Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите
адв. Александър Кашъмов
Още по тематиката
Проектът планува и ограничения за въвеждане на е-правосъдие с акцент върху електронно приканване.
Предложенията на реформаторите за промени в административния развой са рискови
Наскоро обществеността с изненада разбра, че на 1 юни 2017 година група депутати от ръководещата партия ГЕРБ са внесли в Народното събрание план за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Обществено разискване на плана не е обявявано и провеждано, само че все пак преди няколко дни той бе признат на първо четене от Народното събрание. Преди това текстът, предусещащ съществени промени и допълнения, е бил скоростно изстрелян през пет парламентарни комисии, които са разгледали документа в размер от 97 страници в късия интервал от 7-ми до 21-ви юни 2017. На 22 юни законопроектът към този момент е признат на първо четене в пленарно съвещание.
Засягане отбраната на всички съществени права
Обратно на изказванията в претекстовете, плануваните промени са основни и не се " резервира философията, концепцията, главните правила, структурата " на Административнопроцесуален кодекс (вж. стр.1 от мотивите). Това пояснение евентуално е предопределено да омаловажи неналичието на публично разискване. Законът обгръща голяма част от отбраната на главните права на жителите против вероятен произвол от страна на изпълнителната власт и други държавни органи, които реализират обществени функционалности. Тук попада отбраната на всички Конституционно обезпечени права, като да вземем за пример правото на труд (държавни чиновници и др.), пенсионно обезпечаване, персонален статут (бежанци), гаранция против 24-часово полицейско задържане, жилище и персонален живот (настаняване, изваждане, срутване на жилища), право на благосъстоятелност (отчуждавания), отбрана на децата, отбрана на персоналните данни, право на достъп до информация, отбрана на чиста и здравословна околна среда, обучение, опазване на здравето, хора с увреждания, политически избори и доста други
Закъде бързат националните избранници, кой е изработил плана, за какво не е извършено никакво публично разискване и за какво текстът е оповестен на уеб страницата на Народното събрание в pdf фотография формат (така че да е затруднено четенето и търсенето в него)? Тези въпроси напират и сякаш не намират задоволително явен отговор в обществено наличната информация. А този отговор е значим, защото е съществено нарушена усъвършенстваната единствено преди 7 месеца процедура по разискване на законопроекти (предвидена в Закона за нормативните актове).
Липса на публично разискване
От претекстовете на плана излиза наяве, че са взети поради само мнения, постъпили по предишни законопроекти. Това се удостоверява и от неналичието на данни да е провеждано публично разискване по сегашния план. Този метод несъмнено, е неприемлив и не може да се одобри за съгласуван със закона. Липсва какъвто и да е разбор по какъв начин планът ще се отрази на отбраната на главните права и достъпа до правораздаване. Липсва и разбор какви проблеми са установени при цялостното използване на Административнопроцесуален кодекс, които да постановат препоръчаните промени. Е, някои проблеми са изложени, като да вземем за пример това, че " таксите [за касационно обжалване] са алегорични и не дават отговор на икономическите условия в страната ", а косвената последица била " основаване на предпоставки за корист с правото на тъжба " (стр.3 от Доклад за оценка на въздействието). Вероятно в една развита народна власт поръчката, че ще се ограничи достъпът до правораздаване в името на битка със " злоупотребата с правото на тъжба " ще е задоволителна, с цел да бъде неотложно отритнат упоменатият план. Като друга причина за измененията е посочено съществуването на спорна правосъдна процедура, без разбор на другите решения (от които е посочено единствено едно – вж. стр.4, т.4 от мотивите). Коментира се и бавното правораздаване, без да се адресира въпросът, че то е най-много във Върховен административен съд и че едни отделения преглеждат делата доста по-бързо от други, който повдигнахме предходната година.
При тези условия, който е съумял, незабавно и небрежно е внесъл мнение. Това са сторили организации като Стопанската камара и Националното съдружие на общините, а също по този начин и три от министерствата, които е следвало да бъдат съветвани авансово, както повелява законът и разсъдъкът, само че явно са били сложени в състояние да показват позиция пост фактум наред с гражданските структури. Всички показани мнения са сериозни. В мнението на Министерството на правораздаването (което, да подсетим националните избранници, приготвя да вземем за пример мненията по отношение на конституционността и законосъобразността на плановете на закони) се акцентира преди всичко, че планът планува " обилни промени в настоящия Административнопроцесуален кодекс " и " се срещат положения, които следва да бъдат подложени на спомагателен спор ". В мнението на Министерството на стопанската система пък напряко е декларирано: " Считаме, че поради значимостта на препоръчаните законодателни промени и тяхното значително отражение върху голям брой нормативни актове от друг сан, същите следва да бъдат подложени на необятно публично разискване и да бъдат дефинирани след изчерпателен експертен разбор ". След като очевидно е нарушена процедурата по публично разискване на обилни промени със значително значение, и от това са удивени и представителите на изпълнителната власт, какъв различен извод да си направи обществото, с изключение на за лобистки промени?
Кой е работил по плана?
Ясен отговор на този въпрос няма. Преди внасянето на плана, съгласно формалната информация, е работила група адвокати, която не излиза наяве дали го е подготвила, разискала или и двете. От текста на плана с претекстовете (стр. 80 от общия файл) узнаваме, че планът е " прегледан с позитивни рекомендации " от комисия към Върховния административен съд (ВАС), управлявана от заместител ръководителя на Върховен административен съд, с присъединяване на двама от осемте ръководители на отделения във Върховен административен съд, правосъден асистент (забележително!?), двама професори по административно право и юрист, показан като научен активист. Проектът е бил докладван пред комисията от двама от личните й членове, което ускорява подозрението за неразбираема разграничителна линия сред разработване и разискване на плана. От друга страна, изрази като " производства по частни тъжби, направени в касационното произвеждане " (чл.235а от проекта) демонстрират ясно, че надали висшите съдии даже са поглеждали, камо ли преглеждали текстовете, откакто казусът е с българския език, а не с правно-техническата изисканост ".
Отделно от това, следва да се означи, че е извънредно проблематично промени в законодателството да се обосновават само с това, какво считат избрани съдии или юристи. Това е освен тъй като доста други съдии, юристи, прокурори, държавни специалисти, цивилен организации, компании и жители могат да мислят и евентуално мислят тъкмо противоположното. По начало съгласно Конституцията съществува разделяне на управляващите. Не е редно по едно и също време да пишеш законите и да правораздаваш по тях, тъй като това концентрира голяма власт в ръцете на едни и същи хора. Неразбирането на това от страна на народните представители – вносители на измененията, приказва за зле теоретичен урок по народна власт.
Естеството на измененията
Водещи в плана за изменение на Административнопроцесуален кодекс са две линии – фрапантното повишение на таксите и разноските за административно правораздаване във щета на жалбоподателите и митичното електронно правораздаване. Относно държавните такси се предлага " напълно умерено увеличение на размера ". Под " напълно умерено " вносителите имат поради увеличението на таксата по касационно обжалване и анулация на влезнали в действие решения за жителите 18 пъти (т.е. от 5 лева на 90 лева.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лева на 450 лева.), а за комерсиалните сдружения – 9 пъти (от 50 лева на 450 лева.). Така разбираме и кои, съгласно вносителите, са главните " злоупотребяващи с правото " на административно правораздаване – това са неправителствените организации и жителите.
Така излиза наяве и къде главно " удря " законопроектът – по отбраната на съществени човешки права. Проблемът не стопира дотук. При каузи с интерес държавната такса става най-много 3400 лева при интерес до 10 млн. лева и най-много 9 000 лева при интерес над 10 млн. лева Дотук добре, можем да кажем, че е редно правосъдната система да бъде финансирана от жалбоподателите с такива ползи. Пропуска се обаче дребният проблем, че съгласно практиката на Върховен административен съд неправителствени организации (НПО), които се пробват да пазят жителите от " тъмни " планове като АЕЦ " Белене " и други схеми в региона на нуклеарната енергетика да вземем за пример, са осъждани да заплащат разходи по делата въз основата на цената на съответния обект. По дело, в което НПО-та дръзнаха да слагат въпроса, не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължение на употребата на два нуклеарни реактора, (след като за изтеклия период на млечни артикули се водят шумни медийни дебати), бяха наказани да платят на вложителя възнаграждения в размер на десетки хиляди левове (срв. Решение по адм. дело № 8370/2016 година на Върховен административен съд, Седемчленен състав). Лесно можем да си представим какъв ще е резултатът, като се сложи и предварителна бариера във формата на такса по касационно обжалване или анулация.
В допълнение към увеличената по този метод такса се прибавя условие касационната тъжба и молбата за анулация на влезнало в действие правосъдно решение да бъдат подписани от юрист. Тоест, макар че жителите не са длъжни да знаят закона по административните каузи, а съдилищата следва да прегледат от всички страни законосъобразността на обжалваните административни решения, дейности или бездействия, при касационното обжалване и анулацията на влезнали в действие правосъдни решения внезапно ще поемат напълно отбраната на своята идея. Следва да се означи, че смисълът на административното правосъдие е освен жалбоподателят, само че и цялото общество да се употребява от плодовете на правосъдния надзор. Затова съдилищата са длъжни да обсъдят напълно законността на административните актове, в делата взе участие прокурор, а присъединяване на жалбоподателя е на ниска цена и без наложително присъединяване на юрист. Това решение е особено и за развитите демокрации, а освен за България. И след това в претекстовете ще ни твърдят, че не се променяла " философията и правилата " на закона!
Под благовидния претекст за въвеждане на електронно правораздаване, вносителите оферират да се вкара известяван по е-поща, където жителите, които имат такава, да получават известия за решения, които засягат ориста им. В текста на плана категорично се акцентира, че засегнатият ще се счита за получил известието " без значение дали същото е било прочетено от получателя ". Следва да се обърне внимание, че и в този момент редица съдилища имат положителната процедура да обменят документи по е-поща, без обаче от това да следват отрицателни за страните по делата последствия. Практиката обаче демонстрира, че нерядко електронните известия не се получават заради механически или административни проблеми. В плана не са планувани гаранции за сигурност на електронната връзка, което е значителен пропуск от позиция на отбраната на главните права. Излиза, че при техническа неточност или пропуск административен акт с неподходящи последствия ще се счита за влезнал в действие заради сякаш изминал период за обжалване. Така без да знае, че е публикуван неподходящ за него акт, жителят ще бъде лишен от опцията да го апелира.
В допълнение се планува опцията за устно известяван (за решения, които засягат съществени права), а като похлупак на всичко се вкарва всеобщо обвързване за юристите, които практикуват по административни каузи, да си набират електронни подписи. За съпоставяне би трябвало да осведомим вносителите, че да вземем за пример Европейският съд по правата на индивида, който е почнал пилотно електронна връзка с юристите по каузи, я реализира последователно, след приемане на експлицитното единодушие на юриста и в особено основана за задачата платформа, а не посредством несигурна " е-поща ".
В текста има още доста оферти, които времето не стига да бъдат коментирани. Когато измененията са без същинска оценка на въздействието, учредена на разбор на цялостното използване на закона и необятно разисквана с всички заинтригувани, тогава не можем да чакаме и качествени текстове, адресиращи действителните проблеми. И във всеки случай имаме цялостното право да се отнасяме с оптимално съмнение към промени, въодушевени от възгледа, че жителите и техните организации са " злоупотребители " с правата и спокойствието на съдиите, които не заслужават друго, с изключение на скъпо правораздаване, което да понижи възможностите им за правдивост.
Авторът е юрист, началник на правния екип на " Програма достъп до информация ". Текстът е от блога на фондацията.
Още по тематиката
Проектът планува и ограничения за въвеждане на е-правосъдие с акцент върху електронно приканване.
Предложенията на реформаторите за промени в административния развой са рискови
Наскоро обществеността с изненада разбра, че на 1 юни 2017 година група депутати от ръководещата партия ГЕРБ са внесли в Народното събрание план за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Обществено разискване на плана не е обявявано и провеждано, само че все пак преди няколко дни той бе признат на първо четене от Народното събрание. Преди това текстът, предусещащ съществени промени и допълнения, е бил скоростно изстрелян през пет парламентарни комисии, които са разгледали документа в размер от 97 страници в късия интервал от 7-ми до 21-ви юни 2017. На 22 юни законопроектът към този момент е признат на първо четене в пленарно съвещание.
Засягане отбраната на всички съществени права
Обратно на изказванията в претекстовете, плануваните промени са основни и не се " резервира философията, концепцията, главните правила, структурата " на Административнопроцесуален кодекс (вж. стр.1 от мотивите). Това пояснение евентуално е предопределено да омаловажи неналичието на публично разискване. Законът обгръща голяма част от отбраната на главните права на жителите против вероятен произвол от страна на изпълнителната власт и други държавни органи, които реализират обществени функционалности. Тук попада отбраната на всички Конституционно обезпечени права, като да вземем за пример правото на труд (държавни чиновници и др.), пенсионно обезпечаване, персонален статут (бежанци), гаранция против 24-часово полицейско задържане, жилище и персонален живот (настаняване, изваждане, срутване на жилища), право на благосъстоятелност (отчуждавания), отбрана на децата, отбрана на персоналните данни, право на достъп до информация, отбрана на чиста и здравословна околна среда, обучение, опазване на здравето, хора с увреждания, политически избори и доста други
Закъде бързат националните избранници, кой е изработил плана, за какво не е извършено никакво публично разискване и за какво текстът е оповестен на уеб страницата на Народното събрание в pdf фотография формат (така че да е затруднено четенето и търсенето в него)? Тези въпроси напират и сякаш не намират задоволително явен отговор в обществено наличната информация. А този отговор е значим, защото е съществено нарушена усъвършенстваната единствено преди 7 месеца процедура по разискване на законопроекти (предвидена в Закона за нормативните актове).
Липса на публично разискване
От претекстовете на плана излиза наяве, че са взети поради само мнения, постъпили по предишни законопроекти. Това се удостоверява и от неналичието на данни да е провеждано публично разискване по сегашния план. Този метод несъмнено, е неприемлив и не може да се одобри за съгласуван със закона. Липсва какъвто и да е разбор по какъв начин планът ще се отрази на отбраната на главните права и достъпа до правораздаване. Липсва и разбор какви проблеми са установени при цялостното използване на Административнопроцесуален кодекс, които да постановат препоръчаните промени. Е, някои проблеми са изложени, като да вземем за пример това, че " таксите [за касационно обжалване] са алегорични и не дават отговор на икономическите условия в страната ", а косвената последица била " основаване на предпоставки за корист с правото на тъжба " (стр.3 от Доклад за оценка на въздействието). Вероятно в една развита народна власт поръчката, че ще се ограничи достъпът до правораздаване в името на битка със " злоупотребата с правото на тъжба " ще е задоволителна, с цел да бъде неотложно отритнат упоменатият план. Като друга причина за измененията е посочено съществуването на спорна правосъдна процедура, без разбор на другите решения (от които е посочено единствено едно – вж. стр.4, т.4 от мотивите). Коментира се и бавното правораздаване, без да се адресира въпросът, че то е най-много във Върховен административен съд и че едни отделения преглеждат делата доста по-бързо от други, който повдигнахме предходната година.
При тези условия, който е съумял, незабавно и небрежно е внесъл мнение. Това са сторили организации като Стопанската камара и Националното съдружие на общините, а също по този начин и три от министерствата, които е следвало да бъдат съветвани авансово, както повелява законът и разсъдъкът, само че явно са били сложени в състояние да показват позиция пост фактум наред с гражданските структури. Всички показани мнения са сериозни. В мнението на Министерството на правораздаването (което, да подсетим националните избранници, приготвя да вземем за пример мненията по отношение на конституционността и законосъобразността на плановете на закони) се акцентира преди всичко, че планът планува " обилни промени в настоящия Административнопроцесуален кодекс " и " се срещат положения, които следва да бъдат подложени на спомагателен спор ". В мнението на Министерството на стопанската система пък напряко е декларирано: " Считаме, че поради значимостта на препоръчаните законодателни промени и тяхното значително отражение върху голям брой нормативни актове от друг сан, същите следва да бъдат подложени на необятно публично разискване и да бъдат дефинирани след изчерпателен експертен разбор ". След като очевидно е нарушена процедурата по публично разискване на обилни промени със значително значение, и от това са удивени и представителите на изпълнителната власт, какъв различен извод да си направи обществото, с изключение на за лобистки промени?
Кой е работил по плана?
Ясен отговор на този въпрос няма. Преди внасянето на плана, съгласно формалната информация, е работила група адвокати, която не излиза наяве дали го е подготвила, разискала или и двете. От текста на плана с претекстовете (стр. 80 от общия файл) узнаваме, че планът е " прегледан с позитивни рекомендации " от комисия към Върховния административен съд (ВАС), управлявана от заместител ръководителя на Върховен административен съд, с присъединяване на двама от осемте ръководители на отделения във Върховен административен съд, правосъден асистент (забележително!?), двама професори по административно право и юрист, показан като научен активист. Проектът е бил докладван пред комисията от двама от личните й членове, което ускорява подозрението за неразбираема разграничителна линия сред разработване и разискване на плана. От друга страна, изрази като " производства по частни тъжби, направени в касационното произвеждане " (чл.235а от проекта) демонстрират ясно, че надали висшите съдии даже са поглеждали, камо ли преглеждали текстовете, откакто казусът е с българския език, а не с правно-техническата изисканост ".
Отделно от това, следва да се означи, че е извънредно проблематично промени в законодателството да се обосновават само с това, какво считат избрани съдии или юристи. Това е освен тъй като доста други съдии, юристи, прокурори, държавни специалисти, цивилен организации, компании и жители могат да мислят и евентуално мислят тъкмо противоположното. По начало съгласно Конституцията съществува разделяне на управляващите. Не е редно по едно и също време да пишеш законите и да правораздаваш по тях, тъй като това концентрира голяма власт в ръцете на едни и същи хора. Неразбирането на това от страна на народните представители – вносители на измененията, приказва за зле теоретичен урок по народна власт.
Естеството на измененията
Водещи в плана за изменение на Административнопроцесуален кодекс са две линии – фрапантното повишение на таксите и разноските за административно правораздаване във щета на жалбоподателите и митичното електронно правораздаване. Относно държавните такси се предлага " напълно умерено увеличение на размера ". Под " напълно умерено " вносителите имат поради увеличението на таксата по касационно обжалване и анулация на влезнали в действие решения за жителите 18 пъти (т.е. от 5 лева на 90 лева.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лева на 450 лева.), а за комерсиалните сдружения – 9 пъти (от 50 лева на 450 лева.). Така разбираме и кои, съгласно вносителите, са главните " злоупотребяващи с правото " на административно правораздаване – това са неправителствените организации и жителите.
Така излиза наяве и къде главно " удря " законопроектът – по отбраната на съществени човешки права. Проблемът не стопира дотук. При каузи с интерес държавната такса става най-много 3400 лева при интерес до 10 млн. лева и най-много 9 000 лева при интерес над 10 млн. лева Дотук добре, можем да кажем, че е редно правосъдната система да бъде финансирана от жалбоподателите с такива ползи. Пропуска се обаче дребният проблем, че съгласно практиката на Върховен административен съд неправителствени организации (НПО), които се пробват да пазят жителите от " тъмни " планове като АЕЦ " Белене " и други схеми в региона на нуклеарната енергетика да вземем за пример, са осъждани да заплащат разходи по делата въз основата на цената на съответния обект. По дело, в което НПО-та дръзнаха да слагат въпроса, не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължение на употребата на два нуклеарни реактора, (след като за изтеклия период на млечни артикули се водят шумни медийни дебати), бяха наказани да платят на вложителя възнаграждения в размер на десетки хиляди левове (срв. Решение по адм. дело № 8370/2016 година на Върховен административен съд, Седемчленен състав). Лесно можем да си представим какъв ще е резултатът, като се сложи и предварителна бариера във формата на такса по касационно обжалване или анулация.
В допълнение към увеличената по този метод такса се прибавя условие касационната тъжба и молбата за анулация на влезнало в действие правосъдно решение да бъдат подписани от юрист. Тоест, макар че жителите не са длъжни да знаят закона по административните каузи, а съдилищата следва да прегледат от всички страни законосъобразността на обжалваните административни решения, дейности или бездействия, при касационното обжалване и анулацията на влезнали в действие правосъдни решения внезапно ще поемат напълно отбраната на своята идея. Следва да се означи, че смисълът на административното правосъдие е освен жалбоподателят, само че и цялото общество да се употребява от плодовете на правосъдния надзор. Затова съдилищата са длъжни да обсъдят напълно законността на административните актове, в делата взе участие прокурор, а присъединяване на жалбоподателя е на ниска цена и без наложително присъединяване на юрист. Това решение е особено и за развитите демокрации, а освен за България. И след това в претекстовете ще ни твърдят, че не се променяла " философията и правилата " на закона!
Под благовидния претекст за въвеждане на електронно правораздаване, вносителите оферират да се вкара известяван по е-поща, където жителите, които имат такава, да получават известия за решения, които засягат ориста им. В текста на плана категорично се акцентира, че засегнатият ще се счита за получил известието " без значение дали същото е било прочетено от получателя ". Следва да се обърне внимание, че и в този момент редица съдилища имат положителната процедура да обменят документи по е-поща, без обаче от това да следват отрицателни за страните по делата последствия. Практиката обаче демонстрира, че нерядко електронните известия не се получават заради механически или административни проблеми. В плана не са планувани гаранции за сигурност на електронната връзка, което е значителен пропуск от позиция на отбраната на главните права. Излиза, че при техническа неточност или пропуск административен акт с неподходящи последствия ще се счита за влезнал в действие заради сякаш изминал период за обжалване. Така без да знае, че е публикуван неподходящ за него акт, жителят ще бъде лишен от опцията да го апелира.
В допълнение се планува опцията за устно известяван (за решения, които засягат съществени права), а като похлупак на всичко се вкарва всеобщо обвързване за юристите, които практикуват по административни каузи, да си набират електронни подписи. За съпоставяне би трябвало да осведомим вносителите, че да вземем за пример Европейският съд по правата на индивида, който е почнал пилотно електронна връзка с юристите по каузи, я реализира последователно, след приемане на експлицитното единодушие на юриста и в особено основана за задачата платформа, а не посредством несигурна " е-поща ".
В текста има още доста оферти, които времето не стига да бъдат коментирани. Когато измененията са без същинска оценка на въздействието, учредена на разбор на цялостното използване на закона и необятно разисквана с всички заинтригувани, тогава не можем да чакаме и качествени текстове, адресиращи действителните проблеми. И във всеки случай имаме цялостното право да се отнасяме с оптимално съмнение към промени, въодушевени от възгледа, че жителите и техните организации са " злоупотребители " с правата и спокойствието на съдиите, които не заслужават друго, с изключение на скъпо правораздаване, което да понижи възможностите им за правдивост.
Авторът е юрист, началник на правния екип на " Програма достъп до информация ". Текстът е от блога на фондацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ