че Viafot към този момент не е потребно, тъй като на 1 ноември 2017 година то е заличено поради неплатени такси към регистъра на Британските Вирджински острови.
Най-кратката партида
С това петгодишното битие и на българската компания " Виафот " е на път да завърши, като към този момент текат шестте месеца на разпродажба, в които кредитори могат да предявяват претенциите си.
Самото " Виафот инвестмънт България " от основаването си през март 2014 година (малко преди затварянето на КТБ) не е подавало никакви нови документи към Търговския указател, в това число и наложителните по закон годишни доклади, до момента в който не се стига до настояването за ликвидацията му.
Тя е входирана от шефа му Роман Венев, който в прикачена обяснителна бележка се базира на член 157 от Търговския закон, където за еднолични сдружения се постановява, че при разпродажба на притежателя им би трябвало да бъдат премахнати и самите те. Не излиза наяве за какво не е подхванал дейности по-рано, само че от обясненията на шефа се схваща, че все още сдружението не извършва каквато и да е активност.
То е записано в офис постройката на " Цар Борис III " 159, където са и доста други компании в орбитата към КТБ. Самото " Виафот " не е измежду длъжниците на банката. Роман Венев обаче е разпитван на 5 октомври 2015 година от прокуратурата по мегаделото КТБ в качеството му на изпълнителен шеф на друга основана малко преди затварянето на КТБ компания, която дни преди затварянето й усвоява огромен заем - " Родина пропъртис ". Според данните на следователите Роман Венев е строителен инженер, родом от Кюстендил.
Най-обикновено подставено лице
" В началото на месец декември на 2013 година беше основано сдружението. Аз работех в строителна компания " Арнаудов " на служба основен инженер. Нашата компания изпълняваше строителни обекти, свързани с компания " ТЦ ИМЕ ", това бяха градежи на магазините " Темпо " и " Баухаус ", изяснява Венев. " Чрез инвеститорската компания се свързах с лицата Йордан Радев /той движеше строителството/ и Ангел Велев /управител на " Техно Резиденшъл парк " /. През месец ноември на 2013 година аз напуснах компанията, в която работех - " Арнаудов ", и си търсех работа. Провеждах диалози с хора, с които съм работил по разнообразни планове, и тогава разговарях и с Йордан Радев. След доста къс интервал от време ми се обади Стилияна Белова, която ми се показа като чиновник на КТБ, по отношение на основаване на компания за строителството на някогашната постройка на вестник " Работническо дело " /на бул. " Цариградско шосе/ ", продължава още разказът на Венев, който бързо приема да стане изпълнителен шеф на " Родина пропъртис ".
Оттам следва обичайна КТБ история по какъв начин всички документи са били изготвяни в банката, той е ходил единствено да подписва, не е имал офис там, не познава другите шефове и така нататък След като " Виафот " се появява на фронта на " Дунарит ", обаче от името на сдружението не престават да излизат документи с неговия автограф. За задачата очевидно Венев е трудоустроен и обезщетен, тъй като към датата на разпита той работи в " Техноекспортстрой " - също свързвана с Пеевски компания, приватизирана с пари от КТБ и благосъстоятелност на панамска офшорка.
Най-абсурдните каузи
Оттук нататък огромният въпрос е какво се случва с всички висящи каузи, по които страна са Viafot Limited и " Виафот инвестмънт България ". Разковничето във войната за контрола над русенския боен цех е общо заседание на акционерите на " Дунарит " от 29 януари 2016 година, когато е решено капиталът да се усили от 8 на 68 млн. лева Правото на актуалните акционери да запишат пропорционална на каузи си част отпада и нарастването става под изискване, че всички нови 60 млн. акции се запишат от " Емко ".
" Виафот " упорства, че решенията на общото заседание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови правосъдни каузи. Ключови за изхода се оказват два опита за регистриране на решенията от общото заседание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 година Едното е да се впише отпадането на преимуществата на акционерите при нарастването. То към този момент мина през Софийски градски съд и САС и е вписано, тъй че към този момент действително има най-малко част от проблематичното общо заседание, която е публично приета. Но не и цялото, въпреки парадоксално всичко това да е гласувано едновременно даже в една и съща точка от дневния ред.
Другото заявление за регистриране - за самото нарастване, има много по-сложна орис. Отказът на длъжностното лице е обжалван от " Дунарит " и през март 2017 година на втора инстанция дефинитивно Великотърновският апелативен съд го анулира и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 година вписването е спряно до решаването на делото всъщност в Софийски градски съд (6581/2016 г.). Така макар митингите на юристите на " Дунарит " регистриране не следва. Въпросното дело 6581/2016 година завършва с решение на 29 юни 2017 година - съдията отхвърля желае на " Виафот ". То е изпратено за обжалване пред Софийския апелативен съд през есента на 2017 година, който на 22 юни 2018 година излиза с решение, което удостоверява това на миналата инстанция. Така последната оставаща стъпка е обжалване пред Върховния касационен съд. Само че към юни 2018 година към този момент Viafot Limited не съществува, а " Виафот " е без притежател.
Дори и в тази безтегловност обаче " Виафот " и макар че към този момент няма веществен интерес, е продължавало да води правосъдни борби, което може да даде нови козове на " Емко " да желае преустановяване на каузи и незначителност на актове.
© Надежда Чипева Офшорната компания Viafot Limited, която от 2016 година поведе борба с " Емко " за контрола над оръжейния цех " Дунарит ", е заличена в регистъра на Британските Вирджински острови на 1 ноември 2017 година Това излиза наяве от документи, показани по партидата на българското й дъщерно сдружение " Виафот инвестмънт България ", с което и самото то желае да бъде ликвидирано.
Така действително се оказва, че българското сдружение, което води няколко правосъдни каузи и по чиито искове позволеното от Комисия за защита на конкуренцията придобиване на " Дунарит " от " Емко " беше върнато и небрежно неразрешено, действително от година и половина няма притежател. Активизацията за закриването на " Виафот " обаче идва чак откакто при започване на 2019 година " Биволъ " разгласява документи от Panama Papers, съгласно които краен притежател на офшорката е близкият до депутата Делян Пеевски юрист Александър Ангелов. По същото време стартира и акцията по обявление на действителни притежатели по новите условия на закона за ограниченията против изпиране, като в петък изтече срокът за това. След като " Виафот " към този момент няма притежател и е в разпродажба, за него няма да има какво да заявява.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Най-подпомаганата офшорка
Viafot, която притежателят на " Емко " Емилян Гебрев назова " офшорката, на която цялата страна оказва помощ ", изникна в сюжета към " Дунарит " напролет на 2016 година Тогава " Виафот инвестмънт България " показа контракт от 14 март 2016 година, съгласно който тя е купила взимане на " Е. Миролио " към " Дунарит " и на тази база желае да се впише като заложен заемодател. На същата дата италианският предприемач Едоардо Миролио трансферира на компания, публично благосъстоятелност на Пеевски, и своите 50% в " Техномаркет ", а също и миноритарния си дял в " Булгартабак ", тъй че всичко говореше за пакетна договорка по неговото излизане от всичко, обвързвано с КТБ.
Впоследствие " Виафот " интензивно блокираше всеки опит на " Емко " да усили капитала на " Дунарит " и по този начин да се бетонира в компанията като притежател. Това е нелогично държание от компания, която претендира, че е заемодател на " Дунарит ", тъй като влизането на пари в сдружението усилва възможностите й да си получи дължимото. Действията й по-скоро говореха за целенасочени опити да се попречи на Гебрев да придобие надзор, с цел да може някой различен да го стори.
През лятото на 2017 година с отрицателния ход на множеството от делата за " Виафот " стартира масирана атака против Гебрев, включваща заледяване на оръжейни лицензи, прокурорски инспекции и повдигнати обвинявания, както и опит за национализация по комплицирана скица.
Според документите в Търговския указател на 5 юли 2017 година Viafot е трансферирало вземането си от " Дунарит " на " Дипи " на Добрин Иванов против 22 млн. евро. За договорката " Дунарит " е известен чак на 25 август. В същия ден " Дипи " продава вземането си на КТБ против истинските 22.2 млн. евро, 1.77 млн. $ и 0.4 млн. лева, или към 5 млн. лева повече, в сравнение с е платил месец и половина по-рано. Има обаче и специфичност - цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предложили на обществена обмен - по този метод " Дипи " се снабди с апетитни парцели през 2018 година
" Дипи " действително изигра роля на допустим медиатор, тъй че на синдиците на КТБ да не им се постанова да влизат непосредствено във взаимоотношения с офшорка с необявен притежател. Последната стъпка още веднъж е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го трансферира на държавното сдружение ДКК. Този път цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лева, от които 40 млн. лева са дължими в период до 7 дни, а останалите - до 1 година. ДКК възнамеряваше по линия на заема да овладее контрола върху " Дунарит ", само че мениджмънтът на сдружението и " Емко " изплати целия дълг и комплицираният проект беше блокиран.
Явно някъде след тази интервенция е преценено, че Viafot към този момент не е потребно, тъй като на 1 ноември 2017 година то е заличено поради неплатени такси към регистъра на Британските Вирджински острови.
Най-кратката партида
С това петгодишното битие и на българската компания " Виафот " е на път да завърши, като към този момент текат шестте месеца на разпродажба, в които кредитори могат да предявяват претенциите си.
Самото " Виафот инвестмънт България " от основаването си през март 2014 година (малко преди затварянето на КТБ) не е подавало никакви нови документи към Търговския указател, в това число и наложителните по закон годишни доклади, до момента в който не се стига до настояването за ликвидацията му.
Тя е входирана от шефа му Роман Венев, който в прикачена обяснителна бележка се базира на член 157 от Търговския закон, където за еднолични сдружения се постановява, че при разпродажба на притежателя им би трябвало да бъдат премахнати и самите те. Не излиза наяве за какво не е подхванал дейности по-рано, само че от обясненията на шефа се схваща, че все още сдружението не извършва каквато и да е активност.
То е записано в офис постройката на " Цар Борис III " 159, където са и доста други компании в орбитата към КТБ. Самото " Виафот " не е измежду длъжниците на банката. Роман Венев обаче е разпитван на 5 октомври 2015 година от прокуратурата по мегаделото КТБ в качеството му на изпълнителен шеф на друга основана малко преди затварянето на КТБ компания, която дни преди затварянето й усвоява огромен заем - " Родина пропъртис ". Според данните на следователите Роман Венев е строителен инженер, родом от Кюстендил.
Най-обикновено подставено лице
" В началото на месец декември на 2013 година беше основано сдружението. Аз работех в строителна компания " Арнаудов " на служба основен инженер. Нашата компания изпълняваше строителни обекти, свързани с компания " ТЦ ИМЕ ", това бяха градежи на магазините " Темпо " и " Баухаус ", изяснява Венев. " Чрез инвеститорската компания се свързах с лицата Йордан Радев /той движеше строителството/ и Ангел Велев /управител на " Техно Резиденшъл парк " /. През месец ноември на 2013 година аз напуснах компанията, в която работех - " Арнаудов ", и си търсех работа. Провеждах диалози с хора, с които съм работил по разнообразни планове, и тогава разговарях и с Йордан Радев. След доста къс интервал от време ми се обади Стилияна Белова, която ми се показа като чиновник на КТБ, по отношение на основаване на компания за строителството на някогашната постройка на вестник " Работническо дело " /на бул. " Цариградско шосе/ ", продължава още разказът на Венев, който бързо приема да стане изпълнителен шеф на " Родина пропъртис ".
Оттам следва обичайна КТБ история по какъв начин всички документи са били изготвяни в банката, той е ходил единствено да подписва, не е имал офис там, не познава другите шефове и така нататък След като " Виафот " се появява на фронта на " Дунарит ", обаче от името на сдружението не престават да излизат документи с неговия автограф. За задачата очевидно Венев е трудоустроен и обезщетен, тъй като към датата на разпита той работи в " Техноекспортстрой " - също свързвана с Пеевски компания, приватизирана с пари от КТБ и благосъстоятелност на панамска офшорка.
Най-абсурдните каузи
Оттук нататък огромният въпрос е какво се случва с всички висящи каузи, по които страна са Viafot Limited и " Виафот инвестмънт България ". Разковничето във войната за контрола над русенския боен цех е общо заседание на акционерите на " Дунарит " от 29 януари 2016 година, когато е решено капиталът да се усили от 8 на 68 млн. лева Правото на актуалните акционери да запишат пропорционална на каузи си част отпада и нарастването става под изискване, че всички нови 60 млн. акции се запишат от " Емко ".
" Виафот " упорства, че решенията на общото заседание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови правосъдни каузи. Ключови за изхода се оказват два опита за регистриране на решенията от общото заседание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 година Едното е да се впише отпадането на преимуществата на акционерите при нарастването. То към този момент мина през Софийски градски съд и САС и е вписано, тъй че към този момент действително има най-малко част от проблематичното общо заседание, която е публично приета. Но не и цялото, въпреки парадоксално всичко това да е гласувано едновременно даже в една и съща точка от дневния ред.
Другото заявление за регистриране - за самото нарастване, има много по-сложна орис. Отказът на длъжностното лице е обжалван от " Дунарит " и през март 2017 година на втора инстанция дефинитивно Великотърновският апелативен съд го анулира и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 година вписването е спряно до решаването на делото всъщност в Софийски градски съд (6581/2016 г.). Така макар митингите на юристите на " Дунарит " регистриране не следва. Въпросното дело 6581/2016 година завършва с решение на 29 юни 2017 година - съдията отхвърля желае на " Виафот ". То е изпратено за обжалване пред Софийския апелативен съд през есента на 2017 година, който на 22 юни 2018 година излиза с решение, което удостоверява това на миналата инстанция. Така последната оставаща стъпка е обжалване пред Върховния касационен съд. Само че към юни 2018 година към този момент Viafot Limited не съществува, а " Виафот " е без притежател.
Дори и в тази безтегловност обаче " Виафот " и макар че към този момент няма веществен интерес, е продължавало да води правосъдни борби, което може да даде нови козове на " Емко " да желае преустановяване на каузи и незначителност на актове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ