Ще си позволи ли някой прокурор да разследва главния?
Адвокат Адела Качаунова е шеф на Правната стратегия на Българския хелзинкски комитет (БХК).
БХК показва своята мощна угриженост от дейностите на основния прокурор през последните дни. Те още веднъж демонстрират незабавната нужда от промяна в конституцията, която да разреши без значение следствие на неговите дейности.
В рамките на три дни основният прокурор отговори на упованията и паниките, декларирани от юридическата и правозащитна общественост преди избора му.
На 27 януари 2020 година господин Гешев ангажира Конституционния съд (КС) с нереално, без съответен проблем, пояснение на конституционните правила, уреждащи президентския имунитет, въпреки тези правила да са пределно ясни. В настояването на основния прокурор се съдържа
неприемлива и зле прикрита опасност към настоящия държавен глава.
Същевременно въпросите и анализът в настояването му демонстрират обезпокоително ниското равнище на неговата правна просвета. В обществените си изказвания след внасяне на питането в Конституционен съд основният прокурор изясни това свое деяние с възможни данни, че президентът бил взел участие в осъществяване на закононарушение и формирано досъдебно произвеждане, което се водело против него.
Само ден по-късно прокуратурата сама оповести записи, направени чрез използването на специфични разследващи средства, на диалог сред две лица, като за едното се твърди, че е " непостоянен с решителност мъж, който евентуално е президентът ".
На 29 януари 2020 година с публично изказване прокуратурата " прекрати всевъзможни контакти с президентството, с изключение на формалната писмена преписка ".
Събитията от последните дни са изключително тревожни,
защото оповестението на данни, събрани посредством специфични разследващи средства, е деяние, наказуемо по Наказателния кодекс. Съгласно наредбата на член 145а от Наказателен кодекс:
(1) Който употребява информация, събрана посредством потребление на специфични разследващи средства, отвън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане, се санкционира с отнемане от независимост до три години и санкция до петстотин лв..
(2) Когато действието е осъществено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата работа, наказването е отнемане от независимост от една до пет години и санкция до пет хиляди лв. ".
Изнасянето пред обществото на частична информация от неприключило наказателно произвеждане е
манипулативно деяние, което унищожава съществени правила на наказателното право
като спазването на презумпцията за невиновност до изговаряне на неоправдателна присъда от съд.
Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях заложени за прощален път: Кой ще проверява основния прокурор? Ще си разреши ли прокурор да извърши предварителна инспекция, с цел да откри най-малко налице ли са мотив и данни за формиране на досъдебно произвеждане? Има ли смисъл от сигнализиране на
прокуратурата за осъществено закононарушение по член 145а от Наказателен кодекс от основния прокурор? Ако бъде сезирана прокуратурата с сходен сигнал, това няма ли да бъде употребявано в ущърб на сигналоподателя?
В България няма опция за без значение следствие
на дейностите (или бездействията) на основния прокурор. Затова той може да предприеме всевъзможни дейности, в това число хипотетично незаконни. В случая като очевидна опасност против фигурата на президента, който въплъщава единството на нацията.
Подкрепяме президента, поради отчетливото безмълвие на политическите сили, в неговите старания за изменение на конституцията в посока лишаване на недосегаемостта на основния прокурор.
БХК показва своята мощна угриженост от дейностите на основния прокурор през последните дни. Те още веднъж демонстрират незабавната нужда от промяна в конституцията, която да разреши без значение следствие на неговите дейности.
В рамките на три дни основният прокурор отговори на упованията и паниките, декларирани от юридическата и правозащитна общественост преди избора му.
На 27 януари 2020 година господин Гешев ангажира Конституционния съд (КС) с нереално, без съответен проблем, пояснение на конституционните правила, уреждащи президентския имунитет, въпреки тези правила да са пределно ясни. В настояването на основния прокурор се съдържа
неприемлива и зле прикрита опасност към настоящия държавен глава.
Същевременно въпросите и анализът в настояването му демонстрират обезпокоително ниското равнище на неговата правна просвета. В обществените си изказвания след внасяне на питането в Конституционен съд основният прокурор изясни това свое деяние с възможни данни, че президентът бил взел участие в осъществяване на закононарушение и формирано досъдебно произвеждане, което се водело против него.
Само ден по-късно прокуратурата сама оповести записи, направени чрез използването на специфични разследващи средства, на диалог сред две лица, като за едното се твърди, че е " непостоянен с решителност мъж, който евентуално е президентът ".
На 29 януари 2020 година с публично изказване прокуратурата " прекрати всевъзможни контакти с президентството, с изключение на формалната писмена преписка ".
Събитията от последните дни са изключително тревожни,
защото оповестението на данни, събрани посредством специфични разследващи средства, е деяние, наказуемо по Наказателния кодекс. Съгласно наредбата на член 145а от Наказателен кодекс:
(1) Който употребява информация, събрана посредством потребление на специфични разследващи средства, отвън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане, се санкционира с отнемане от независимост до три години и санкция до петстотин лв..
(2) Когато действието е осъществено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата работа, наказването е отнемане от независимост от една до пет години и санкция до пет хиляди лв. ".
Изнасянето пред обществото на частична информация от неприключило наказателно произвеждане е
манипулативно деяние, което унищожава съществени правила на наказателното право
като спазването на презумпцията за невиновност до изговаряне на неоправдателна присъда от съд.
Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях заложени за прощален път: Кой ще проверява основния прокурор? Ще си разреши ли прокурор да извърши предварителна инспекция, с цел да откри най-малко налице ли са мотив и данни за формиране на досъдебно произвеждане? Има ли смисъл от сигнализиране на
прокуратурата за осъществено закононарушение по член 145а от Наказателен кодекс от основния прокурор? Ако бъде сезирана прокуратурата с сходен сигнал, това няма ли да бъде употребявано в ущърб на сигналоподателя?
В България няма опция за без значение следствие
на дейностите (или бездействията) на основния прокурор. Затова той може да предприеме всевъзможни дейности, в това число хипотетично незаконни. В случая като очевидна опасност против фигурата на президента, който въплъщава единството на нацията.
Подкрепяме президента, поради отчетливото безмълвие на политическите сили, в неговите старания за изменение на конституцията в посока лишаване на недосегаемостта на основния прокурор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ